BgLOG.net
By Pavlina , 3 January 2007
Практични хора са немците – винаги съм го знаела и за сетен път се убеждавам. Вместо да се чудят като нас как да пишат думите – слято, полуслято или разделно, сливат ги на общо основание, и въпросът е решен. А ние се двоумим и триумим, ровим се в правописния речник и се питаме с кой пример в предговора се родее нашият конкретен случай.

Не искам да я пиша тази публикация, обаче обещах и връщане назад няма. Защо не искам? Обективно – защото:
1) разделът за слятото, полуслятото и разделното писане е най-мъглявият и най-противоречивият в нашия правопис, а освен това претърпя промени и през 1983, и през 2002 г.;
2) правилата и подправилата са прекалено много според мен – преброих 69, а изключенията и особените случаи, които са формулирани като забележки – 48.

Субективно – понеже самата аз се чувствам несигурна на тази наклонена плоскост, сред тези подвижни пясъчни правила, върху вълните на това разлюляно море от думи. Ето така се пише за подобни неща – отклоняваш се от темата, правиш опити за поетични аналогии и уговорки, за да останат читателите с впечатлението, че това, за което пишеш, е много (ама много) сложно. ;)

Сега по същество. Първо да се позовем на “Нов правописен речник на българския език” (С., 2002, с. 43): “В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полуслято, а съставните думи и синтактичните съчетания – разделно... Основен правописен принцип при сложните думи е смисловият. При писането им се има предвид смисловото отношение между изграждащите ги основи – равноправно (съчинително) и неравноправно (подчинително)”.

За да се справи човек с цялата тази сложност, трябва да е дипломиран филолог или поне да има желание да разбере каква е разликата между сложна дума, съставна дума и синтактично съчетание, както и да раздвоява мисълта си, докато пише. О, пропуснах анализаторските способности, те са просто задължителни!

Невъзможно е в подобна публикация да разгледам всички 69 правила и 48 забележки към тях, затова ще се спра на онези, към които имам най-много критики.

По принцип сложните съществителни имена, чиято първа съставка е подчинена на втората, пояснява я, се изписват слято. Когато двата компонента са свързани със съединителна гласна -о- или -е-, всичко е лесноразбираемо и естествено: вратовръзка, саможертва.

Колебанията настъпват в случаите, когато съставките (обикновено от чужд произход) на думата са свързани без съединителна гласна. Възможностите тук са следните:
1. Съществителните се пишат слято:
а) под влияние на традицията, т.е. наложили са се в практиката с тази форма и продължават да се изписват така, например: вакуумапарат, голлиния, концертмайстор;
б) когато техните компоненти (първият, вторият или и двата) не се употребяват като самостоятелни думи в езика, например: джазбенд, феърплей, уебстраница.
2. Съществителните се пишат разделно, когато съставките им се употребяват и като самостоятелни думи, например: бизнес отношения, офис техника, шкембе чорба.

Нарочно съм посочила примери, включени в предговора на правописния речник – имам възражения срещу доста от тях. Да вземем джазбенд. Вторият компонент, заради който думата се пише слято, според мен вече е самостоятелна лексема. Освен това тя има членувани форми, т.е. подчинява се на родните граматични правила: търсачката на Google откри 1130 страници на български, съдържащи бендът, и 680 с бенда.

За уебстраница имам ако не възражения, то поне някои наблюдения и съображения ;). Първата съставка се употребява и самостоятелно, особено в специализирани ИТ издания, за каквито имам честта да работя. В една статия, която коригирах съвсем скоро, думата уеб е употребена отделно 5 пъти! Ето ви автентичен пример: Затова вграждането на видео в уеб е доказано хитър и удачен подход за увеличаване на посещаемостта...

А какво да кажем за вакуумапарат? Ако не следя историческото развитие на правописа заради служебните си занимания, длъжна ли съм да знам дали изписването на тази дума е наложено от традицията, или е навлязла в езика ни през последните 10–15 години? Тук ще поясня, че случаите, посочени в точка 2, са именно такива и вече ги коментирах в една своя публикация.

С голяма изненада установих, че хард диск трябва да се пише разделно (изрично посочено в Приложение 17 на правописния речник), а хардмузика – слято. Ако не е резултат от недоглеждане, не виждам разумно обяснение. Защото за мен разграничението традиционно (хардмузика) – новоустановено (хард диск) просто не звучи сериозно.

Сега да видим какво става по заснежените планински склонове. Имам предвид ски състезанията и ски пистите. Тези сложни думи не са от вчера в езика ни и допреди четири години традиционно се изписваха полуслято (ски-състезания, ски-писта), подобно на дроб-сарма и шкембе-чорба. С излизането на новия правописен речник обаче тънката графична връзка бе прекъсната, а традицията (какво ли беше това традиция?) – изоставена. Мисълта ми е следната. След като ски състезания и дроб сарма се пишат разделно, какво ни пречи да изпишем по същия начин вакуум апарат, гол линия или концерт майстор? Единствено постановената остаряла норма.

Ако още имате желание и сили, да продължим нататък и да разгледаме обратните случаи при сложните съществителни имена – когато първият компонент е главен, а вторият го пояснява, да речем: заместник-председател, храм-паметник, кандидат-студент. Тук трябва да използваме съединителна чертица (дефис). Обаче не си мислете, че това е всичко. Под правилото в правописния речник има шест забележки. Най-важната от тях гласи, че съчетания от този тип трябва да се пишат разделно, ако при членуването им или при образуването на форма за множествено число се променя първата съставка, а не втората.

Ще онагледим нещата с два примера. Да вземем първо член кореспондент. Като го членуваме или образуваме форма за множествено число, получаваме съответно член-кореспондента/ът и член-кореспонденти. Значи тази дума трябва да се пише полуслято. При писател реалист обаче се променя първата съставка: писателя/ят реалист, писатели реалисти. Следователно правилно е разделното изписване.

Хайде да поговорим малко и за кандидат-студентите. Вече е ясно, надявам се, защо трябва да се пише с дефис. Какво се случва обаче, ако решим да образуваме прилагателно име от това съществително? Нормата гласи, че кандидатстудентски трябва да изглежда ето така – единно и неделимо цяло, понеже това е сложно прилагателно, образувано чрез наставка от сложно съществително, в което главната основа предхожда подчинената. Изобщо нужно ли е всичко това? Не е ли по-логично и по-нормално и прилагателното, и съществителното да се изписват по един и същи начин? Но защо да е просто (а то даже не е толкова просто), като може да бъде сложно?

Още едно правило според мен се нуждае от промяна. Или по-точно няма нужда от изключението му. Ето за какво става въпрос. Думата тригодишен трябва да се пише слято, обаче при тридесет и три годишен числителното казва “довиждане” на прилагателното и се дистанцира сърдито от него. От подобно усложняване на правилата просто няма смисъл. Да, разбирам, тук е в сила принципът, че съставните думи се пишат отделно, обаче в потока на мисълта имаме ли време да анализираме подобни неща?

