шаблон    послания   капачета     снимка1    снимка2    снимка3    снимка4

За отбелязване годишнината от обесването на Левски с моите четвъртокласници сме подготвили рецитал, с който да се представим пред учениците от начален курс. Презентацията "Заветите на Левски" ще тече по време на рецитала, а след това ще изгледаме другата презентация.

http://dox.bg/files/dw?a=e91202a7d8

http://dox.bg/files/dw?a=85f69ecd12 

РАЙНА КНЯГИНЯ
По АТАНАС ЦАНКОВ
ПЕСЕН-ГОДИНИ,ГОДИНИ-В.СИДЕРОВА
РАЗКАЗВАЧ1-/носия/-
РАЗКАЗВАЧ2-/носия/-
РАЙНА-/калпаче,меч,рокля,елече/-
БОБЕКОВ-/носия/-
БЕНКОВСКИ-/с бяла носия,меч и пистолет/-
БУНТОВНИК1-/носия,меч/-
БУНТОВНИК2-Носия,пистолет/-
ДЕКОРИ-възглавница,до нея панерче с игла и конец и сгънато знаме

Необходимо-костюми, знаме, игла и конец в панерче,пистолети, ножове,знаме

РАЗКАЗВАЧ1-Преди две години Райна Попгеоргиева се завърна в родния си град-Панагюрище. Назначиха я за главна учителка в панагюрското женско училище.
Никой друг не бе говорил на нейните ученички така вълнуващо за красотата и славното минало на родината.Никой не бе им пял толкова песни за юначни българи. А чудната и дарба да бродира на гергеф будеше най-голямо възхищение.
РАЗКАЗВАЧ2-Една заран главният учител на мъжкото училище-Павел Бобеков влезе в класната стая и каза на Райна, че трябва да се срещне с някой.
ОТ ЕДНАТА СТРАНА ВЛИЗАТ РАЙНА И БОБЕКОВ, А ОТ ДРУГАТА БЕНКОВСКИ С ДВАМА БУНТОВНИЦИ.
РАЙНА СЕ ПОКЛАНЯ НА БЕНКОВСКИ:
Р-Кого имам честа да видя и от къде сте родом?
Б-Да ви кажа точно нямам право.Но запомнете, че аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, който е навсякъде и никъде.Или, с други думи аз съм бунтовник.Наричат ме и войвода.
Р-Обяснете ми защо ме извикаха тук.
Б-За да ти кажем, че си длъжна да помогнеш на своя народ!
Р-Но аз съм учителка.С какво друго мога да помогна, освен като уча децата на любов към Родината?
Б-Ето с какво.По единодушно желание на всички тези хора на тебе се възлага да ушиеш знамето на българските юнаци.Комитетът реши и ти си длъжна да изпълниш това решение.
Р-Добре.Готова съм.Но се боя, че няма да мога да го направя, защото никога не съм виждала българско знаме.
БЕНКОВСКИ ВЗИМА ОТ ЕДИНИЯ БУНТОВНИК СГЪНАТО ЗНАМЕ И ГО РАЗТВАРЯ ПРЕД РАЙНА.
Б-Разгледай го внимателно и всичко запомни.Това знаме не е наше, а е донесено от Влашко и принадлежи на Карловския комитет.Взехме го да го видиш.Панагюрското знаме трябва да е по-хубаво и двойно по –голямо.Ще можеш ли да го ушиеш за един месец?
Р-Ще мога, войводо.
ИЗЛИЗАТ ВСИЧКИ.ОСТАВА РАЙНА .СЯДА НА ВЪЗГЛАВНИЦАТА.ТАМ ИМА ПАНЕРЧЕ С ПЛАТ,ИГЛА И КОНЕЦ И ЗАПОЧВА ДА ШИЕ.
РАЗКАЗВАЧ1-В малката полутъмна одая на Джуджевата къща вече трета неделя, скрита от хорските погледи,Райна шиеше панагюрското знаме.Големият лъв, нарисуван изкусно от банчанина Стоян Каролев сияеше извезан от златна сърма.От безсънието и мрачината лицето на учителката бе пожълтяло и уморено.Боляха я пръстите, избодени от иглите.Очите и сълзяха от непрестанно взиране.Навън пролетта бушуваше, а моминските пръсти извезваха страшната дума ,,смърт,,.
РАЗКАЗВАЧ2-Вестта за събранието в местността Оборище обходи мълниеносно цяла Западна Тракия, северните склонове на Родопите и Средногорието.Разбра се ,че часът на бунта е близко.Поради опасение от предателство Бенковси не обяви точната дата, но всички се досещаха, че въстанието ще избухне на първи май.
