Катерицата е наистина уникално нахална - често се приближава чак до стъклената врата на къщата и прави всичко възможно да я забележим, без да се налага да драска по вратата с мрежата, за да не я налегнат дълги и гладни зимни месеци без социална помощ от Жорката...

Танцува, стои седнала на задни крака и си търка предните един в друг или в муцунката и гледа умолително. Нахалството й, обаче, надхвърли всякакви граници, когато след като бе щедро нагостена с някакви останали ни от Коледните празници странни екзотични орехи с ужасно твърди ядки, тя принесе и остави на стъпалото за двора шлюпки от фъстъчена обелка - един вид: "Абе, добри хора, не ми давайте тия твърди ядки, и аз деца храня, ето - за да ви е по-лесно, ние предпочитаме това".... И ги подбутва към вратата, да не ги пропуснем случайно.

Предишните стопани на къщата пък бяха окачили хранилки за птици навсякъде, със семчици и прочие блюда, може би покрай тях и катеричокът е замезвал.... Според всички прилича на мъжкар, но аз си мисля, че има женски момент тук, защото все на Жоро разчита за храна...

В предния двор и по улицата редовно щъкат диви зайчета, които си пасат тревица, дори като изкарваш кола край тях... Абе, някакъв див свят наоколо!

А до офиса ни пък живее стадо сърни, от едричките. В почивните дни спокойно си завземат териториите и се шматкат по 7-8 без сериозен уплах от двуногите...Децата им се радват, възрастните да му мислят....