Книжките са страхотни и определено ще ги използвам. Благодаря , че споделихте с нас откритието си!

... Та разликата между общност "Образование", която се кани да мре, и общност НО, е, че като зададеш въпрос, колегите начални учители веднага реагират.

Справка. До този момент коментарите към същия пост са 20, а тук = 0. 

В  отговор на  въпоса за педагогическия съветник и .....

И аз съм в същото положение. Всички са в правото си... А какви са правата на педагога???

Нямам какво да добавя, НО ми става интересно каква е законовата рамка???

Ще следя с интерес проблема!

Общо казано правото е на родителите, а ние нямаме право да препоръчваме... и пр.

Спазвам това правило, но искам да знам какви точно за законовите рамки?!

МОЛЯ, пишете и не се жалете, защото не сте застраховани!

Поли, дискусията е важна и за това на мен все пак ми се иска да подължи и тук, в голямата общност.Аз лично имам да кажа доста по въпроса.

Една от безбройните ми щури идеи е да посещавам и курс за психотерапевти.

От тях съм научила, че терапия с възрастен човек може да се извършва само с негово изрично съгласие.

От друга страна - при бурен конфликт в училище педагогическия съветник/ психолога би трябвало да реагира незабавно. Представяте ли си - сбиване, заплахи за саморазправа.... немислимо е да се чакат да дойдат родителите.

Но тук до колкото разбирам случаят е междинен. Моля те да уточниш - за един разговор  с психолог ли става въпрос или за продължителна работа?

Сега си давам сметка, че и аз не знам какво точно предвиждат наредбите втакива случаи.

Така- на прима виста се сещам за няколко бързи съвета.

Първо - от същия курс научих, че много хора се плашат дори от думата "психолог", да не говорим за "терапия". За това може би е по- добре да използваш пред родителите изрази като "консултация", " разговор", "съвет"....Което и в действителност е по- блозо до това, което върши училищния психолог. Добре е да уточниш пред майката, че изпращането при психолог няма дасе използва срещу детето /което съм сигурна, че и ти мислиш/. Психологът трябва да посъветва малкия какво трябва да прави, за да не изпада толкова често в конфликти със съучениците си. С две думи - родителите да са наясно, че идеята е дето им да бъде предпазено от проблеми /защото явно не се очаква, че те са се притеснили за безоасността на чуждите деца/. Ако щеш - какво трябва да се промени за да не го "нарочат" за вечен виновник/това разбира дсе са страховете на майката, но ез се опитвамда погледна през нейните очи/

Второ - от краткия ти разказ стигамдо извода, че проблема тръгва до голяма степен и от родителите. Няма ли да е по- лесно да убедиш майката тя първа да говори с психолога, щом толкова се притеснява за детето? Това може да помотне дори повече , ако колегата ти си разбира от работата.

Ако все пак лодителите упорито отказват - има и други варианти. Примерно да опишеш до колкото е възможно ситуцията на психолого и той да те посъветва как да реагираш. Или да влезе - примерно в час на класа и да проведе една- две беседи с целия клас. За това не знам  да се изисква изрично съгласие народителите. И на другите деца няма да е излишен подобен разговор.

Колкото за нормативната страна на нещата - и аз мразя документацията и нерадбите. но като ми обясняваш с какъв тип дете и скакъвтип родител си имаш работа- съветвам те добре да си "вържеш гащите" законово. Такива хора винаги са убедени, че законите са на тяхна страна. И недай си боже някоя запетайка да се тълкува нееднозначно- гарантирани са ти куп неприятности с всички възможни инстанции.

Всъщност, не бих се очудила, ако според майката проблем няма. Ако няма оплаквания от поведението на детето си в къщи. И ако е твърдо убедена, че то е било право във всяка от конфликтните ситуации. С риск да звуча консеравивно и старомодно - не вярвам, че само "положителното възпитание" ще помогне в сучая. Колкото и да те убеждават, че "добрата дума, помощтта, усмивката" са полезни, да промениш поведението си изисква усилия. А къде по- удобно е просто да убедиш мама, че другите са виновни. Особено, когато тя е винаги готова да повярва. За това мисля, че се налага не да педприемаш силови действия, но все пак да и бясниш, че това поведение не можеда бъде търпяно до безкрайност. И че ако детето й нарани съученик, тя самата ще си има неприятности. И няма да може да мине с оправдания, че пак е неразбрана.

