КАК СЕ Е ЗАРОДИЛА ВСЕЛЕНАТА
Опит за преосмисляне на теорията за Големия взрив
Автор: Виктор Кордон
Според конвенционалния модел на стандартната космология Вселената е възникнала вследствие на явление, наречено Големият взрив (The Big Bang). Тази теория твърди, че преди 13,8 милиарда години Вселената се намира в безкрайно плътно състояние с нулев обем с огромна температура и налягане – т.н. космологична сингулярност. В даден момент тази много малка по обем точка, която обаче съдържа абсолютно цялата материя, се разширява експоненциално и материята се разпръсква в пространството (космическа инфлация). С времето малко по-плътните области от почти равномерно разпределената материя нарастват гравитационно в още по-плътни области, образувайки газови облаци, звезди, галактики и останалите астрономични обекти, наблюдавани днес. Различни наблюдения и опити, изглежда, потвърждават тази теория.
И все пак в нея се забелязват съществени противоречия. Например, не е ли по-логично да предположим, че Вселената започва не с взрив, както гласи общоприетата теория, а с раздробена до най-миниатюрните частици материя. За да се случи Големият взрив (ако изобщо се е случил, защото той все още е само хипотеза), е необходимо цялата материя да бъде съсредоточена в една точка, което предполага предшестващи процеси (съсредоточаване), а това отхвърля тази експлозия като начало на Вселената. Много по-вероятно е в началната фаза цялата материя да се е намирала в "насипно" състояние, фрагментирана до най-малката частица. На този етап, който можем да наречем Първичен хаос, микрочастиците са се носили свободно и безразборно в пространството. Тъй като всяка от тях има своя гравитация, те са започнали постепенно да се привличат и да се обединяват в "гроздове". С течение на времето някои купове са нараствали повече от други и са оформяли познатите ни вече небесни тела – звезди, планети, астероиди, комети. Други пък са се групирали в още по-големи обединения, наричани от нас галактики, звездни и галактически клъстери, газови облаци и т.н.
Тази теория има някои слабости. Тя не обяснява откъде се е появила самата материя, нито пък произхода на енергията и гравитацията. Но в името на справедливостта трябва да отбележим, че същото важи и за официалната версия за Големия взрив, в която всички тези характеристики са зададени по подразбиране, без да бъде обяснен техният генезис. Освен това тази версия страда и от сериозния недостатък, на който обърнахме внимание по-горе – не обяснява как се е концентрирала всичката материя в едно единствено тяло, как се е появила гравитационната сингулярност – точката с нулев обем и с безкрайна плътност. Защото е трудно да приемем, че Вселената започва с готов взривен материал. Всяка експлозия е сложен процес, който е предхождан от определени дейности, които водят до нея. Тоест взривът е следствие и не би могъл да бъде първопричина за всичко останало.
Освен това е известно, че всички познати и обяснени процеси в Космоса – както в живия, така и в неживия свят – са започнали от най-простото и са продължили към по-сложното. Това автоматично отдалечава Големия взрив от началото на Вселената и дори поставя под въпрос самото му случване. Но дори и да приемем, че е имало такова събитие, не е възможно то да се е случило в началото, а много по-логично изглежда да е намерило място в един много по-късен етап от развитието на Вселената.
Чисто физически не е възможно нещо, изградено от по-прости елементи, да ги предхожда. Обратно на това – по-простото винаги изпреварва по време сложното. Именно затова тезата за Големия взрив съдържа в себе си непреодолимо противоречие, защото позиционира в пространствено-времевия континуум най-сложното материално тяло, съществувало някога – източникът на тази свръх експлозия, съсредоточил в себе си цялата налична материя – преди частите, които го изграждат. Налага се да отбележим, че такава конфигурация и последователност не е издържана логически. Много по-смислена изглежда идеята, че е възможно (но не е сигурно) на някаква фаза от развитието си, много по-късно от началото на Вселената, материята в нея, следвайки вечния стремеж към обособяване около някакъв център, задвижван от всемирното привличане, да се е съсредоточила в един единствен обект, който е избухнал в гигантска експлозия под натиска на чудовищните налягане и температура. Това прави Големия взрив част от потенциално циклично свиване и разширяване на материята, което предполага, че подобни явления може да са се случвали в миналото и, вероятно, предстои да се случат. Но те (при условие, че са реални) не са дали началото на Вселената, а са просто фази в нейната еволюция.