МУЗИКА
РАЗКАЗВАЧ1-Въстанието избухна преждевременно.Предателят бе слушал пламенните речи в Оборище, бе се грял на огньовете, запалени под столетните буки на това свято място, бе се клел и целувал камата и кръста на поп Груйо.А после цървулите му оставиха кална диря по скъпия килим на Али бей в Татарпазарджишкия конак.
РАЗКАЗВАЧ2-Като узна за готвеното въстание, турското правителство взе бързи мерки, за да го предотврати.Но едно от решенията на народното събрание в Оборище задължаваше съзаклятниците в случай на предателство да обявят бунта незабавно.Така пукна първата пушка.Кървавото писмо полетя към Панагюрище.
В един миг само искрата пламна и разгоря най-големия пожар в мрака на петвековното робство-Априлското въстание.
РАЗКАЗВАЧ1-А в Панагюрище-столицата на бунта, една млада жена уши и развя знамето-светиня на панагюрските въстаници.
РАЙНА ВДИГА ЗНАМЕТО.
ВЛИЗА БОБЕКОВ
БОБЕКОВ-Този лев ще ни води в лютите битки и ще ни прави решителни пред смъртта.От името на всички български юнаци аз ти благодаря за хубавото дело!
РАЙНА-Твърде малко съм направила за родината си, господин Бобеков.
ВЛИЗАТ БЕНКОВСКИ С ДВАМАТА БУНТОВНИЦИ С ВДИГНАТИ МЕЧОВЕ.
-Да живее България!Да живеят Апостолите! Да живеят юнаците!Смърт на душманите!
БЕНКОВСКИ-Братя, в днешния ден след петвековно робство нашата изстрадала майка България се сдоби със свое знаме.Гордият лев се изправи, за да стъпче тиранската власт на султана.нека ръката, която уши байрака,първа да го развее над свободно Панагюрище.
ВСИЧКИ-Да живее младата байрактарка !Да живее Райна княгиня!
ВСИЧКИ ИЗЛИЗАТ.ОСТАВА РАЙНА СЪС ЗНАМЕ В РЪКА.
РАЗКАЗВАЧ2-Три дни Райна се вслушваше в стрелбата.
РАЗКАЗВАЧ1-Сто и шейсет въстаници бяха заели позиция в местността Балабанова кория на един час път от Панагюрище.Мнозина бяха ранени .А срещу тях в гъсти редици идваше неприятелят.
РАЗКАЗВАЧ2-Три дни продължи героичната съпротива на панагюрските въстаници, но силите бяха неравни.Боят се пренесе в града.Всяка къща се превърна в крепост и бълваше куршуми.Пламнаха пожари.Заловиха знаменоската и я отведоха в Пловдив.
РАЗКАЗВАЧ1-На злобните въпроси на турците,,Ти ли си българската княгиня?,,Райна Попгеоргиева твърдо отговаря.
РАЙНА-Несъм знаела, че съм била такава.
РАЗКАЗВАЧ2-Кой уши байрака с лъвския знак?
РАЙНА-Аз го уших и аз го носих!
РАЗКАЗВАЧ1-Кой те застави да го шиеш?
РАЙНА-Оня,който се наричаше войвода и моето народно чувство!
РАЗКАЗВАЧ2-Отведоха я в затвора.Там прекара дни в пълен мрак, измъчвана от треска и глад.Предлагаха и да се потурчи, за да се избави от мъките, но тя гордо отказва.
РАЗКАЗВАЧ1-Една заран тъмничарят изведе Райна на двора.Тя чу руска реч.Беше свободна.Върна се в Панагюрище.Срещнаха я опожарени къщи, черни забрадки и изплаканите очи на оцелелите.Поклони се пред гроба на баща си, загинал от турски ятаган,целуна ръка на майка си, прегърна братята и сестрите си и замина за Русия.
РАЗКАЗВАЧ2-А в далечното отечество остана споменът за младата знаменоска на въстанието, наречена от народа Райна княгиня.
РАЗКАЗВАЧ2-И една песен полетя над средногорските села:песента за панагюрската учителка, която бе дръзнала да извика в лицето на тирана:
,,Аз уших байрака,
Аз му сложих знака-
,,Смърт или свобода!”
ПЕСЕН-,,КОЙ УШИ БАЙРАКА?”-Н.СЛАВЕЕВ

