<?xml:namespace prefix="o"?>
Не се учудвайте! Знаете, че празникът Бабинден отбелязваме на 21 януари. Тогава, в деня на родилната помощ, отдаваме своето уважение и почит на онези, които са помогнали на бял свят да се появят децата ни, внуците ни.
Не за този Бабинден, а за едни други бабини дни ми се иска да напиша днес. Откакто свят светува, бабите винаги са били първите помощници на младите семейства в отглеждането на децата. Не омаловажавам и ролята на дядовците, разбира се. Може би и затова връзката на децата с възрастните хора, обичта им към тях, понякога е толкова силна, че се конкурира с обичта към мама и татко.
Днес много баби се възползват от възможността да се грижат за отглеждането на своите внучета срещу заплащане, по програмата “В подкрепа на майчинството”, за да могат младите родители да работят. А много други, дори и да не са се включили в разни социални програми, пак с любов и внимание вършат същото.
За тези баби – всеотдайни, грижливи, нежни, любящи, неуморни, търпеливи, тактични, за тях ми е думата днес. Тези, които дават на внучетата си толкова много любов:
-утешават ги с целувки, когато са тъжни и намират начин да ги разсмеят,
-преобличат ги,когато са изцапани,мокри, за да не се кара мама,
-разказват най - вълшебните приказки, които другите не знаят,
-промиват нараненото коляно и го лекуват с целувка,
-пеят песничките от своето детство, които приличат на днешните,
-играят детски игри, нищо че пропускат да свършат някоя работа,
-разболяват се от притеснение ако внучето е болно, дават сиропчета, хапчета, масажират, загряват, будуват нощем,
-бързо прощават сторена беля, само срещу горещо обещание за слушане,
-отделят от скромните си средства, за да купят нещичко за детето,
-умеят да отговарят точно на най-неочаквани чудни любознателни детски въпроси,
-имат топла и нежна прегръдка, в която задълго можеш да се сгушиш,
-мечтаят заедно с внуците за бъдещето им, че понякога и повече от тях,
-дават най-добрия пример за подражание, утре децата да се гордеят какво са научили.
-имат най-добрите ръце, които могат всичко – да милват нежно, да готвят вкусно, да перат чисто, да шият и кърпят, да плетат дрешки, да мият чинии, да чистят къщата.
За този всеотдаен труд, грижи и внимание, бабите получават най-ценната награда – една чиста, неподправена, искрена, истинска детска обич. Обич, която не може да се измери с никакви мерни единици. Детето я разкрива с отношението си, с усмивката на грейналото личице, със сияещите от радост очи, с протегнатите за прегръдка ръце.
За тези баби и внучета всеки ден е Бабин ден. За тях, за дълбоките и трайни отношения между бабата и внучето, са написани много стихотворения и разказчета от детски автори. Защото тази тема не е актуална само днес, не е и от вчера. Това е залегнало в българския бит и традиции още от далечни времена.
Искам да поздравя всички всеотдайни, любящи своите внучета баби, с няколко чудесни детски стихотворения и един миниатюрен разказ, разкриващи безкрайната обич към баба:
Баба иде – Васил Ив. Стоянов Баба – Дора Габе
Баба иде, аз я чух и набързо се обух, Мама каза, че и баба
Вънка ще се затека,отдалеч ще й река: била някога мъничка,
Мила бабо,тук ела, о, добре си ми дошла! че и тя не е можала
Нещо тя ще ми даде,но дали ще се яде? да се облече самичка.
Скъпа моя бабо – Й. Петров Че отзад й плели плитка
Скъпа моя бабо, мила и добричка роклята й била малка
Дай да ти погаля бялата косичка, и отивала да учи
че ти ме отгледа от мъничко бебе, със тетрадка и писалка.
искам да съм бабо, винаги при тебе! Оле, колко ми е смешно!
Майка сутрин рано хуква като хала, Тази баба,толкоз стара,
Татко вечер късно сварва ме заспала. Дето с очилата гледа
Ти си ми за майка,ти си ми за татко. и мърмори, и се кара -
Дай да те прегърна и целуна сладко! с къса рокля и тетрадка!
С тебе, мила бабо, сладък ми е хляба, Бабо мила, бабо сладка!
Ти си на земята най-добрата баба!
