Българската музика
•
“Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина.  Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване 

Цветовете на музиката 
“до.” Тоя тон има червен цвят – цветът на живота. Значи, тонът “до” е основният тон на живота. От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”. Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез. “Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване. Тонът “фа” има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят. Като се натъкнал на противоречие, българинът се върнал на тона “ре” – човешката индивидуалност – оранжев цвят. Обикновено българинът започва смело, с тона “до”. Като се натъкне на препятствие, той започва тъжно, влиза в миньорната гама и си казва: Тая работа няма да върви добре. Сърцето му се свива от болка. Той започва да търси изходен път и си казва: Трябва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човек да стана. Иначе, не ми дохожда на ум, какво да правя. В тъгата си той се издига малко, дохожда до тона “сол” – ясно син цвят, който означава духовен стремеж в човека. Българинът поглежда нагоре, към Господа, запява тъжно и си казва: Господ е високо, моята работа не може да се нареди. Той не разбира законите. Бог помага и отвисоко. Така съчетани, тоновете правят песента тъжна. Като питаш някого защо плаче, сам не знае. Той казва: Тъжно ми е нещо. Казвам: Тоя човек плаче от неразбиране на нещата.

Гамата: до, ре, ми бемол, фа диез, сол е човешка гама. Българска гама.

Истината за  фалшификацията „древен български слънчев календар” – „най-съвършения календар на света”

Основите на „древния” български слънчев календар – „най-съвършения календар на света” са поставени от французина Густав Армелин през 1888 година в неговия проект за световен календар, известен като Календар на Армелин.

През 1954 година проект на нов 12-месечен календар (аналогичен на календара на Армелин) бил одобрен на 18-ата сесия на икономическия и социалния съвет на ООН и бил препоръчан за разглеждане на Генералната асамблея на ООН. (Той обаче няма нищо общо нито с българите, нито с някакъв български календар.) До решение за въвеждането му обаче не се стига.

От тези проекти за всемирен календар пръв се възползва адвокатът Димитър Съсълов, който в допълнението към труда си „Пътят на България” през 1957 година се явява фактическият създател на „древния прабългарски слънчев календар”.

Делото на Съсълов е продължено от друг един адвокат – Йордан Вълчев в книгата му „Календар и слово”, С. 1986 г., допълнена от „Календар и хронология”, С. 1994 г., който също се явява първомайстор на прабългарския календар.

Икономистът Петър Добрев, който вече се смята за корифей на специалистите по древната българска история добави ИЗМИСЛИЦАТА, че прабългарският календар през 1976 година бил обявен от ЮНЕСКО за най-съвършеният в света, и се зае да оправи съвършеността на измисления от предшествениците си „прабългарски календар” в книгата си (и не само в нея) „Преоткриването на прабългарския календар”, С. 1994 г., като подобно на Съсълов и Вълчев без да посочва източници, представя нова компилация на „прабългарския слънчев календар”, описан от предшествениците му.

Ще подчертая отново: в науката засега няма данни за съществуването на прабългарски слънчев календар(както няма и прабългари) и затова е невъзможно да бъде одобряван от ООН.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼

Истината за  фалшификацията „древен български слънчев календар” – „най-съвършения календар на света”

Основите на „древния” български слънчев календар – „най-съвършения календар на света” са поставени от французина Густав Армелин през 1888 година в неговия проект за световен календар, известен като Календар на Армелин.

През 1954 година проект на нов 12-месечен календар (аналогичен на календара на Армелин) бил одобрен на 18-ата сесия на икономическия и социалния съвет на ООН и бил препоръчан за разглеждане на Генералната асамблея на ООН. (Той обаче няма нищо общо нито с българите, нито с някакъв български календар.) До решение за въвеждането му обаче не се стига.

От тези проекти за всемирен календар пръв се възползва адвокатът Димитър Съсълов, който в допълнението към труда си „Пътят на България” през 1957 година се явява фактическият създател на „древния прабългарски слънчев календар”.

Делото на Съсълов е продължено от друг един адвокат – Йордан Вълчев в книгата му „Календар и слово”, С. 1986 г., допълнена от „Календар и хронология”, С. 1994 г., който също се явява първомайстор на прабългарския календар.

Икономистът Петър Добрев, който вече се смята за корифей на специалистите по древната българска история добави ИЗМИСЛИЦАТА, че прабългарският календар през 1976 година бил обявен от ЮНЕСКО за най-съвършеният в света, и се зае да оправи съвършеността на измисления от предшествениците си „прабългарски календар” в книгата си (и не само в нея) „Преоткриването на прабългарския календар”, С. 1994 г., като подобно на Съсълов и Вълчев без да посочва източници, представя нова компилация на „прабългарския слънчев календар”, описан от предшествениците му.

Ще подчертая отново: в науката засега няма данни за съществуването на прабългарски слънчев календар(както няма и прабългари) и затова е невъзможно да бъде одобряван от ООН.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼

Епископ Урфила

Урфила-Улфила или Орфила (ок 310-383) е родом от Никопол до Велико Търново, днешна България.

Около 264 г. отряд от отвъддунавски скити напада Анатолия (Мала Азия). Завръщайки се на север оттатък реката те увличат със себе си голям брой малоазийски траки , между които и християни, какъвто е бил най-вероятно и баща му. От тези емигранти се е разпространило християнството сред готите, а защо и само сред тях – като имаме предвид, че недалеч е имало .

Около 336 г. Урфила пристига в Константинопол където е привлечен към доминиращата тогава арианска версия на източното православие от Евсевий (от Никомедия). Последният ръкополага Урфила за готски епископ. Завръщайки се в Скития „нашия Моисей“ (според думите на Костантин Велики) с още по-голям размах се заема да разшири кръга на вярващите сред готите. След седем години активна работа явно е минал предела на търпимостта на готския княз Атарних и е бил „помолен да напусне“ готските владения. Както споменахме по-горе император Констанций приема бегълците благосклонно и им дава земя за заселване.

Напълно разбираемо е желанието на германците да си присвоят Урфила.   Мартин Лутер превежда Светото писание на немски през 1521 г. ,а тракиеца- гет /гот/ Урфила прави това „само“ 12 века по-рано,като преди това създава и тракийската гетска азбука ,глаголицата.

