BgLOG.net
By KuzmoKarajan , 13 March 2012



Градски впечатления

    Най напред: радвам се, че този месец свършва! Не знам. Каква беше тая работа с мартениците: „ Честита баба Марта , бла-бла-бла... ДА СИ БЯЛ И ЧЕРВЕН! “ Е кой нормален човек би искал да е в такива цветове? Бял и червен, що за пожелание е това? Ако си бял най-вероятно вече си покойник? Ако си твърде червен съвсем скоро ще бъдеш? Да не би това, че изглеждаш като сварен рак да носи дивиденти?
    „ Сине, тази вечер си лягай рано, че утре ще бъдеш сварен. - Няма да бъда, тате! - Ще бъдеш, синко. Ние сме скариди “. 
    И колко точно червентрябва да си? Ами ако замязаш на маймунски задник?

Сигурно се чудите как комиците измислят тия хитри смешки: Е отговора е сравнително лесен: в моя случай, казвали са ми, че съм обичал да ближа оловна боя като малък. От това е. А сега чета нацистка пропаганда. Даа, нямах щастливо детство. Не мисля, че бях обичано дете, често единствената ми играчка в кошарката беше тютюна за дъвчене на чичо ми. А и брат ми винаги е имал повече неща от мен. Даже палците на краката му бяха с няколко в повече. Тези работи дават отражение.

Бих казал, че по-добрите български комици задължително имат и по-добър английски. А общо взето, най-добрите имат най-добър. Не знам на какво се дължи, трябва да проверя дали не съм екстрасенс, но вече мога да позная до какво ниво владее този език някой комик, само като чуя смешките му: Стар виц – начинаещ; този наистина е забавен – средно ниво, А този, хахаха, ще ме скъса от смях, отличен стил – Cambridge ESOL. Точно така, хора, бих казал не се напъвайте да пишете, запазете силите си за клозета; посещавайте езикови курсове и гледайте Ю-тюб!... А този!? О, много добро, човека е направо преводач!

Бг комици: Beginner | Elementary | Pre-intermediate | Intermediate | Upper-intermediate | Advanced , сертификат!

Мисля, че имам отговора защо аз правя това, защо съм комик: Хората са доволни когато другите оценяват остроумието им. Но мен това не ми стига, аз искам да се кефят и на глупостта ми! За това моите теми са обикновенни, аз обсъждам баналните неща, например градските си впечатления. Ще ви демонстрирам... О, извинете, забравих да ви прочета правата: „Имате право на 1 телефонно обаждане, възползвайте се преди да продължите да ме слушате“.

Забелязали ли сте как хората като ходят по улицата много често се оглеждат във витрините. Сякаш за да проверят дали са те. Защо го правят, това би трябвало отдавана да им е известно. И как биха постъпили ако видят в стъклото отражение на млада корейка? Не знам, аз сигурно ще спра на място да погледна пак и ако още виждам корейка ще призная заблудата си: "Явно съм млада корейка! Кой иска да му направя масаж?"

Ето днес видях на витрината на един магазин за обувки следния надпис: "Купуваш две, плащаш една". Това малко ме обърка; влязох и разпитах продавачката: "Извинете, правилно ли схващам: „две на цената на една“? Това случвало ли се е, клиент да поиска да си купи само една обувка? Обувките не вървят ли принципно на чифове, по две - лява и дясна? Разбирам ако си алпинист и си пострадал от измръзване, и левият ти крак е 40 номер след ампутация на пръсти, а десния 45. Тогава да, но ще ти трябват 4 за да вземеш по една от чифт – малка и голяма. А мога ли да си купя една на цената на половин? Някой купува ли си панталон с 1 крачол..." и тук тя включи алармата и трябваше да бягам.И още нещо, което ми е непонятно в тази търговия: защо по дяволите в тези магазини слагат огледало на нивото на земята? Ниското огледало. За да разбера какво мислят за маратонките ми котките ли? Или ако спра да си поговоря с някой пияница проснат върху тротоара? "О, от тази гледна точка изглеждат перфектно, вземам ги!" (Това все едно е цитат от Ал Бънди)