Баба – Дора Габе
Баба каза, че не я обичам, защото не я слушам! Тя не знае колко много я обичам. Тя не знае колко е мъчно слушането! Тази заран ме изпрати да купя магданоз. Аз стисках парите в ръчичката си, а те паднали! Като се върнах, баба извика :”Косата ми побеля от тебе!” Аз казах на баба: “Не ти побеля косата от мене, бабенце, а цъфна като вишнята на двора. Нали ми каза, че вишнята цъфнала, защото слънцето я обича? И ти цъфна, защото аз те обичам! Ох, бабенце, много те обичам! Да знаеш колко ти прилича бялата коса!” Баба се разсмя. Ох, колко сладко ме целуна баба! Каква е хубава с бялата коса! И засмяна! Аз вече ще казвам само хубави неща на баба. И на всички хора ще казвам хубави неща!
С така събраните сили и смелост се разходете из джунглата, или ,,полетете над покривите”.
А преди лягане – за по-смелите – гонене на призраци на тавана….
Подгответе се психически, че надали ще успеете да си починете. Но пък със сигурност ще е най-забавната и изпълнена с щури Пухови игри морска ваканция!
До скоро:) 
Comments19
Чудесна статия! Беше ми много интересно да прочета как са възпитавани децата в немските детски градини; от снимките съм възхитена!
Направо се влюбих в този двор - толкова много трева и пясък.
А за нашите дворове - така е, за съжаление.
Аз съм учила в огромна и добре уредена градина, чийто двор обаче си е все същият от 40 години насам. И децата ми учиха в тази градина, чувала съм много пъти това "Не", което забранява на децата почти всичко.
Ами като навсякъде има цимент, как да не се страхуват учителките за децата? Все пак отговарят за тях.
Да не говорим какъв скандал (и не на ухо, а с доста децибели) би вдигнала някоя майка, ако детето и' се е ударило примерно.
А люлките...В България люлките (поне в нашия град) са с железни пръти, ако се залюлееш много силно, направо можеш да се превъртиш във въздуха. Ако са направени от желязна верига (каквито са всички люлки тук) - няма опасност от това.
И на мен ми е правило впечатление колко добре играят заедно децата тук.
И на детската площадка, и в училищния двор - научени са да си изчакват реда, да играят на групи. Никога не съм видяла дете да хвърли пясък в очите на друго. Мoже би защото вместо да ги учат на 5 години колко звука има в буквата Ю, ги научават първо на елементарните правила за социалноприемливо поведение...
Ами калта? Как се справяш с родителите, когато идват да вземат децата и открият, че дрехите им са окаляни?
Да, Ела, дворовете на детските ни градини са като цялото ни предучилищно образование: тук-там пребоядисваме по нещо, но като се погледне - не се е променило от 40 години.....
Какво пречи да се приеме и една по-различна концепция, която да разглежда двора в неговата цялост, като място, където да се осъществяват многобройни различни дейности: един компактен уред за двигателна дейност от рода на тези, които сме виждали по детските кътове в градските градини и паркове, заедно с къщичка за сюжетни игри, кът за спокойни занимания и друг, с масички за занимания с изкуство......Предимството за междувъзрастовото общуване, което има несъмнена стойност за развитието на децата е несъмнена. При един такъв двор не е необходимо да се измислят специални занимания, ситуации и какви ли не учебни единици за много страни от това развитие.....
Не искам да обидя колегите, казващи постояно "Не". Та нали и аз съм една от тях! При ТОЗИ двор и при ТАЗИ приета обществена стратегия на възпитание просто не е възможно да не казваш "Не".И днес бях сред децата и все си блъсках главата с въпроси за които не само аз съм отговорът: "Защо българските деца не "чуват", когато им се казва нещо? Защо когато посегна да прибирам играчките не следват моя пример, а равнодушно продължават своите дейности? Защо за германските деца Не-то е не, а да-то е да, а за нашите не-то е "може би да?!" или най-малкото "няма значение какво си казала, госпожо".....Защо си хвърлят пясък в очите, а там не видях такова нещо? Защо конфликтът за играчка прераства в бой? (Искам да кажа, че в момента не работя в моята група, дори не е в моята детска градина. Не че и в моята група не се случват подобни неща, но като че ли по-рядко. Все пак там съм приет авторитет, а тук съм за две седмици....И впрочем, защо в немската детска градина имах авторитет, независимо, че даже не знаех езика, а тук се налага да "воювам" с петгодишни деца за него?!) Проблемът не е, че казваме "не". Проблемът ни е, че не отиваме по-нататък и постепенно да решаваме всеки един от тези въпроси, които си задавах днес. Само така тези въпроси ще отпаднат, а заедно с тях и необходимостта да казваме "не", както става при теб в Америка и както видях, че става в Германия. Децата са деца навсякъде и щом нещо е възможно при едни, е възможно и при всички останали.