Друго изключително важно събитие се случва през 348 г. С разрешението на император Констанций Втори готите на Урфила преминават Дунав и се заселват в равнината под реката. Епископски град става Никополис ад Иструм (на 12 км северно от Велико Търново). Древните извори говорят за огромен народ от готи, преминали Дунава.

Филосторг /на лат.Philostorgius, 368-433 г.,ученик на Урфила/ в своята „Църковна история“ свидетелства,че „…по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъд –дунавски скити,наричани някога гети,а сега готи“. Според Павел Орозий/385-420/ гетите дошли в земите на Тракия и Мизия „не уплашени –като врагове,но сигурни –като при свои братя“. /Paulus Orosius: Historiarum adversum paganos libri VII. Hrsg v. Carl Zangmeister. In: Corpus der Lateinischen Kirchenväter Bd. 5. Wien 1882, 2. Aufl. Hildesheim 1967/

Така и следващите преселения от отвъд-дунавски траки ще бъдат приети на юг - по братски , а не като агресори и убийци,както ни внушават от своите писания „нашите историци“.

Бронзов печат с името Урфила и монограм.

Филосторгий, който е живял през IV в., казва, че Улфила направил писменост и превел Светото писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.( Когато се има предвид хуни, често се пояснява, че става въпрос за "номади скити". Сещам се в момента за Теодорет Кирски, които разграничава скитите ариани (готи)(тираи; българи) от номадите скити (хуни).

Император Константин Велики е съградил укрепените градища в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.

Прокопий и други негови съвременници делят скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор – на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Светото Писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Светото Писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.

Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 – 339 г.

Готите, споменати от древните автори

За стар Дунавски скитски народ счита готите Прокоп, секретарят на Белизаря във войните му против готите. Той, като говори, че варварите нападали на империята, пише:

„По-преди, както и сега, това бяха повече готски племена. Най-големите и най-прочутите бяха готите, вандалите, визиготите и гепидите. По-преди те биваха наричани сармати и меланхлени, а някои ги наричаха и гети. Те, както отбелязах, се различават едни от други само по име, иначе по нищо. На всички кожата на тялото е бяла, косата руса, ръстът висок и лицето хубаво. Те се подчиняват на същите закони и изповядват същата вяра, именно арианската. Също имат и един език, готския. Аз вярвам, че първоначално са били един народ, а от сетне са се разделили по имената на своите водители. От старо време те седяха по Дунава. След това гепидите заеха местността около Сингедон (Белград) и Сирмиум (Хърватска Митровица на реката Сава) и от тая и от оная страна на Дунава, дето те още в мое време живеят“. (Рrосор. Bg. I, 2).

Освен това в съчинението си за готските воини Прокоп пише:

„Отвъд Меотидското езеро и провлака, близко до самия бряг, живеят тъй наречените тетрахстински готи, за които тъкмо що говорих, по-натам готите, визиготите, вандалите и други готски народи. Те всички се наричаха и скити, защото всички народи, които живеят по онези места, носят общото име скити. Някои от тях се казват сармати или меланхлени (чернодрешковци) или другояче някак си.“ (Рrосор. Вg. IV, 5).

Писателят от трети век Дексип, който в 269 г. отблъснал готите, които нападали Атина, е озаглавил книгата си върху готските нападания Σκυθικα, т. е. счита готите за скити. Зосим, който е бил адвокат на Аркадия Хонория (IV век), знае готите само под името скити.

Скитският характер на готите обаче най-добре ще се разбере пак от Йордана. Йордан като разправя, че излезлите из Скандинавия готи дошли чак до Скития, пише:

„Той споменава само Магога от техния род и казва, че по произход и по име те са се наричали скити (haec vero quae diximus de gente Gothorum principia cur omniserit, ignoramus: sed tantu Magog commemorans, Scythas eos et nacione et vocabulo asserit appellatos“). Jord. IV. 29).

Св. Иероним, който е по-млад съвременник на Амбросия (331–420), пише: „А в същност всички учени наричат готите повече гети отколко Гог и Магог. Те са седем племена, за които се казва, че са от рода на Яфета, живеят на север“.

Все по това време говори почти същото за готите и Св. Августин (род. 354 г., а запопен в 392 година). Той пише: „Тези племена, които се наричат Гог и Магог, не трябва да се разглеждат като някакви варвари в някоя част на света, или пък ако някои поради първите букви на тяхното име ги считат за гети и масагети, или за някакви други чужденци, отделни от римската власт“.

Свети Августин прочее не е считал потомците на Гога и Магога (готите) за нещо отделно от Римската империя.

Съпоставяйки тези данни, явно излиза, че готите не са нищо друго, освен старите скити или гети. Понеже Йордан извежда Магога от готите, то е явно, че под готи той е разбирал старите гети или скити. Неговите думи в случая не са нищо друго освен израз на онова, което са писали по-старите от него писатели, от които той се е ползувал. Тези негови готи, като се споменават още от Аблавия, Иосифа и пр., са старите Дунавски жители, гетите, а не са някакви си в историческо време излезли из Скандинавия „германци“.

Че готите са гети, т. е. стари Дунавски жители, се говори изобщо от всички стари писатели. Йордан, освен че пояснява това на няколко пъти, е и озаглавил съчинението си: De origine actibucque Getarum (за произхода и делата на гетите). А Иордан е авторитетен в случая, защото той сам е гот. Дядо му Пария е бил нотариус при Кандака, скитския (готския) княз. При сестриния му син Баца е бил пък сам Йордан нотариус, както той сам разправя. (Йорд. Гв. 265–266). А като свършва своята готска история, Йордан пише, че сам е гот:

„Да не се мисли, че аз за доброто на тоя народ съм притурил нещо, понеже аз сам произлизам от него, освен онова, което съм научил. Аз и тъй не съм взел всичко, каквото се пише и разправя за тях, понеже аз не излагам това нито за тяхна слава, нито за славата на техните победители“. (Jord. Гв. LХ, 315).

За готи счита гетите и по-старият с около един век от Йордана и твърде авторитетен писател, от когото Йордан се е ползувал, Касиодор. Той собствено в известните му до сега съчинения нарича готите готи, обаче на едно място в неговите Variis (IX, 31) готският крал Витигес нарича готския народ „geticus рориlus“, от което излиза, че готски и гетски е все едно за него.

За гети счита готите и испанеца Paulus Orosius, роден около 390 г., от когото се е ползувал Йордан при съставянето на своето съчинение. Говорейки в своя „Epilogus historiae Amazonum“ за старите гети, той казва, че те сега са готи:„Modo autem Getae illi qui et nunc Gothi“.