 Баба Марта наближава, а трябва да готвим и тържество за Трети март.Нямаме достатъчно време, а артистите от класа искат да се изявят. Имаме си параван и зад него поставяме сценария на куклената постановка, която представяме на учениците от 1 - 4 клас.Тази година с 2-3 репетиции смятаме да ги поздравим с Бабомартенска приказка, която направих по роли. От читалището ни предоставят професионални кукли. От нас остава да направим малко декори за паравана, артистичност и в случая да направим Пижо и Пенда /героите в пиесата/. Целият клас се включва и се получава един забавен детски театър.

Бабомартенска приказка

 по Мая Дългъчева

 Участници: разказвач, Пижо, Пенда ,Баба Марта, врабчетои Пролетта.

 Разказвач:

 В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче

 живееха две кълбенца, с пухени конченца.

 Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало.

 Второто пък – червено, червено, сякаш в зората топено.

 Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета –

 плетени, топли, червени, избродирани с бели елени...

 Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина,

 звъннаха капчуците, а напоследък по улуците

 плиснаха новини от южните страни –

 със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!

І кълбенце:
– Ами сега! Поне да бях станало на врабченце палтенце..

ІІ кълбенце.
– Мхм... Аз пък можех да стана шапка

за някоя премръзнала жабка.

 Двете кълбенца:
– А напролет кой ще тръгне да се топли... –

чуйте нашите червенобели вопли.

 Разказвач:
 Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето

 внезапно дочуха някой наблизо да шета.

 Що да видят – една бабка добричка тупа,

 подрежда, и то  сам-самичка.

 И на всичко отгоре  сам-самичка се смее...

 А за капак  сам-самичка си пее:

 Баба Марта:
 Малко остава, малко остава –

слънце изгрява, март наближава!
 Март месец, хора, за мене любим е,

тъй като Марта е моето име...
 Март месец баба ви празнува,

посреща гости и танцува –

раз-два – с парцала по стъклата,

два-три – по двора със метлата..

Ще дойдат внучетата скоро,

ще хукнат весело по двора,

та трябва да го премета от кишата и от калта...

Хм, милите, освен да тичат,

аз знам – подаръци обичат.

Изплетох им за Коледа терличета...

Сега какво – букетче от кокичета?

Не, не... Подаръкът, дори и скромен, 

добре ще е да им стои за спомен...  

  Каквооо, каквооо? Я вкъщи да се върна

 и във килера прашен да надзърна.

Май две кълбенца малки там оставих .

 Де ми е умът! Съвсем забравих.

Я, ама те били съвсем мънички –

не стигат и за куклени терлички...

Обаче пък конците им са здрави.

От нищо нещо баба ще направи!

  Двете кълбенца:

Ние сме малки кълбенца,

с ококорени  бодри оченца.

В шепите на баба щом се сгушваме,

в гласа й кротък се заслушваме.

Баба Марта:  Плете усърдно/
– А такааа !

Звучи народна музика. Показват се Пижо и Пенда.

 І кълбенце /Пижо/

От червеното кълбенце баба ме направи на  момченцеее...

Станах бабино юначе, с бял пояс и бяло калпаче.

 Ето, от нищо и никакъв конец – какъв ален, напет хубавец!

 Дар съм за нейния внук – да бъде сит, със червени бузки и честит!

 ІІ кълбенце /Пенда/

А за внучката й – да е бяла и от доброта да свети цяла,

баба ме направи - от конци момиче, нежно, беличко като кокиче.

Имам плитки алени в косичката, алена престилка за поличката..