А за калта.....Родителите от "моята" група знаят, че могат да очакват децата им да се върнат и мръсни, и мокри от градината. Свикнали са на нашите с колежката малко нестандартни възгледи за това кога и с какво ще играят децата им. И са го приели. За това имат и достатъчно дрехи в гардеробчетата за преобличане. Тук се наложи да изпера най-мръсните дрехи на десетина от децата. А перачката да ги изплакне и изсуши. Нямах никакви оплаквания от родителите. За сметка на медицинската сестра, която ми направи забележка с мноооооого укор в очите, че "децата ще изстинат". "При 25 градуса?! - попитах аз....."
И аз съм размишлявала много за тези неща.
Знаеш, фотографията ми е хоби.
И скоро си преглеждах снимките в компютъра.
Снимам често децата си. Имаме снимки как се усмихваме, как празнуваме рождени дни......А малката ми дъщеря Ана обожава конете и локвите. Сред хилядите фотоси от последните 3 години имаме само ДВЕ снимки, в които Ана гази в една огромна локва пред блока ни.
Да, процентно толкова и' се пада - само веднъж досега съм и' разрешила да гази във водата, и това е такова голямо изключение, че съм го заснела...
Имаме и ботуши, и дъждобрани...Но както ме е страх да и' разреша да язди, така ме е страх и от настинка/микроби...И децата ми се налага да плащат за моите фобии :(...
Днес започнах да чета една полезна книга, "В капана на самочувствието". Та първата интересна мисъл, която ми попадна пред погледа, беше: "Децата днес имат много повече информация, отколкото опит".
Вярно; как да го получат този опит, като не им даваме да опитат!
PS Искрено завиждам на децата от твоята група за нормалното детство, което им разрешавате!
Е, Ела,
Май само нас с теб ни вълнува КАК И С КАКВО децата играят навън.:-)
И наистина: притесненията на колегията какво ще кажат майките вечерта като ги видят с мръсни дрехи са оправдани. Случвало се е да дойде майкати да се кара не на мен, а на детето си за изцапаните дрехи. А да знаеш и колко ужасяващо се карат! Какви думи използват, специалисте по българския език!(Такива караници има обикновено в началото, когато приемаме нова група. След това родителите свикват с нашата работа, а може би се радват, че ние, не те им позволяваме неща, които те самите не биха позволили. Не знам. Сега се замислих за това.)Тогава, ако я чуя, обикновено се застъпвам за детето. И казвам, че аз съм виновна, че аз съм им разрешила и разказвам какво и защо сме правили и как са се чувствали децата. Обикновено от такива малко щури дни правя и снимки, в които да се видят всички деца, и правим табло под надслов "Нашият щастлив ден" или "Пръски от смях". А всички родители се предават като видят щастливо детето си. Дълбоко съм убедена, че ако има прозрачност, доверие и близост между родителите и учителите, проблемите бързо се разрешават. Съвместните излети и екскурзии също имат огромно значение за изграждане доверие и уважение към нашия професионализъм.
Да, Ела, права си да запомниш това изречение. То е печално правдиво.Нашите деца знаят много, но падат по пътеките, не могат да се катерят по дървета, не знаят какво да правят с пръчките, освен да се бият с тях, и с листата и тревите, освен да ги готвят. Те растат в пашкула на нашия страх: "Не се катери, ще паднеш", "Не цапай в локвата, ще се изцапаш"! И така лека полека страхът става част от тях. Страхът от среща с природата, страхът от последствията от собствените действия. А после се чудим защо българинът е пасивен, защо шушука по ъглите, но не поема отговорността за своите идеи, действия и последствия от тях. Със сигурност и американците, и германците (тях "познавам" и за това говоря за тях) изпитват хамлетовия страх "Да бъдеш или да не бъдеш", но по-често го решават в полза на "Да бъдеш", може би и защото са сигурни, че обществото ще ги разбере и подкрепи. Може би не винаги в посока осъществяване на желанието им, но поне в посока "Имаш право да мислиш така".