Гръцкият писател от четвърти век, роден около 364, Фисторгий. В извлеченията от неговата история, които е направил Фотий, като се говори за първото преминаване на готите през Дунава, се казва:

Те дойдоха от средата на Скития на север от Дунава. По-преди се наричаха гети, обаче сега са известни повече под името готи“. Понеже Филосторгий извежда готите из Скития, то е явно, че той ги счита за скитски народ.

Клаудий Клаудян, който е роден във втората половина на IV век, ни описва нахлуването на Алариха в Италия. Според него Аларих е нахлул с гети, а за готи нищо не говори. Не само това, но той говори тук за гетите заедно с другите стари Дунавски народи: сармати, даки, масагети, ала¬ни, гелони, които се споменават още от Херодота, което показва, че той тук има предвид старите гети, а не някой си в историческо време дошъл народ.

Германци ли са Готите?

Готите не са германци, а са гети и според Тацита, Страбона, Птоломея. Според Страбона гетите са живели на изток от суевите, които се считат за германци. По тоя случай той казва:

„Южната част на Германия, която е отвъд Елба, опира до суевите; след това непосредствено до тях е земята на гетите, която в началото е тясна и се простира по Дунава с южната страна, а със задната страна – до полите на Херецинската гора, като обхваща част от самите тези планини, след това се разширява на север чак до тирегетите“.

Според Страбона, оттатък Суевия по течението на Дунава, западно до Херецингската гора са живели гетите. Според Тацита на същото място оттатък Суевия са живели готите, а според Орозия там била Готия. Нещо повече, Тацит, който се счита за специален германски историк, изрично твърди, че готите по език не са германци. Очевидно тук става дума за негерманското племе гети.

Царството на Готите

Би трябвало да се обърне внимание на Тацитовия израз: „Галският език на готините и панонският на озите показва, че те не са германци“ защото той досега не е схващан правилно. Под думата „галски език“ се е мислело езикът на някакъв си неизвестен Панонски народ, когато всъщност това не е мислено. Под думата „галски“ тук се разбира „панонски“, „дакийски“, защото Панония и Дакия често е наричана от старите писатели Галия. Тъй напр. Созомен (IV век след Хр.) пише, че ставали сражения между Магненция и Констанция в Галия, когато те всъщност са ставали в Панония.

„Като се основавам на мненията на старите гърци, които схващат северните народи под едно и също име скити или номади, както се наричаха от Хомера (Омир), а с време, като се изучил севера, захванали да ги казват било просто келти (Κελται) и ибери (Ιβηρει, северняци), било смесено келтоибери и келтоскити и понеже те от начало от незнание са давали на отделни народи едно и също име.“(Strabon I, ІІ, 27.).

Според Страбона прочее старите гърци, до дето имали по-ограни¬чени понятия за северните народи, ги наричали скити или номади, но когато се запознали с тях по-добре, те взели да ги викат келти и ибери. И тъй Страбон е ясен, че келти и скити е едно и също. Ето защо Тацит казва, че скитският народ готи е говорил галски.

И тъй, според свидетелствата на всички стари писатели, готите не са германци, а са стар скитски или Дунавски народ.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼

Произход и вяра на българите
Проучвания, анализи и бележки

Българите сме трън в очите на черните сили, защото сме вечните бунтари

и будители на подтиснатите, пазители на светлината и дарители на знание.

 Възстановяването на истината за произхода на народа ни,  Е ВЪПРОС НА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.

Това което се учи училище и във факултетите по история, за някои е цялата и достатъчна истина. Точно това им е проблемът. Теорията за познанието твърди обратното... Пътят към истината за Българската история без духовните тайни се оказва задънена улица.

Науката история работи с тези и теории, които подлежат на критика, доказване или оборване.  Когато коментираш и правиш съвкупни заключения, те би трябвало да бъдат на база археология, история, извори(от съвременни на събитието летописци), лингвистика, генетика и антропология.

2
1.  Размисли за произхода на българите

Трите необходими и достатъчни условия за автохтоностен/местен/ произход на един народ са;1/- археологичните артефакти 2/-историческите извори и старите автори 3/-генетичните изследвания- има и 4-то допълнително- езикът.Българите отговарят на 3-те условия,що се отнася до езика,то според съвременни англииски лингвисти бг езикът е ,,аналитичен'',както англииския и за разлика от другите е 10-12000год. по-стар от всички други европеиски такива,които са,,синтетични'',включително гръцкия и всички,,славянски'' езици,които са с неотпаднали падежи.За отпадането на един падеж са необходими 1800-2000год.,като преди това са нужни още толкова 1800-2000год. за натрупване на нови глаголни времена които да подготвят отпадането на падежите.Гърците са на балканите 1500год. преди хр. и имат отпаднал един падеж,благодарение на влиянието на съседния български език.

Всичко, което противоречи на доктрината на Златарски или просто се укрива, или се обявава за заблуда- сведенията на Квинт Курций Руф, Анонимният космограф, Св. Йероним, Орозий Павел, Павел Дякон, Д. Хоматиан, Л. Дякон, М. Аталиат, Й. Малала, Прокопий, Й. Цеца, Фулко, Й. Кантакузин...Нищо, че данните се подкрепят едни други, нищо, че антропологическите изследвания на проф. М. Попов доказаха, че сме европейци, това не трогва ни най-малко една определена група безсъвестни личности. Те решават да вярват единсвено и само на задъханите от омраза към българите Теофан и Никифор… И стават също българомразци, еничари…
През IV-ти век eдин анонимен римски хронограф споменава името на нашите предци в своя работа. Древният автор се е опитал въз основа на данните, с които е разполагал да опише произхода на познатите по онова време народи. Разбира се подобен документ не притежава прецизността на съвременните изследвания, но въпреки това сведението на

3
Хронографа е от голяма важност за нашето

минало защото показва, че пред 354-та година името българи е било добре познато. Като праотец на дедите ни е посочен Зиези – ZIEZI EX QUO VULGARES – Зиези, от който произлизат българите.

