Петък е. Нещо като последен работен ден. Пътувам с тролея към вкъщи. Седя до прозореца и гледам през него тъмните улици пълни със светлини и хора. Харесвам София вечер. Нощните мигащи реклами, светофари, малки отвори в домовете ни. Неоновото присъствие завладява. Мравунякът от коли и хора пълзи в различни посоки, сякаш в крайна сметка няма никаква цел. Там, където съм израстнала, нощем беше тихо, празно и имаше звезди. Понякога даже щурчета. То си остана в детството. Сега живея тук. София всяка вечер сваля прашната си риза и навлича онази лунапаркова мантия, която на мен ми се струва вълшебна.
Изведнъж в тролея се качи дете. Може би 10 или 15 годишно. Слабо с разрошена коса, много бяло лице и изпръхнали от студа устни. Някак неестествено стоеше, затова го загледах. По издълженото му лице се четеше напрежение или по-скоро болка. Вдигнах седящия до мен господин, за да стана и да отстъпя място на момчето.
След още няколко минути просто не се сдържах:
- Лошо ли ти е?
- Не, боли ме коремът.
Свих рамене. В рамките на възможностите ми беше само да съчувствам. Пак се загледах в светлините, тъмните дървета и призрачни сгради. Исках да избягам от детето.
В зениците ми трябва да се е отразявал онзи пищен билборд, когато усетих докосване. Напуснах града и погледнах към момчето и мъжа под мен.
- Коремът ме боли, понеже съм много гладен. Ще ми дадете ли 50ст да си купя за ядене?
- Хайде, сега ще слезем на Софийския и аз ще ти купя нещо да хапнеш.
- Ами аз не съм до Софийския.
- Добре, ще слезем на моята спирка или на някоя друга преди това.
- Аз съм до последната спирка...
- Но аз не съм!
Започнах да се ядосвам. Отначало без да помисля за самотните 4лв и някакви стотинки, които имах в портмонето си, забравила за миг купуването на хляб за вкъщи, аз предложих на момчето да го нахраня. Миг по-късно не съжалявах за това, което съм направила, но в мен се прокрадна несигурност и малко гняв най-вече от факта, че в един момент ми се стори, че трябва да го убеждавам, за да се съгласи или да се оставя да бъда разигравана като обиколя София с тролея, за да купя на някого нещо за ядене.
Разколебаната ми решителност беше доубита от думите:
- Не може ли вие да ми дадете 50ст и аз сам да си купя като слезна?
- Аз на теб пари няма да ти дам! - в това изречение нямаше и грам нерешителност. - Ако искаш слез с мен и ще ти взема нещо от най-близкия магазин, ако не - недей.
После тръснах глава и се загледах през прозореца. Нахлулите мисли по повод случилото се не ми позволяваха да се заиграя отново със светлините. Нищо привлекателно не видях в София, във вечерта, в светещите прозорчета на кооперациите.
Дали бях лоша като отказах тези 50ст? Те щяха ли да го нахранят? Да го зарадват? Защо не можах да му повярвам, че ще ги даде за баничка, примерно? Къде точно се загуби доверието? Кога съпричастността ми прерасна в раздразнение? Къде са родителите на това дете? Какви са?
Хилядите въпроси ме преследваха до дома. После насядаха около бюрото ми и продължиха да ми отравят вечерта. За капак нямах нет и не можах да споделя случилото се.
Чувствах се едновременно наивна, предадена и груба. Усещах вина за топлата чаша мляко с какао пред себе си. Гузна бях, заради сития си стомах и меката завивка. Мразех детето и ми беше тъжно за него.
Заспах с твърдата увереност, че не искам да го срещам повече. Разваля уюта на вечерта ми. Колко ловко се измъквам от собствената си съвест!.. само дето в душата ми още лепне...
Comments8
1/Малки деца от ромски произход.... Одрипани, окъсани, не взимат опияти. Вероятни си си имала взимане даване с такова
2/Позастарели ромки.... просещи парички. По принцип строителите бачкатори ги черпят по 5- 6 ракийки и познай какво после им правят....
3/VIP-соийски клошари.... Добре облечени клошари от по- често български произход. Навремето през комунизма де. Яли,пили, играли комар и сега нямат никаква пенсия. Имат 1 къщичка в "Овча Купел" или нещо в покрайнините на София. Ходят обикалят денонощните заведения и помагат на персонала при изхвърляне на боклука и мете пред заведението.