 

 

 

 

 

Скъпи ,Поли и колеги,

мисля, че въпросите ви се крият в длъжностната характеристика на педагогическия съветник в съответното училище.Прочетох  внимателно всички мнения и тук, и в Начално образование.Най-общо проблемите могат да се разделят в две големи групи или по-точно в два вида дейности на педагогическия съветник /психолог/.Когато учителят има проблем в часа и това е инцидентно, няма проблем детето да бъде изпратено при специалиста и тогава родителят не може да има претенциии, но кагото говорим за псиихологическо изследване ,тогава нещата са по-различни.Тогава задължително се иска не само съгласието на родителя /ите/, но и  практика в психологията е  специалиста  да се срещна   първо с  тях.Тогава се получава по-ясна картина за ставащото с детскта психика.Считам, че това трябва да знаят всички учители, за да могат успешно да се защитават от безмислени нападки.Някога ,в училището където  работех, имахме практика педагогическият съветник и помощник директора да присъстват задължително на първата родителска  среща за първи клас и да дадат възможност на родителите да споделят, разбира се лично, за проблеми с детето си.

Всяко ново дете в училището първо се срещаше с пед.съветник   и тогава влизаше в клас.Идивидуално вземахме решение, къде е  най-добре да бъде настанено детето.

Друг подход:Да бъдат поканени родителите на лична среща, но разбира се, ясно ми е, че в повечето случай трябва да се реагира на момента и считам, че нямате проблем да го правите!!!Дано поне малко  съм била полезна!!!Успех!!!

Споделен американски опит:
детето ми трябваше да ходи на консултация с логопед.
Преди да започне, аз бях извикана, за да ми се обясни какво и защо ще прави в този половин час седмично; след което подписах един наръч хартии, обясняващи подробно същото.
Лично мое мнение:
аз съм ЗА това родителят да има правото да решава какво ще се случва с детето му в училище.
Аргументацията ми:
1. предпочитам да имам ИЗБОР - дали да ваксинират детето ми, дали да го консултират с логопед или психолог....
Не искам да бъда лишена от този избор и някой друг да решава вместо мен.

2. ако детето наистина има нужда от консултации със специалист, този специалист трябва да говори с родителя и да го убеди, че такава работа с детето е наложителна.
Ако не получи съгласието на родителя, това означава или че специалистът е некадърен и не може да обясни убедително в какво се състои ползата от работата му, или че родителят рано или късно ще има още  по-сериозни проблеми с детето си, защото е неспособен да разбере защо детето му има нужда от помощ.

Извод: психолозите, логопедите, педагогическите съветници трябва да си вършат работата, за която им се плаща, но не през главата на родителите.
Всеки отговаря за детето през определен период от време - педагозите - докато е в училище, родителите - 24/7.
Но родителите са тези, които носят пълната отговорност за едно дете - следователно те имат и пълните права да решават какво е добро за него. Особено ако обратното не е постановено чрез съда :).

Надявам се Ела, да не си открила противоречие, с това ,което ти изказваш, и написаното от мен.Точчно това ми беше мисълта, че е важно специалистите да защитят позицията си,  това  значи да знаят за какво иде реч, смисълът на работата си.Тук не упреквам учителите, в никой случай, но пък специалистите пед.съветници , с този широк спектър на възможности да се упражнява професията , много често  е  чудесна възможност за безброй спекулации.  Нямам идея да отмествам целта на поста, просто изказах мнение от конкретни наблюдения! 

 Подкрепям мнението на Ела!

 Преди години ми се наложи да напусна страната и да оставя децата за известно време при майка си. Като се върнах майка ми, ми съобщи, че детето според началната учителка трябва спешно да посети психолог, защото загубило интерес към училището и се затворило в себе си. Отидох със сина си при психолог и се оказа, че баба му е толкова амбициозна, че го карала по цял ден да учи, ограничавайки детските игри.Психологът ми обясни, че в игрите се развиват фантазията и комуникативността на децата и да посъветвам майка си и началната му учителка да го посетят!

Да уточня - работата на учителите е да учат децата.

Не трябва да им се вменяват задължения, за които никой не им плаща - не е справедливо.
Учителите не са виновни, че родителите не са си възпитали децата, а на педагогическите съветници  се плаща точно за да са свързващото звено между училището и дома.
Във връзка с това се сещам за вицоподобно звучащ диалог между учител и родител.
Родителят:
--Добър ден, учи-теле.
А учителят му отговаря:
--Добър ден, роди-теле.

Колеги, благодаря за коментарите!