Не само от картата на Св. Йероним става ясно, че народ с име българи обитава Балканите още по време на Античността - IV- V век. Има и други данни за това, че дедите ни са живели не само в Източна, но дори и в Центрана Европа през IV- V век. Мавро Орбини дава следното сведение:

“…Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий, след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си върнала Сирмиум (Стремска Митровица, Сърбия, бел.м. ) “
Описвайки събития от 512-513 година, хроникьорът Йоан от Никиу дава интересни сведения.

4
Разказвайки за бунтът на предвождащият българи Виталиан, старият автор споменава съвсем ясно името на страната ни – БЪЛГАРИЯ.

“ Той (Кирил) срещна Виталиан в битка, в която пазнаха много жертви от двете страни. Генерал Кирил се оттегли в град Одесус (Варна) и остана там, а пък Виталиан се върна в Провинция БЪЛГАРИЯ.“

Йоан от Никиу, Хроника, LXXXIX-75

По времето когато Отец Паисий е търсил данни за миналото на дедите ни, във Великобритания е било добре известно, че през IV век българите имат силна войска в Централна Европа, там където става битката между българи и лангобарди:

“ Агилмунд беше син на Айо, който според Проспер стана крал по време на консулството на Хонорий и Теодосий – 389 година. Според Павел Варнефрид той (Агелмунд) властва тридесет и три години и бе убит в битка с българите.

5
 Проспер поставя датата на смърта му по време на консулството на Мариниан и Асклепиодор – 413 година.“

“Agilmund was a son of Ayon, who became their King according to Prosper, in the consulships of Honorius and Theodosius 389 A.C. (Anno Christi), reigned for thirty three years according to Paulus Warnefridus, and was slain in battle by the Bulgarians. Prosper places his death in the cosulship of Marinianus and Asclepiodorus, A.C. 413.”

I.Newton, Observations upon the prophecies of Daniel, and the apocalypse of St. John, Vol. I, 1733, p. 39 

Руснакът Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858) пуска в ход измислицата, че българите на Аспарух, които през 680 г. създават държава на юг от Дунав, са една малка орда, която славяните асимилирали.




6
Тази откровена лъжа, създадена от Чертков през 1842 г., е подета от руската пропаганда и догматично е наложена в историческата наука в Русия и България след 1878 г. Родоначалник на митовете, които в последствие се превръщат в наша официална история, водят началото си от Август Людвиг Шльоцер (August Ludwig von Schleuzer), който в своята история от 1771 г. пише, че българите сме турци дошли от поречието на река Волга.
Германски евреин с хазарски корени, Шльоцер учи в университетите във Виттенберг и Гьоттинген.В 1761 г. идва в Русия. В 1761-67 г. работи в Императорската Академия на науките, като става: Почетен член на Петербурската Академия (1765), Член на Обществото по история на древните руси (1804). Той е един от най-старите известни автори, защитаващи такава теза.
Въз основа на тази манипулация евреина Константин Йосиф Иречек изработва „Тюркската теория за произхода на българите”, която горещо прегръща Васил Златарски и налага в България.


7
Георги Раковски : " "Това племе или голям род, познато в елинската стара повестност под общото и обширно народно име пеласги, не е друго освен българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката на езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"
БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, 1865 "Само пътем" !!! Раковски не само определя българите като балкански народ,ами даже прави лингвистичен разбор на понятието ПЕЛАСГИ!
“Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!”
/Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, Съчинения, том IV, София, 


8
· За титлата на българските владетели: 
КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН!
Титлата е KANAC BIГI. Канас У Биги - Княза от Бога. BIГI - БИГИ е падежна форма на Бог. Бога, Бага, Биги. Канас е княз
Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно - Кнс =Кнс(з).
А възникването на бог Тангра може точно да се датира - някъде началото на миналия(20-ти) век.

Азиатски, руски, сръбски, еврейски шивинисти подреждат всичко скитско за изконно тюркско. За пантюркистите всичко що е яздело кон е било тюрк . В интернетпространството масирано се натрапва наглата лъжа, че коневъдството си е тюркско изобретение. Нека си дадат сметка за това разните сервилници, дето адвокатстват на татарстанските лицемери.

Историческите извори от  ромейски  и латински източници когато говорят за скити,хуни, българи, готи съобщават за тяхното движение винаги в посока СЕВЕР-ЮГ, а не Изток-Запад.       

Когато се има предвид хуни, често се пояснява, че става въпрос за "номади скити". Сещам се в момента за Теодорет Кирски, които разграничава скитите ариани (готи)(тираи; българи) от номадите скити (хуни).

Да обобщим:  Гетите, бесите, даките и мизите са директните предци, всъщност изброените тракийски племена след приемането на Христовата Вяра, за да се отличават от другите си събратя са приели тази дума блъгари, блъгарин и с времето това е станал етноним на всички останали тракийски племена, приели Христовото учение за своя Вяра.

Все пак, за да определят старите автори, че има тракийски народ, то това отделение от другите е били преди всичко по езика и обичаите.  По-късно тия траки изчезват от изворите и се появяват на тяхно място първо българите, а след това словените заедно със склавините, което за човек, на който българският език му е роден е разбираемо кои за нас са словни и кои не са. А няколко века по-късно някъде след 16в.  започва да се пише и се създава славянската теза. Така, че думите на Паисий писал в 18 век са напълно правилни: "измежду славяните, българите бяха най-славни ..."

Шашмата за произхода на българите е сътворена от руснакът Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858) , който първи пуска в ход измислицата, че българите на Аспарух, които през 680 г. създават държава на юг от Дунав, са една малка орда, която славяните асимилирали. Тази откровена лъжа, създадена от Чертков през 1842 г., е дооформена от хазарите-юдеи Август Шльотцер и Константин Йосиф Иречек и еничарина Васил Златарски .

Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Фехер и др. определиха дедите ни като угрофини и тюрки. Томашек пък обяви траките за нищожно романизирано малцинство. Заради тази лъжа ни разделиха след Берлинския конгрес. Заради нея осакатиха страната ни след Ньойския пакт, а после ни хвърлиха в мечешката прегръдка на СССР. Днес, когато сме на линията на разлома, отново ни заливат с лъжи. За да не помним, че ние Българите сме най - старите европейци, потомци на Траките.

