Петата национална конференция по предучилищно образование е вече история.
Каквото и да кажа, каквото и да напиша, все няма да бъде пълно, все някой може да се почувства засегнат. За това от началото предупреждавам: това, което пиша е само мое мнение и нямам претенции за пълнота и изчерпателност.
А аз съм развълнувана, възторжена и благодарна на всички, които бях там, на всички, които със своя ум, талант и професионализъм направиха възможна тази конференция. Още по време на самата конференция реших, че няма да се изживявам като репортер, дошъл със задача в старопрестолния град, а ще се оставя случващото се да премине през мен, през ума и сърцето ми.
А имаше какво да премине и през двете места.
Като започнем с това, за което се бяхме събрали около 200 човека от цялата страна. В четирите секции бяха изслушани общо около 100 доклада. Видим беше стремежът на колегията да бъде в крак със своето време и да откликва на неговите нужди. Това е причината повече от 1/3 от докладите да бяха посветени на екологична тематика. Друга значителна част беше посветена на образователните технологии (съвсем основателно, като се вземе предвид проблемите с неграмотността и отказа от училище в следващите степени), за които същественото е възможността да се постигнат високи образователни резултати при всички деца и, което е най-важното, възможността да се повторят тези резултати, ако технологията се използва от други учители. Е, тук-там отново можеше да се чуят бомбастични изхвърляния, пренасяне на методики и технологии от къде ли не, включително терапевтични (при здрави деца!) в името на това да сме интересни и новаторски за системата, но такива неща се случват навсякъде. Пък и кой може да прогнозира от коя подхвърлена идея може да се роди истински новаторското?!
Впечатляваше и културата на представяне на докладите: грамотно направени презентации, говорене, а не четене от слайдовете. Е, можеше да се желае още мъъъъъъничко – да се опитаме да бъдем пред аудиторията толкова артистични, колкото сме пред децата в групата, поне. Ако не и по-артистични – все пак тук сме пред погледите и безпощадната оценка на колеги, които както са толерантни и разбиращи така и не знаят пощада. J И ще ми се вече по-често да чувам доклади, посветени на индивидуализацията. Ами като ти се ще – напиши си, ще кажете вие. Това не е актуално за българското време.
Това мина през ума ми. Това и още много, което, обаче, оставям за себе си.
А през сърцето ми мина прекрасната организация на 4 дневния престой, осигурен от домакините. Вие знаете, че аз съм си пътешественик по душа и ежедневните пътувания до Г. Оряховица, Свищов; посещенията в музеите на В. Търново, къщате-музеи на Н. Живков и Алеко; светлинното шоу „Звук и светлина”, за което само бях слушала и дори простото бродене по калдъръмените улички в свободното време изпълниха сърцето ми със скоро неизживяна радост и красота. Няма и не може да има по-прекрасен апогей на честването на 130-тата годишнина от тази невероятна сплав от хладен ум и стопляща красота, от срещата на минало и настояще в името на бъдещето, от порива към непрестанно развитие и съзнанието, че в мисленето и чувствата не сме отишли много далеч напред от своите предшественици. А някои от тях – като Алеко – няма как да надминем, защото той е заплатил за мястото си във времето с дупката в сърцето си.
А прекрасните концерти?! Учителка съм и знам цената на съвършените сценарии, хореографии, костюми, на които се насладихме и в Свищов, и във Велико Търново. Не мога да спра да се възхищавам на изобретателността и творческия устрем на колегите. И с гордост искам да им кажа: вие надминахте професионалните сценаристи и хореографи! А откритите практики които наблюдавахме?! Какъв професионализъм, каква вещина, каква мъдрост! Няма да споменавам имена, защото бях само на едно място, а местата за посещение бяха много! Поклон, поклон, поклон!
От години ходя по конференции и с увереност мога да кажа: не съм била на друга, така добре организирана, като тази! За първи път и министерството е отворило сърцето си, и най-вече портфейла, за наистина перфектна организация: задоволени бяха битовите нужди на хората, платени пътуванията, отварянето на музеите и екскурзоводите в тях и дори светлинното шоу! Знам, че всички, които бяхме там сме си заслужили този комфорт, и въпреки това в смачканата ми българска учителска душица все се прокрадваше: „Бре, бре, чудо не виждано!!! Дали е, защото са осъзнали колко сме важни, или защото догодина идват избори?!” Каквато и да е причината, радвам се, че бях точно на тази конференция и се надявам тя да е първата така организирана, но не и последната. Да стане традиция, за да разберем най-после, че обществото ни цени и проявява по подходящ начин уважението си към своите заслужили учители.
И чакам с нетърпение новият закон, за да видя дали наистина са удовлетворени нашите настоявания и най-после учителство и министерство са се срещнали в усилията си за подобряване на образователната система, както ни увери зам.-министър Дамянова. Както се надявам да доживея една конференция от бъдещето, на която доклад ще представи учител, стипендиант на гр. Свищов със стипендията „Н. Живков”.
Comments2