Някои от правописните правила в нашия език за съжаление са излишно сложни и затрудняват овладяването на нормата. Не ми се иска да го призная дори пред себе си, но тя все повече се отдалечава от хората (които в огромното си мнозинство са нефилолози ;) и се елитаризира. Животът и езиковата действителност са прекалено динамични, а правилата – с малки изключения – си стоят неизменни. Приличат ми на многобройните знаци по нашите пътища, а пишещите, подобно на шофьорите, се съобразяват с все по-малко от тях.

Още по темата: Донемайкъде бях изненадана

Legacy hit count
8702
Legacy blog alias
10305
Legacy friendly alias
Малък-слалом-между-правописните-правила
Български език
Правопис и правоговор

Comments2

queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 4 месеца

Безценна е статията, въпреки че някои нейни пунктове могат да бъдат разбрани само от филолози. За себе си мога да кажа, че прочетох интересни неща и вероятно честичко ще си я отварям, за да си ги припомням. Трудно е да бъдат запомнени, защото липсва единна логика. В дадени случаи важат едни правила, а в други случаи – други. Как да се ориентираш?

Мисля си дали не е по-малко трудоемко, ако наизустим правописа на всяка дума, защото 69 правила + 48 особени случаи правят общо 117 дефиниции, някои от които не са никак лесни за научаване, особено ако професията ти те е отдалечила от науката за езика, от онова, което си учил в училище. Пък и, както ти казваш, когато излагаме мислите си в писмен вид, се налага да се раздвояваме и думите да ги виждаме в друга светлина - в ролята им на езикови единици, които влизат в най-различни съчетания. Тоест ние временно преустановяваме писането на текста и насочваме вниманието си към правописните норми. Това губи време и сили.

Определено се налага да се въведе някакъв ред в това безумие от правописни правила, като поне се намали поне броят им. Сигурна съм, че една част са вече морално остарели и могат да се отменят, защото не са в крак с времето.

Shogun
Shogun преди 19 години и 4 месеца
Чудя се, дали, базирани на такива правила, книжовните норми няма да се превърнат във врата в полето, през която минават само шепа професионалисти?

В кръга на шегата: ако не се присъединим към германците, които пишат "трамвайна спирка" като "Strassenbahnhaltestelle" (състои се от 4 слети думи) или "die Vielzufruehvonunsgegangene" (5 слети думи - "прекалено рано отишлата си от нас"), защо не се поучим поне от англичаните, които пишат съставните думи разбираемо и отделно?
By kalinka , 16 December 2006
Здравейте, блогери:)

Наскоро се изправих пред някои граматически проблеми. В момента се подготвям за изпита по езикова култура за следващата учебна година и ползвах две граматики - едната е на русенско издателство, а другата на софийско. В тях намерих различия в правописа на някои думи. Например:
 - думите, които започват със СКИ, според едната граматика се пишат с тире, а според другата отделно. Мисля, че някъде прочетох, че според новия правописен речник от 2002 г. се пишат отделно. Въпреки това в русенската граматика има забележка: "Няма основание препоръката в приложение 17 на Нов правописен речник на българския език, Издателство "Хейзъл", София, 2002 тези думи да се пишат разделно." Та кое е вярното: ски спорт или ски-спорт?
  А как стои въпросът с думите започващи с ретро, бизнес и тенис?
 
Благодаря предварително
Legacy hit count
12156
Legacy blog alias
10115
Legacy friendly alias
Противоречия-в-правописа-според-различните-граматики-по-български-език
Български език
Правопис и правоговор
Уроци, съвети, препоръки

Comments9

queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 4 месеца

Здравей, здравей! :) Добре дошла при нас и дано успеем да ти бъдем полезни :)

Задаваш много интересен въпрос, чийто отговор се намира в “Нов правописен речник на българския език” (София, 2002). Всички тези думи, за които питаш, се пишат разделно. Ще ти дам списък на съчетанията им.

ски

ски бегач
ски бягане
ски вакса
ски влек
ски гардероб
ски дисциплина
ски купа
ски курорт
ски лифт
ски маратон
ски ориентиране
ски отбор
ски писта
ски плац
ски първенство
ски свободен стил
ски северни дисциплини
ски скокове
ски слалом
ски спорт
ски спускане
ски състезание
ски училище
ски федерация
ски шанца

ретро

ретро автомобил
ретро мода
ретро салон

същото е и с рок

рок музикант
рок певица

бизнес

бизнес абонат
бизнес вечеря
бизнес виза
бизнес дама
бизнес елит
бизнес класа
бизнес култура
бизнес наръчник
бизнес начинание
бизнес образование
бизнес операция
бизнес отношения
бизнес партньор
бизнес план
бизнес проект
бизнес пътуване
бизнес сделка
бизнес секретарка
бизнес среда
бизнес среща
бизнес стратегия
бизнес туризъм
бизнес услуги
бизнес хотел
бизнес център

тенис

тенис асоциация
тенис база
тенис верига
тенис зала
тенис клуб
тенис корт
тенис мач
тенис ракета
тенис ранглиста
тенис среща
тенис турнир
тенис федерация
тенис център
тенис фланелка
тенис център

Надявам се да нямам пропуски, защото в речника тези съчетания са дадени отделно, като изключение от правилата за слято, полуслято и разделно писане.



Pavlina
Pavlina преди 19 години и 4 месеца
Здравей, Калинке!
Започнах да пиша коментар в отговор на твоя въпрос, но реших да го изведа в отделна публикация. Отговорът не е толкова прост, а обясненията са малко дългички. Надявам се да успея в дните около Рождество Христово.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 4 месеца
Павлинка, надявам се, че казаното от мен все пак не противоречи на истината и Калинка би могла поне да не се съмнява, че разделно се пишат дадените думи, а защо е така - ти би могла най-добре да ни обясниш :)
Kalabria
Kalabria преди 19 години и 4 месеца
Тук и мен ме забихте яко.Щом другите не знаят то аз как ще знам.Мисля,че се пишат с тире, защото ще се получват двусмислици.А иначе просто така смятам, не че е вярно.
Pavlina
Pavlina преди 19 години и 4 месеца
Да, Куини, не противоречат на истината – така би трябвало да се пишат посочените думи според новия правописен речник. Бих помолила Калинка да напише точните заглавия на двете граматики заедно с авторите им. Искам да ги погледна в библиотеката, ако стигна до там преди празниците.
kalinka
kalinka преди 19 години и 4 месеца
Благодаря ви за бързите и изчерпателни отговори:) Честно казано е крайно време да си го купя този речник и да не се чудя повече на  подобни противоречия в граматиките вече, но в момента не съм в България и няма как. А граматиките са "Култура на речта" на Димитрина Игнатова-Цонева 2004 г., където е обяснено, че думите започващи със СКИ се пишат полуслято, а тези с БИЗНЕС и ТЕНИС се пишат слято, а другата граматика е "ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК" на Цена Карастанева и Вера Марковска, там пък срещнах думите ретро мода и ретромода (и слято и отделно), едновременно в една таблица.
Shogun
Shogun преди 19 години и 4 месеца
Чудя се, все още ли се казва "фланелка"? Много демодирано ми се вижда.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 4 месеца
Да, Нели, така е дадена думата в “Нов правописен речник на българския език” (София, 2002) - библията на всеки коректор :) Аз пък никога не съм употребявала "фланелка", а винаги "фанелка" :)
Pavlina
Pavlina преди 19 години и 4 месеца
Все пак ще отговоря тук накратко на въпроса на Калинка, понеже статията (почти я написах) не излезе това, което бях замислила.

