Чух името на тази област преди не повече от година. Беше поредното далечно африканско име, което водещите на новините споменаваха с тъжно сключени вежди. На поредната разкъсана от война, глад и мизерия земя, за която всички "съжаляваме, че нищо не можем да направим". Племенна война, геноцид, дрипави бежанци гледат отчаяно в безчувствените камери на западни телевизии. Историята е толкова позната, толкова банална, толкова африканска, че никой не я забелязва.

Чух за Дарфур преди не повече от година. А там се избиват поне от 2003-а. Точно по същото време, когато започна месомелачката в Ирак. Но след като падна първата бомба в Ирак, а и много преди това, пак тези безчувствени камери се бяха истерично вторачили и в най-дребната песъчинка на иракската пустиня, в отпечатъка от стъпката на всеки американски пехотинец. И най-вече, в трагичната съдба на всеки репресиран от режима на Саддам Хюсеин. А бяха напълно слепи за трагичните съдби на хората от Дарфур.

Нима изтребените от Саддам ги е боляло повече, докато умират, отколкото жертвите на геноцида в Дарфур? Нима куршумите на федаините биеха по-силно от куршумите на Джанджауид(буквално: "човек на кон" - така се наричат арабскоговорящите номадски милиции, които са сочени за извършители на геноцида срещу хората в Дарфур)? Човешките права в Ирак повече ли се нарушаваха, отколкото в Судан? Разбира се, че не.

Но докато пясъците на Дарфур се напояваха с кръвта на невинните, пясъците на Ирак бяха напоени с петрол. А бензинът, с който се движат милионите коли в САЩ се прави не от спасени човешки животи, а от петрол. И затова гигантската доларова империя насочи умните си ракети срещу Саддам, а не срещу Джанджауид. А не защото суданските милиции режат глави по-безболезнено от Саддам.

Това е ясно на всички. Въпросът е какво може да се направи. Тия дни ООН реши да изпрати 26 000 миротворци, които трябвало да спрат клането на невинни. Естествено, че няма да са достатъчни, те са наполовината на българската полиция, а става въпрос за площ, пет пъти по-голяма от България! И почти равна на тази на Ирак.

Като споменах Ирак - а не може ли САЩ, като световен защитник на човешките права, да изпратят една въоръжена до зъби многохилядна армия, която да защитава невинните хора в Дарфур? Естествено, че може, но ако освен невинните хора, защитава и петролни кладенци, от които да може да черпи на воля, за да прави евтин бензин за редовия американец(в Ню Йорк например плащат по около 3 долара за галон, или приравнено в български мерки, около 1,20 за литър. Ако не вярвате - http://www.newyorkgasprices.com/).

Решението е ясно - трябва в Дарфур да се открие петрол!

Иронията настрани. Като споменах и България... Какво прави България в Ирак - знаем. Съобщават ни през ден нещо за нашите "герои" там. А някой някога да си е задавал въпроса какво правим за местата като Дарфур? Нямам информация, но мога да се обзаложа, че броят на изпратените от България миротворци и сумата на отпусната хуманитарна помощ се изписват с една и съща цифра - 0. Защо да можем да плащаме милиони за военна мисия със съмнителни цели в Ирак, а да не можем да участваме в спасяване на невинни хора!?

Ако ме подкрепяте, изпратете следното послание на тези адреси:

infocenter@parliament.bg
press@president.bg
GIS@government.bg
iprd@mfa.government.bg

"Здравейте,
Аз съм български гражданин и се застъпвам за това Република България да вземе участие в организираната от ООН хуманитарна и миротворческа мисия в областта Дарфур, Судан. Смятам, че нашата страна трябва да се докаже като загрижена за спазването на човешките права по света, като не остане безучастна към трагедията на жителите на Дарфур.

Надявам се да се вслушате в гласа на избирателя!"

Адресите са поместени в страниците на Народното събрание, Президента, правителството и Министерство на външните работи като начин за връзка с тези институции. Ако искате да им напишете още нещо, или нещо, различно от това, което съм написал, давайте. Пратете това на ваши приятели, роднини, познати, колеги, на всички, които мислите, че може да са съпричастни към страданията на хората в Дарфур.