 Пижо и Пенда  се наричаме и като внуците й ще се обичаме.

 Разказвач:
В този миг някой подвикна на двора

и баба Марта – куцук – към стобора.
Надзъртат Пижо и Пенда: съседката

излязла направо боса и с плетката!

Нещо говори и ръкомаха...

Куп минувачи от пътя се спряха...

Олеле-мале, какво ли става,

че се надига такава врява?!

  Врабче:

 Аз съм врабченце  с дрипави дрешки.

Тази зима проговорих човешки

 и на врабците с “чик-чик-чирик”

 преведох този сложен език:

“Беда голяма! Беда голяма!
 Закъсала е Първата дама!

 Става задръстване горе в небето –

 вижте кервана от птичи карети...

 Някой да ги упъти се молят,

 че возят Нейно Сияние Пролет!”

 Разказвач:
 Хукнаха Пижо и Пенда смело,

 обиколиха цялото село,

 а през прозорци и  през огради

 чудеха им се стари и млади:

 Кой ли е виждал – деца от кончета!

 Даже калпаче си има момчето..

.- Отде дойдохте? Кой ви направи?

 За къде така задъхано тичате?

Пижо:
– Кой? Баба Марта, да ни е здрава!
Към Пролетта сме се затичали,

вече пристига, а пътя объркала...

Кацнал да хапне край блатото щъркела,

а пък Южнякът задрямал в полето...

Та Пролетта се озърта в небето,

иде й даже да се разплаче

заради тези нехайни водачи.

 Пенда:

 Вее си роклята чуруличена,

 мята си булото от метличина.

 Вчера кокичето я покани,

 а тя не знае кой път да хване...

Та затова ние бързаме двамата –

 да доведем подобаващо дамата...

 /Звучи музика. Скриват се и след малко се показват заедно с Пролетта./

 Пролетта :

Здравейте, мили деца! Познахте ли ме?

Аз съм Пролетта. Извадих голям късмет!

Пристигнах с това момиченце и това момченце,

родени от червено и бяло кълбенце.
Те щъркела преял откриха,

заспалия Южняк отвиха.

“Дий, конче!” – яхнаха ги щуро,

замалко да се прекатурят...

подире им – ята, ята, ята –

стотици птичета с капели от цветя...

-Бабо Марто, нека ти се поклоня

и сърдечно да благодаря,

че оплете тези две  добри деца,

и доведоха навреме Пролетта.

А Пижо и Пенда накратко,

мартенички ще наричаме, 

в чест на баба им Марта – тази баба-умница,

с обичливо сърце и със сръчна ръчица..

 Разказвач:.
 Оттогава се носи като приказка вече

 тази истинска случка, мое малко човече –

 за една Баба Марта, която все прави мартенички

 за всички – да са живи и здрави.

 Да е бяло сърцето, румено – личицето,

 да събужда къщята звънка песен на птички,

 да се кичат цветята с обеци от пчелички.
 Баба Марта и днес си е все тъй чевръста.

 Недочува тук-там, наболява я кръста,

 ала още усуква от свойте кълбенца

 бабомартенски аленобели конченца...
 Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?

 Баба Марта ти праща, ето виж – мартенички!

    Рап новини

             /продължение/

Хубавото почва нейде към един,

спазваме отчасти дневния режим.

Учим първа смяна, много ни е гот,

след обяд започва истински живот.

Първо интернета ще обиколим,

за ЦСКА и ЛЕВСКИ после ще спорим,

в скайпа ще си лафим, виц ще прочетем,

почивка ще направим, а после ще ядем.

Така в игри полезни без да разберем,

ще се измине бързо учебният ни ден.

Домашни ли? Добре де, ще пишеме и тях,

но здраве се поддържа не с учене – със смях!

А баба ми нарежда: “Седни, учи, момче!

Умът ти безполезен съвсем ще се спече.”

Какво ли тя разбира? Забравила е вече –

в училището няма бездействащо човече.

Едно не му харесвам на днешния прогрес,

не прави още нищо по моя интерес:

да мога да си включа флашката в главата

и после всички мацки да смая пред дъската.

Урока си поглеждам, май че си го знам.