4/малки деца от български произход.... добре облечени,чистички белички и т.н. Спират те на улицата и ти искат стотинки. Апропо, личи си че живеят на чисто и приятно място. И просто са те срещнали докато мама и тате са ги пратили до кварталният магазин....????
5/дроги.... най- вече от ромски произход. Пушат лепило и т.н. Тези в България не са опасни. Но тези в Турция си е???али майката....
Онзи ден ме спря един такъв за цигара. Дадох му и цигара и огънче.... Отмина 2- 3 метра от мен. И знаеш ли какво ми каза? "- Ни жив ни здрав да си....". Добре, че бях изморен от нощна смяна и му се размина за оня ден. Но довечера съм пак на работа. Гаранция, че ще го засека пак! Бедна ти е фантазията колко злоба има в тези хора. Всичките са еднакви от деца до възрастни. Що ние да имаме а те да изпадат до това да им помагаме ние?!?! Еми да ходят на работа, бе .... Тука се сещам за уличните музиканти. Разни студенти (те го правят по скоро заради тръпката не за пари), или съюза на слепите дето свири на подлеза на метрото срещу "Шератон". Мислиш ли ,че е лесно да опъваш струните на китарата на тоя адски студ навънка....
В заключение.... И аз имам съвест ама и аз блъскам като луд за тея 0.50 стотинки.Да ходят на работа и т.н.
П.С.Оня довечера ако не го съблека гол, пък на....
Хора на доброто не умирай те
първите си пориви не спирай те
още сме един в други сплетени
още е тинтявата в ръцете ни.
И след това онази притча за човека ,който ни се моли за храна, аз отказвам, а всъщност съм отказал на Бог.
Това, че си състрадателна, не означава, че трябва да те прави на глупачка - а железният довод, че пътува до последната спирка, е точно опит да те баламоса. И давайки му пари, ти косвено го стимулираш друг път пак да проси.
Много жалко е, че има такива деца. Някакви безпризорни нещастници, за които никой не го е грижа. Тая държава не знам точно с какво се занимава.
Няма гладен, човек, който да откаже нахранване. Просто това дете дърпа струната на състраданието, защото онова, което иска е пари - за "работодателя"или родителя, който го праща да проси, за наркотик, за каквото му трябва...
Не бива да имаш угризения, защото не мисля, че е християнско да му дадеш пари, а то не са надруса с тях. Ти искаш да го нахраниш, което е чудесно, а то те изнудва за чисти пари (което не е толкова чудесно изобщо!)...
Успокой съвестта си - предложила си му искрена помощ, то иска друго... Значи проблемът му не е в глада - има да задоволява други нужди, в които ти не бива да си част, според мен..
поздрави на доброто момиче Момо!
Ако му беше дала пари, без да се замислиш за последствията, ето тогава щеше да е беозтговорно от твоя страна. Така че не се измъчвай! Постъпила си много правилно :)
Аз знам пък друга случка, която е малко черно-хумористична. Братовчед ми с негов приятел, също музикант (барабанист) са на гарата в Асеновград, за да хванат влака от Асеновград към Пловдив, когато ги спира младо, слабичко момче, на видима възраст около 17 години, което ги моли за 50 стотинки, които не му достигат, за да си купи билет. При което Колето (приятелят на братовчед ми), който е висок към 2 метра и тежи над 150 килограма, пита момчето:
- За какво каза че ти трябват парите?
- За да си купя билет, не ми достигат...
- А закъде пътуваш - задал му втори въпрос Колето.
- Ами за... Каспичан. - казало момчето след леко колебание и справка с таблото над главите им.
- Окей. Хайде ела сега с мен, аз ще ти купя билет. - предложил Колето услужливо и с грамаданската си ръка хванал момчето през раменете (по-скоро за врата) и го повел със себе си към касите.
- Ама не.. аз такова.. и сам мога да си купя.. - опитало се да протестира момчето.
- Не-е, как така ти, аз ще ти купя, моля ти се, не се притеснявай... - нареждал си кротко Колето и с твърда ръка водел младежа към касите.
Без да протакам историята, Колето купил билет за Каспичан, а после отишъл да 'изпрати' младежа до влака. Качил го на влака и му казал, че ще го изчака да тръгне :) Момчето нещо започнало да увърта, опитало се да слезе, но Кольо го изгледал страховито и му казал, че слезе ли, ще му счупи главата. И така, влакът си заминал за Каспичан с младежът вътре, като е важно да уточня, че е бил бърз и е спирал за пръв път поне след 5-6 спирки :)
Такива ми ти неща...