Наоколо ... имам предвид - предния двор ... този пич редовно се храни с тревата, която аз усилено поливам и кося. Уж да превърна в моя гордост... а той и направо легълце си е направил почти на пътеката!
Ако моето скромно мнение има някакво значение, ето го. Тази зелена и свежа морава щеше да изглежда обикновена, скучна средностатистическа морава без заека! Щом той я е предпочел, имаш още по-голямо основание да се гордееш. Щастливци – природата просто е под носа ви!
Катерицата е наистина уникално нахална - често се приближава чак до стъклената врата на къщата и прави всичко възможно да я забележим, без да се налага да драска по вратата с мрежата, за да не я налегнат дълги и гладни зимни месеци без социална помощ от Жорката...
Танцува, стои седнала на задни крака и си търка предните един в друг или в муцунката и гледа умолително. Нахалството й, обаче, надхвърли всякакви граници, когато след като бе щедро нагостена с някакви останали ни от Коледните празници странни екзотични орехи с ужасно твърди ядки, тя принесе и остави на стъпалото за двора шлюпки от фъстъчена обелка - един вид: "Абе, добри хора, не ми давайте тия твърди ядки, и аз деца храня, ето - за да ви е по-лесно, ние предпочитаме това".... И ги подбутва към вратата, да не ги пропуснем случайно.
Предишните стопани на къщата пък бяха окачили хранилки за птици навсякъде, със семчици и прочие блюда, може би покрай тях и катеричокът е замезвал.... Според всички прилича на мъжкар, но аз си мисля, че има женски момент тук, защото все на Жоро разчита за храна...
В предния двор и по улицата редовно щъкат диви зайчета, които си пасат тревица, дори като изкарваш кола край тях... Абе, някакъв див свят наоколо!
А до офиса ни пък живее стадо сърни, от едричките. В почивните дни спокойно си завземат териториите и се шматкат по 7-8 без сериозен уплах от двуногите...Децата им се радват, възрастните да му мислят....
Ааа, много яко :) Това някакви Хамерикански катерици ли са? Защото такива нахални български не съм виждала :) Даже винаги съм искала някоя да ми позволи да я видя от по-близо, а да я храня - не съм си и мечтала да ми позволи :)
Чудесна лакома катеричка :) Сигурно така са свикнали и не ги е страх да вземат храна от ръка, защото не ги гонят. Наскоро попаднах на една безстрашна катеричка, която снимах в продължение на 20тина минути може би, и снимки, и филмче направих. Тя позираше с голямо удоволствие :)
Страхотно клипче с тази катеричка рунтавелка, при това и нахална. :-)) Сигурно няма да ви се размине с едно нахранване. :-) Аз отвреме на време виждам катерички (или е само една) в съседния двор (бившата къща на Емил Димитров) до офиса ми - но е толкава страхлива, че се скрива за секунди. Ако я срещна сутрин, то целият ми работен ден ми спори и минава неусетно. Нещо като талисман ми е...
Тйух...
Comments5