В нашето семейство много обичаме печените чушки и по тази причина печем наведнъж голямо количество, а после дружно сядаме да ги белим. Дъщеря ми (която е на четири и половина години) с удоволствие запретва ръкави и помага. Ето какво се случи при последната акция.
Като започнахме да белим чушките, забелязахме, че по-бързо и по-лесно се справяме със зелените, отколкото с червените. Затова казах на Божена да взема от зелените.– Защо? – възрази баща й. – Да бели наред, като нас.
– Прав е татко ти – съгласих се аз. – Вземай и червени чушки.
Диалогът ме накара да се замисля дали понякога (или често) не щадим децата си някак подсъзнателно – изобщо не обмислих съвета си към Божена да бели само “лесните” чушки, казах го ей така, по инерция. Вследствие на това съвсем неоснователно отлагаме сблъсъка на малките хора с житейските трудности. Животът ще им поднася и зелени, и червени чушки, затова е добре отрано да са наясно, че понякога е нужно да положиш повече усилия и старание, за да се справиш с проблемите.
Comments5
Аз съм от щадените деца...Но не мисля, че съм не мога да се справям с житейските проблеми.Напротив, бих могла да кажа,че се справям доста добре от както живея сама...от както вече сме двама също :)Единственото,което ми ми е навредило малко или повече това "щадене" е, че съм малко по-мързелива от нормалното. Но мързелива към домакинска работа, не към...нормална работа :) Моето дете няма да бъде претоварвано с такива неща, защото си мисля, че така или иначе един ден ще ги върши..(май и на моята майка такава и е била логиката), което няма да пречи на това да помага понякога , разбира се. :)
Конкретно за щаденето на децата си мисля, че както във всяко нещо трябва да има баланс. Все пак самите деца са различни - едни се справят по-добре, други са по-плахи и според мен трябва да се търси точната мярка за всяко дете, което изисква индивидуална преценка и натоварване. Определено не мисля, че трябва да им се спестяват усилията, които съответстват на възрастта и възможностите им. Не им помагаме, ако им се притичваме на помощ, когато виждаме, че нещо ги затруднява. А, това за един грижовен родител си е чисто изпитание. Ако в дома присъства и една баба (бабата на детето), която винаги е спасявала дъщеря/сина си, то тогава задачата на майката(бащата) се услужнява.
От друга страна има житейски уроци, които рано или късно се научават. Напр. личната отговорност за постъпките. Аз съм на мнение, че мъжете респективно малките момченца по-отрано трябва да усвояват правилата на живота, тъй като отговорността и ролята им е по-голяма. Друг е въпросът, дали това е така на практика.
Според мен на децата трябва да се дават задачки, които да съответстват на техните възможности. Но не бива да се приучават да заобикалят или бягат от проблема, като смятат, че не е по силите им, без въобще да са опитали да се справят.
Като се замисля - никога не са ме щадили в домакинската работа, естествено според тогавашните ми възможности. Що се отнася до отношенията ми с околните, обаче, винаги са се опитвали да ме предпазят от някои неща и ситуации. Да ме предупредят и да предотвратят това да си блъскам сама главата. Но когато останах сама, пак се сблъсках с тези неща. Те са неизбежни и човек трябва да си изгради някаква защита, имунитет, стратегия за справяне. Родителите могат да помогнат с една солидна добра насока, но не могат да се справят с живота вместо теб.