Дано не ме изпитат, че пак ще ме е срам.

Уж всичко ми е ясно, разбирам правилата,

но отговора бъркам, почесвам си главата.

Задача сложна виждам, да мисля ме мързи.

Домашната е трудна: “О, боже, помози!”

Родителите вече съвсем са ме оставили,

теорията казват, изцяло са забравили.

Знам, има умни хора и грижат се добре,

домашни да си има всякое дете.

Написваш в чичко Гугъл “Домашна, точка, КОМ”-

решената задача е вече в твоя дом.

Добре, ще я препиша, но нищо не разбирам.

Контролна като дойде, сърцето ми примира.

Учителката казва: ”Време не губете,

с домашни упражнения добре се подгответе.”

Май ще се замисля, че може би е права,

със собствен труд детето далеч по-умно става.

Но стига стихоплетства, че времето изтече.

Домашните ще пишем и ще учим вече!

 Това са мислите, породени в мен от подарените  букети след поредната раздяла. Колеги, поздравявам всички с всеотдайността,  търпението и любовта ви към професията!

Учебната година отминава,

отново сме събрани без тъга.

Частица детство в стаята остава,

под някой чин завряно на шега.

В заключеното шкафче ще се скрие

учителският глас - в моменти строг

и много бързо ще забравим ние,

че стряскал ни е в някой друг урок.

Ще помним само ласкавите думи,

 усмивката и нежните ръце,

които в битката със сложни суми

погалваха неукото челце.

Учителко, от нас букет вземете,

открийте в него нашите очи

и чуйте в нежността на всяко цвете

как детската признателност звучи!

Идеята е следната - мини викторина. Приготвила съм листчета с въпроси по Български език, Четене, Математика, ЧП и ЧО. За всеки предмет билетчетата стоят в отделна кутийка. Пускам на компютъра логото "Български език" и през това време децата идват едно по едно, по азбучен ред при мен. Теглят си въпросче, отговарят и за всеки верен отговор получават усмивка. Така процедирам по всички предмети. Преди това ще раздам на всяко дете книжка. Тя се прави като лист А4 се прегъне на хармоника. От един лист стават две книжки. Усмивките се лепят в книжката и показват по кои предмети децата са се справили отлично. Прилагам снимки, защото се съмнявам, че обясних като хората.  лого    книжка_корица   книжка_разгънат_вид     въпроси    надписи_усмивки

    Колеги, в отговор на повишения интерес на учениците към поп-фолка и за собствена релаксация, съчиних тези рап новини, които децата изпълняват с удоволствие. Те се "връзват" на много различни ритми. Сигурно ще се разпознаят и някои от вашите ученици в следните стихове:

РАП НОВИНИ

За годишен изпит идва вече време,

Пенчо закъснява, вечно му се дреме.

В чантата момчето почва да наднича -

домашните да търси много той обича.

Знае, че ги няма в чантата му пак.

Хич не ги е писал - да не е глупак!

Че защо да учи, като го мързи?

Госпожата някак ще му пише три.

Учителката казва: "Сядай и учи",

а мама разрешава повече игри.

Казва: "Няма смисъл цялото учение,

щом за тебе, слънчице, то си е мъчение.

Даже не е страшно, че  грешиш числата,

знай, че пò е важно, кой ти е бащата.

Не е нужен даже, сине, краснописът -

виж как на компютър всичко аз си пиша".

Звън настойчив, ясен кани ни за час,

Соня се завръща пак с пресипнал глас.

В двора, в коридора силно е крещяла,

затова горката в час е онемяла.

Бавно, бавно мига, сякаш че заспива,

от играта буйна тя си отпочива.

Все се извинява, че е нещо болна

и не я изпитват. Много е доволна.

Настъпи китна пролет - в душите ни обрат,

при преговора учим всичко пак назад.

Това било полезно за нашето добро,

забравили сме доста, а важно то било.

Нека не обидим никой в този час,

имена такива няма в този клас.

Нима е неизвестна истината проста?

От пролетните трели разсеяни сме доста.

Пролетна умора, дъхави цветя,

пролетни надежди дори и в любовта.

Мислят ни за малки, но допускат грешки.

И на нас са близки страстите човешки!