Рано или късно, искаме или не, темата за смъртта ни застига. Тя, смъртта никога не пита и никога не идва на време и може би защото е единственото нещо от което не можем да се откажем /освен от топлофикация :)/ тя буди страх в нас. Страх, защото често е свързана с болест, болка и много мъка и тъга, защото цял живот създаваме и градим неща, които ще загубим само за един миг. И колкото и да не ни се иска, понякога се замисляме за нея. И тогава неизбежно идват въпроси от типа на - колко ли още ще живея, как ли ще умра? Дали ще страдам или ще се случи в съня ми? В такъв момент човек си задава и въпросът - каква е разликата между погребение и кремация и кое от тях да избера?
  Погребението е най-древния начин за раздяла с близките ни. Това е онзи процес, в който полагаме покойника в гроб под земята, след това го затрупваме с пръст, на гроба полагаме венци, цветя и букети. Често при извършването на този ритуал има и свещеник който отслужва опелото или молитва за душата на умрелия. Хубаво е да се знае, че в един и същи гроб могат да бъдат полагани много хора, но има изискуем минимум от 8 години санитарен срок, който трябва да е изминал от последното погребение
  Кремация е доста по-непопулярна в България. Това от една страна е породено от споровете, които дълги години са водени с православната църква, а от друга, поради наличието само на едно място където тя може да бъде извършена - крематориума в София. Кремацията е процес на изгаряне на тленните останки и превръщането им в пепел, която се събира в съд, наречен урна. Тази урна може да бъде както погребана в гроб, така и положена в урнова ниша или отнесена в дома. Поради все по-бързото изчерпване на терените за погребение особено в София и големите градове, кремацията през последните години става все по-популярна.
  Е, след това кратко разяснение, в следващите статии ще публикувам интересна информация за различните религиозни и езически обичаи при траурните церемонии, както и какви надгробни паметници се правят в България и посвета