Вероятно първоначално материята се е намирала разпръсната безпорядъчно и почти равномерно във възможно най-простото си състояние – атомизирана до най-елементарните частици, тези, които вероятно все още не сме открили и които представляват градивните елементи на всичко съществуващо. Може би в най-първия миг на сътворението частиците са били напълно дезинтегрирани и са заемали целия обем на пространството. Веднага след това, сигурно още в рамките на първата секунда, собствената им гравитация е започнала да ги притегля едни към други, при което някои се отблъсквали, а други се сливали. Колкото повече материя се е концентрирала на едно място, толкова повече е нараствала неговата сила на привличане. Така започват да се оформят по-големи обекти, които под влияние на масата си създават свои източници на енергия, една от които е ядрената. По този начин частиците придобиват нови, несъществуващи в началото качества и започва да се оформя познатата ни като форма и физични свойства Вселена, която е в постоянен процес на движение и трансформация.
Всичко това предполага, че гравитацията е може би първият и единствен в началния етап източник на движение, който предхожда и предизвиква всички останали форми на движение и енергия. Вероятно по време на тази фаза не са действали други сили, освен гравитационните, които са били родоначалник на другите, познати ни днес. Освен това е възможно елементарните частици (а може би и всички частици) да съдържат информация за началото на Вселената – нещо като космическо ДНК – която ние още не сме открили и разкодирали. Можем да допуснем, че тези свръхелементарни частици са били толкова примитивни, че са били напълно еднородни, тоест имали са съвсем еднакви свойства, при това само две - маса и, съответно, гравитация. Едва с течение на времето и с усложняването на материята и процесите частиците са придобили нови характеристики.Но това са само теоретични спекулации, които на този етап на научно развитие не могат да бъдат потвърдени или отхвърлени.
Тъй като в Природата всичко започва от най-простото и се развива към по-сложното, тоест от елементарното към комплексното, е логически оправдано да предположим, че Вселената е започнала с възможно най-простата форма на материя - тази, която е била едносъставна и неделима на по-малки части и е притежавала минималния набор от качества (маса и гравитация). Тези най-примитивни частици вероятно вече не съществуват, защото на по-късен етап или са се обединили с други в по-сложни структури, или в крайна сметка, след милиарди години, са били привлечени в точката на сингулярност, в която е била концентрирана цялата материя, довело до Големия взрив. След него частиците вече разполагат с нови свойства и затова сигурно е невъзможно да бъдат открити остатъци от първичната най-проста материя.
Въз основа на гореизложеното можем да заключим, че теорията за Големия взрив не може да представлява обяснение на механизмите, довели до началото на Вселената, а само дефинира един от нейните стадии на развитие. Защото взривът не е възможен сам по себе си, а трябва да е предшестван от дълги процеси по концентриране на цялата материя в една точка. Това означава категорично, че Големият взрив не може да бъде начало на Вселената, а е просто едно от явленията в нея. Много по-правдоподобна е тезата, че в началния етап на Вселената материята е била в най-примитивното си състояние – под формата на възможно най-елементарните частици, безредно разхвърляни из пространството. С течение на времето под влияние на собствената им гравитация те са започнали да се скупчват в по-малки или по-големи структури. Постепенно, с усложняване на материята, процесите и явленията също са се усложнявали и ускорявали, довеждайки до сегашното състояние на Вселената. Възможно е в някакъв момент от нейното развитие цялата материя да се е съсредоточила в много малка точка, което да е предизвикало гигантска експлозия, наречена от нас Големият взрив. Откритите следи от него (като реликтовото излъчване) само дават улики за неговото случване, но не и доказателство, че той е дал старт на Вселената.
Както казахме вече, теорията за Големия взрив не е в синхрон с логиката и физичните закони, защото пропуска процеса на задължително предшествуващо струпване на материята, процес, започнал от фактическото начало на Вселената, вероятно милиарди години преди това. Освен това тя е в противоречие с вечната и неразрушима физична константа, според която простото винаги, задължително и без изключения предшества сложното. Поради това е невъзможно най-сложният материален обект, съществувал някога във Вселената, съсредоточил в себе си всичката налична материя, да предшества елементите, от които е съставен. Което означава, че Големият взрив не може да бъде начало на Вселената и следва да бъде разположен хронологично далеч след това. Именно теорията за Първичния хаос отстранява тези несъответствия като дава обяснение как всичко тръгва от първоначалните безпорядък и ултрафрагментарност, които, под влияние на гравитационните сили, преминават в усложняване на материята, което от своя страна води до много комплицирани явления, едно от които е Големият взрив. Следователно последният е само епизод от вселенската еволюция, началото на която е далеч преди това.
+++++++++++++++++++++!!!
Comments