Тъй като Православната Християнска религия е основна в България, ще започна с обичаите за погребение, които се спазват при нея.

  Според православната религия, право на християнско погребение и опело има всеки, който приживе е бил кръстен.
  Преди опелото, тялото на покойния се измива, като символ на това, че ще застане чист пред Бог преди Възкресението си. Тялото се облича в нови дрехи, а на гърдите се полага евангелие. Полага се в ковчега с лице на горе, с затворени очи и уста, а ръцета са скръстени на гърдите, в знак на вярата към разпнатия Христос. В дома и в църквата, при опелото, покойника е обърнат с лице на изток, като символ на очакване на Второ Христово пришествие. Запалват се свещи, които символизират преминаването на умрелия от свят на мрак, към вечното жилище на светлината.
  След опелото, покойника се погребва в гроб с глава сочеща на запад и лице гледащо на изток. Често опелото се извършва на самия гроб.
  След погребението, на гроба се поставя дървен кръст, символизиращщ варята на покойния в християнската реллигия, а след година, върху гроба се поставя надгробен паметник или надгробна плоча.
 В следващите статии четете за мюсулманско, еврейско и арменско погребение.

  Чудили ли сте се защо по филмите, гробищата винаги са едни такива места, на които стърчи по един паметник тук там, а останалото е добре окосена полянка, а когато отидем в нашите, действителността е съвсем различна. Наскоро се зачудих и се поразрових тук там. Оказа се, че причинте са доста, различни и някой от тях доста основателни. 
  Като за начало, основна разлика се явява културата ни. За разлика от това, което виждаме по филмите, нашите надгробни паметници са изградени от основа, рамка, надгробна плоча и надгробен паметник. Често, за да изкупим вината си, че приживе не сме обръщали достатъчно внимание и не сме отдавали необходимото уважение на умрелия, върху гроба му "построяваме" архитектурни чудеса :-) .
  Друг проблем се оказва липсата свободни терени за гробове в големите градове, което налага да се използва всяко възможно местенце. Това от своя страна води до невъзможност да се оформят споменатите по-горе полянки.
  Нещо интересно, което прочетох е начинът, по който се правят гробовете в много от развитите държави. Всъщност, те преставляват подземни гробници, в които се полага ковчегът, отгоре се затваря с бетонна плоча върху която се насипва тънък слой пръст в който се насажда трева или цветя. Така надгробният паметник изглежда сякаш е забоден в пръстта, а всъщност е здраво захванат йъм бетона отдолу. За съжаление в БЪлгария все още не е разрешено изграждането на подобни гробници.
  И зарди изброените по-горе причини, мисля да не бързам да умирам, докато не се появи гробище, което да ми е на сърце. А до тогава, ще се движа повече, ще ям здравословно и ще се усмихвам