Не знам защо, но тези мои излизания на практика в чужбина ме карат да гледам критично на цялата ни възпитателна система. Това лято в главата ми се върти непрекснато една дума "рестриктивна, рестриктивна, рестриктивна". Позитивна възпитателна система просто няма. В резултат на тази рестриктивна система ние цял живот се борим с призраците на насадените предубеждения, отказваме да се приемем такива, каквито сме и трудно поемаме отговорност за собствените си действия и последствия. Мрънкаме, оплакваме се и все очакваме някой друг да ни спаси.В резултат сме най-песимистичния народ в Европа.И разбирам защо никой не пише имена в поста на Шели "Качествени.com". Или ни е все едно кой ни ръководи, или не вярваме и на новоизбраните управници, че ще направят нещо значимо, или не искаме да кажем добра дума дори за хора, които харесваме и оценяваме като професионални.
Да, за онзи ден съжалявам само за едно: че не носех фотоапарата си и не направих снимки от този щастлив ден.
Ако беше учителка на щерката щеше да и бъдеш любимата учителка точно заради всичко, което разрешаваш на децата от групата ти да правят. Включително и заради играта след дъжд. Вчера пред блока "готви" в локвичките за потрес на комшиите - момиченцето ми...И сега какво ще кажат хората за моя милост...Та там е мръсно, има микроби...Сякаш ги няма навсякъде около нас...Микробите...
Защо и разрешавам ли??? Защото и аз някога съм си играла на същите игри и никой не ме е спирал. Децата от групата не ги спирам да ровичкат в пясъка и в земята...Понякога се правя, че не ги виждам.
Днес разгледах двора на детската градина в която работя "през призмата на твоя постинг"...Абсолютно отговаря на истината...В един момент виждаме с колежката с която бях на смяна един дребосък се проврял през една решетка, а от решетката до земята /приземния етаж/ около метър и половина височина, дълбочина...Ако не го беше хванала, можеше и да се търкулне долу...надолу с главата...Иначе казано - никаква обезопасеност... А едната ни катерушка е висока повече от метър и половина...Утре ще премеря. А се изпусна някое хлапе, а ще се поохлузи тук-там.
До нас реставрираха една стара градина. Беше с голям тревен двор. Сега е циментирана, асфалтирана и останалото - плочки...Няма го тревния двор вече, затова пък има неподходящи места за игра...
Ех, Галя, в тая немция - живот като на кино. Защото хората много отдавна са се научили да разграничават правила, дисциплина и отговорност от рестриктивност. И аз искам такъв двор. Лошото е, че това опира до много капитални вложения, преди всичмко, после до желание на екипа да работи по този начин и в не малка степен от разбиране у родителите кому е нужно всичко това. Но, надежда има - нали има нова наредба за безопасносста в дворовете на детските градини - искам да кажа, че щом е предписано от закона, общините ще трябва да намерят пари, а има ли пари, въпрос на екипно решение е как точно да се използват. И тогава остава само да тръгнеш по страната и да направиш един курс по Валдорфска педагогика, за да са мотивирани хората да го правят именно така. Нали разбираш, че в момента надробих един педагогически миш-маш, но все си мисля и това да взаимстваш доброто от разни системи също може да доведе до нещо добро.
С други думи - хора, харчете разумно и правете заедно с родителите дворовете по-уютни, общината ще се погрижи да ги направи по-безопасни, а на нас ни остава само да не ограничаваме детската игра в тях.
Изказах се. Ама искам и аз такъв двор.
Даленце,
Както разбирам нямам никакъв шанс при дъщеря ти пред теб: ти вече си иззела "моята" запазена територия - общуване с живата природа, така че детенце едва ли ще ме погледне с широко отворени очи: това, което мога да му предложа, то вече си го има при любимата мама. Душа да е яка на сегашните и госпожи при такава мама!:-))))))
Да, права си. И макар, че не това беше акцента в поста ми, ти си стигнала до второто важно нещо в него: колко опасни са нашите привидно безопасни дворове! В двора на моята детска градина има 5, повтарям ПЕТ циментови басейна, три от които не съм виждала никога пълни с вода (а в тази градина съм вече тридесетина години), а за другите два вече избледняват спомените, което ще рече, че вода е имало преди 1990 година! В единият стърчат на равни разстояния няколко десетина сантиметрови тръби и се чудя как до сега не е станала някоя беля като от средновековен филм за набучване!!!!!!!!
За тридесетина години техниката отиде далеч напред и стадионите са покрити с какви ли не настилки, само в детските градини нищо от това не е влязло. Все още единствените материали, които се използват в нашите дворове са цимента, плочките и желязото. И сега мога да кажа, че до някъде написването на поста беше предизвикано от новината, че ще се строят ударно не знам колко си детски градини в София. Съзнавах, че вероятността някой от ангажираните в строителството да прочете написаното от мен е малка, пък и всичко по оборудването на дворовете отдавна е планирано и залегнало за финансиране. И все пак.......Може би някой все пак ще хвърли око.....ще хареса.....ще промени.....Надеждата, казват умирала последна.....