Слятото, полуслятото и разделното писане на думите винаги е било едно от проблематичните места в нашия правопис. И аз често поглеждам в речника, когато не съм сигурна за някои лексеми. Това правило, за което говориш, беше променено именно през 2002 г. с оглед на това, че почти никой не се съобразяваше с него. В “Нов правописен речник на българския език” обаче става въпрос не за препоръка, както казваш, че пише в русенската граматика, а за правило.

Има два варианта за изписване на сложните съществителни имена, в които подчинената основа е съществително име, свързано с главната без съединителна гласна: или слято, или разделно. Слято – под влияние на традицията или когато съставките на думите не се употребяват самостоятелно в езика, например: тонрежисьор, щабофицер, айскафе, плейбек. Разделно – когато компонентите на думите се срещат и като самостоятелни лексеми: офис техника, фитнес център. Изключение се прави, когато подчинената основа е наименование на буква или самата буква, например алфа-лъчи.

Правописът на ски състезание, ски писта и т.н. беше променен. Тези думи се изписваха полуслято (със съединителна чертица), а сега е редно да се пишат разделно. Може авторите на даден учебник да не са съгласни с някои правила, но е редно да представят нещата коректно и достоверно. Независимо дали ни харесва, или не, нормите в правописа се определят от Института за български език и литература при БАН, който е упълномощен за това от Министерския съвет.

За съжаление книгата “Култура на речта” не е депозирана в Народната библиотека, а другото помагало се оказа отпреди 2002 г., така че не е меродавно по отношение точно на тези правила и трябва да се използва внимателно.
By Pavlina , 19 October 2006
На The Maker,
който ме хвърли в размисъл
по темата

Ето това му харесвам на интернет – можеш спокойно да изложиш разсъжденията си по темите, които те вълнуват, да срещнеш разбиране и оспорване, да провокираш и да бъдеш провокиран.

В края – или може би по средата, но не в началото – беше един творчески ;) коментар към моя публикация. Скоро след като го прочетох, колегите от рекламния отдел ме извикаха, за да разреша спора им относно правописа на думата медия. “Ами трябва да се пише с янакрая”, казвам им аз. “Защо тогава в заглавието на списание “Медиа свят” думата завършва с а? Не знаят ли как е правилно?”, основателно пита Таня.

Предполагам, че много добре знаят. Ако не друг, то коректорите са обърнали внимание. А защо правописната норма в случая се оказва пренебрегната, е малко трудно да се каже*. Професията ми винаги ме е поставяла в позицията строго да съблюдавам правописните и пунктуационните правила (не ми вярвайте съвсем, по-долу ще разберете защо) – дори когато те не ми харесват особено и влизат в разрез с логиката на системата. Затова мога само да правя предположения за причините, които карат другите съзнателно да игнорират нормата (изключвам случаите, когато грешките са резултат от непознаването й). С думи прости, защо хората са склонни да действат на принципа “Знам, че не е правилно, но ще го напиша така”?

Чуждата норма е по-престижна от родната
Един от най-очебийните примери за мен е изписването на съставните собствени имена по английски образец – всички думи са удостоени с главни букви: Първа Инвестиционна Банка (вм. Първа инвестиционна банка), Нова Телевизия (вм. Нова телевизия). А може би така институциите изглеждат по-внушително на четящите или пък целта е да изпъкне абревиатурата (ПИБ, НТ).

Аз съм различен – забележете ме!
Преди време по кориците на някои авангардни списания (“Егоист”, “Едно”) се появиха заглавия с начална малка буква. Предполагам, че целта беше да привлекат читателското внимание именно с това нарушаване на известна на всички правописна норма. Имената на авторите на статиите също бяха написани с малки букви, например иван стоянов. По този начин и на графично ниво се откроява веруюто на екипа: ние сме млади, дръзки, различни, неограничени от правилата (така го тълкувам аз, разбира се).

Бързаме, бързаме, страшно много бързаме...
Познавате ли някой, който спазва стриктно правописа и пунктуацията, когато чати? Аз познавах такъв човек доскоро. Ако искате, смейте ми се, но си пишех точките, запетайките и главните букви на общо основание. От известно време, когато много бързам, си ги спестявам. Тук, разбира се, се намесват и други фактори – неформалното общуване, ограниченият брой четящи (един, ако никой не наднича любопитно в екрана на събеседника ви ;), с които обикновено сме в близки отношения. А да не забравяме и широкия простор, който ни открива

Интернет – територията на свободното слово
Свобода на съдържанието –> свобода на формата –> свобода от нормата. С тази формула си обяснявам неглижирането на правописа – за пунктуацията да не говорим – в сайтовете, особено в блоговете и форумите. Това, че блогът е личен и всеки сам си е господар в него, го разбирам. Но нали ценната ни публикация ще бъде прочетена от стотици и дори хиляди хора? Да се погрижим малко за външната ù обвивка, да я фризираме – непосредствеността и индивидуалността на изказа според мен няма да пострадат, ако поправим поне буквените и безспорните правописни грешки.

Ах, тази непрактична норма!
Случва се и това – дадено правописно правило се оказва неприложимо на практика и се налага да се промени. Преди няколко години думи като бизнес отношения и интернет потребител трябваше да се пишат слято, понеже първата им съставка пояснява втората и има чужд произход. Не беше отчетено обаче, че българите, за разлика от немците, нямат опит в четенето на километрични думи (вижте само: бизнесотношения,интернетпотребител) и възприемането на информацията се затруднява. Освен това посочените примери изглеждаха, хм, как да кажа, необичайно в текст на български език.

И за още нещо се сещам тук: в речта ни се появиха много нови думи от този тип – с отварянето ни към света, стремглавото развитие на новите технологии и бързото адаптиране на чужди понятия към родната езикова среда. Правилото за слято изписване в посочените случаи се оказа непригодно, пресата отказа да се съобрази с него (Chu, поправи ме, ако греша) и в крайна сметка беше променено официално (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 45).

