ОТВЪД II

Душата ми е старо вино,

нектар, от който пият боговете.

В кристална чаша изсипи ме,

отпий от мен и ще усетиш

Безкрая, в който съм израсъл,

лъчите слънчеви и аромата

на жарките лета и люти зими,

в които сила пил съм от Земята.

Отпиеш ли веднъж от нея

ще зърнеш цветовете на дъгата

и ще обикнеш лудо чародея,

превърнал те завинаги в приятел.

Почувствах се отново жива,
след твоята слънчева поява.
Учиш ме, подкрепата красива
ме кара дълго да мечтая.
 
Показваш ми по начин непонятен,
че държиш на моята осанка.
С жестове и думи на учител властен
извират тайни чувства от душата.
 
Не говориш много и всеки ден
усещам скритата ти топлина.
Повярвай ми, искам ти да си до мен
да ме даряваш с обич, светлина.
 
Уж си близо, а всъщност си далеч.
Нежен лъч от утринно сияние.
Вечер в съня ми провираш се и веч
рисуваш краски от любовното мечтание.
 
Моля остани до мен, недей си тръгва!
Ти си нежен полъх в моята душа.
Докосваш като слънце , като светлина –
разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.

Автор :Виктория Милчева

     Реприз
Някъде дами две,
разговаряха и пиеха кафе.
Малко по на изток от тях
художник стар, с очила
               рисуваше деца.
Потърси багри,подходящи
да нарисува усмивките им върху
своето платно,но в палитрата му
бе останала единствено тъга.
Така и не разбра кога и как
лятото цветовете му прибра
          ?   ?   ?
Зелена луна,сребриста трамвайна кола
синя трева,случайна жена.
Копривено небе,старо дете.
Непокварена душа,светла нощ,
тъмен ден,видя ли и някой друг,
                             влака освен мен?
                *   *   *

 "Коте ще си имам! Ще ми вземат коте!"
   С песен заподскача мъничката Злата,
   припна тя към Баба, дръпна ù полата
-  Кой ти каза?! - Гневно Баба избоботи. 

  Знаеш, чедо, не обича Баба Цона
  никакви животни да се носят вкъщи…
- Аз пък, ще си имам! - Злата се намръщи –
  Дядо чух, как тихичко по телефона

  каза: "Коте, знаеш ли, че взех заплата?!
  Щом се стъмни... ще те взема със колата..."

Мистър Симеон
пори икономиката като
същински галеон.
Гребците напъват мишци
                                 здраво,
та да държи курса право.
Но защо ли отстрани,
изглежда,че галеона
едва,едва върви.
Може би нещо му тежи
Или пък твърде лек е
        за тези ширини.
Нещо трябва да се промени,
Може би лоцмана или капитана,
вторият да се смени?
Ето отпред изниква риф,
на картата,отбелязан  със
секретен гриф.
С 2% променя курса свой.
Рифа е забравен вече
Но препятствие ново
изниква на далече,
ала какво ли е,кой и как ще разбере.
Мъгла се стеле като пара
от пица  топла,чудя се
ще успее ли галеона туй море
коварно да преплава?

 Едно необикновено и неслучайно момиче ме вдъхнови да направя това, за което и благодаря. За мен беше истинско удоволствие, Диана, да спретна една виртуална твоя "стихосбирка", тъй като стиховете ти са наистина прекрасни и карат сърцето да трепти на по - високи честоти.

 Благодар ти!

Една свиня в кочината си разтревожено грухтеше,

прасенцето и`,болно от грип лежеше.

Стопанинът и` не разбрал кога и как се разболял

 и на чедото и`тази болест тъй човешка му предал.

С Тамифлу,Риленца опита той, с болестта  да се

                                                               пребори,

                               но уви нищо не можа стори**…

--------------------------------------------------------

*ACN-анимал корпорейшън нюз

** Пояснение-главният и подглавния герои са живи-както се казва

“думите не са това,което бяха”

потънал в кал,

защото...

Синод е!

/пък макар заешки/

Той е пийнал осем мастики

и краката надига

на двете нахални жени

в стаята.

нещо като басня

Имало нявга в царските покои

леген,който така се възгордял

защото слугата,царските одежди

                        в него все перял.

Говорел той безспир  пред

домашните потреби,с апломб и жар,

че пръв помощник е на своя цар.

Как бил пълен с ум и чар и как

 без него не можел неговият господар.

Но  защо ли щом мантията  изпрана

                   обгърнела  царската снага,

легенът си оставал само с мръсната

                                                  вода?