Е, за една градина поне, Шели, е вече късно. Цимента и плочките вече са затиснали тревата и, жадни за кръв, чакат детските коленца.
Не съм разпитвала моите немски домакини как са направили двора си и колко им е струвало, но съм сигурна, че не са мислила за него като за капитални вложения. Или са мислили, но в съвсем друг смисъл и за това са го направили така. Просто те приемат, че детето е истинското капитално вложение и нищо не е скъпо за неговото правилно развитие. :-)
Но доколкото ги познавам и съм разглеждала техни книги основният източник на капитални вложение в смисъл пари и време са....родителите. Просто хората планират къде какво искат да имат, (ако си служа с езика на многоуважаваните съставители на програми - изготвят концепцията, в която има всичко, включително колко пари ще им струва), събират много активното при тях настоятелство и....започнат. Тази година изкопават огромния пясъчник, пълнят го с пясък и закупуват сериозните инструменти (защото това не са играчки като пластмасовите лопатки с които нашите деца се ровичкат в пясъка) и осигуряват място (барака) за тяхното съхранение на двора. Догодина изкопават пръстта от мястото за индианското типи и я натрупват в изкуствения хълм, на който монтират пързалката и правят дървените стъпала до върха, например. (Това го видях в градината). През пролетта и ранното лято, докато децата с кеф се ровят в пясъка и истински се запознават със свойствата на водата и пясъка, фактически мерят и отмерват сипещи се вещества с различни мерни единици :-)))и т.н., неща, които нашите деца правят в скучни занятия, всякакви видове ситуации и какви ли не учебни единици, учителките им, заедно с майките засаждат върху хълма цветя, включително риган, джоджен и мента, ако щете и коприва! Така с парите, труда и любовта на бащите, майките и учителите мястото става Дворът, който ти, Шели искаш! И да, като го написах искам да го повторя: истинските капитални вложения там са трудът, любовта, разбирането на родителите, без чието участие независимо с пари или труд нито една песъчинка не влиза в двора на градината!
ИдеиДвор.wmv
Не сте само вие развълнувани .Има и такива като мен , която от много време има идеите и стъпките за промяна , и която стои на отсрещната страна - на организаторите на изпълнението.
Това , което Галя предлага е страхотно , практиката в Германия - очевидна , сентенцията "...който иска - намира начин .."- вярна !!!
Преди няколко години , след едно мое посещение в Дания , реших и съвмесно с родители и персонал , направих в двора на ДЗ люлки от автомобилни гуми и вериги , които боядисхме и закачихме на старите стойки .Направихме , пак от стари автомобилни гуми тунели за провиране .... И какво се случи !? За да не ни ги откраднат всяка вечер някой от персонала / леля , учителка , байчо / трябвяше дя откачва люлките , да ги прибира и на другата сутрин отново да ги закачи. И така ... едно лято и стига толкова -- на всички омръзна , а и "съоръжениятах " се скъсаха от сваляне , поставяне , усукване , струпване едно върху другао...! Тунела - една по една гумите бяха изкъртвани / защото трябвяше да ги зациментираме за по- сигурно / и изчезваха .Всичко това - за едно лято !
С няколко думи - идеи имам , амбиция и желание - също , може би трудно ще организираме родителите , не толкова за участие в процеса на сътворяването ,колкото във финансовото участие / в ДЗ мнозинството родители са от средно статистически семейства / ,но пак се надявам да привлечем съмишленици. ГОЛЕМИЯТ въпрос е :" Как да опазим и съхраним направеното , независимо дали е от природни материали или е по- модерно " ?!.Значи трябва да е циментирано , заварено или да е под наблюдение! През нощта не можем да осигурим охрана / трябва да е въоръжена / в противен случяй рискът е голям , човека да пострада. Община и полиция - категорично не поемат ангажименти към нас - това е грижа на директора на ДЗ ! Може да звучи като оправдание , но когато си дам сметка , че ще вложим идеи , усилия , средства и ще ангажираме родители за нещо , което не можем да съхраним - аз лично смятам , че това е по-скоро безотговорно и неефективно , като ход на ръководител.
Пледирам за промяна както в концепцията за организацията на външното простнство за игри и занимания на децата в детските заведения , така също и за промана в нормативната база и финансирането по отношение сигурността и превръщането на тези институции за отглеждане и възпитание на най-скъпоценната инвестиция - децата в " защитени зони " !!!