А правило ли ви е впечатление, че в спортните вестници отборите на “Челси” и “Фиорентина” например не са оградени в кавички? Строго погледнато, това е грешно. Сега си представете, че всички имена на спортни клубове бяха придружени от тези препинателни знаци: текстът щеше да “натежи” и погледът на читателя постоянно щеше да се “спъва” в кавичките. Да си призная, и аз не ги поставям в коригираните от мен текстове, когато става въпрос за компютърни програми (Word), марки (nForce), фирми (Intel) и т.н., изписани с латиница. Имам си обаче едно малко оправдание – чуждата азбука създава ефект, подобен на курсива, и така названието се откроява от останалия кирилски текст, без да е оградено в кавички.

* * *
Разбира се, изброените от мен причини за нарушаване на правописната норма изобщо не са изчерпателни. В много случаи за дадено действие има повече от едно основание, ето ви примери:

Аз лично не обичам да пиша главните букви, понеже така, от една страна, си спестявам натискането на шифта. Налага ми се да го правя, дори когато използвам някакъв инструмент за български език, понеже винаги изключвам функцията за автоматично поставяне на главни букви. Причината е, че ако е включена, се изисква главна буква след всяка точка, която обаче не винаги значи ново изречение. От друга страна, смятам, че едно изречение има мн. по-важни отличителни черти от главната буква в началото и винаги може да бъде разпознато или поне би трябвало, според мене. И от трета - текстът ми се струва мн. по-красив графично, ако тук-таме не стърчат разни големи букви(източник).

...никой не може да каже на никой творец било и то в блог,че се слага пауза между символите.Това си е жив комунизъм.Всеки си пише както му дойде музата.Има си бавни моменти в писането на пост(когато ти идва музата,и нямаш време да мислиш за паузи интервали и запетайки.Точно това му е афтентичното,на блога/постта.Всичко друго е шаблон и покриване на стандарти на стандартни интернет сайтове и т.н. (източник).

Чета си аз тези мнения и се опитвам да осмисля нещата не от гледната точка на пуритана, защото:
• Такова нещо като текст без грешка почти не се среща, винаги може да се поспори за някоя запетая.
• Езикът е жива система, променя се, а нормата, ще – не ще, го следва, макар че е бавна и инертна. (Ами норма е, такава й е природата.)
• Всеки човек е индивидуалност и се стреми (понякога несъзнателно) да се оразличи от другите по много начини, включително бунтувайки се срещу правилата, чието следване в някакава степен ни уеднаквява.
• Колкото и да се оправдавам, и аз май съм “грешна”, и аз съм в кюпа заедно със съзнателно кривналите от правия път – практиката ежедневно ме поставя в положението да пренебрегвам буквата на закона заради нещо, което смятам за по-важно.

И още мога да продължа, но ще спра дотук. Въпросът беше: норма ли е правописът (днес), или отворена система? Тази публикация има само претенцията, че е поставила проблема.

–––––––––––
* След като публикувах статията, един познат ми обърна внимание, че формата медиа всъщност е за множествено число (лат. medium – ед.ч., media – мн.ч.) и заглавието “Медиа свят” би трябвало да се схваща като ’светът на медиите’.

Legacy hit count
6455
Legacy blog alias
9016
Legacy friendly alias
Правописът---норма-или-отворена-система-
Размисли
Интернет
Български език
Правопис и правоговор

Comments25

Katherine
Katherine преди 19 години и 6 месеца
Много интересна тема, даваща идеи за размисъл, за което благодаря на Павлина. :)  Вече на няколко пъти в блога темата се дискутира по различни поводи и тъй като аз не съм се изказала още, хайде да го направя сега.
За мен правописът е норма, която ни позволява да се разбираме по-добре. Така както в компютърните програми има значение как точно ще бъде написана една команда или променлива, за да може да бъде обработена правилно. Но хората не са компютри, затова и правописът се развива, заедно с развитието на обществото и начините му за комуникация. Ако дадена дума започне да се пише масово по определен начин, защото така е по-удобно или поради някаква друга причина, тогава и правописната норма следва да бъде променена след време. Според мен най-важното е удобството.
Тогава възниква въпросът до колко трябва да следваме нормата и кога можем да си позволяваме да я нарушаваме. Аз, например, се дразня несъзнателно, когато чета нещо написано с грешки - веднага ми се набиват на очи. Още повече, когато една и съща грешка се повтаря неколкократно. Навикът да пишем правилно се усъвършенства по време на четене, а когато чета текстове написани по начин, различаващ се от приетия за правилен, това до някъде ми обърква възприятията. Интересното е, че примерно повече ме дразни написаното без интервали, от колкото написаното без главни букви. Което може би показва, че интервалите са естествен начин да си почине окото, да си поемеш дъх при четенето. Спестява едно допълнително усилие да осмислиш написаното, след като си го прочел. Главните букви допринасят също за това, но явно по-малко. Друго, което ми е направило впечатление е, че нямам проблем да чета публикация само с малки букви, ако на места има многоточия и текстът е смислово отделен в параграфи.
Също така за мен имат голямо значение препинателните знаци. Правя разлика между:
- Какво правиш?
- Какво правиш??
- Какво правиш?!
- Какво правиш!?
И в много други случаи, разбира се, но това ми хрумна на първо мислене :)
В заключение (нарушавайки две от правилата на галактическия блогаджия ;) ) смятам, че правописните норми трябва да се спазват, но да бъдат достатъчно гъвкави и да следват естественото развитие на езика. А когато се нарушават - това да бъде заради удобството ни да комуникираме по-лесно помежду си, а не напук и предизвиквайки обратния ефект.
Pavlina
Pavlina преди 19 години и 6 месеца
Katherine, много ми допадат умереният тон и разсъжденията ти. Наистина, по различни поводи и в различни публикации въпросът за спазването на правописните и пунктуационните правила беше обсъждан и на моменти страстите дори се разгорещяваха. Аз четях коментарите, но не се намесвах, защото проблемът някак ми се изплъзваше и не можех да го формулирам за себе си. И така – докато Твореца не написа, че правописът е отворена система. Тогава ми просветна: аз гледам на него (на правописа де) като на норма, даденост, а други го схващат като нещо, което могат да променят и в чието създаване участват. Ох, теоретично ли прозвуча? ;)
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Колкото и човек да не е тесногръд, докато нормите действат, не е зле да се спазват. Възможни са две изключения от този подход:
-ако не знаеш нормите (което е много жалко);
-ако ги нарушаваш съзнателно, за да постигнеш определен ефект.

Вторият подход според мен е на "Медиа..." и ред други отклонения: целта може да е - да се привлече вниманието, или да се демонстрира определена идентичност: например, както казва и Павлина - че си млад и разкрепостен.