Тези дни програмата ми беше много наситена и нямах никакво време да пиша в блога.

ninevij, законовата рамка все още не ми е ясна. Според мен, правата трябва да са тясно обвързани със задълженията. Щом учителят носи отговорността да опазва здравето и живота на децата, би следвало да има правото да избира към кого да се обърне за помощ, когато в класа му се наблюдават случаи на агресия и безопасността на учениците му е застрашена.

Ани, едно от най-глупавите виждания по въпроса е начинът, по който голяма част от българите тълкуват срещата със психолога. Те едва ли не са склонни да обобщят, че само психично болните хора са за там, с което изобщо не съм съгласна. Всеки човек в един или друг момент живота си има нужда да поговори с психолог или психотерапевт. Аз лично много уважавам добрите специалисти в тази област и с интерес обменям информация и съвети, свързани с нашата работа, пък и с нещата от живота изобщо.

Дори, благодаря за споделеното. Всъщност, най-неочаквано при мен се реши проблемът с майката, която все не искаше да го види и дефинира. Ще разкажа накратко.

В четвъртък тя влезе в конфликт с мен, търсейки ми сметка защо санкционирам детето й, омаловажавайки случаите на агресия – тоест, че проблемите не са толкова страшни, колкото аз ги виждам.

Почувствах се засегната заради неуважението към моето мнение и заради чувството на безпомощност да се справя с положението. И чисто по женски, след като майката си тръгна, се разплаках. Само че в този момент се появи друга майка, която е в по-близки отношения с първата. Видя ме в това състояние, попита ме за случилото се и аз й споделих всичко.

Тя много присърце прие проблема и заяви, че също ще поговори с майката на момченцето. И наистина го беше направила, явно по най-добрия начин.

Онзи ден, в петък, бях на една среща-семинар в НДК за образователните технологии и отсъствах от училище. Същия ден се били срещнали майката на момченцето и майката на момиченце, което беше удряно в пода от същото това момченце. Тя показала охлузеното ухо и отока на главата на своето дете. Майката на момченцето се изплашила до такава степен от гледката, че сама предложила да отидат за съвет при психолога. И отишли.

Вчера, в събота, отново бях на работа – придружавах ученици до 119 СОУ за Коледното математическо състезание. Същата тази майка, заради която роних сълзи, дойде с кола и помогна на първолаците по-лесно да стигнат до другия край на София. След като ги върнахме, поиска разговор с мен. Призна грешките си, прибързаната си реакция и помоли за извинение няколко пъти, което аз приех, разбира се.

Казах й, че по-важно от всичко е да опазим децата и всичко останало е на втори план. Че отговорността в училище е моя и съответно – мое е решението как да постъпвам в различните ситуации. За да имаме успех, трябва родители и учители първо да видим проблема, а не да бягаме от него, след това да го обсъдим и да сме единни в изискванията си. Тя се съгласяваше с думите ми и се надявам оттук-нататък вече да работим по нов начин.

Ела, по въпроса с избора, когато в училище наблюдаваме прояви на агресия, не мога да се съглася с теб. Както и по-горе казах – щом на учителя се вменява отговорността да опазва живота и здравето на децата от класа, значи той трябва да има пълното право да решава как да действа.

Родителят винаги гледа от своето ъгълче и обикновено му е трудно да се постави на мястото на другите деца и родители. (Вероятно от такъв родител ми е цъкнат и минусът на поста.)

Ти описваш своя случай и вероятно проблемът не е свързан с агресията, защото ми е трудно да си представя, че в американското училище не са измислени начини проявите на агресия да се парират бързо и ефикасно. Може би училищните правилници са такива, че се налагат някакви по-сериозни санкции в подобни случаи, а не като при нас - смешни забележки и предупреждения, които не вършат никаква работа.

Куини, вярвам ще се съгласиш с мен, че в българското училище също трябва да има начини агресията да се парира  и потушава още в зародиш.

Няма как учителят да е отговорен за зле възпитаните чужди деца.

Дете в начален курс е удряло друго дете в пода, причинявайки му оток?!
Не е работа на учителя да бъде звероукротител.

Всичко, което исках да кажа с коментара си (била съм учител повече време, отколкото родител - много добре знам за какво говориш) - е, че учителите са в училище, за да преподават.
Не може да им се вменяват още куп задължения, които не са тяхна работа (а са задължения на родителите  или на специализирания персонал).

Не познавам хора, които доброволно да искат да носят повече задължения.
Никой не обича да поема излишна отговорност.

