След като се разположих в малката, но много уютна стая и взех набързо един душ, се почувствах бял човек!
Приготвих се за излизане и в уречения час слязох във фоайето на хотела, където вече ме чакаше Сашо. В колата се запознах с неговата директорка, която любезно ме посрещна с "Добре дошъл!" и обяви, че ще ни води на вечеря.
Преди да отидем в ресторанта направихме малка вечерна обиколка на забележителностите в центъра на Рим - за първи път видях Колизеума, осветен така, че да изглежда още по-загадъчен!
После видях отдалеч Арката на император Константин, която се намира близо до него.
Минахме край Устата на истината, разни монументи, паметника на Виктор-Емануил ІІІ и се отправихме към ресторанта.
Можете да си представите как се е чувствал един потопен до преди няколко часа в инфлация, студ и сивота българин при толкова поднесена му за няколко минути културно-историческа информация...
Та влизаме в ристоранте-то - неголям, но чист и спретнат. Явно спътниците ми често са го посещавали, защото персонала ги посрещна много приятелски.
Седнахме, поръчахме някакви предястия- това в Италия си е традиция - да хапнеш фунги/варени зеленчуци/ или миди преди основното ядене. После аз си поръчах пица, печена във фурна на дървени въглища - истинска и нямаща нищо общо с тези, предлагани у нас /поне по онова време/. После хапнахме някакви сладкиши- евала им правя на италианците - големи майстори са в тая насока!
Поговорихме за това-онова, изкарахме си приятно и ме върнаха в хотела.
На следващата сутрин, след като закусих в хотела, въоръжен с фотоапарат и много ентусиазиран се озовах на рецепцията, откъдето получих безплатна карта на града с отбелязани на нея забележителности.
Когато излязох на улицата се почувствах лек като птичка - не само заради спокойствието, което ме обгръщаше отвсякъде, не само заради чистия утринен въздух /въпреки голямото движение на коли/, но и заради грейналото сякаш по поръчка слънце и синьото безоблачно небе над мен! Мисля си, че в този момент съм се почувствал свободен и безгрижен както никога до тогава...
Първата забележителност, която посетих беше катедралата "Сан Джовани ин Латерано".
Впечатлението, което ми направи тази катедрала беше..абе нямам думи. Човек се чувства толкова малък и нищожен, когато застане пред огромните й врати, че когато влезе вътре и види цялата й красота и величие просто загубва дъха си!
За тази катедрала казват, че е майката на всички църкви в Рим и в целия свят. Изградена от Константин по времето на папа Силвестър /314-335г./, тя е била многократно разрушавана и след това отново възстановявана. В сегашния си вид датира от 17 век.
След това продължих към Колизеума. Тук е времето да кажа, че ориентирането в центъра на Рим е изключително лесно- не само заради картите, които туристите получават безплатно в хотелите, но и заради отзивчивите хора по улиците.
Стана така, че за първи път зърнах Колизеума от една градинка, която се намира на малко по-високо ниво вдясно преди него от посоката, от която идвах аз /даже се снимах до стълба,който се вижда в дясно на тази снимка/.
Оттам се вижда и базиликата “Св. Климент”, в която е погребан през 869 г. единият от Светите братя - Кирил.
Колизеума - отново адреналин! Тази сграда е поела толкова много история в себе си, че просто облъчва всичко наоколо!
Първо разгледах външната му страна- откъм гърба ан официалния вход, където имаше страшно много...котки! Страшно хубави и добре гледани писанки от всички големини и цветове, които се разхождаха из руините и похапваха спокойно от оставената им храна.
При официалния вход на Колизеума както и предполагате се струпваха тълпи туристи, които се снимаха за спомен на фона на сградата или с някой от облечените като гладиатори италианци. Там си купих и една много хубава книга, в която са описани забележителностите на Рим, която макар и на руски ми помогна да науча и нещо повече за историята на всяка една от тях.
Престоях във вътрешността на тази уникална сграда повече от половин час.
Влязох вътре и видях това, което е виждал всеки гладиатор, излизащ на арената - огромни дори за сегашните мащаби трибуни, които са били пълни с народ, дошъл да се забавлява.
Представях си как е изглеждала, когато е била построена.
Как е била изпълвана от тълпите, жадни за кръв и зрелища. Как от ложата си императорът е накланял палеца си към земята и поредният гладиатор е изгубвал живота си.
Страшно, и величествено!
Това за хората Ейс, не знам как да стане.... дай идея как да събера всичките готини женки и да му ги покажа 
Много ти благодаря за изчерпателния план - общо взето маршрута и аз така го виждам. Тези три часа съм ги изчислила без някое засядане в кафе - иначе човекът има пет часа на разположение, ама няма да го съсипвам от обикаляне все пак. Да не говорим, че той познава София. Думите му бяха - да му я покажа през моите очи, но аз все пак ще се съсредоточа върху основните забележителности 
Comments5