Определено приемам този втори подход, защото правописът не е самоцел, а средство да изразиш себе си, своите мисли.

И да, езикът се развива, и следователно правописът също се развива.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Павлинка рядко пише, но за сметка на това превъзходно Cool Всяка нейна статия ме изпълва с възхищение. Даже ще си призная, че докато четях, си мислех за потребителите и анонимните читатели на „Образование", че имат щастието да се възползват напълно безплатно от нейните безупречно написани и много полезни публикации.

Правописът отворена система ли е? Да, след като е тясно свързан с нещо толкова динамично, каквото е езикът, се налага да бъде отворена система. Ето какво е записано в предговора на Нов правописен речник на българския език.

„През последните години лексикалната система на българския книжовен език претърпя изключително бърз развой. Основните причини за това явление се крият преди всичко в политическите и икономическите промени в обществото, които доведоха до засилен стремеж да се демократизира и писменият език. Във всекидневния периодичен печат, а по-късно и в по-широки сфери от книжовния език, навлязоха редица нови думи и изрази, като наред с това се ускори процесът на заемане на чужда лексика - главно от английски език. Неконтролираното възприемане на чужда терминология още повече усложни състоянието на книжовноезиковата практика. Появиха се нови тенденции и в правописа и пунктуацията - например при дублетните форми, при слято и разделното писане на думите, при транскрипцията на чужди имена и транслитерацията на български имена на латиница, при употребата на някои препинателни знаци и др.

Всичко това засили необходимостта от нормативни трудове - главно речници, които трябваше да внесат ред в книжовноезиковите процеси."

По-нататък се казва, че в Института за български език се взема решение бързо да се отговори на тази нарастваща необходимост да бъде създаден съвременен справочник, който да регулира процесите в българския език. При формулирането на правописните и пунктуационните правила се изхожда от спецификата на съотношението между писмен и устен текст.

Тъй като правописните правила трудно се поддават на радикална промяна, има такива, които не са променени. Такова е правилото за употреба на пълния и кратък член при същ. имена от мъжки род. То може да бъде променено само със закон, защото е наложено със закон.

Въпреки липсата на радикални промени в правописа, съществува един друг принцип: да се кодифицират (класифицират, систематизират) някои утвърдени в говорната практика особености, появили се в резултат на естествения езиков развой. Такива промени представляват коригиране или допълване на определени постановки в правописната система.

Моето мнение е, че правописната система отразява промените, настъпили в езика ни, и затова се налага да бъде обновявана и актуализирана непрекъснато. Действащите правописни норми трябва да се спазват така, както и законовите норми в една държава. За да бъде писмената реч достъпна, удобна и ясна за всички, тя трябва да се подчини на еднакви, общи и точни правила. В противен случай съществува опасност написаното да не се разбере правилно или изобщо да не бъде разбрано.

И накрая, в сферата на шегата, вчера една колежка се оплака, че в края на седмицата се чувства преуморена и по тази причина в една тетрадка, до нарисуваното от нея усмихнато човече, вместо да напише „Доволна съм" изпуснала две букви и се получило „Долна съм". Вярно, смяхме се, но и това е малък пример какво се получава, ако думата не е написана правилно и някоя буква не си е на мястото.

Chu
Chu преди 19 години и 6 месеца
Павлина, поздравления за статията! С удоволствие чета написаното от теб, изключително професионално и компетентно звучат твоите постинги, което е от голяма полза за мен. Мисля, че тази статия трябва да се прочете от колкото се може повече хора, публикувай я някъде и "на хартия"!
Колкото до това, дали езикът е отворена система, категорично отговарям с да. И слава богу, че е така. Друг е въпросът, че промените доста бавно се "узаконяват" чрез въвеждане на нови или промяна на някои стари правописни правила. Аз лично смятам, че специалистите в тази област би трябвало да се ръководят от идеята за "опростяване" и олекотяване на изказа, налагана в процеса на много интензивните промени в разговорния език.
Pavlina
Pavlina преди 19 години и 6 месеца
Благодаря ви за високата оценка. За мен е чест! Chu, не се сещам кой може да прояви интерес към моето творение и да го публикува на хартия. Аз го написах за блога и ми се струва, че мястото му е тук – доста е емоционално, лично и свързано с други публикации. :)
Otark1
Otark1 преди 19 години и 6 месеца
И на мен ми хареса статията, но за съм си по-краен. Според мен "навлезлите нови думи" често пъти са натрапени чужди думи. Дори се получава парадокс - филолозите и в частност Института като че ли се оправдават с "новите думи", а всъщност самите те пълнят езика с чуждици до безобразие. Да не ми се сърдят филолозите, не всички са такива, но почти всички, които познавам...
Някъде в някакъв форум четох запитване как се пишело правилно "тийнейджър" - учителката питала... И току виж в новия правописен речник излязла и такава дума. На мен ми звучи като пейджър :) Не мога да приема, че това е нова дума.
На мнение съм, че правописът е норма, когато информацията е стойностна. Представете си стойностен труд, изпълнен с глупави грешки. Размахването на буквите вече е по силите на повече хора, не е като едно време с перото например, вследствие на което можем да се любуваме на писмената култура на хората. За лична употреба няма значение, но познавам много хора, които тенденциозно пишат на латиница например, въобразявайки си, че така приличат на западняци... Смешно и жалко, но какво да ги правиш? Писането в интернет си е публикация, но без контрол, общо-взето.
От друга страна, образованието не дава достатъчно познания, съдя по себе си.
Думите, които много ме дразнят, са мелодий, идей, философий и матерял... Това са често срещани грешки дори и при хора над 40 г.
Малко се отклоних. Тук, сиреч в службата, обсъждаме например дали чуждите имена да се пишат на латиница или кирилица. В старите книги (обожавам да ги чета - тия отпреди 1940 г.) няма такива работи, поради простата причина, че читателят иска да чете, а не да гледа. Ако аз цитирам Scheithauer, кой ще ми го прочете? Ако читателят знае само английски, едва ли... Ами ако името е грузинско или китайско? Така се оформя тенденция за вмъкване на чуждици, а едновременно с това се изтърва българския правопис.
И все пак всеки греши, така че грешките ги приемам, ако са неволни, но не и нарочните. Професионално заболяване е явно, защото четейки книги, притежание на различни стари стенографи, пълни са с поправки, а и аз се улавям, че правя същото...
Правописът и увреждането на езика, според някои - обновяване (не говоря за неизбежните новости, които често пъти са избежни), води и до деформиране на стила на представяне. Ако старите книги са написани по-просто, така че да се изложи материята и да се разбере от читателя, по-новите са написани така, че читателят нищо да не разбере и да остане с впечатлението, че авторът "много учил, много знай".
Знай дръжки!
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Има наистина хора, които вероятно избиват комплекси (или просто нямат ясна мисъл), като се изразяват "витиевато", ползват чужди думи и в крайна сметка никой не може да разбере какво точно искат да кажат. Особено комично е използването на чуждици, когато има хубави български думи. Тая длъжност "мениджър на офис" например направо ме омайва, толкова е внушителна.

