ОТВЪД II

Душата ми е старо вино,

нектар, от който пият боговете.

В кристална чаша изсипи ме,

отпий от мен и ще усетиш

Безкрая, в който съм израсъл,

лъчите слънчеви и аромата

на жарките лета и люти зими,

в които сила пил съм от Земята.

Отпиеш ли веднъж от нея

ще зърнеш цветовете на дъгата

и ще обикнеш лудо чародея,

превърнал те завинаги в приятел.

Почувствах се отново жива,
след твоята слънчева поява.
Учиш ме, подкрепата красива
ме кара дълго да мечтая.
 
Показваш ми по начин непонятен,
че държиш на моята осанка.
С жестове и думи на учител властен
извират тайни чувства от душата.
 
Не говориш много и всеки ден
усещам скритата ти топлина.
Повярвай ми, искам ти да си до мен
да ме даряваш с обич, светлина.
 
Уж си близо, а всъщност си далеч.
Нежен лъч от утринно сияние.
Вечер в съня ми провираш се и веч
рисуваш краски от любовното мечтание.
 
Моля остани до мен, недей си тръгва!
Ти си нежен полъх в моята душа.
Докосваш като слънце , като светлина –
разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.

Автор :Виктория Милчева

Родих се аз под щастлива звезда.

Растях като волна, нежна пеперуда.

Не знаех, че живота отнема радостта,

не знаех, че ще имам толкова тежка съдба.

Боря се с живота злочест, като хала

стремя се всичко с добро да постигна.

Чакам нощта черна, мрачна да догаря,

чакам утрото окови те да вдигне.

Трудя се аз за благото и щастието на всички.

От дете тичам боса по една мечта.

Да имам дом и щастие достойно да получа

да летя окрилена от любовта.

Защо ли аз попадам на нечисти хора

с нрав, противен, жесток и лош?

Защо ли аз винаги трябва без умора

да се боря срещу хищническата мощ.

За пореден път се моля на съдбата.

Витая и искам аз винаги да съм щастлива.

Сърцето ми ранено от болката разкъсва

да съм радостна, доволна, обичлива.

Автор : Виктория Милчева

На времето тук гъмжеше от поети,
пишеха те,мадригали и сонети
за разлъка и любов,ала изчезнаха
полека и не оставиха за следващите ги
 и послеслов.
дали живота изненада ги с  любов
и от нея заразени,забравиха  че за
Калиопа и Ерато бяха винаги готови
  на глад и пост

Привечер аз веднъж срещнах
                       скитница една.
Над окъсаните дрехи, с пелерина
 от звезди бе  облякла я нощта
и изглеждаше като принцеса  тя.

Танцуваше  в мечтите си,
ту кадрил,ту валс  в захлас,
 за да забрави,че с утрото
истината грозна пак ще заблести
и наново с поглед замечтан
пак ще моли за коричка хляб
 и стара дреха, за да  доживее до
                                  вечерта,
и в съня си отново да  е
                     принцеса ,тя.