Докато работех в училище, освен преподавател по БЕЛ и история (на ученици от пети до единадесети класове),  ми се е налагало да дежуря по коридорите през междучасията, да боядисвам училището през лятната си ваканция (една бременна  колежка загуби бебето си заради отровните бои), през свободното си време да ходя по домовете на децата, за да говоря с родителите на по-проблемните ученици, да ми бъде прекъсвана почивката, за да решавам конфликти като класен, да разтървавам биещи се и т.н., и т.н.
За да не си загубя работата, е трябвало да върша много неща, които просто не са моя работа.
След което да слушам приказки как работя само до обяд и имам 3 месеца ваканция.

Родителите също имат отговорност към децата си.
Та затова казах, че не искам да отстъпя на друг тази отговорност - да решава вместо мен.
Била съм и в двете роли - на учител и на родител.
Всеки трябва да си върши работата.

А ако не иска - трябва да има начини да бъде накаран.

 

Да, така е. Напълно си права, Ела. Но проблемът е, че в българското училище правилата, на които се подчиняваме, са други, невинаги логични, смислени и произтичащи от нуждите на живия живот.

Езикът ми се изтърка да повтарям, че е крайно време да променим отношението си към родителите, които всъщност са третата, най-важна страна в образователно-възпитателния процес.

Ние, образователите, съдейки по действащите нормативни документи, в които родителите са пропуснати да бъдат обвързани с някаква отговорност (те общо взето са никои там); по записаното в училищните правилници – и там ги няма; по отношение дори на пропусквателния режим, който е един и същ навсякъде, се оказва, че ги третираме като външни лица за училищната институция и част от тях се чувстват точно такива, щом стане въпрос за случващото се с децата им в училище.

В тази нелепа ситуация на учителите се прехвърля цялата отговорност. В длъжностните ни характеристики пише ето това:

Учителят носи отговорност за живота и здравето на децата.

Тълкуванието е следното:

Каквото и да се случи в училище, касаещо живота и здравето на учениците, учителят е отговорен. Не се правят никакви изключения, не се приемат никакви извинения.

И сега ще ти разкажа един съвсем истински случай.

На колежка от предишното ми училище й оставаха няколко години до пенсия. Тя работеше в занималнята, беше отговорен човек и стоеше постоянно при децата.

Един ден, в междучасието, едно дете тичало по пътеката между чиновете, друго дете му подложило крак и онова паднало така, че буквално си размазало лицето при удара. След което се наложило да бъде направена пластична операция. Родителите на пострадалото дете заведоха съдебен иск и колежката напусна работа завинаги.

Куини, приветствам и подкрепям поста Ви, въпреки, че имахме противоречия в един мой пост, който очакваше размисли точно в тази насока!

 Уважавам учители, които реагират адекватно на агресивните прояви в училище, а не прикриват или окуражават същите! Вашата реакция е била напълно правдоподобна и професионална. Учителят носи отговорност за живота и здравето на децата, но не може да носи вина за "подложен крак" или разбит нос.

 Вина може да носи учител, който е проявил равнодушие и безотговорност /както се случи при един случай с моя син/ в случаи или сигнали за агресия в класната стая, а по-късно това да е довело до трагични последствия. Права сте и за това, че има много родители, които винаги гледат от своето ъгълче и обикновено им е трудно да се поставят на мястото на другите деца и родители, а и да приемат факта, че тяхното дете е проблемно.

"Подложеният крак" или "разбитата в пода глава" от агресивен съученик не е по вина на учителя, а на родители, които не са съумели да възпитат ценности в своите деца и смятат, че в грижата за децата е достатъчно да са нахранени, облечени и обути, но за съвместни разговори, и дума да не става. Как ще намерите съдействие от такива родители?

Споделям мнението Ви, че "щом учителят носи отговорността да опазва здравето и живота на децата в училище, би следвало да има правото да избира към кого да се обърне за помощ, когато в класа му се наблюдават случаи на агресия и безопасността на учениците му е застрашена."

 Трябва да имате право, без да уведомявате родител, да изпратите дадено дете при психолога /той не хапе/. Защо да не се помисли - вместо час на класа да има час на психолога!?

Вярвайте ми, че ще е полезно, както за децата, така и за учители и родители!

Да дежури с дежурния учител в междучасието. Неподходящо за много малки ученици. Иначе много помага да се погледне отстрани високото напрежение, което настава като трябва децата да си освободят енергията и там където знам, че го правят.

Да почиства и подрежда книгите в библиотеката (ако все още има такава в училище, на много места вече няма).

