Котка шарена
Кой от перваза подскочи,
през дървото на покрива, Хей?!
Малко дете на мама посочи
и извика - "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо.
Опашака подви, продължи,
по керемиди от есен да скача щастливо
сред другари, безбройни врабци.
Кой пак тича весело в парка
гонещ вятъра есенен, Хей?!
Малко дете със усмивчица ярка
Извика "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо.
Опашка подви, продължи
да гони вятърът безкрайно щастливо
понесъл милиони от слънце мечти
Кой в къщи пак мишките гони
Кой събори вазата, хей!
Малко дете очи ококори
и извика "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо.
Опашка подви продължи
да гони мишоци с усмивка, щастливо
да поражда усмивки във детски очи
25.10.2005 Пловдив
Comments7
Привествам Стоян, когото аз наричам Стихчо, във БГЛог и общност Поезия и гарантирам за страхотна стихове. Безпорно един от любимите ми автори! А как рецитира... да се влюбиш. Надявам се да го доведа на някоя среща нa блога, за да се убедите само в думите ми.
Супер!!!
Още преди време го бях видял и ми беше харесало много, още повече, че е и искрен поздрав за Котката :)
Напомня малко на песните на Том Бомбадил от Властелинът на Пръстените, както и на някои от тези на хобитите.
Много е жив и звучен стихът!!!
Добре дошъл и от мен!
да поражда усмивки във детски очи
:)
ще се радвам да прочета нещо друго, макар, че и това беше добра изненадка.
Нали знаете приказката за "старото ново"...:)
Но силно се надяваме да ни я разкажеш ;)