От Бис.БГ

Отново може да се ползва от 1-ви до 4-ти клас.
Частите на птичето и клонката се изрязват от картон и се сглобяват : От Бис.БГ
После се залепва на син картон,а снега се оформя от памук: От Бис.БГ От Бис.БГ

Получава се красива релефна апликация.

За третокласници и четвъртокласниците ,изработените по този начин птичета, могат да се оформят като колективна работа върху макет на дърво-от картон или от истинско дърво с птичета,накацали по клоните.За сняг отново може да се ползва памук. От Бис.БГ

Апликацията може да се направи и от гланцов блок със самозалепващи листове.
Ето и шаблоните,които изготвих: От Бис.БГ

За коремчето,крилото,човката и окото: От Бис.БГ

И за червените плодчета-по 7 на клонка:От Бис.БГ От Бис.БГ

Липсват ми упражнение за разбиране на действие деление и изработих този работен лист за моя клас.  
Как и какво делим РЛ 2.клас.pdf

От Бис.БГ

ПИНГВИНЧЕТО И ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА

Живяло някога на Южния полюс, в дълбините на Антарктика, малко пингвинче. То било още слабичко, човчицата му изглеждала нежна и деликатна, перушината му – пухкава и сива.

През студените тайнствени дни то сядало на ръба на един ледник и разпростирало погледа си навред. Цялата околност изглеждала като стъклена, премигвала на малки точици под блясъка на Слънцето. Но пингвинчето намирало мястото за скучно, понеже приличало на безкрайна бяла пустиня – дълбоко в сърцето си малкото същество мечтаело да разбере какво има на другия край на небето и земята, понеже смятало, че там е по-красиво.

Един омаен ветровит следобед, седнало върху любимия си ледник, пингвинчето гледало замечтано в небето. Изведнъж от водата изплувала красива златокоса принцеса. Тя сияела чудно сред ледовете, водите край нея се превърнали в течно злато.

Пингвинчето се втренчило с учудени очи в принцесата.

- Коя си ти? – попитало то.

- Аз ли? – усмихнала се принцесата. – Аз съм Полярната звезда.

- Така ли? – потръпнало пингвинчето от вълнение. – Как успя да паднеш на земята?

- Знам за твоите копнежи към оттатъшния свят, пингвинче – звездата излязла от водата, изцеждайки роклята си. – Усещах ги през цялото време – те вибрираха звучно из широката звездна вселена. Преобразих се на падаща звезда за пред хората, гмурнах се във вълните и ето ме тук!

- Ах, звездиче – толкова се радвам, че дойде! Как ми се иска да знам какво има на Северния полюс, където нощем ти грееш – въздъхнало пингвинчето.

- Мога да ти разкажа интересни неща – затова съм при теб – казала златокосата принцеса. – Питай ме каквото поискаш, но да знаеш, че нямаме много време да си говорим – скоро трябва да си тръгна оттук, за да изгрея оттатък – останалите звезди ще ме чакат.

Пингвинчето се почувствало щастливо – трябвало да научи колкото се може повече за незнайния свят отвъд.

- Северният полюс красив ли е – какво има там? – попитало то.

- Ами, различно е – обяснила звездата. – Небесата оттатък понякога се обливат в чудни сияния заради слънчевите ветрове – на хоризонта можеш да видиш омагьосващи цветни вълни – зелени и сини, виолетови и жълти. Те галят и опушват нас, звездите, сякаш са дим. Обгръщат ни в цветните си тайнствени лъчи – приказна сцена! Играем танци и се веселим. Въздухът гали косите ни, изглажда ги като метални пръстени.

- Ах, колко интересно! – възкликнало пингвинчето и навело надолу глава – малката му човчица докоснала перата на гърдите.

Сърцето му се свило. Толкова много то искало да бъде на север – така чуден му се струвал тамошният свят. Станало му мъчно, че не можело да го достигне.

- О, и Луната е обърната с главата надолу – звънливо се засмяла принцесата от злато. – Ние много се забавляваме на това.

Но въпреки, че тя се усмихвала, пингвинчето прочело в очите й тъга.

- Ах, нали съм Полярната звезда… – въздъхнала принцесата, сякаш доловила мислите на пингвина. – Северният полюс е мястото, където нощем грея, та затова вечерите не мога да оставам тук, на Антарктика, макар че точно тук искам да грея.