Да помага на възпитателя в занималнята (ако има такава) или да се занимава индивидуално с деца (помощ по предмет, който му е силен) - това е малко софистицирано наказание и става само за ученици, които имат инцидентни отклонения, но като цяло имат таланти и успехи.

Да организира избори за ученически съвет. ;-)))))))

 

Питащ

Изчерпахте ли възможностите на ПООЩРЕНИЯТА?

 

Няколко предложения:

• Вместо: Почистване на класната стая след часовете. Да бъде: Опазване на класната стая чиста.
• Вместо:  Съвместно полагане на труд с родителя. Да бъде: Съвместно учене с родителите / и цялата рода/ в час.
• Вместо: Озеленяване на училището. Да бъде: Боядисване на училището в розово.
• Вместо: Почистване на зелени площи от отпадъци. Да бъде: Очистване на училището от зелените площи.
• Вместо: По-големите ученици дежурят на улицата, за да помогнат на малките за пресичане. Да бъде: Всеки по-голям ученик да бъде боядисан като зебра, а ученичките - като антилопи.
• Вместо: Изработване на нещо за класната стая (табла, нагледни пособия).  Да бъде: Донасяне на още един портрет на чичко Адолф / при недоимък - може: Джугашвили или Бай Тошо/. При запълване на стените на класната стая да се премине към създаване на Централна Общоучилищна /задължителна и за подгответата, и за сопаджийчетата/ Галерия "Стена на плача" - с гендерни сектори.

Димитър, а би ли предложил своя "весела" интерпретация и на вече съществуващите ТРИ санкции за ученици:

• забележка,
• предупреждение за преместване и
• преместване в друго училище?

 

Предлагам ви да питате самите ученици, как да бъдат наказвани за провиненията си.

Внимание! Важно е да им дадете време и да им осигурете място, където да дискутират. Най-добре е да съберете и малките и големите заедно. Наблюдавайте ги и ги слушайте, но не им се месете (освен за предотвратяване на някакво насилие). Правете си изводите.

Сигурен съм, че ще се очудите колко са адекватни децата.

Освен това (и без да имам претенции да зная дали правилникът го позволява) можете да предвидите в правилника на училището наказанието да бъде определено от общо събрание на учители и ученици. Ако това ви изглежда прекалено смело, знайте, че най-хубавите  училища по света (по мнението на всички участващи в училищния живот!) действат точно на този принцип. Техният опит е нещо много ценно и е голяма тема, по която ще започнем дискуся скоро.

Аз съм питала. Освен гореизброените от  имаше още и "да чистят тоалетните". Учениците бяха тийнейджъри. От София. Където децата свъръзват най-малко възможности за правене на нещо с училище. Според мен.

 

И ние сме на тази вълна. Утре имаме ПС и ще обсъждаме новите форми на наказания. Общо взето идеите ни се препокриват. Имаме още:

• прекопаване на градинката (миниатюрна е)
• боядисване (ограда, врата...)
• почистване на прозорци (много тежко наказание ;-) )

Утре ще има повече предполагам.

Надявах се по-рано да обсъдим тези неща, но - колкото, толкова. Все пак "Действай в последната минута" е силна традиция.

Питайте децата как да опазите изгонените.

Питайте ДЕЦАТА. Говорете им. Натоварете ги с отговорност!

Питайте онези ученици, на които буйният пречи.
ПИТАЙТЕ ГИ, за Бога!

 

По-рано бяхте във ваканция. Само 1-2 директори знам, че опитаха преди да се разотидат учителите през юли да направят някакви представяния на предстоящите промени и обсъждания. И още 1-2 които използваха последните 10 дни, за да работят с учителите по въпроса задълбочено. Няколоко десетки вече разбрах, че търсят готов модел, който да взаимстват, защото нямат време.

Идея: 15 септември освен тържествата може да се направи и ден за обсъждане на новия правилник или на промените в правилника. Така на 16-ти класните ще могат да обобщят всички предложения на учениците и тези на родителите на малките ученици (където има такива, обикновено идват с децата в първия ден)

...връщаме се където бяхме, но сега е 21. век, не 70-80-те година на 20. В един друг коментар на този клип се пита как ли пинк Флойд ще възпеят родната образователна система :)

Колеги, доста време мина от последните "обсъждания" :)) Имате ли вече готови и приложими "дейности" по чл. 139, ал. 1, т.2 ? Как реагират учениците на тях /а как се приемат от околните - учители, родители/??? Моля, споделете!