Сега малко по-сериозен тон...Това с гумите го правихме в предишната градина, боядисвахме, монтирахме, родителите помагаха...само някак си ми се искаше да не личат толкова гумите...че са гуми...Нещо естетиката ми бяга....
Мила Лида,
Да, обезкуражаващо е, когато нещо направено с ентусиазъм се разсипва за едно лято. Но педагогиката ни учи, че само с постоянство и единство се изграждат важните черти на характера: уважение и грижа към общото, инициативност и желание за доброволчески труд и спонсорство. Така се е случило, че ние, директори и учители в детските градини, сме поставени в началото. Както ние научим родителите да се държат към собствеността на детските градини, такива те ще бъдат по-нататък и в училищата, и в живота. Та тези родители и рушащи деца в момента са били преди това наши деца! Значи ние не сме си свършили работата на времето! Значи трябва да помислим къде на времето е била грешката и сега да работим по друг начин!
Да, вярно, с един гол ентусиазъм нищо не става. Много са нещата, които трябва да се променят. За това и аз казах, че дворът на детската градина прилича на цялото ни предучилищно възпитание: остаряла философия, пребоядисани стари идеи, ако щеш и позастарял персонал.:-) Така че има работа за всички: директорите да се захванат с нормативната база и финансирането, ние, учителките - с концепции какво ни трябва и с родителите. И твърдо съм убедена, че обединените ни усилия ще постигнат желания резултат.
Даленце,
Съгласна съм, че общата емоция ни прави съпричастни с децата. След онази игра в локвата, най-големите немирници в групата ме гледаха заговорнически и с по-голяма охота приемаха това, което им казвах.
Но не съм съгласна с гумите. В тази градина имаше гуми, вместо люлки. Хареса ми. Оказа се че на една гума може да се люлеят поне две деца и става по-весело! А в яслата люлееха по няколко деца върху една гума. Не мислиш ли, че в детските градини робуваме на играта кое е по-по-най?! Искаме всичко да е най-красивото, най-лъскавото и го правим толкова хубаво, че после ни става жал да го предоставим за игра на децата?! В това отношение някои групи ми приличат на спалните от преди 30-тина години: всичко в рюшчета, а насред спалнята седи една кукла с разперена рокля и на момиченцата е забранено да я пипат под страх от "голям бой"! В Германия лично аз се влюбих в едни колибки и тунели, направени от насадени върбови пръчки. С времето пръчките се вкореняват, разлистват, израстват и всяка година колибката и тунела е различен. Прекрасно! Подобен тунел, даже не тунел, а лабиринт, направен от преплетени клони ви показах в клипа с идеите. По твоите стандарти той не изглежда изискан, но за това пък е толкова първичен, толкова близък до децата! Дай си сметка: като малка с какво си препочитала да играеш: с лъскавите играчки, или с тенджерите на майка си и да правиш панички от кал на улицата?!
Някога, когато "учех" детски учител да ставам имахме един изпит, който на мен ми беше в повече интересен..."Управление на педагогическата дейност"...От него научих много неща - за обзавеждането на групите, за подредба на двора в детската градина и още други интересни нещица. Сещам се в момента, че от този предмет научих какво да направим за да изглеждат помещенията по-дълги или по-тесни, по-светли и...Тогава още ми направи впечатление изразът "цветово решение"...И сега, когато започнем у дома ремонт първо взимаме "цветовото решение", след това започва "техническата" част.
Но да се "върна"в детската градина...Нищо лично против гумите, а против шаренията, която се получава вследствие на боядисването им. Всяка група си ги боядисва с каквато боя реши. Така е и с пейките, катерушките, пързалките. Колкото и да "разчитаме" че децата харесват шаренкото, няма ли да е по-добре преди да вземем четките и боите да вземем и "цветовото решение"....
Я си представи всички те да бъдат боядисани с цветовете на дъгата и то в точно определен ред...Топли, студени, студени, топли...И всичко това да се прелива в двора на детската градина...
Или определят се два основни цвята, но зъдължително се избира трети, който да бъде цветови дразнител. Не натраплив, но все пак дразнител, благодарение на който гледката става приятна...
В групата ми миналата година по време на ремонта се спряхме на жълто и зелено - пастелни цветове. За цветови дразнител избрахме оранжево - пастелно...Елате ми на гости и ще се уверите, че сме се справили с нещо, което не ни е вписано в длъжностната характеристика - като правене на ремонти, но се е получило добре....И не само...
