вик | BgLOG.net

Comments1

Teri преди 18 години и 7 месеца

Ух, болна тема. Точно сега правя основен ремонт вкъщи, кухнята и банята са разбити целите, а майсторите не се веснаха 3 дена да дооправят поне банята, че да може поне да се ползва.
Хубави съвети си дал, ще се радвам да дадеш още такива съвети.

By Katherine , 23 November 2006

Елисавета Багряна

СЪДБА

През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити -
усещам, че ме чакаш - ликуващ и смутен.

Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти ръцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.

И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

ЗОВ

Аз съм тук зад три врати заключена
и прозореца ми е с решетка,
а душата волна птица в клетка,
е на слънце и простор научена.

Пролетни са ветрове полъхнали,
чувам гласове призивно ясни.
Моя плам непламнал ще угасне
в здрача на покоите заглъхнали.

Разтроши ключалките ръждясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
Не веднъж в огрените простори
моите крила са ме понасяли.

И ще бликнат звукове ликуващи
от сърцето трепетно тогава...
- Но зад тези три врати, сподавен,
моя пламнал зов дали дочуваш ти?

ВИК

Във тази стая - тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.

А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.

Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.

Legacy hit count

20110

Legacy blog alias

9716

Legacy friendly alias

Елисавета-Багряна

поезия
съдба
елисавета багряна
зов
вик

Любовна лирика

Поезия

Любими автори

Comments1

efina преди 19 години и 5 месеца

КЪСНА ЕСЕН

Витоша е до полите скрита
в непрозирен сивобял воал.
Не искри извитото Копито,
нито се белее Камен дял.

Развилня се вятър октомврийски,
затъка земята с жълт килим,
припълзяха облаците тихо.
От комините заблика дим.

Алената ябълка, обрана,
рони и последните листа.
По пътеката от тях застлана,
се разхожда вкъщи есента.

Тази нощ пламтящите гергини
порази прибързала слана
и в посърналата изведнъж градина
сякаш угасиха светлина.

Къщата капаците затвори,
както хлопват се очи за сън.
Хлопна се и портата на двора -
някой тръгна в тъмнината вън.

Някой по пътеката заслиза
към града, потрепващ в светлини,
за да бъде с хората по - близо,
с техните - да слее свойте дни.

Елисавета Багряна

СЯНКАТА

Коя си - спътник вечен - мъж или жена?
Мой враг ли си или приятел неизменен?
Различна си и всякога една -
ти - неразлъчна вяра ли, или съмнение?

В петното слънчево на срещната стена,
в зори се вдигаш с мен заруменена
и удължена в лампената светлина
среднощ, като съпруга лягаш с мене.

Вървя ли, винаги ме следваш към деня
и винаги ме водиш към ноща -
привърженица на живота и съня.

Коя си - любовта, съдбата, съвестта?
Кога умра, дали ще легнеш с мене в гроба -
като вдовица древна - и прокоба?

Елисавета Багряна

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Елисавета Багряна