Нямам наблюдения дали сложното изразяване е навлязло напоследък, или си го е имало от край време (по-скоро бих допуснала последното, без да съм сигурна, логично би било да е така), т.к. винаги е имало хора, които са компенсирали недостатъчните култура или знания с тежки и неразбираеми фрази.

Има напоследък и друга мания, и според мен идва от книгите, предназначени за американския читател: толкова опростено ти го казват, и толкова пъти ти го повтарят едно след друго, все едно че общуват с някакви овце, които, за да усвоят някаква мисъл, трябва да я преживят поне половин час.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Думата „тийнейджър” вече я има в "Нов правописен речник на българския език". Наред с формите на "тийнейджър" в речника са дадени думите: тийнейджърка, тийнейджърски, тийнпоколение.

Що се отнася до тази чуждица, си мисля, че тя няма точен аналог на български език. Идва от английския език - по-точно е използвана морфемата "тийн" (teen), която се съдържа във някои числа като започнем от thirteen, минем през fourteen, fifteen, sixteen, seventeen, eighteen и стигнем до nineteen. Тоест в тийнейджърска възраст попадат всички, които са между 13 и 19 години и те си имат своите общи черти и особености.

На български не съществува такова лексикално съответствие, което да обхваща точно тази възрастова група, и затова е съвсем естествено чуждицата да навлезе в езика ни.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Думата „тийнейджър” вече я има в "Нов правописен речник на българския език". Наред с формите на "тийнейджър" в речника са дадени думите: тийнейджърка, тийнейджърски, тийнпоколение.

Що се отнася до тази чуждица, си мисля, че тя няма точен аналог на български език. Идва от английския език - по-точно е използвана морфемата "тийн" (teen), която се съдържа във някои числа като започнем от thirteen, минем през fourteen, fifteen, sixteen, seventeen, eighteen и стигнем до nineteen. Тоест в тийнейджърска възраст попадат всички, които са между 13 и 19 години и те си имат своите общи черти и особености.

На български не съществува такова лексикално съответствие, което да обхваща точно тази възрастова група, и затова е съвсем естествено чуждицата да навлезе в езика ни.
Otark1
Otark1 преди 19 години и 5 месеца
Ами, как да не съответства на нищо? Ние си имаме юноши, младежи и девойки. Да не би тая възраст да са я открили хамстериканците? Още повече, че сега се използва именно вместо тези думи - кога скоро сте чували младеж, девойка или юноша? Вместо туй тийнейджър. Ако вземем тълковен речник за английски и проверим, може да видим дали има съответствие.
Според мен просто се търси оправдание. Тая дума е пълна глупост.
Какво да кажем за творческо и креативно мислене, CV - любимата ми глупост, лоукостинг полети - например евтини полети е едно такова, а лоукостинг е когато пътуваш със самолет до Лондон. Когато пътуваш до Москва, е дорожни полети :) Финализираме дейността, офертирани са предложения, договорирани са нови условия, инициализирани са промени, визуализиране вм. изобразяване, оператор на биологични единици и т.н. ала колкото по не ме разбирате, толкоз съм по-умен.
А за правописния речник не се изненадвам особено. Такива кухи мисли и толкова чуждици като в средите на спецовете по българска филология не съм виждал. Ако има такива, да не ми се сърдят.
Именно те ползват разни интересни думички, като графема вм. знак, фонема вм. звук, префикси, суфикси, лексеми, морфеми... На фонемата "а" отговаря графемата "/". А на буквата а кой знак отговаря? И що е буква? Излезе един такъв и почна на едно научно (или "научно") обсъждане да ми рецитира за комбинациите cv и vc, бидейки уверен, че никой не го разбира. Е аз случайно разбрах, че става дума за консонант-вокал, ама от това идеята му по-умна не стана. А други, понеже не разбраха, не посмяха да се обадят и чичкото остана с впечатление, че ги е затапил, освен за онези, които похъркваха.
Един друг пък сядал да пише статии, книги и учебници с речник на чуждите думи. Защо пък на учениците трябва да им е лесно, отговорил като го питали що така... Ей го на: Практизициран учебник... Съдържа: Визуално-мнемонически прийоми ; Сериал-асоциативно таблиране ;
Опримерена автоматизация ; Дозиран сервиет ; Минимум теория ; Интелтренинг

Както казваше един професор: Науката е преди всичко терминология. Или колкото повече термини, толкоз по-научно. И колкото са по-неразбираеми, толкоз по-големи висоти са достигнати.
Да не говорим за думички като речопоток вм. реч, автономна бързописна трансмисия сигли :), стенографеми и графеми (ехей, не е все тая).
Не мога да не се изкуша да цитирам ей това:
"Възприето е яхтовият преглас да се разглежда като вокално редуване..., без да се посочва, че той всъщност е съпътстваща алтернация на редуващи се палатални и непалатални консонанти... /където к' може да бъде всеки палатален консонант с изключение на .../ и само в глаголната парадигматика функционира вокална алтернация от типа... с определена синтагматична дистрибуция...Изложенитe факти водят до заключението, че в синхронен аспект фотологичното равнище не е релевантно за провеждането на алтернациите.......регистрация на съвременни фонетични алтернации, които са синтагматично обусловени от правилата за дистрибуция на фонемите..."
Такива статии отиват в сборници и периодика, която мухлясва в разни стаички.
* * *
Дори и да открием думи, които нямат аналог на български, това не значи, че трябва да ги възприемаме. Дори и тийнейджър да е нещо без аналог, откъде изведнъж идва в езика? Да не би в английския да се е появила преди няколко години?
Още нещо: една колежка има поща x.nikoloff@ Няма да ми стигнат думите за тоя случай. Или по стените пише CSKA, Samo Levski, I love Genata - все проява на липса на културен имунитет. Или на култура... Почнаха и псувни на английски, да не ги цитирам, ама сигурно и за тях ще се обяснява, че нямат аналог...
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 5 месеца
Отарк, личи си, че много си мислил по тези въпроси и наистина умееш да убеждаваш. И все пак темата е "Правописът - норма или отворена система?". Ако приемем, че е норма, която не позволява никакви промени, той наистина ще се превърне в нещо неудобно за ползване и няма да отговаря на бързо изменящата се действителност.

