Честит празник на всички онези, които по някакъв начин са били докоснати от театъра или носят това прекрасно изкуство в сърцето си! 

 Ние, малките актьори от студио "Театрална маска" при ОУ "Панайот Волов" в град Добрич също се включихме в отбелязването на Международния ден на театъра!

 Подбрахме любими наши моменти от дейностите ни по интереси, в които рецитираме, изработваме героите си и се превръщаме в актьори и ги споделихме със съучениците си. Изработихме и красиво табло, представляващо сцена, върху която своите роли "изпълняват" любими и вдъхновяващи цитати за театралното изкуство! 

 Театърът ни дава крила и ще продължаваме да летим!

 Остава почти месец до патронния ни празник, но ние се подготвяме упорито за него. 

 По случай 90-годишнината на нашето училище и в чест на патрона ни Панайот Волов, момичетата от групата по Човекът и обществото към Национална програма "С грижа за всеки ученик" изготвиха интересна презентация, която представя живота и делата на този виден български революционер. В нея включиха още любопитни факти, както и негови мисли и добавиха изображения на родния му дом, негови портрети от художници и снимки. Отредиха място и на лого на училището и стихчета, писани за него, което ни кара да се гордеем, че сме учители и ученици именно в това училище!

 С моите актьори направихме драматизация на "Медената питка"!

 Преди това обаче сами направихме героите за тази цел. Вдъхнахме живот на Питката, Зайо Байо, Кумчо Вълчо, Баба Меца и Кума Лиса като първо прекопирахме образите им, изрязохме по очертанията, оцветихме ги с нежни пастели и ги залепихме на бамбукови шишчета. 

 След това по-подробно се запознахме с текста на приказката, тъй като не е никак непознат. Обсъдихме всеки един от героите, проследихме внимателно пътешествието на питката и накрая направихме преценка на образа ѝ. 

 В третия ни час беше и самата драматизация. Декорът ни беше бялата дъска със схематично нарисувани с маркер къщичка, поля и дървета. Понякога не е и необходимо повече! Всяко дете се докосна до героите и изигра с удоволствие ролята, която изпълняваше. Повторихме го няколко пъти, защото искаха "още веднъж" и "пак"! Много се забавлявахме! 

 Истинско удоволствие е да виждаш радостта и желанието за работа в  учениците си и как си запалил театралната искрица в тях!

I. „Немили-недраги”

Интериор: вехти столове и маса; по стените накачени  картини на български воеводи; надписи: „Народна кръчма на Знаменосеца” и "Свобода или смърт!"

Влиза Македонски с един непознат младеж.

Македонски Бре, гладници недни! Защо ме не чакате, ами ще изплюскате всичкия фасул? (Грабва една лъжица и сяда.)

Странджата(към Бръчков) Какво желаете, господине? Ваша милост от България ли идете?

Всичките обръщат очи към Бръчков.

Македонски(става). А, забравих да ви представя господина Бръчков... (Към Бръчкова.) Господин Бръчков, заповядайте! Тия са нашите другари, български герои. Той е побягнал от бащината си къща и от тиранската Туркия,  понеже неговото благородно сърце не може да търпи вече варварството. Той направи като нас. Той е наш брат и достоен син на майка България. И тъй, братя мили, аз пия за най-младия ни другар! Да живей България!

Всички. Да живей! (Чукат се с Бръчкова.)

Попчето. Да живей българската младеж!

Бръчков.Страдания и тежки неволи за народа. Турците грабят, убиват, мъчат беззащитните наши братя... Страхота... Не може да се диша вече в България... Народът слухти, очаква помощ... Готов е за борба... Ножът е опрял до кокала... Надеждата му е от емигрантите да се даде знак за началото... И той като един човек ще стане.

Странджата. Юначе, дай да те целуна! (Целува го бързо по челото.) Братя, очите ми се наливат със сладки сълзи. Ех, не са били напразни нашите усилия, свободният дух се посея в сърцето на българите... Всички чакат само да им се каже: ставайте! Юначе, жив да си! Ние пак скоро ще поздравим балканските върхове.

Македонски(на Бръчкова). Негова милост, дето ти говори, е прочутият Странджа, славният знаменосец...

Мравката. Странджа! Да живееш за тия златни думи!