Знаете ли кое още ме вбесява – уличните гайдари! И това дето момичетата от обявите за секс телефони на живо не са същите като от снимките в рекламите. Дори нямат нищо общо. Веднъж загубих 2 месеца и няколко заплати докато навия една такава да се видим. И какво – излизах с жена с 9 зъба... После целият полов живот изтече като на кинолента пред очите ми. Помислих, че това е края.Но да се върнем на гайдарите. Не съм фен на насилието, но на тези дори и Ганди би им скочил. Мисля, че единственото с което мога да сравня интензивността на удоволствието от свирнята на някой уличен гайдар, е звука от хирургически трион в операционната след мащабен железопътен инцидент .

Това е интересно. Забелязали ли сте, ако сте обикаляли из центъра на София, как до кофите за боклук винаги има някакъв изхвърлен стар фотьойл? Не знам на какво се дължи, но изглежда това е едно от предимствата на градския живот: Можеш просто да седнеш в него и да си починеш. Веднъж го направих: връщах се от Billa с две торби, реших да похапна... И се видях в новините! ...Е, не съм искал, но и това е начин да станеш известен.

О. Кей, ами Европейските практики: тоалетни "EKOTOI". Срещали сте ги в градинките. Не виждам нещо по-еко от това. И по-умно. Подвижната тоалетна, най-доброто доказателство за прогреса на цивилизацията. Кой културен човек не е мечтал някой ден да може да се усамоти в кашон изплескан отвътре с лайна!? (Това пък сякаш Ницше ми го е нашепвал в ухото).

WC врати: Но защо, защо вратите на обществените тоалетни са проектирани, така че да не стигат до пода и краката ти да се подават отдолу? Това не е ли като да ти продадат панталон с 3/4-ти крачоли. Да, ето кауза за която си заслужава да се протестира: Вратите на тоалетните да се удължат. До пода! Краката на нуждаещите се да се скрият целите!

Да, а камерите? Съгласен съм,че мерките за сигурност са много важни. Днес сутринта например лелчето пред тоалетната ми взе отпечатъци за да ми издаде пропуск с биометрични данни, но софтуера нещо блокира иии... нали разбирате, не се наложи да ползвам тази опция - кабинката! Сега да видим в химическото какво ще ми поискат като си занеса гащите след инцидента? Сигурно скенер на ретината​?

Какво друго? Случвало ли ви се е като на мен да изядете наведнъж цяла консерва грах? Това пробвали ли сте го? И няма предвид след работа да се приберете в кухнята, да сготвите или нещо такова. А да я отворите на място, веднага след като изезете от магазина, още в колата. Седите си вътре, зяпате километража, докато същвременно изяждате цялата шибана консерва грах! Не е ли страхотно?... Разбира се, че ви будалкам. Изобщо не ям грах. Мога да го ям, но не виждам никаква причина да го правя, докато нещата все още са наред.

О, това ще ви хареса: Вчера срещнах на улицата оная, телевизионната звезда, Венета Райкова и веднага я заговорих: " Извинете, 9 год. ми племенница ще влиза утре в болница , тя много ви харесва, може ли да ми дадете автограф?" - "О, така ли, разбира се. Много съжалявам, какво и е?" - " Ами налага и се да на прави аборт“.

Според мен тази смешка има по-добър вариант: Вчера срещнах на улицата оная, телевизионната звезда, Венета Райкова и веднага я заговорих: „Извинете, 3 годишния ми племенник е много зле, той много ви харесва, ще му напишете ли афтограф?“ - "О, така ли, разбира се. Много съжалявам, какво му е?" - „ Ами утре ще влиза в лудницата“.