Още през XIX век Гeорги Раковски изказва твърдението, че българите са местен народ. Пак през XIX век големият родолюбец Цани Гинчев пледира, че траките не са изчезвали никога, а само името им е променено на българи. В началото на ХХ век, застъпници на тракийския произход на българите са , Мавро Орбини, Д. П. Даскалов, йеромонах Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Гаврил Кръстевич и разбира се проф. Ганчо Ценов, после идват Николай Владикин , Асен Чилингиров, ,Данаил Юруков, Георги Държилов (Динката). Георги Сотиров, акад . Владимир Георгиев, Димитър Ангелов, Евгений Теодоров, Методи Попов, Юлия Хаджи Димитрова,

Юлия Боева - "Мъдростта на Великата Майка". Тя си е направила трудът да напише един "буквар" за начинаещи.

Юлия Хаджи Димитрова-"Gothi, qui et Getae" - "Готи, сиреч Гети"

Племена са онези, които се кичат с пера и не са виждали рало. Ние сме един народ с много родове и поземлища.

Касиодор (6 век, римски историк) пише, че Българите са стар мизийски или илирийски народ!! Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих)също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ!!! Българите и древните мизи са един и същ народ. Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име /мизи/

“Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” - М.Попов, Антропология на българския народ, том I, Физически облик на българите, БАН, София, 1959 стр. 260

Димитър Ангелов - “Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

Д.Ангелов се е позовал на работа на професионалист, а именно д-р Методи Попов. Все още няма учен, който да е успял да обори резултатите на д-р Попов.

Анонимен римски автор споменава за българи през IV век – ZIEZI EX QUO VULGARES – Зиези, от който произлизат българите. Името Зиези е тракийско - -Zieisi(s)

В спадащият някога в нашите владения град Дурач е намерен един особен надпис.

Той е каталогизиран като Epidamnos-414 година, а в текста намираме важно за нас име - Τηρεὺς Τρεβελλίου -Терес Тервелов, Терес син на Тервел. Оказва се, че по време на Античността на Балканите е живял човек, който е носел името на древен одриски цар, а името на баща му е идентично на това на по-късен български владетел.

Стефан Византийски твърди, че Ария е едно от по-старите имена на Тракия. Идва от подопечените на бог Арес или Арий, арйаните.

Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.

Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.

Писмеността(глаголицата) е съставена от Епископ Урфила(Вулфила както го наричат германците) въз основа на тракийското писмо(кирилица) на Хермес. А българицата(на коята пишем в момента) от Климент Охридски. Ѧзыкъ блъгарьскъ.

Кирил и Методий нямат заслуга.

В Британския музей се съхраняват ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (* 331 - † 420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Кесарийски (Памфили, * 270 - † 338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България)

Картата от "История" на Евсевий Иеромоним преди 540 г.

"Мизия още и България" - кои са източните римляни, кои са мизийците, кои са българите в тази територия в едно и също време? 

Тракия не е държавно образование или административна единица с граници от римско или източноримско време, а ареала, който са обитавали отделните царства на народите с еднакъв език, но и с не еднакви нрави. Последните са формирани в зависимост от управляващите владетели на съответното население на царствата. Разликите в нравите са споменали Омир и Херодот, но не само те! Елините също никога не са имали общо царство, а и отделни такива. Техните полиси са били на чужда територия, изпълнявайки ролята на тържища за размяна на стоки и нищо повече. Не разпространявайте незнанието си. относно писмеността, преди VIII в.пр.н.е., на Балканите, защото и там сте на същото ниво на познанието, като това за ареала на Тракия. Щом Омир пише за размяна на писма между тракийски царе, Перт на Тиринт и Йобат на Ликия преди XIII в. пр.н.е., значи е имало писменост на език, с който са се разбирали един друг. Писмо от Приам, макар и фалшиво, е представил и Одисей на Паламед, по също време, дори Агамемноновите хора са го чели!

Още Омир е казал: "Бойте се от даровете на данайците!"

Стефан Византийски твърди, че Ария е едно от по-старите имена на Тракия. Идва от подопечените на бог Арес или Арий, арйаните.

Стефан Византийски е хронист, живял в 6век в Александрия. Най-известният му труд е наречен Етника и описва народите, градовете и областите във света. Та там Стефан Византийски пише:

Тракия- това е областта, която била наричана също Перке и Ария 

Θρᾴκη, ..... ἔστι δὲἡ Θρᾴκη χώρα, ἣ Πέρκη ἐκαλεῖτο καὶἈρία

Ария, едно от най древните имена на Тракия, Stephanus; това е заради войнствения характер на хората, цялата тази страна Euripides нарича местожителството на Марс - Арес; и Sophocles, негова родина. Речник на древната География от 1773 Лондон.

В исторически извори се съобщава, че Тир или Тирас е обединил (след потопа) народа на тиреите и,че данайските цигани им дават названието ТРАКИ!!!

Йосиф Флавий:  " Наследниците на Ной, даващи имена на народите – тирас / тираси, но гърците ги наричали траки."

Исидор Севилски – „Etimologiq ( 9,2 -31 ):  „Tiras ex quo Thraces, quorom non satis immutatum vocabulumest quasi Tiraces"

Прокопий,казва,че има Кавказ през земите на траки и илири и както и още един хронист твърди,стига до АДРИАТИЧЕСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ,т.е.че има Кавказ на Балканите!! Есхил,казва,че когато Йо бягала трябвало да стигне до Хибриста(Марица),но тъй като била трудна за пресичане трябвало да мине през Кавказ,там откъдето извира,тоест днешната РИЛА! Страбон казва,че войските на Александър по време на походът му наричали доста високи места Кавказ( източник : География, XI-8-1)!! Също така имаме сведения за планина с име Кавказ в Родопите,това е нормално,защото Кавка се обяснява на български,КАВКА = височина ( Кавкаландия - местност засвидетелствана в древността на територията на Карпатите)!! Йосиф Флавий (37-100 г.сл.Хр)пък казва,че гърците наричали галатите(келтите/гали) ГОМАР-кимерии!!!А какво казва патриарха Раковски : "„Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..."

Теофилакт Симоката, пише: "Sclavos sive getas hoc enim nomine antiquatis apelati sunt – Славяни, или още гети(тракийски премена), защото това бе името им в древността" Т.е. седемте гетски племена са познати по-късно като 7 славянски племена.

Това е понятие - славяни е измислено едва през 16 век от бенедектинския монах от хърватски произход Мавро Орбини в една негова книга, наречена „Царството на славяните“. Дотогава в нито един, повтарям НИТО един исторически източник не се споменава такова понятие. В историческите хроники се говори винаги за склави, склавини, изписва се Σκλάβίνοι. Старият историк Теофилакт Симоката, ни казва: "Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...

