Можеш да познаеш, че един град е мръсен и неподреден по множеството врани, които живеят в него. В това отношение е нужно да благодарим на Йорданка Фандъкова и нейния екип общински съветници от ГЕРБ, че последните години в София се усеща осезаемо присъствието на врани. Сутрин когато първите лъчи огряват стаята се чува грозно, зловещо грачене, примесен с лай на множество бездомни кучета.
Много е комфортно да се събудиш от такива силни звуци, нали? Усещането е още по-наситено, ако се случи преди това да сте били на море и да сте се събуждали от приятните сутрешни крясъци на чайки и гларуси. Къде бях, къде попаднах - казвате си и се надигате с нежелание от топлата постеля.

Ще попитате, защо пък Фандъкова и общинарите да са виновни за този така естествен процес? Нали сме за многообразието в природата?

Благодарим и защото силното присъствие на враните през последните години се дължи на едно единствено нещо - на факта, че София е мръсен град в който има много лесен достъп до остатъци от храна. Препълнени кофи за боклук или кошчета са ежедневна гледка, а онзи ден видях на Витошка как една врана измъкна с нулево усилие хартиен плик от едно кошче и започна да го разпердушинва пред погледа на минувачите. Накрая след като пликът се скъса на пода се пръснаха всякакви остатъци от храна и други боклуци. Това нямаше да се случи, ако кошчето за боклук се изпразваше редовно.
Освен, че причинява естетически несгоди и в най-закоравелите жители на града ни, трябва да имаме предвид, че враната е агресивен вид птица, която разтуря и гнездата на малкото останали други видове пойни птички в града ни. Градската лястовица например почти се е изнесла от града ни според данни на орнитолози. А пък в Лондон са горди, че са постигнали такава чистота, че се е върнала.
Къде е Лондон, къде сме ние, ще попита някой. Защо е нужно това сравнение? Нужно е, защото значителна част от двумилиардният годишен бюджет отива за чистота. Но явно срещу тези значителни суми, раздадени на Вълка и компания, получаваме много некачествена услуга, а това пряко започва да влияе и на качеството ни на живот и атмосферата в града ни.
Когато сутринта ви събуди грачене на врана, спомнете си за този текст. И поздравете нашия кмет за безхаберието.
По-горе споменах и бездомните кучета. Прави ви ли впечатление, че те никак не намаляват, а напротив, броят им се увеличава? Екоравновесие получава постоянно много добри суми за стерилизация на кучетата, което би трябвало да регулира по един хуманен начин тяхната численост. Но това не се случва. Някъде четох абсурдно оправдание за тази ситуация - софийските кучета намалявали, но от селата наоколо прииждали... И един мармот завива шоколада в станиол...
Крайно време е да вземем съдбата си в ръце и да гласуваме отговорно за бъдещето на своя град!

Ловът с хищни птици у нас е забранен, въпреки че от хилядолетия българите са сред пионерите в тази практика, коментира председателят на БСА

Павел Якимов (39 г.) е председател на Българската соколарска асоциация.

Софиянецът се занимава с хищни птици от 14-годишен. По професия е лесоинженер. Той е делегат на България в Международната соколарска асоциация, участва в 2 работни групи.

От 2009-а е неизменен участник в изложението "Природа, лов, риболов" в Пловдивския панаир. На последното издание през март 2013 г. пред щанда с хищните птици постоянно бе пълно с любопитни хора на всякаква възраст, които се интересуваха и искаха да се снимат с великолепните екземпляри - кафяв мишелов на Харис и хибрид между северен сокол и сокол скитник.

За Aspekti.info експертът очерта проблемите пред асоциацията, но и разказа малко известни за неспециалистите факти.

- Г-н Якимов, защо соколарската гилдия е на ръба на оцеляването?

- Предизвикателството започна още преди 13 години. Тогава поставихме началото, създадохме Българската соколарска асоциация и съществуваме законово. От 11 години, тоест 2 г. след основаването ни, станахме членове и на Международната соколарска асоциация (МСА). Но въпреки контактите, които не спираме да създаваме, в България, за съжаление, не срещаме разбиране основно от страна на екообществото. Еколозите са твърдо против соколарството. Защото те ползват почина на английските и германските си колеги, които са изключително крайни във вижданията си.

Има, разбира се, светлина в тунела - сериозна организация като "Зелени Балкани" използва от 3 години соколарски методи при мой колега от МСА в Англия, който е професионален развъдчик и соколар. "Зелени Балкани" се учат при него на занаят и благодарение на тези познания могат да работят наистина качествено и количествено по програмите за биоразнообразието. Тоест когато трябва да се размножават хищни птици и да се пускат в природата, така че да оцелеят. Соколарските методи работят в световен мащаб.

- В България какъв е статутът на соколарството?

- Член 65, точка 12 от Закона за лова и опазване на дивеча забранява лова с хищни птици, независимо от вида и произхода им. Въпреки че в България, на Северния и на Южния полюс лов с хищни птици не се практикува, ние сме един от първоизточниците на това изкуство. С участията си на "Природа, лов, риболов" от 2009-а насам ние от асоциацията се опитваме да ограмотяваме обществото, дори и противниците си. Защото бидейки един от първоизточниците на това изкуство, по неправилен и недалновиден начин то се възпира. Задължително, а и много по-добре е, когато ограмотяваш един човек, птицата да е на една ръка разстояние, отколкото да го затрупваш с данни и птицата да е на един бинокъл разстояние.
...