Странджата. Да, момчета, моите дни са прочетени; но аз няма да умра; не искам да умра, докогато не развея знаме пак в Стара планина.

Всичките(чукат се с него). Да живей знаменосецът!

Странджата. Благодаря ви, братя мили, за честта. Няма по-голяма радост за мене, стар хъш, отколкото да се намирам между вас, мои братя... Нашите славни битки в отечество България ги помни народът. Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда. Ние се принесохме жертва на България и ако искаме отплата, то тя ще бъде освобождението на България. Ни повече, ни по-малко... Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите земи. Ах, братя мили!

Всичките(с наведени глави пазят дълбоко мълчание).

Странджата. Ама, братя, няма що да жалим. Ако ние сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хиляди пъти по-зле. Не трябва да се отчайваме. Отечеството все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови; аз, със старите си кости, пак ще взема байряка, още един път да го издигна в битката и да викна: свобода или смърт!

Всички. Да живей България! Да живей храбрият знаменосец!

Странджата. Благодаря, благодаря, братя!

Бръчков(развълнуван). Господа, не е имало по-щастлив ден за мене от днешния. Пръв път душата ми се пълни с велики и нови чувства от това, което виждам и което чувам... Сега съм между свободни юнаци. Сега дишам свободно.България не е изгубена с такива синове. Гордея се, братя, че съм между вас.

Македонски. Хайде, всички да запеем, та да се чуе до Балкана, да потрепери султанът!

II. „Вятър ечи”

Вятър ечи, Балкан стене,

сам юнак на коня

с тръба зове свойте братя:

всички на оръжие!

Дойде време, ставайте,

от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство,

всички на оръжие!

Който носи мъжко сърце

и българско име,

да препаше тънка сабя,

знаме да развие!

III. „Радини вълнения”

Даскал Климент:Добре дошли, многоуважаемий гости. Днес, в деня на светите братя Кирил и Методий, е годишния изпит за ученичките от първи клас и тяхната учителка Рада Госпожина. Кой от гостите ще заповяда да изпита ученичките по кратката българска история Г-н Михалаки, ти си учен човек, заповядай

Михалаки- Благодарим даскале, нека други вземат книгата. Аз ще изпитвам по французки

Даскал Климент- Г-н Стефчов, подканям ви да изпитвате ученичките. Приимате ли? / Стефчов става, гледа Рада ехидно от глава до пети/

Стефчов- Приемам. Коя ученичка ще отговаря?

Рада- Милке, излез ти!

Стефчов- Кой български владетел, поради надлежна необходимост води битка с ромейския император и обединява в едни правни канони държавата?

Момичето стои и нищо не отговаря. Настъпва притеснителна тишина

Стефчов- Да си иде!

Детето навежда глава и се връща на мястото си

Стефчов- Да дойде друга.

Рада- Иванке, излез да отговориш на господин Стефчова.

Момичето извръща жално глава към учителката си

Стефчов- С кой латински рицар по необходимост е водил сражение българский цар и е подписал съглашение с папата?

Иванка-мълчи известно време Аз, аз, аз, ами… /момичето изтичва и се скрива в прегръдките на майка си/

Стефчов- Да излезе друга!

Рада- Райно, ти излез /детето излиза с бавни крачки и наведена глава/

Стефчов- При кой български властелин българите се сдобиват с автокефална църква като верни поданици и верующи?

Райна мълчи и изтичва разплакана. Публиката е потресена и мълчи напрегната

Стефчов- Види се, небрежно е преподавано. Ученичките не са добре изучени

В този момент от публиката излиза Бойчо Огнянов

Огнянов- Г-не, нямам чест да ви зная, но извинете. Вашите неясни въпроси биха затруднили и ученици от V клас. Пожалейте тия неопитни деца. Г- це, позволявате ли?

Рада- Моля, господине, заповядайте

Огнянов- Милке, ела при мен / детето поглежда Рада, която поклаща одобрително глава/ Кажи ми, Милке, кой е дал на българите първите писани закони срещу пияниците и крадците?