Император на Византия – този титул е неологизъм, и никога не е използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Използва се от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия(от 16 век), т.е. т. нар. византийски императори в същност са римските императори на Изтока.

ИРИ - Източната Римска Империя със столица Константинопол е първоначално тракийска държава, тъй като императорите и военачалниците, както и въоръжените й сили са траки, местни жители на Балканския п-ов. Проблемите започват когато една клика от гръцкоговорящи генетични уроди започва да се промъква към върховете най-напред на църквата, а после и на държавата и някъде към края на 6-и век от новата ера успява да се наложи и в двата тези центъра на властта - духовния и светския. Оттам нататък тръгват злините за тракийското/българското население...

Редица ИРАНОВЕДИ ей така АКСИОМАТИЧНО приемат иранците като стандарт непроменен в хилядолетията и непоклатим самосъздал се преди седемдесет и седем милион години!? Някой седнал ли е да каже какво представляват персите? Ако се зарови човек старателно и проследи ей така най-лаически ще стигне до извода че днешните иранци са придобили по бял вид по мъжествени черти, станали са по-добри войници, тъкмо защото там във вековете и хилядолетията пред Христа многократно са нахлували траки. Там климата не винаги е бил пустинен. Казват че е бил изключителн благоприятен за живеене и земеделие, топъл и влажен климат. В такъв климат винаги живее народ който не умее да се бори. Значи този народ винаги става плячка, а траките са известни като отлични войни. Ето как изнежените древни иранци са се смесили с траките и са станали по-бели и по- мъжествени. По същия този начин културата и езика им са се обогатили с тракийски слова. Това в най-общ план твърдят Цани Гинчев, Никола Йонков Владикин и доста други български изследователи. Някак си недостоверно звучи тезата ви за самосъздалите се стари преди седемдесет и седем млн. години българи и също толкова стари перси. Пеласзгите са говорили език който е близък до черковнобългарския- виж възгласа на атиняните при Дионисиевите празници, ние сега говорим готския(гетския) български диалект.

Възникването на бог Тангра и тангризма може точно да се датира - някъде началото на миналия-20-ти  век (1926 г. ).  Геза Фехер го предположи, Бешевлиев го създаде от две чертички.

Българите са християни от 1 век В 870 г. българите изоставят българското си верою, първохристиянството-Бълга­рската Апостолска Глаголическа Църква и приемат гръкоюдейския(еврейския) вариант на т.нар. православно християнство.

Св.Първоапостоли Павел и Андрей проповядват на Балканите и Мала Азия Христовата Вяра,която би трябвало да наречем Първо-апостолическа!!!Това го пише точно Ганчо Ценов,който доколкото знам известно време се рови във Ватиканската библиотека,ако не греша!!!Ценов твърди,че първоначално е покръстено трако-македонското население на Солун и околността от ап.Павел.(И веднага след тях и мизите(българи)След тях в 144г.сл.хр. Св.ап.Ерм оглавява Епископията в Пловдив.За да има Епископия някъде трябва да има и църкви,нали!? Интересното е, че Първоапостолската Вяра се явява един вид "гностична"за Религията утвърдена от Константин и Вселенския събор! Явните разлики са причина за огромните и вековни църковни недоразумения в последствие,според мен!! Включително и т.нар. „Покръстване на българите” при Борис Михаил Вероубиец ,( приемането на гръкоюдейския(еврейския) вариант на т.нар. православно християнство.) и по-точно съпротивата с/у него,дори от собствения му син-Расате...

Веднага след това се появяват и богомилите, наследници на първохристиянството-Бълга­рската Апостолска Глаголическа Църква…

Обобщено: Християнството не е ново – траките са първите християни, те създават Библия Бесика, в наши дни светът вече знае за нея. Владетелите на България Кубрат, Аспарух, Тервел, са били християни. След тях идват богомилите, които трябва да ни върнат към изконното християнство.

С официалното покръстване на българите Борис I прави дипломатически ход, с който обаче разделя духовната власт от светската. Това събитие прекъсва мисията на българите и религията, която носят.

Проблемът винаги опира в това, че възприели вече новото християнство, трудно се схваща, че е възможно преди това да е имало друга трактовка!

Имам предвид действията на Константинополската патриаршия,която не бих нарекъл гръцка през епохата на ранното християнсво 4 век,но която точно по гръцки успява да обяви Готите(гетите,т.е. българите)на Улфила за ариани или за "нечисти"християни и еретици,ползвайки някои различия в интерпретациите около личността на Христос и други подобни!

Нещата за ранните трако-илирийски християни се усложняват още повече, когато мисля, че Константинополската патриаршия налага официалното мнение, че християни са само тези,които говорят на гръцки,латински и еврейски-свещените езици!!!По този начин скитските,българските християни остават изолирани като гностици или направо еретици,т.е.варвари. Но за качествено различно християнство, не би могло да се говори.

Ценов не говори за качествено нова или различна религия. Той просто ни обяснява,че гръцките измекяри-ромеите,всъщтност,успяват да вземат връх в пренията над трако-илирийската църква,налагат гръцкия като трети свещен език и обявяват българите за ариани,т.е.за нечисти,неистински християни,даже - за еретици,извън Православието.

Трако-българската Християнска църква е поставена извън Канона на Православието. Това е положението. Те все пак са успели да яхнат Римската империя и от там насетне,те определят правилата. Всъщност Гръцкият език или това което те наричат гръцки успава да си извоюва статут още когато Империята е единна и неразделена. Още тогава почват да се секат монети с гръцки надписи.

От 2-ри век повечето императори са траки чак до Василий Il. Тракия е до Троя. Императори са фригийците - малоазийските траки и арминци. Латинци (римляни) императори няма в Източен Рим. Теодосий l направил черковния преврат на събора през 382г. е испанец. Всички войни между Цариград и България са граждански на Верска основа. Защото Св. Цар Константин Велики дава статута на автономия(федеративност) на Мизия в рамките на Източен Рим. Мизия т.е. България е облагодетелства на от Константин в рамките на империята. Войните тръгват със свалянето на династията на Констанциите и преврата на юдеите в черквата през 382г. Тогава изведнъж започват прословутите "готски" и "варварски" нашествия. През 382г. Готската делегация на събора водена от Доростолския епископ Урфила не е допусната със силата на имперската гвардия на заседанията. Така влизат еврейските персонажи в християнството на Св. Цар Константин Велики. Войните са граждански и верски, между тези с Една Воля и тези с Две Воли. Между Единосущий и Подобносущий. А българските царе са се стремили да превземат Цариград, защото тази земя е тракийска откакто свят светува и основателят на Цариград е тракиец. Само българите наричаме Константинопол - Цариград. И затова има причина.

