Като спомен, към който ще се връщам,когато съзнанието ми е изчистено от всичко друго или упоено с всичко друго.
Ще си спомням за теб,защото подобни отношения не се забравят и не трябва да се забравят,макар оставили сладко-горчива болка на недовършеното след себе си.
Знам че трябва да се оставим и все пак неизвестността на въпроса " А ако стане...?" да тегли след себе си още въпросителни,които ще замлъкнат след
време,може би...
Ще се спомням за теб защото съществуват моментите,в които си докосвал душата ми.
Казват,че краят е ново начало.На какво? На добре забравено старо? Или зле пресъздадено ново?
Ще мога без теб и ти без мен,но най-тежко е да се откажеш,когато ти е сладко.
Ще си спомням за теб,когато знам че трябва да те забравям,но няма да искам. Макар,че не обичам спомени,макар че ги отричам.
Понякога съм си мислила че с един човек усещанията са уникални.И че повече няма да се повторят с друг.И е точно така,но това не ти пречи да срещнеш друг,с който да имате своите моменти на лично щастие,споделено между двама ви.
Comments