- Но защо?! – учудило се пингвинчето. – Нали ако нощем оставаш на Южния полюс при мен, няма да виждаш Луната на обратно. Нито пък онези приказни сияния! И без това тук е толкова скучно...

По лицето на звездата се търкулнала златна сълза.

- Мило пингвинче, ти не знаеш, че… – принцесата се разхлипала. – На небето на Северния полюс нощем звездите светят по-слабо… Ние не сме така бляскави на север, както бихме могли да бъдем вечерите тук, на юг.

Полярната звезда заплакала горчиво.

- Не искам да си тръгвам от Антарктика! – викнала принцесата. – Ние затова живеем звездите – за да бъдем нощем красиви!  

Пингвинчето било твърде объркано. Искало му се да успокои звездата.

- Не плачи, звездичке! Та виж ме мен – аз хич не съм хубаво – сиво съм, неугледно. Не бих могло и да мечтая даже за частица от блясъка ти!

Звездата се усмихнала вяло на пингвинчето, изтрила златните си сълзи и потопила едното си краче във водата.  

- Трябва да вървя – казала тя. – Оттатък ме чакат!

Принцесата прегърнала малкото пингвинче и се гмурнала във водата, откъдето по-рано била изплувала.

Пингвинчето останало само. Вятърът пронизвал тялото му, но то било твърде замислено и тъжно, за да усети студа.

- Недей да тъжиш! – обадил се ледникът, върху който пингвинчето било седнало.

- Как да не тъжа?! – отвърнало пингвинчето. – Досега така исках да съм на север при Полярната звезда, от другата страна на Земното кълбо – та нали чу какви сияния има там и каква обърната Луна! Но като видях как златната принцеса страдаше, започнах да се съмнявам, че оттатък е по-хубаво, отколкото тук.

Ледникът въздъхнал.

- Ами че не виждаш ли как всички искат да имат онова, което нямат?

Пингвинчето навело човката си надолу към ледника и го погледнало въпросително.

- Ами така де! – продължил той. – Ти, както само каза, досега все искаше да си на Северния полюс, а пък Полярната звезда – гледай я – плаче, че нощем иска да грее тук, на Южния.

- За нея специално не знам, не я разбирам – тя е толкова красива! Аз съм грозничко, сиво едно такова в сравнение с нея… Как може да плаче? А и такива сияния има там...

- А ти как може да се смяташ за грозно? – ледникът скръстил недоволно ръце. – Я се виж! Огледай се на мен – аз съм като огледало, защото съм замръзнал.

Пингвинчето се огледало на повърхността на ледника и съзряло себе си така различно! Косъмът му бил загладен и лъскав, човката му – виолетова, а жълти отсенки лъщели по главата му –  приличали на корона.

- За един миг ти порасна, пингвинче! – продължил ледникът. – Когато някой се сблъска с истините, които досега не е познавал, пораства.

- Да, но порастването май никак не е щастливо… – добавило замислено пингвинчето.

- Това е защото си разочаровано – разбра, че и там отвъд, на Север, в онзи бленуван тайнствен свят, също има тъга и недоволство.

Мълчанието на белия сняг прониквало в сърцата на всички ледници, пингвини и звезди наоколо.

- Винаги онова, което не познаваме, смятаме за по-привлекателно. И ако случайно не си наясно, да ти кажа: Ти си императорски пингвин! А хленчиш, че си грозно… – ледникът зацъкал с език от възмущение и потънал във водата.

 

Ето и пингвинчето,което ние си направихме-така си го представих аз: От Бис.БГО

 


Ето и шаблони за него:


От Бис.БГОт Бис.БГОт Бис.БГ

От Бис.БГ

2016 ще бъде годината на Огнената маймуна. Новогодишен талисман за елхата или стаята е темата ,по която работихме.
На червен картон се очертава кръг с диаметър 25см и се оформя като топка за елха.В средата му се залепва оцветената маймунка с цифрите на новата година.Оформлението при нас беше с памук -за сняг,но може да бъде и с брокати или лак за нокти например. От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ

Може да се постави на елхата или на стената в стаята. От Бис.БГ

Шаблони за маймунки има много,но ето и някои от нашите: От Бис.БГ От Бис.БГОт Бис.БГ

