Огромният проблем на нашето образование е в това, че то не е предназначено за това, да изгради човека. То е било замислено с цел да се направи от човека някакво винтче в общата система, когато сме се развивали като технократско общество и ни е бил нужен на едно място работник и специалист на друго място: лекари, инженери и т.н. – и толкова. Точно това сме били способни да направим от човека – нищо друго, освен това.
В онова, което засяга самия човек, ние никога в нищо не сме преуспели. Или това са били диваците, които са живели в Европа още преди триста години, а преди петстотин години хората са живели просто сякаш още не са слезли от дърветата. Това е било нещо ужасно, освен някакви отделни личности, които също по своите вътрешни качества са били варвари.
И цялото това образование, дошло при нас от Европа, прието също и от народа на Израел, не преследва целта да изгради човека, а само да изучи специалист в някаква, нужна за нас професия.
Тоест, на нас не ни е нужен човек! На нас ни е нужен познавач: в медицината, в машиностроенето, в още нещо ... Ние не свързваме с това никакви човешки качества: за нас не е интересно какъв е подходът му към живота, какво е отношението му към обществото – нищо. Какво значение има всичко това? Аз ти плащам, ти вършиш работата – това е всичко.
И съответните изисквания предявявахме към училището – без значение, дали това е начално училище или висше. Ние се грижихме само за това. А сега ние трябва да приключим с такова образование, защото искаме това или не, то само ще приключи със себе си, защото младото поколение вече не приема такъв подход.
Такова образование за тях вече сякаш не съществува, те не го желаят. Като максимум, той е съгласен да получи някаква проста професия, за да го оставят на мира всички, и той да може да съществува някак самостоятелно. А във всичко останало той иска да бъде оставен на самия себе си.
Тук се е извършил качественият преход между поколенията.
Получава се, че това образование трябва да бъде много лично, с персонален подход към всеки?
Не, това образование не трябва да бъде персонално. Това съвсем не е онази методика, по която се занимават с умствено изостаналите деца или при особените отклонения в поведението. То може да бъде за всички заедно. Трябва само точно да се изясни неговата насока – че то е насочено към човека, а не към сбора от неговите знания по различни предмети.
А ако ти не се насочваш към човека, то ти вече на всеки по друг начин поставяш оценки. Не в зависимост от това, колко той е усвоил или не от премъдростите, за които си му разказвал, а доколко той самият е разбрал, доколко в него се е записал целият този процес на вътрешно изясняване, доколко върху него влияе тази малка група, и доколко той влияе върху нея.
И всичко това се обяснява с хиляди примери, показващи на децата, как те сами могат да постигнат всевъзможни цели без всякакво усилие, ако знаят по какъв начин да насочат обществото, като един общ кораб, който ще ги доведе до всяка цел, каквато пожелаят. Ти учиш всеки от тях, как трябва да използва групата.
Това е, все едно си на плаване, тук трябва изкуство. В крайна сметка, корабът достига целта, но само с нашето участие.
Аз съм далече от всички тези въпроси, но ако ние се свържем с някакви кръгове, които обсъждат това и се занимават по необходимост с него, по силата на своята работа, то ние бихме се проникнали от техните въпроси, потребности, проблеми и бихме могли да обясним повече. Аз обикновено се опитвам да обясня въпросите «ло лишма» - «лишма», а така ние бихме били по-близко до публиката, до обществото.
Ако ние можехме да обясним в разбираема форма решението на проблема на образованието, мисля аз, хората биха чули това, защото това е проблем, засягащ всекиго. Всеки е или баща, или майка, и се безпокои за това. И ако ние дадем ясно обяснение и предложим едно красиво решение, то това би било прието.
Лектор: Михаел Лайтман
Колеги, това е презентацията за трети март, която ще представя пред моите ученици.
Comments