Скоро в училището правихме Парад на домашните любимци. Във връзка с него реших да направя медалчета. Всъщност всеки може да ги използва по различен начин. Може да ги изреже по контурите и да ги направи като медали или както направих аз - изрязах ги в елипсовидна форма  и всеки участник записа вътре името на домашния си любимец, след което с двойнолепещо тиксо ги залепихме върху дрехата като стикер. Стана много интересно.
медал домашен любимец.ppt

Днес посетих зоомагазина до нас, за да купя разни неща за Тончо ...Преди мен имаше почти опашка, едно момиче си купуваше някакво птиче, а една жена носеше съвсем малко коте и питаше ветеринаря как да се грижи за него и какво му е нужно. По принцип от котки ме е страх ;) , но това мъниче беше съвсем мъниче, лекарят каза, че е на около 3 седмици и половина, направо се влюбих. Сивичко, с бяло коремче и сини очи, с пухкава козинка. И мяукаше съвсем тихичко...Можеш да го побереш в шепата си.Заговорих се с жената и тя каза, че преди няколко дни са го намерили до кофата за боклук и са решили да го приберат...Според нея най-вероятно някой го е изхвърлил (като се замисля, наистина няма котки около нас, повече кучета са).
Стана ми много мъчно :( Когато един човек си вземе домашен любимец, той трябва да се грижи за него. Ако реши да не го кастрира, значи трябва да се погрижи и за евентуалното поколение или поне да му намери добър дом. Не да се изхвърлят бебета на улицата :( Това е извадило късмет, но колко още не вадят, а са могли да имат обичащо ги семейство? Защото нашите свинчета са част от семейството ни, обичаме ги, грижим се за тях...Не мога да си представя да ги изхвърлим на улицата. Какво остава за по-големите животни като котки и кучета, към които човек още повече се привързва, защото и те са по-комуникативни...Как им дава сърце, не знам :(
Моля ви, хора, обмисляйте добре закупуването на домашен любимец, какъвто и да е той. Ставате отговорни за още едно същество, което има нужда от вас, вашите грижи и обич. Един ден неговите дечица също ще имат нужда от вас да им намерите подходящ дом. Помислете и над това.

Реших и аз да популяризирам тук домашния ни добитък. И без това е станала като фотомодел - голямо снимане пада. Първа хубавица ;)
Животинката се казва Лара и е на около 4 годинки. Когато я взехме беше на по-малко от 2 месеца - малко, пухкаво и страхуващо се от картофите. Тъкмо се чудехме как да се казва и по телевизията говореха за новата компютърна игра, направена по филма за Лара Крофт. Казахме си това ще да е - ще се казва Лара. И така нашата Лара се оказа голям дивак. Добре, че сега с възрастта е станала малко по-мързелива и кротка. Вече е тежка, има си шембенце и обича да си поспива повечко. Класика. Вече не я е страх от картофите и дори ги хапва сурови (в малко количества), явно като отмъщение за онези детски дни, в които подрипаше като ужилена при вида на кротките картофи.Пискунът е отявлен хищник. Дебне всичко, което се движи, включително и нещастните животинки, оказали се на нашия балкон. Пее на птичките, опитвайки се да ги примами, но те, някакси, не се връзват. Не ги разбирам :) За мое дълбоко съжаление има навика да внася в къщи хванатите нощни пеперуди и да се забавлява в захлас (за разлика от мен).<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Ето я и нея (тъй като очевидно не се справям с качването на снимки тук - пляскам линк. Срам, срам):
http://new.photos.yahoo.com/sem.kulevski/album/576460762365675735

Дъщеря ми отдавна иска домашен любимец и най-вече котка, но нещо на се навивах да вземем. Доста време детето ме врънка и в един "щастлив" ден докато се разхождахме в един огромен мол попаднахме на ето такива хубавци.




Тя подскочи от щастие- "Мамо, мамо ето това ще са моите домашни любимци"

В първият момент се изненадах, как ли ще ги гледаме какви са, какво ядат....
Но бързо се окопитих и реших че това разрешава проблема с питомец у дома!

Гледаме ги вече 5 месеца, смениха си черупките веднъж (пораснаха) и може да се каже че свикнахме с тях. Аз съм доволна защото си стоят в терариума и ги разхождаме всяка вечер....в хола;)
Да ви кажа и те са с различни характери, единият е любопитко и навсякъде щъка из къщи, другият е страхлив и рядко се разхожда.

Ето я дъщеря ми с рачетата

Децата имат нужда от животинче за което да се грижат. Не бих я лишила от куче или коте но ако живеехме в къща или поне да си бяхме в България, сега това разрешение на въпроса ме удовлетворява, и на дъщеря ми и харесва!

Е, сдобих се с бебе-подарък за първата годишнина, макар и не точно от животинския вид, който желаех :):)
Имаме си  мишленце - не можах да разбера дали е хамстерче или някакво друго, още не съм го видяла. Казва се Бу (Boo) и сигурно е много сладко...Не е толкова сладко като Ноел,Пешо и Мики (моите хамстерчета,дето вече са на небето), защото просто съм убедена, че по-сладък от тях не може да има, но все пак си е нашето животинче и много ще си го обичкаме. Засега Ицо го гледа в някаква кофа, защото не си е донесъл аквариума, но му е сложил трици и му е дал да папка ябълкови кори. Каза,че е много гушкав и дава да го пипат и не хапе.Засега...Ноел също уж даваше да го галят, но ме е хапал по пръста. Помня веднъж даже как си беше излязъл от аквариума и се разхождаше из стаята през нощта и ми мина през носа! Скоро ще го снимам, когато ида до Габрово . Ицо каза,че има и дълга опашка и май е черничък.
Това е :)