Стоя аз тази вечер сам,
котачко лута се наоколо безцелно,
а в мислите съм си тъй вглъбен,
не дават мира те, не дават те покой.

За теб си мисля в този час.
Пак теб сънувах вчера.
А може би за теб си мисля постоянно?
Мисли - тъй хубави и тъй неуловими.

Безверието ми в миг изчезна,
щом те зърнах, щом танцувах с теб,
усмивката ми се завърна, грейна озарена,
сякаш събирала е светлина с години.

Усещам пак, как сърцето ми тупти,
как подскача, иска да излезе!
Иска то да попътува, да се качи на влака,
за да стигне то до теб, сега.