Не знам дали за вас това е смешно, но все пак аз лично мисля, че съм талантлив. Е, не чак от калибъра на Норбърт Айнщайн, но по свой начин. Понякога обаче малкият хамстер, който върти колелото в главта ми се уморява и ето какво се получава: Нали я знаете оная песен на Валя Балканска дето лети на златен диск из космоса "Излел е Дельо хайдутин". Ето и добрата новина: достигнала е 2-ро място в денс чарта на Плутон. Още малко и сме на върха! Нищо чудно ако някой ден извънземните се приземят първите им думи да са: ‎" Абе, къде е този Дельо? Цялата Галактика говори за него! Космонавтите ги е страх да пътуват сами нощем..." Разбирате ли, мисля, че направихме грешка: Вярно, че парчето е добро, но ми се струва, че има вероятност да предизвика междупланетен въоръжен конфликт. Нали не искаме да даваме на никой повод, че сме терористи, за да ни докопат нефта и залежите от банички например.

Ето го вицът: UFO. Летяща чиния каца в полето край пътя. Люкът се отваря и се показва извънземен: "При-вет, зем-ля-ни-но". - "Марааба, комшу"! И и звънземният моментално побягва обратно с писъци: "Аа, и тук ли сте плъзнали бе мама ви ромска"!

Ами, това е. Какво за мен? Известен съм като Кузмо "Черния зеленчук", знаете. Поинтересувах се защо от малък ми викат така, и майка ми ми каза, че когато ме е правил баща ми бил толкова пиян, че мислел, че сади зеленчуци в градината. Всичко е ясно. Междудругото за малко да остана кръгъл сирак – тате ми починал по време на зачеването ми. Но мама и тя гледала да не не остава по-назад. Когато в милицията я питали защо пие толкова много като е бременна тя казвала "Ами налага се да пия за двама" и сочела корема си. Така че какво очаквате от мен? Но несмятам, че съм луд. По-скоро съм психиатричен особняк. Това е.

Само ще ви разкажа и приключвам. Цялата истина. Как се провалих като престъпник. Веднъж отидох да извършвам въоръжен грабеж в един дюнер. Сложих си чорап на главата, влязох и насочих оръжието: „ ДАВАЙ ПАРИТЕ“! А арабина ме пита: „ Парите? С кетчуп или майонеза “? - „ Да! Дай парите, маймуно“! - „ Аа, парите. За тук или за вкъщи “? - „ ЗА ВКЪЩИ “! - „ Аха. За вкъщи. А люто да слага ли “? До тук бях, отказах се. Даже си оставих пистолета

Наистина, колко често живота прилича на сън? Особено когато цяла нощ сте пили, свалите си гащите и клекнете да серете и в мига в който посегнете за ролката осъзнаете, че се намирате на колелото в трамвая.

Това беше всичко от мен. Ако и вие като мен не можете да кажете за никой нищо добро, значи сме приятели и заповядайте и следващия път.

​​

Legacy hit count
318
Legacy blog alias
68373
Legacy friendly alias
Градски-впечатления

Comments

By KuzmoKarajan , 1 December 2011

( оригинална идея Larry David)

ЖИВОТЪТ НЕ Е СОК ОТ ДИНЯ 



- Да ви кажа аз съм от комиците пред които публиката обикновенно мълчи като на изложба. Свикнал съм. Виждали сте предполагам Мона Лиза с ироничната усмивка? Точно така повечето хора реагират на шегите ми: „Хм, този пък...“ Сигурно и преди сте срещали лоши комици. Лош комик не се става просто ей така за една нощ. Нужен е талант и трябват много упражнения. Сега ще ви покажа: 

- Я само пак да ви погледна?... О Боже, тази вечер разочарованията направо нямат край! Тц, тц, тц!... Да-да, за вас става дума. E, какво, да не oчаквате да ви кажа, че съм много щастлив и, че се радвам да ви забавлявам? Едва ли? Такъв е живота, с парите от приходите от това шоу някой умник ще инвестира в по-големи цици за любовницата си, макар че сте дошли да слушате мен, добре де, да кажем нас нас, а не да я опипвате нея...

