От Бис.БГ

Винаги ме е привличало родното,българското и реших да направим такава кукла с първолаците-хем да не е много трудна за изработка,хем да е красива.
Аз предпочетох варианта с оцветяване,но може да се направи и с цветни листове.
Ето частите за полата и престилката: От Бис.БГ От Бис.БГ

А тук са главата,тялото и ръцете.Има и част,която се залепя отзад на главата за да се оформи коса: От Бис.БГ От Бис.БГ

Ето и готовата кукла : От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ

А това са куклите на първолаците: От Бис.БГ

От Бис.БГ

Това е най-новата ни играчка от хартия.
По-точно от цветни картони формат А4.

За личицето:
От Бис.БГ

За калпачето и крачетата: От Бис.БГ

И за двете зелени листенца: От Бис.БГ


Ето го и цялото юначе с калпаче:

От Бис.БГ

От Бис.БГ

Отново може да се ползва от 1-ви до 4-ти клас.
Частите на птичето и клонката се изрязват от картон и се сглобяват : От Бис.БГ
После се залепва на син картон,а снега се оформя от памук: От Бис.БГ От Бис.БГ

Получава се красива релефна апликация.

За третокласници и четвъртокласниците ,изработените по този начин птичета, могат да се оформят като колективна работа върху макет на дърво-от картон или от истинско дърво с птичета,накацали по клоните.За сняг отново може да се ползва памук. От Бис.БГ

Апликацията може да се направи и от гланцов блок със самозалепващи листове.
Ето и шаблоните,които изготвих: От Бис.БГ

За коремчето,крилото,човката и окото: От Бис.БГ

И за червените плодчета-по 7 на клонка:От Бис.БГ От Бис.БГ

От Бис.БГ

ПИНГВИНЧЕТО И ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА

Живяло някога на Южния полюс, в дълбините на Антарктика, малко пингвинче. То било още слабичко, човчицата му изглеждала нежна и деликатна, перушината му – пухкава и сива.

През студените тайнствени дни то сядало на ръба на един ледник и разпростирало погледа си навред. Цялата околност изглеждала като стъклена, премигвала на малки точици под блясъка на Слънцето. Но пингвинчето намирало мястото за скучно, понеже приличало на безкрайна бяла пустиня – дълбоко в сърцето си малкото същество мечтаело да разбере какво има на другия край на небето и земята, понеже смятало, че там е по-красиво.

Един омаен ветровит следобед, седнало върху любимия си ледник, пингвинчето гледало замечтано в небето. Изведнъж от водата изплувала красива златокоса принцеса. Тя сияела чудно сред ледовете, водите край нея се превърнали в течно злато.

Пингвинчето се втренчило с учудени очи в принцесата.

- Коя си ти? – попитало то.

- Аз ли? – усмихнала се принцесата. – Аз съм Полярната звезда.

- Така ли? – потръпнало пингвинчето от вълнение. – Как успя да паднеш на земята?

- Знам за твоите копнежи към оттатъшния свят, пингвинче – звездата излязла от водата, изцеждайки роклята си. – Усещах ги през цялото време – те вибрираха звучно из широката звездна вселена. Преобразих се на падаща звезда за пред хората, гмурнах се във вълните и ето ме тук!

- Ах, звездиче – толкова се радвам, че дойде! Как ми се иска да знам какво има на Северния полюс, където нощем ти грееш – въздъхнало пингвинчето.

- Мога да ти разкажа интересни неща – затова съм при теб – казала златокосата принцеса. – Питай ме каквото поискаш, но да знаеш, че нямаме много време да си говорим – скоро трябва да си тръгна оттук, за да изгрея оттатък – останалите звезди ще ме чакат.

Пингвинчето се почувствало щастливо – трябвало да научи колкото се може повече за незнайния свят отвъд.

- Северният полюс красив ли е – какво има там? – попитало то.