Вероятно не съм се изразила много ясно в предишния си коментар, когато защитих употребата на "тийнейджър", която във форумите вече се среща и в съкратен вариант: "тийн", "тийнове". Като казах, че няма точен аналог тази дума, по-скоро имах предвид, че тя носи със себе си един специфичен оттенък, защото смисълът й обхваща конкретен възрастов интервал. В "юноша" тази конкретност липсва, а в "младеж" и девойка" даже бих казала, че се отдалечава по смисъл - те се вписват в по-голямата възрастова група. Е, ако попиташ от колко години нагоре юношата се превръща в младеж, едва ли някой ще може да отговори.

Положителното е, че новите думи, които навлизат в речта ни, все пак я обогатяват, насищат я със синоними. Опасното е да не се залита в крайности, според мен, и да не започнем да прекаляваме с използването им.
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Тийнейджър: мисля, че българският аналог е "пубер". :))) Понеже описва същата възрастова категория, обаче има негативен или подигравателен смисъл.
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Много се дразня от думата "мониторинг" - защо не наблюдение? "Мениджър", "финализирам", "супервайзър", "кетъринг"... не ги разбирам тези хора. Не бих възразила, ако тези думи съдържаха някакъв допълнътелен смисъл, освен този, който си го има в българската дума, и който да оправдава тяхната употреба.


Tanichka
Tanichka преди 19 години и 5 месеца
Много ти е хубава статията, Павлина! Искрено се извинявам, че едва сега я прочетох отначало докрай, макар че ми изпрати линк, много ми хареса.

Никога не ми е било ясно как ще се справим с всичките чуждици, които (понякога в хода на развитието; понякога, обаче, съвсем ненужно) ни заливат до удавяне... Мисля, че това е явление във всички езици. Много пъти, да речем в бизнес среди, употребата им прави нещата далеч по-прецизни, отколкото ако се опитваме да превеждаме термините с родни думи - може да се получат и абсурдни понятия.

Лично аз винаги страхотно съм се дразнила от лекарската терминология, защото е ясно, че докторът е научил нещата на латински и така му е много лесно. Окей. Ясно е също, обаче, че и човекът, който стои срещу него (не дай боже да е възрастен, например) едва ли ще разбере какво му "обяснява" специалистът, който май трябва да му помогне - обтурация, дислокация, фрактура, палпация, макуларна кожа, .....ад! 

А  какво ще кажете за назален деконгестант, а? Ами спрей или капки против хрема, Уотсън, елементарно било... Чувала съм всякакви и ми е правило впечатление, че нарочно се опитват да те объркат, за начесване на нечие его.

Затова бях искрено изумена тук от факта, че макар английският и латинският медицински термин да са еднакви в 85-90% от случаите, винаги лекарят/зъболекарят се стреми да обясни всеки термин, който използва. Ама аз разбирам, бе хора! Няма значение, нека ви стане още по-ясно... Това ме изпълни с уважение - специалистът се опитва да опрости и изясни терминологията за удобството на пациента - трогателно... А у нас ми се е случвало толкова рядко.

Може би това с медицинските термини беше малко "оф-топик" (мммм, каква звучност;), но не се сдържах.
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Според мен изобщо не е извън темата, Таничка, а чудесен пример за хора, които имат достатъчно самочувствие и не си мислят, че неразбираемата терминология ги прави специалисти. (Логика: ето, аз съм учил тоооолкова много, че вече другите не могат да ме разберат какво казвам, оти они са проЗти).
Pavlina
Pavlina преди 19 години и 5 месеца
Виждам, че тук дискусията се е завихрила около чуждиците в българския език. Всеки ден изчитам тонове английски думи в коригираните от мен текстове и няма как да бъде другояче, понеже работя за т.нар. ИТ издания. Някои от колегите – автори на статии, проявяват предпочитания към чуждиците, а други се опитват да им намерят родни съответствия.

Днес например срещам “ресет” и казвам на отговорните редактори: “Тази дума не съм я виждала в статиите на колегите. Как сте го представяли досега това чудо - ресета?” Оказа се, че няма точно съответствие на български, и трябва да се предаде като “връщане към фабричните настройки (на дадено устройство)” или нещо подобно. Та понякога се изисква известно умствено усилие, за да кажеш нещо точно и ясно (в случаи като този и по-дълго), без да използваш чуждици. И понеже нашето сиво вещество е склонно към леност, и понеже бързаме и времето все не достига, филтърът за чуждите думи в речта ни е станал по-рехав в сравнение с преди. Поне аз така гледам на нещата.

Shogun, не си права за “мениджър на офис”, точната длъжност е “офис мениджър” – много по-така звучи! ;)

Таничка, няма защо да се извиняваш, то и аз още не съм прочела шведските ти пътеписи (но съм си сложила линковете на видно място). Пусто време, защо го нямам в излишък!

