ОТВЪД II

Душата ми е старо вино,

нектар, от който пият боговете.

В кристална чаша изсипи ме,

отпий от мен и ще усетиш

Безкрая, в който съм израсъл,

лъчите слънчеви и аромата

на жарките лета и люти зими,

в които сила пил съм от Земята.

Отпиеш ли веднъж от нея

ще зърнеш цветовете на дъгата

и ще обикнеш лудо чародея,

превърнал те завинаги в приятел.

Почувствах се отново жива,
след твоята слънчева поява.
Учиш ме, подкрепата красива
ме кара дълго да мечтая.
 
Показваш ми по начин непонятен,
че държиш на моята осанка.
С жестове и думи на учител властен
извират тайни чувства от душата.
 
Не говориш много и всеки ден
усещам скритата ти топлина.
Повярвай ми, искам ти да си до мен
да ме даряваш с обич, светлина.
 
Уж си близо, а всъщност си далеч.
Нежен лъч от утринно сияние.
Вечер в съня ми провираш се и веч
рисуваш краски от любовното мечтание.
 
Моля остани до мен, недей си тръгва!
Ти си нежен полъх в моята душа.
Докосваш като слънце , като светлина –
разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.

Автор :Виктория Милчева