- Ами, различно е – обяснила звездата. – Небесата оттатък понякога се обливат в чудни сияния заради слънчевите ветрове – на хоризонта можеш да видиш омагьосващи цветни вълни – зелени и сини, виолетови и жълти. Те галят и опушват нас, звездите, сякаш са дим. Обгръщат ни в цветните си тайнствени лъчи – приказна сцена! Играем танци и се веселим. Въздухът гали косите ни, изглажда ги като метални пръстени.

- Ах, колко интересно! – възкликнало пингвинчето и навело надолу глава – малката му човчица докоснала перата на гърдите.

Сърцето му се свило. Толкова много то искало да бъде на север – така чуден му се струвал тамошният свят. Станало му мъчно, че не можело да го достигне.

- О, и Луната е обърната с главата надолу – звънливо се засмяла принцесата от злато. – Ние много се забавляваме на това.

Но въпреки, че тя се усмихвала, пингвинчето прочело в очите й тъга.

- Ах, нали съм Полярната звезда… – въздъхнала принцесата, сякаш доловила мислите на пингвина. – Северният полюс е мястото, където нощем грея, та затова вечерите не мога да оставам тук, на Антарктика, макар че точно тук искам да грея.

- Но защо?! – учудило се пингвинчето. – Нали ако нощем оставаш на Южния полюс при мен, няма да виждаш Луната на обратно. Нито пък онези приказни сияния! И без това тук е толкова скучно...

По лицето на звездата се търкулнала златна сълза.

- Мило пингвинче, ти не знаеш, че… – принцесата се разхлипала. – На небето на Северния полюс нощем звездите светят по-слабо… Ние не сме така бляскави на север, както бихме могли да бъдем вечерите тук, на юг.

Полярната звезда заплакала горчиво.

- Не искам да си тръгвам от Антарктика! – викнала принцесата. – Ние затова живеем звездите – за да бъдем нощем красиви!  

Пингвинчето било твърде объркано. Искало му се да успокои звездата.

- Не плачи, звездичке! Та виж ме мен – аз хич не съм хубаво – сиво съм, неугледно. Не бих могло и да мечтая даже за частица от блясъка ти!

Звездата се усмихнала вяло на пингвинчето, изтрила златните си сълзи и потопила едното си краче във водата.  

- Трябва да вървя – казала тя. – Оттатък ме чакат!

Принцесата прегърнала малкото пингвинче и се гмурнала във водата, откъдето по-рано била изплувала.

Пингвинчето останало само. Вятърът пронизвал тялото му, но то било твърде замислено и тъжно, за да усети студа.

- Недей да тъжиш! – обадил се ледникът, върху който пингвинчето било седнало.

- Как да не тъжа?! – отвърнало пингвинчето. – Досега така исках да съм на север при Полярната звезда, от другата страна на Земното кълбо – та нали чу какви сияния има там и каква обърната Луна! Но като видях как златната принцеса страдаше, започнах да се съмнявам, че оттатък е по-хубаво, отколкото тук.

Ледникът въздъхнал.

- Ами че не виждаш ли как всички искат да имат онова, което нямат?

Пингвинчето навело човката си надолу към ледника и го погледнало въпросително.

- Ами така де! – продължил той. – Ти, както само каза, досега все искаше да си на Северния полюс, а пък Полярната звезда – гледай я – плаче, че нощем иска да грее тук, на Южния.

- За нея специално не знам, не я разбирам – тя е толкова красива! Аз съм грозничко, сиво едно такова в сравнение с нея… Как може да плаче? А и такива сияния има там...

- А ти как може да се смяташ за грозно? – ледникът скръстил недоволно ръце. – Я се виж! Огледай се на мен – аз съм като огледало, защото съм замръзнал.

Пингвинчето се огледало на повърхността на ледника и съзряло себе си така различно! Косъмът му бил загладен и лъскав, човката му – виолетова, а жълти отсенки лъщели по главата му –  приличали на корона.

- За един миг ти порасна, пингвинче! – продължил ледникът. – Когато някой се сблъска с истините, които досега не е познавал, пораства.

- Да, но порастването май никак не е щастливо… – добавило замислено пингвинчето.

- Това е защото си разочаровано – разбра, че и там отвъд, на Север, в онзи бленуван тайнствен свят, също има тъга и недоволство.