"Фринтифлюшки" не обичам и у дома дори нямам...Перденца, кордички и други заврънтулки..Преди години влязох в спор с колежка, която ги "обожаваше". Тя беше на мнение, че така се придава домашен уют. С кордички и корделки...Аз пък отстоявах мнение, че домът си е дом - единствен и незаменим, а детската градина също е дом, но друг дом и децата трябва от малки да проумеят разликата...Дълга тема...
Да, харесвам красивото, но не и лъскавото. Държа на естетиката, не на шаренията. Още повече пък не приемам да се оправдаваме с децата - често се случва - виждате ли, те това харесват...А сетихте ли се да ги попитате??? Но те нямат изградени критерии...
Е, точно за това иде реч. Децата нямат изградени критерии, но дали нямат вроден усет към красивото??? И ако ние като възрастни се постараем да вложим малко повече ентусиазъм в подредбата, цветовете, интериора - няма ли да ги научим и тях??? Децата от групата ми вече са подготвителна, от есента...От миналата година забелязвам как им прави впечатление всяко нещо, което гали окото...Дори известие да сложим на таблото, обява - и тя не е на някакво си там листче, а това им прави впечатление...Там нещо е сложено, но не за отбиване на номер, а да грабне окото...
Ей, Гальо, та нали точно играчките за украса, куклите с които не биваше да се играе, а стояха в къта някога толкова много ме "разгневиха" / когато аз ходех на детска градина/, че след години станах детски учител за да "забраня" със закон тези кътове. И често разказвам тази история на децата, както и за детските ми лудории, а децата слушат ли, слушат и ме подканват - има ли още неразказани истории??? Нали по-горе писах:
Аз имам и неприятни спомени от моето някогашно пребивавани в детската градина, за това може би станах детски учител, за да "поправя" грешките, някогашните.
А тунелът за който говориш е повече от изискан...Точно такива тунели харесвам...Наскоро, в един парк в Рила видях току що направен лабиринт, още не е такъв, но като порастат върбовите пръчки каква игра ще пада....за децата, които го посещават.Изискан за мен означава красив, първичен, естествен, ненатраплив, галеща окото гледка...Най-красивите пейзажи ги рисува майката Природа...Сигурно защото никой не и се меси в делата...
Разбира се, че предпочитах с всякакви други неща да играя, дори и кукли си правех от парцалки, но много обичах да "готвя" в калта....
Но "първотемата" беше за гумите, а аз май се "поотплеснах" малко....Нека дворът да бъде и удобен за игра, и безопасен, и красив....И алпинеуми да намерят място в него, и цветя с децата да садим...Спирам, защото пак ще се "отплесна".....
Даленце,
винаги съм смятала, че мислим по близък начин.:-)
Факири сме на "цветовите решения":-) Ние с колежката пък ги "решихме" в цикламено, стоманеносиньо, млечно розово и бяло.....Много му се кефихме. И ние, и родители, и деца. А Директорката пращаше гостите в нашата група, заради "цветовото решение".
А защо трябва да се боядисват гумите?! Какво пречи да са си такива, каквито са?! Аз също не харесвам шизофреничната шарения по дворовете. При тридесетгодишни уреди, боядисвани през година-две, с лющеща се боя?! Представям си как бъдещите археолози ще има да се чудят на концепциите за боядисвания: как така един и същ уред е бил и бял, и син, и розов, и пенбян?! :-)))
Представи си ако люлката е не с железни пръти, които трябва да се боядисват срещу ръжда, а от дървени трупи, въжета и гуми.....на фона на зелени храсти и треви....и цветни алпинеуми.....
Колко ли време ще изтраят, както ме подсети Лида?!:-(((
Да...обаче....Където и да съм видяла гуми /за катерушките си знаем/ все боядисани....Едни такива пъстрички, шаренки...Та това ме подсеща кой харесва шареното.../Хихихи - не казвам.../ Извинение за вмъкването на несериозна нотка в сериозния разговор...А ти за "небеснокафяво" чувала ли си??? От толкова боядисване може и да го натъкмим...