Милка- Хан Крум. Той победи Никифора и пи вино от черепа му

Огнянов- Така е, виж колко знаеш / момичето се усмихва радостно/ Нека дойде другата ученичка

Рада- Върви, Иванке, не бой се /Момичето излиза с усмивка/

Огнянов- Кой български цар е победил латините и е пленил император Балдуин

Иванка- Благочестивия цар Иваница, викат му Кало-Йоан

Публиката зашушуква одобрително

Огнянов- Браво, Иванке, наистина знаеш! Върви на мястото си. /Огнянов се обръща към Райна/Райно, я ми кажи, при кой български цар станахме христиени? / Райна се изправя и след като малко помисля отговаря

Райна- Българският цар Борис покръсти българите

Огнянов- Много хубаво, Райно… кажи ми сега кой изнамери българската азбука? / Момиченцето се замисли/ Нашето А,Б,В, Райно, кой го написа?

Детето се обръща към портрета на Кирил и Методий и го посочва с ръка

Публиката- Браво, тъй, тъй, св.Кирил и Методий

Поп Ставри- Да си жива, Райно, Св Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица

Огнянов- Браво, Райно, иди при твоите другарки

Огнянов  / към даскал Климент/- Благодаря, г-не ,за възможността да изпитам ученичките

Чорбаджи Мичо- Господине, изпитайте и наша Събка

Едно момиченце излиза най- отпред

Огнянов- Събке, кажи ми сега, кой ни освободи от гръцкото робство?

Събка- От турско робство освободи българите….

Чорбаджи Мичо- Стой, Събке, ти кажи, кой ни освободи от гърците, а то от турско има кой да ни избави…

Поп Ставри- Кое си е речено от бога, то ще стане. /Кръсти се/

Шепот и кикот тръгва сред публиката

Събка- От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ни избави цар Александър от Русия!

Настъпва тишина в залата

Кака Гинка- Па кокво сте се втрещили! Бога ли разпна момичето? Каза си правото! И аз казвам, че цар Александър ще ни избави, не друг!

Шушукането постепенно утихва

Огнянов- Събке, иди си на мястото. Турям край на своите питания, господине. Види се ученичките от първи клас знаят много

Даскал Климент- Уважаеми гости, прекратявам годишния изпит. Благодарни сме на вашето внимание 

Рада приближава Огнянов.

Рада- Г-н Огнянов, благодаря Ви сърдечно за мене и за моите ученички. Никога няма да забравя тая услуга.

Огнянов- Г-це, аз съм бил учител и влязох в положението Ви. Нищо повече. Поздравявам Ви за добрите успехи на ученичките ви.

IV. „Боят настана”

Боят настава, тупкат сърца ни –

ето ги близо наште душмани.

Дързост дружина вярна, сговорна –

ний не сме веке рая покорна. х2

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина. х2

Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове. х2

Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина. х2

V. „Опълченците на Шипка”

Ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

 По случай Националния празник на България с момичетата от "С грижа за всеки ученик" изработихме лапбуци. 

 В тях имаха за задача да запишат името под портрета на видни българи, да отговорят на въпроси, свързани с Априлското въстание и Освобождението на България, да открият думите в плетеницата от букви, както и да препишат красиво стихове от Иван Вазов. 

 Този тип уроци протичат под формата на игра, сръчност и в същото време по лесен и занимателен начин преговарят наученото.

 За поредна година кметът на град Добрич награди децата, положили усилия, въображение и творчество в изработката на мартеници за участие в конкурса "Мартеница ти дарявам" към общината. 

 Воловци си получиха доста награди. Люси Сашева от II "А" клас от нашето училище спечели трета награда, а още десет деца, сред които второкласниците Никита, Християн, Моника, Онур, Еда и четвъртокласниците Йозге, Нели, Гонжагюл и Евдокия си тръгнаха с поощрителни награди за най-оригинални мартенички. 

 Пожелаваме им да ни бъдат все така трудолюбиви и упорити в работата си и да продължават да носят успехи и гордост за училището ни! 

 В рамките на III областен конкурс рецитал "За да я има България", организиран от община Добрич, деца се изявиха в областта на художественото слово. Те доказват своя талант в изпълнения от българската поезия, проза и драматургия, посветени на България, нейните герои, природни красоти, забележителности, обичаи и традиции. Конкурсът е посветен на 3 март - Национален празник на република България.

 Ние също се изявихме с две стихотворения: "Татковина" на Богдан Овесянин и "Българското знаме" на Виктория Петкова. За децата беше истинско преживяване. Тръгнахме си и с грамоти за участие.