Мълчанието на белия сняг прониквало в сърцата на всички ледници, пингвини и звезди наоколо.

- Винаги онова, което не познаваме, смятаме за по-привлекателно. И ако случайно не си наясно, да ти кажа: Ти си императорски пингвин! А хленчиш, че си грозно… – ледникът зацъкал с език от възмущение и потънал във водата.

 

Ето и пингвинчето,което ние си направихме-така си го представих аз: От Бис.БГО

 


Ето и шаблони за него:


От Бис.БГОт Бис.БГОт Бис.БГ

От Бис.БГ

Нали първолаците още не са изучили всичките букви,
не могат и да напишат свое писмо до Дядо Коледа.
Затова се спрях на този вариант.
Избрах рисунка на Дядо Коледа и го очертах в рамка-там,под думите,че са били послушни децата да нарисуват какъв подарък очакват от него: От Бис.БГ От Бис.БГ

От Бис.БГ

Малките първолаци не знаеха нищо за Рождеството
и с интерес изгледаха историята му,
разказана увлекателно в това филмче :http://https//www.youtube.com/watch?v=oUUeG4EjYZk&index=12&list=FLv4H59Kw1-SCX4_1-YiK5mg
Картината за празника: От Бис.БГ
Оцветихме святото семейство От Бис.БГ
изрязахме по очертанията (с по-големи деца може да се направи и изрязване по вътрешните очертания-да стане като венец) и залепихме върху син картон От Бис.БГ

Накрая картината се оформя с бяла темперна боя: От Бис.БГ От Бис.БГ

От Бис.БГ

2016 ще бъде годината на Огнената маймуна. Новогодишен талисман за елхата или стаята е темата ,по която работихме.
На червен картон се очертава кръг с диаметър 25см и се оформя като топка за елха.В средата му се залепва оцветената маймунка с цифрите на новата година.Оформлението при нас беше с памук -за сняг,но може да бъде и с брокати или лак за нокти например. От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ

Може да се постави на елхата или на стената в стаята. От Бис.БГ

Шаблони за маймунки има много,но ето и някои от нашите: От Бис.БГ От Бис.БГОт Бис.БГ

От Бис.БГ

Тази увлекателна приказка в рими от Батко Златко бях включила като тема-приказка за слушане.Оказа се,обаче,че я няма качена.Та ,снимах картинките на Вадим Лазаркевич от книжката от моето детство и я озвучих за да я чуят първолаците.
http://https//www.youtube.com/watch?v=FmZeNVZMEb0

А после го направихме като апликация в пролетен и есенен вариант:
От Бис.БГОт Бис.БГ От Бис.БГ

Ето ги и Гъбарковците на първолаците: От Бис.БГ От Бис.БГ

Шаблон за ползване: От Бис.БГ

От

 Бис.БГ

Нужни са седем кръгчета от цветен картон с диаметър 5-6 см.На осмото,което трябва да е по-малко-с диаметър 4-5 см е личицето.
За първи и втори клас може да се направи като релефна апликация: От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ

За трети и четвърти клас може да се направи като подвижна играчка.От двете страни на всяко кръгче се залепя в средата парченце тиксо.С губерка се пробиват по две дупки и се прокарва конец през всяко кръгче(като през копче).На последното краищата на конеца се завързват на възел.Така гъсеничката става подвижна и може да заема различни позиции:От Бис.БГОт Бис.БГ



Ето и шаблони.Първият е с вариант на мое личице,а вторият е оставен децата сами да си направят личице. От Бис.БГ От Бис.БГ

От Бис.БГ

Не е свързан с американския Хелоуин.
Идеята ми дойде от Празника на тиквата,който ежегодно се провежда в средата на октомври в град Севлиево.За него има много подробности в мрежата и няма да пиша тук,само ще покажа,кои модели ме вдъхновиха: От Бис.БГ От Бис.БГ
Правих всичко с молив за всяка тиква поотделно,затова и имат различни лица,но ето примерни шаблони с помощта на Paint: От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ

Ето и нашата изложба от тикви:От Бис.БГ От Бис.БГ