Прозвището на Спасителят на Европа от исляма е ТриВелий. Триждивеликият Велик. Само един е с такъв статут, патронът на Тривелий - Ерми Триждивеликият. ЕРМН е Български царски род. Както в "Именникът" така и на надписите на Омуртаг. ЕРМН не нито турчин, нито евреин, нито арабин още по-малко данаец. Ерми е Кръстителят на Младенецът Дионисий с вода. 500 г.пр.н.е. Божият Пратеник (Вестител на Божият Син ) . Това е Първохристиянството на Св.Цар Константин Велики и Св.Цар Тривелий. Варвари са онези, които са узурпира ли административната и черковна власт в Цариград през 382г чрез преврат.

Първата Константинополска династия е на Констанциите. Византия няма. Има Рим. В този Рим, в Тема Мизия живеят тъй наречените българи. Верска версия на Първохристиянството на Константин Велики от времето на неолита. За помоща на сънародниците си от мизийските княжества, Константин за да запази тронът си, издава закон за автономия - федеративност на Мизия. Така се основава България. По силата на този имперски закон българите по вяра и гети-готи по народност имат претенции по правото на наследство по древност на Цариградския трон. Не - случайно само ние наричаме градът Цариград. Само ние славим Константин като Свети Цар. Македонистите го ненавиждат.

След унищожаването на династията на Констанциите, особено при марана от Испания Теодосий, юдеите превземат Рим отново. След като Константин им разтурва брокерското сити в Рим и забранява със закон юдейските и християнски празници да съвпадат.

Тогава, на събора конгрес през 382г. се ражда юдославие то с юдейските персонажи и бога Израилев. Готския Епископ от Доростол, водещ Готската делегация е недопуснат на заседанията. Епископ Урфила се връща в основаната от Св. Цар Константин Велики Доростолската епископия и българите в Мизия са в схизма оттогава от поюдейчения Цариград. В него време Тракия е Готия. В Одрин е престола на Готския епископ. Константин Велики стартира преселението на ЕДИН народ в собствените му територии чрез Доростолската епископия. Затова препоръчва Урфила за епископ. Затова строи Дунав мост1. Затова фортифицира Преслав, Плиска, Доростол и Констанца (Томи). Преселват се в Прародината си изселените при Троян Беси. Станали Визи...готи. Преселението на този народ е завършено при верската война с Цариград през 681г. и отделянето на Мизия административно и черковно от Цариград.

Аспарух е непотвърдена "личност". Освен Теофан и преписвачи (+монаха Сукри от арменското радио, който открил нечуван и невиждан до тогава (~1886г) ръкопис на Хоранаци, който всъщност не бил негов ... и т.н.) - никой друг не знае за него. Е, естествено и допълнението към библейската история на асирийците, днес по-известна в "нАучните" "ни" среди като "Именник...".... "Неговите" (на Аспарух) "българи" - още по-малко са "потвърдени" (най-вече - археологически). "Докарвай"-те си българи от където Ви-ти се прииска, това няма да промени ФАКТА, че наименованието българи се е появило ТОЧНО ТУК, на земите на Балканите, и то далеч преди 681г.

Родът Дуло носи имена използвани от сарматите в Боспорското царство. Едно от имената записани в боспорските надписи е Дулес. Подобно име се среща по-късно по "ромейската" керамика около Мадара.

Технология на унищожението. Прозорецът на Овертон

Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел, променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.

***

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.

Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий „немислимо”, тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий „актуална политика”, тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.

Това не е точно промиване на мозъци, а значително по-фина технология. Ефективна е, защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото – жертва.

По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ някога немислимото.

Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например, канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?

За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблема с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.

ТЕХНОЛОГИЯ

Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия изпълнението, на които неизменно довежда до желаният резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.

КОЛКО СМЕЛО!

Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото.

Така че защо да не поговорим за канибализма?

На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.

Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабилност.

Прозореца на Овертон  вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.

Едновременно с около научната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в Интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.

Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — "фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях". Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.

Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».

ЗАЩО ПЪК НЕ?

На следващия етап Прозореца продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.

На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.

Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».

Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.

Няма повече канибализъм.

Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.

Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализма се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.

Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.

„Помните ли легендата за самоотвержната майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?”

„А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!”

„Или пък, по близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до сега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кои сте вие по дяволите, за да обвинявате църквата?”

Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.

ТАКА И ТРЯБВА

След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третия етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.

„Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек”

„Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства”

„Има хора, които желаят да бъдат изядени”

„Антропофилите са били провокирани!”

„Забранения плод винаги е по-сладък”

„Свободния човек има право да решава какво да яде”

„Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб”

„А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това”.

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле” за проблема.

На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.

Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.

При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума”, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността” осъждат „всички фашисти”.

На този етап „Учени” и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното, в категорията на популярното. Прозореца на Овертон се движи по нататък.

В ДОБРИЯ СМИСЪЛ

За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност и със съвременни медия персони.

Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.

Един от начините за популяризация се нарича „Огледайте се около себе си!”.

„Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.”

„А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.”

„А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото какво мислите за новия клип на Лейди Гага „Eat me, baby”?”.

На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.

След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: „Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това” — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на „Прозореца”.

За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.

„Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?”.

„Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!”.

„Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности”.

„Антропофилите са жертви, те са принудени от живота”.

„Те са така възпитани» и т.н.

Такъв вид извъртания са солта на много популярни токшоута.

„Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие за да заставате на пътя на любовта?!”.

НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК

Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.

Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — „да се забранява яденето на хора е забранено”.

Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.

В последния етап от движението на Прозореца от категория „популярно” в „актуална политика” обществото вече е пречупено.

Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.

Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.

КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ

Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.

Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е к*ва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен. Да докажете в края на краищата, че да бъдеш к*ва това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.

Не на табуто.

Няма нищо свято.

Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?

Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътя натам е отворен.

Мислиш си че сам нищо не можеш да направиш?

За съжаление, ти си съвършено прав, сам човек абсолютно нищо не може да направи.

Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И, ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.