От Бис.БГ

Тази увлекателна приказка в рими от Батко Златко бях включила като тема-приказка за слушане.Оказа се,обаче,че я няма качена.Та ,снимах картинките на Вадим Лазаркевич от книжката от моето детство и я озвучих за да я чуят първолаците.
http://https//www.youtube.com/watch?v=FmZeNVZMEb0

А после го направихме като апликация в пролетен и есенен вариант:
От Бис.БГОт Бис.БГ От Бис.БГ

Ето ги и Гъбарковците на първолаците: От Бис.БГ От Бис.БГ

Шаблон за ползване: От Бис.БГ

От

 Бис.БГ

Нужни са седем кръгчета от цветен картон с диаметър 5-6 см.На осмото,което трябва да е по-малко-с диаметър 4-5 см е личицето.
За първи и втори клас може да се направи като релефна апликация: От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ

За трети и четвърти клас може да се направи като подвижна играчка.От двете страни на всяко кръгче се залепя в средата парченце тиксо.С губерка се пробиват по две дупки и се прокарва конец през всяко кръгче(като през копче).На последното краищата на конеца се завързват на възел.Така гъсеничката става подвижна и може да заема различни позиции:От Бис.БГОт Бис.БГ



Ето и шаблони.Първият е с вариант на мое личице,а вторият е оставен децата сами да си направят личице. От Бис.БГ От Бис.БГ

От Бис.БГ

Не е свързан с американския Хелоуин.
Идеята ми дойде от Празника на тиквата,който ежегодно се провежда в средата на октомври в град Севлиево.За него има много подробности в мрежата и няма да пиша тук,само ще покажа,кои модели ме вдъхновиха: От Бис.БГ От Бис.БГ
Правих всичко с молив за всяка тиква поотделно,затова и имат различни лица,но ето примерни шаблони с помощта на Paint: От Бис.БГ От Бис.БГ От Бис.БГ

Ето и нашата изложба от тикви:От Бис.БГ От Бис.БГ

От Бис.БГ

Работихме теми с Ежковци,които предлагам и тук:

ВЕСЕЛ  ЕЖКО



От Бис.БГ От Бис.БГ

ЕЖКО
 с природни материали:
От Бис.БГ От Бис.БГ

А този Ежко,рисуван преди години за украса на стената на класната стая,послужи като тема за колективна работа на класа.Децата направиха от хартия гъбки,ябълки,круши и щедро покриха бодлите му.

ЕЖКО СЕ ГОТВИ ЗА ЗИМАТА От Бис.БГ

От Бис.БГ

Живели някога в гората, група малки зелени жабчета. Един ден те решили да си организират състезание. Целта била в изкачването на една много висока стълба. Долу, в основата на стълбата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието  и да подкрепя участниците.
Никой от тълпата не вярвал, че тези слабички жабчета ще достигнат върха . Чували се изказвания:
-- О, има толкова много стъпала!
-- Те НИКОГА няма да стигнат до върха.
-- Няма начин просто. Та те са толкова слаби!
Малките жабчета започнали да отпадат. Едно по едно. С всяко изминало стъпало към върха , участниците намалявали. 
Отдолу тълпата продължавала да крещи:
-- Това е невъзможно! Никой няма да успее!
Но ЕДНО продължавало нагоре. Стъпка по стъпка. То не се предавало! На последните няколко стъпала, всички други вече се били отказали. Било останало едно единствено мъничко жабче, което успяло да стигне до върха! 
Попитали малкото жабче, откъде е намерило сила, за да достигне целта?
Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ.

ПОУКА: Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ няма да осъществите мечтите си!

По тази поучителна приказка направихме жабче от картон
На този шаблон са частите за тялото,направени от зелен картон:

От Бис.Б
Тук са кръговете за коремчето,краката и очите:
От Бис.БГ

Тези кръгове се отпечатват на оранжев картон за вътрешната част на окото:От Бис.БГ
И накрая-устата:
От Бис.БГ

Има най-различни жабоци -шаблони,но аз така видях малкото жабче и по шаблона,който направих децата сътвориха тези жабчета: От Бис.БГ

Те много си ги харесаха!Може да се харесат и на вас!