Е, и в нашата група "идват" гостите...да се "похваля", но не е изобщо за хвалене...Нямаше ли си дизайнери за тази работа???? По "цветовите решения"...Дале,
На мен съвсем не ми е неприятно, че "цветовите решения" са си наши. Така чувствам занималнята, в която работя "моя". И се опитваме да я направим "моя" и за родителите, като ги включваме във вземането на решения за "цветовите решения", боядисването, събирането на пари (това май беше преди боядисването:-))), разместването на мебелите.....Веднъж едни бащи носиха един шкаф за обувки нагоре-надолу по една стълба, защото едни мислеха, че е по-удобно да бъде на върха на стълбата, а други - долу. Оптахме и така, и така и заедно решихме да бъде долу..:-)))))
А небеснокафявото вече се е получило, след 30 годишна употреба на едни и същи уреди на двора. Като знам колко дълъг живот има желязото, мисля, че тези уреди ще надживеят дори идеята за съществуването на детски градини. :-)
Как подреждате кътовете при вас??? Много идеи съм срещала, но най ми хареса обстановката в детски център "Камелини"където Пирянкови искат да възродят и популяризират методите на Мария Монтесори в България...
Дале,
Ние с теб, по женски, май се отклонихме от темата. :-) Как се организират центровете за дейност при нас, в програма "Стъпка по стъпка", съм писала вече:http://www.bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=26587.
В този пост идеята ми е да дискутираме възможно ли е да превърнем дворът на детските градини в безопасно място за среща на децата с природата, за разностранна и интересна за тях дейност и разновъзрастово общуване. Да поговорим за двора като част от защитената среда (Лида) за деца, наречена детска градина.....
Кратко пояснение и може би ще пусна отделен пост...В групата ми от есента децата ще бъдат на чинове /за по-лесно!?!? адаптиране към училище...Групата е подготвителна. Преди още да отида да работя в тази градина Някой!? е решил че чиновете имат място в подготвителна група, а "купихме" трапецовидни маси - удобни, красиви, но им се радвахме само една година. Тъкмо се научиха /децата/ да се организират и самоорганизират и сега...чинове, които ще заемат половината занималня. На съвет изтъкнах поне 10 довода против тях /чиновете/, но ми беше казано - за сега така...друго решение няма!?!? Вярно ще пусна отделен пост по темата - за мястото на чиновете в детската градина. Безопасно и здравословно ли е???
Сега по темата...Нашата площадка е последна и до нас има голямо пространство тревна площ, която използваме, но на другите площадки има плочки /на вълни/, катерушки, пързалки - точно както си го описала. Едни от тях са много сенчести, другите са много слънчеви. Движение между групите рядко има. Всеки си стои на площадката. Какво да се направи ли??? Нали не вярваш, че при направено предложение да се демонтират уредите и хоп - ще дойде една бригада и...от утре градината няма да е същата...!?
Днес съм втора смяна на работа и докато спят децата ще скицирам как бих искала "аз" да изглежда един двор на детската градина и след това ще го споделя...
Мила Дале,
Твоят коментар за сетен път ме убеждава, че това, което сами си направим и проф. Гюров не може да ни направи. По-точно, той и такива като него пишат все по-интелектуализирани програми, просто защото колеги като твоята директорка им показват, че може още и още да се сваля учебно съдържание и организация (а в случая и среда!) от училище в детската градина.Това по повод на чиновете:(
Чудя се кога ли производителите ще започнат да произвеждат чинове за новородени и мамите ще се хукнат да ги купуват.
Аз не мисля, че моят пост ще предизвика буря в нашите среди и тутакси колегията ще се захване да променя средата. Най-многото, на което мога да се надявам, че някой от тези 600 човека, които са го прочели и 11 човека, които са го харесали ще се замислят като теб и като теб ще нарисуват какъв искат да е техния двор, а на един човек ще му дойде вдъхновението, и силата, и възможността да го направи!
За да се промени дворът по начин, по който аз пиша е необходимо да се промени мисленето, да се промени визията за детската градина и нейната роля в обществото, да се промени представата за приоритетите на предучилищното образование. Както виждаш, не очаквам скоро да стане качествената промяна. :-)
Мен по-скоро ме е яд на колегите, които прегръщат идеята за чиновете в подготвителна група. Другата група например с нетърпение чакаха момента на пренасянето им...В "частни" разговори не одобряват, но където "трябва"- са на линия с одобрение...
Сега за двора - почти сме готови с "проекта", обаче....тъй като включих и децата в обсъждането, заедно с моето барометърче у дома, сега ме питат кога ще променим двора по този изготвен почти проект. А моето момиче разправя на ляво и на дясно, че мама ще си прави детска градина в която дворът щял да изглежда "така"...А днес ми заяви: Жалко че не беше такъв докато аз ходех на градина....
Утре приключваме обсъждането и...ще ви разкажа....