Огледай се наоколо.

В електронната ми поща непознат потребител ми изпрати снимка. Дълго се колебах дали да отворя писмото с прикачен файл (нали такива са компютърните вируси), но любопитството надделя. Беше от празника (някаква кръгла годишнина) на моето старо, родно школо. Явно някоя позабравена колежка бе решила да ми припомни миналото или завоалирано да намекне нещо от рода: „Виж колко сме готини, ама ти вече не си при нас!” Вярно, напуснах училището преди години, ала то все още не ме оставя на мира по разни начини.

Но снимката предизвика у мен непредвидени асоциации и размисли. Чували ли сте за диаболистичния литературен похват „игра на сенки”? Или за панаир на плашилата? Или за карнавал на  вехтите костюми (Светослав Минков имаше такъв разказ)? Именно! От снимката, макар и с шарени облекла ме гледаха ужасът и грозотата. Толкова изнурени, неадекватни лица, въпреки пластовете грим, толкова  смачкани същества може да видиш само на учителски тъжен празник. Хората срещу мен не бяха просто печални, въпреки фалшивите усмивки. Някак си по неестествените пози и изражения личи, че са болни – физически и психически.

Най-напред се размислих за изтичащото време. За това как годините си минават и на огледалото се появява някакъв смътно познат образ, който само далечно напомня някогашното момче или момиче. За старостта, която може да наричаме „зрелост”, но тя ни припомня за неизбежната предстояща среща с „Великото никога”.

После си припомних учителската орисия. Мизерните заплати, които все не достигат до края на месеца (нищо дето някои даскали послъгват за авторитет). Писал съм и в този блог много пъти за това на какви изпитания и гаври са подложени учителите: натиск „отгоре” (от директори и МОН), тонове тъпа бумащина за попълване, презрение и шамари от ученици и родители. За похабената и осакатена психика на хората, предназначени да възпитават децата ни. За тяхната морална и умствена деградация, дошла не само от възрастта, а и от постоянната „месомелачка” на учителското всекидневие, на стреса, шума, публичните унижения. Няма нищо учудващо във факта, че учители и учителки изглеждат по този начин, че доста посягат към шишето или избиват комплекси на интимна основа (миналата година прочетох за началната учителка-проститутка, дето научила занаята от други колежки).

Накрая се поинтересувах повечко за родното школо. Всъщност тенденцията се знае не само от мен, а и от целия жилищен комплекс. Водено от една от многото скапани, некадърни и корумпирани (и алкохолизирани) директорки и от не дотам скапаните, но покорни и безгласни учителки, то устремно върви към пълния, окончателен и неизбежен финал. Учениците са намалели повече от 2 пъти, въпреки че в столицата няма демографска криза (дори статистиката отбелязва известно увеличение на учениците). Училището се „рекламира” с печалната слава на пияни и дрогирани възпитаници, потрошен инвентар. Някои скандали стигнаха дори до националните медии. Пародията на учебен процес е умело „съчетана” с разпространение на дрога, побои над преподавателки, криминални и батални сцени. Хвалбите в това училище звучат рода: „Извадиха си ножовете, ама аз първи извиках полицията!”. Цитатът е буквален и верен, както и факта, че служители на детската педагогическа служба и полиция минават всеки ден в сградата да проверят за текущи инциденти и да се разпишат в специално изведена тетрадка.
Учителите в моето родно, старо школо не преподават, те натуралистично оцеляват. За съжаление максимата на д-р Снагълс, че „Операцията е успешна, когато след  нея лекарят остане жив!” важи в пълна сила за това и сума още учебни заведения.

Последният „пирон в ковчега” го заби моя бивша ученичка с непредизвикано телефонно обаждане. Синът и на свой ред учи в „нашето” СОУ. Нали написах, че отдавна съм оставил зад гърба си многострадалното даскало, но то все не иска да ме остави! Извън добрите спомени отпреди около 15 години, разбрах и детайли, които не бих искал да разбера. Някога имахме 7-8 паралелки във випуск, сега са 2 (две!).  Следват жестоки съкращения – за пример учителите по роден език бяхме 11, сега са трима. Някои от преподавателите (включително и тези на снимката) се борят със сериозни заболявания и то не само на психическа основа.

Но най-страшното: училището устремно се циганизира! В двете паралелки 5-ти клас вече ромите (кой измисли тоя ефемизъм!) наближават мнозинство. Не става въпрос за расова дискриминация. Не е важен цвета на кожата, а „мангализацията” на образованието и цялото ни общество. Не е срамно да си българин, французин, циганин, англичанин, турчин (с този израз  започвах запознанството с всеки клас!). Срамно е да си „мангал”! Да крадеш вместо да работиш, да миришеш некъпан най-малко от месец, твоя естетически и жизнен идеал да гравитира около чалгата, ракийката, плюскането и съешаването с противоположния пол . Има ли „мангали” и сред българите? Разбира се. Но в циганското племе са 90%.

Що се отнася да училищата, механизмите са железни. Когато циганетата са малцинство в паралелките се траят и укротяват. Станат ли повече от 1/3 обаче показват природното си, агресивно лице. Тормозят българчетата, вземат им стотинките, бият ги, разнасят онези „аромати” от които сградите придобиват неустоимо ухание (и те се драйфа неустоимо!). На това място и време българите си отписват децата и училището става поредното „циганско”. Такава май ще е и съдбата на моето родно училище.

Снимката няма да споделя, за да не сънувате вампири и вие.  Но ето „незабравими” моменти от един скорошен абитуриентски бал в някое „случайно” школо:

 Абитуриентско веселие

Или от „нормален” час в него:
Нормален учебен час

Защо написах всичко дотук? Не, не заради безобидната закачка с фото-имейла. „На умряло куче нож не се вади!” – спомням си поговорката. Истината е, че сънувам учителките от снимката. В някакво мрачно приземие се лутат образите им. В съня си аз излизам през врата към светлината, но ми е жал, "нелепа жал" за тях. Да, аз имах шанса и помощта на близките да се откъсна от системата, да изляза „на видело”, но те нямат моите възможности и избор!

Затова като се върна в родната столица по празниците, ще посетя и родното даскало. Ако трябва ще даря и кръв за операцията на бивша колежка (пак от снимката). Ако пък разкажа всичко това и някой го прочете с необходимото чувство за хумор,  убеден съм как и кошмарите ще спрат да ме навестяват.