Ето сега - тези линкове! Най-близкото родно съответствие е “връзка”. Обаче целият офис и деветдесет и девет процента от българите казват “линк”. Аз какво, да се правя на интересна ли? Не ми е в натюрела ;).
Otark1
Otark1 преди 19 години и 5 месеца
Ще си позволя един цитат от книгата на Ст. Лем "Конгрес по футурулогя" - най-жестоката сатира на съвременното общество, на която съм попадал:
"Човек е в състояние да овладее само тав, което може да разбере, а може да разбере само изразеното с думи. Неизразеното с думи му е недостъпно. Изучавайки следващите етапи от еволюцията, узнаваме какви открития, промени и преврати в обичаите той, езикът, ще може да отрази един ден.
- ...
-зследванията се извършват с помощта на най-съвременните компютри... Става дума най-вече за вариативността на езика - синтагматично-парадигматична, но квантувана...
Най-лесно ще го  разберет с няколко примера. Кажете, ако обичате, някаква дума.
-Аз.
-Аз, така ли? Хм. Аз. Добре... И така, аз - личност. Ти - тиличност, Ние - ниличност. Виждате ли.
-Нищо не виждам.
-Как така? Става дума за сливане на личността с тиличноста, тоест за съюзяване на две съзнания, това първо. Второ - ниличност. Много интересно. Това е множествено съзнание. Например при силно разпадане на личността...
-Крак.
-Какво ще извлечем от думата крак? Кракант. Кракел, евентуално кракел - ногел. Кракер, кракиня, кракирам и кракувам се. Разкракуване. Кракуван. Кракирай там! Кракчо. Кракивам? Кракист. Видяхте ли? Стигнахме до нещо. Кракист. Кракистика.
-Но какво означава всичко това? Та в тези думи няма смисъл!
-Засега няма, но ще има. Тоест те евентуално може да придобият смисъл, ако кракистиката и кракизмът се възприемат. Думата робот нищо не е означавала през 15-и век, но ако бе съществувала езиковата футурология, може би още тогава би се стигнало до мисълта за автоматите.
-Ве пак, какво означава кракист?
-Вижте, конкретно в този случай мога да ви го кажа с точност, защото става дума не за прогноза, а за нещо, което съществува. Кракизмът е най-новата концепция, съвременно течение на автоеволюцията на човека, на така наречения хомо сапиенс моноподес (еднокрак).
-Едноног?
-Точно така. Защото ходенето става излишно, а липсата на място е все по-голяма.
- Но това е идиотизъм.
-Съгласен съм. Обаче такивазнаменитости като ... са кракисти.
-А какво означават другите ваши варианти?
-Засега не се знае. Ако кракизмът победи, ще се появят и такива обекти... Това не е пророчество, а само проучване на възможностите в чистия им вид...
-Интерферент.
-Интер и феро. Флор, флорис. Интерфлорентка. Ето - девойка, която има дете от интерферент, отнел цветето, тоест девствеността й.
-Цветето пък откъде се взе?
-Флос, флорис означава цвете. Дефлорация е лишаване от девственост. Сигурно ще се казва "породенка", или "ревизионна породенка",  съкратено "ревиподенка". Уверявам Ви, че вече сме събрали много богат материал. Например проституанта от конституанта - разтваря се цяла вселена на бъдещата нравственост!..."
И т.н., нямам сили да го пиша нататъка. Едно от големите нещастия на съвременния човек е, че е потънал в някаква безсмисленост, която пък е породена от множество абстракции без никакъв смисъл или поне без общоприет такъв. Обикновено такива думи се вкарват в езика, за да може после да се развиват философии, политики, оправдания и изобщо да съществуват купища институции, служби и т.н., занимаващи се с преливане от пусто в празно. В крайна сметка се изработват някакви образи в главите на хората, които позволяват да бъдат напълно разигравани, понеже не разбират безсмислието на цялата случка, но не си и признават.
Такива безсмислици са например "път към Европа", "Европейска култура", пътна карта (домързя ме за кавичките), да влезем в Европа, потребителска кошница и кво ли още не. После почва да се спори дали сме стигнали Европа, дали щели да ни пуснат и т.н. доста изродени асоциации, зад които не стои нещо. През социализма даже беше изграден цял такъв изкуствен език, с който нищо не се казваше - пълен с измислени думи и изрази, не означаващи абсолютно нищо. Затова има тенденция да се въвеждат нови думи - както вече споменах творчество и креативност. Аз съм творческа и креативна личност - не само творческа, ами и креативна! Особено креативна. Две врабчета кацнали, особено едното.
Павлина ми е взела част от изказването. Само ще допълня, че освен леността, има и друг фактор - просто повечето хора ги е страх да си признаят, че не знаят какво значи думата.
Например логистична подкрепа - това е материално-техническо снабдяване. Тоест доставка на тоалетна хартия, картофи, чаршафи, джапанки, сапун... Друго си е да кажеш "логистична", звучи като логик някакъв, с очила, дето изучава логиката може би, носи куфарче, че и подкрепа оказва! Ама я питайте хората, дето я използват, какво означава? А това си е чисто побългарена английска дума. Като тийнейджър.
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Заплени ме една обява: "Курс за снабдители (байъри)"

Чудя се защо е това "снабдители" - толкова си е по-ясно, като кажеш "байър"...
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
По въпроса за логистиката съм на особено мнение.

Всеки знае какво е снабдяване. Логистиката включва в себе си снабдяване точно навреме (дай да си го кажем на български "just in time"), нещо, което не е задължително за термина "снабдяване". При снабдяването може например да зареждаш с материали всеки 6 месеца, и през времето до следващото зареждане държиш материалите на склад, и взимаш когато ти потрябват. При логистиката докарваш материалите тогава, когато те са ти необходими за производството: т.е. на малки партиди, така че рязко ти се намаляват оборотните средства, които иначе се "замразяват" в складовите площи и складовите запаси. Терминът води началото си от военното дело: на война например не можеш да поддържаш големи складове - това, което се докара, веднага се използва, т.к. полето на военни действия непрекъснато се измества.
Otark1
Otark1 преди 19 години и 5 месеца
От това следва ли, че снабдяването точно навреме е измислено от хората, измислили логистиката...? Освен това такова тълкуване никъде не е описано. Може да има в някой тълковен речник на английски де, но много се съмнявам. Как е тогава снабдяване ненавреме :) Мисля, че вкарваш някакъв смисъл,  който не е упоменат.
Дали ще е навреме и колко ще са, зависи от доставчиците. Точно военните му викат материално-техническо снабдяване. Естествено, че като закъсат за снаряди, няма да чакат магазина да зареди следващия месец. За тая цел едва ли са чакали да дойде ден днешен, та да измислят логистиката.
Това е все едно да въведем амбулансия - бърза помощ точно навреме, или сервидор - сервитьор, ама дето сервира до 12 мин. след поръчката.
Всъщност така се създават изкуствени дисциплини и понятия. Ако преди е имало "Снабдяване", сега може да се появи и "Логистика", съответно с нови шефове. И почват да спорят: от снабдяването протестират, от логистиката се аргументират, че по цял свят логистиката разнася доматите. Министърът прави реформа - ако преди 60% снабдяване, а логистика 40, то сега 50 на 50, догодина повече. Съответно назначават комисия. Върви дебат: абе вие "за" ли сте логистиката да стане 60%? Или ние в нашата програма сме включили повишаване на дела на логистиката на 60 процента, а намаляване на снабдяването на 40. Ако пак френският стане популярен у нас, ще станат 30:30:40...
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Приятелю, аз това работя. Говорим за професионална терминология. Нали знаеш, във всяка област има термини. Можеш да ги оспорваш, от твоята гледна точка на човек извън тази професия. Обаче понятието изобщо не е абсурдно, както ти се вижда на теб - смислено е, макар ти да не виждаш смисъла. Съжалявам, че не съм ти обяснила дотатъчно ясно: в интерес  на истината, това до сега не ми се беше случвало - да не ми разберат обяснението за логистика.

Отарк, знаеш шеговитото определение: тесният специалист е човек, който знае всичко за нищо. За това става дума: за професионална терминология, с която работя вече 26 години.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 5 месеца
Докато четях коментарите, ми хрумна, че по отношение на чуждиците всички сме на едно мнение: а именно, че е налице тенденция, свързана с масовото им навлизане в нашия език.

Замислих се, че този процес е твърде динамичен и се запитах дали един ден нашите наследници няма да станат свидетели на пълното преливане на езиците от един в друг и всички хора да заговорим на общ език, както някога във Вавилон, преди построяването на кулата.
Би било прекрасно, защото ще се разбираме отлично.
Pavlina
Pavlina преди 19 години
Много благодаря за ценната препратка – полезна е и съдържа доста примери.
Pavlina
Pavlina преди 18 години и 10 месеца
Преди известно време един познат ми обърна внимание, че формата медиа всъщност е за множествено число (лат. medium – ед.ч., media – мн.ч.) и заглавието “Медиа свят” би трябвало да се схваща като ’светът на медиите’.