- Ето ви. Напълно сте ми ясни. Гледате ме тъпо сякаш ще ме разпознавате в полицията. Нали ви виждам: някой пият и пушат, други блеят с празен поглед, повечето дишате като неандерталци. Искате ли гевреци? Знаете ли какво е Stand-up комедия? Знаете ли за какво изобщо става дума?...Или сте дошли за моята история или си въобразявам и съм грандоман? Все тая.

- Всъщност защо искате да чуете какво ще ви разкажа? Познаваме ли се? Харесваме ли се? Е, добре, нека веднага ви предупредя, ОК, аз няма да ви харесам, чарът никога не ми е бил приоритет. И още нещо, този монолог не е приятен. Ако искате приятна вечер излезте още сега и вървете на тайландски масаж, строга господарка, педикюр или каквото глупост там харесвате.

- Какво, тук ли сте още? Добре, да поговорим тогава за живота. Живота? И какво значение има всичко това? Абсолютно никакво. Зиро. Нула. Дупка!...Много комици идват и само бърборят смешки на сцената, но не и аз, аз имам поглед върху нещата. Излизам тук и обсъждам вас, проблемите ви, вестниците, телевизията... Знам, Всички обичат да приказват за секс - смърт - религия - политика - морал - любов... проблемите в сужбата, децата, времето, здравословния живот.. О, не, помогни ми Господи! Ако трябва да пазя диети и да ям по 6 порции варени зеленчуци на ден за да живея добре - Майната му, искам да умра!...И "Омега - 3", гинко-билоба, витамините, бягащата пътечка, фитнеса, мамограмата, кардиограмата, и, Боже мили, ректоскопията! Какво, с всички тях и въпреки тях, някой ден неизбежно ще ви спуснат с ковчега и после идва ново поколение идиоти, които също знаят всичко за живота и ще ти казват кое е най-добро да правиш. А аз знам едно: колкото пъти съм послушал някой, все съм се преебал... Бягаща пътечка, фитнес, да бе, да ви кажа предпочитам да вървя да скубя бурени!

- Ами любовта? Каква тема! Хора луди ли сте? Защо ви е да си причинявате всички тези неща? Какво мислите, че ще ви донесе повече любовта освен скандали, нерви, изневери и хипохондрия? Нека ви обясня нещо за любовта: Има и изключения, но те са изключения, а не правило. Въпреки това което казват, любовта не побеждава всичко. Може би френската любов, но християнската - едва ли. И не трае вечно. Да, има и приятни моменти: вечери на свещи, морски залези, разходки в парка...но в края на краищата романтичните чувства от младостта ни някак си се редуцират до "каквото стане". Да кажем, че всеки 2-ма души на 1000 я карат добре. Но останалите? Вижте останалите...

- Ами празниците? Отвратителни са, мразя празниците: всички отчаяно искат да се забавляват по някакъв ужасно жалък начин. Какво празнуват, приближаването с още 1 година към смъртта?

- Когато някой човек му се случи нещо кофти, той казва: "О-о, защо на мен, Господи"! А Господ отвръща: "А защо не, глупако? Ти с какво си по-различен"? Да, амо че аз казвам на господ: "Ей, би ли повторил това още веднъж за пред адвоката ми"? Разбирате ли, смятам, че нещо в тоя свят въобще не е наред и мисля да го съдя. Точно така, кой друг ако не него? Да не би аз да съм виновен, че светa e калпаво творение? Във всеки случай Бог не дава шансове да спориш с него.

- Един ознат му писна от това и се самоуби. Защото сутрешните новини го депресираха. Кой би го обвинил? С ужаса, корупцията, насилието, бедноста, глада и геноцида. Болестите, тероризма. С глупостите за семейните ценности, позитивното мислене и псевдоморала. "УЖАСЪТ"! - казва героя в края на "Сърцето на мрака" Сигурен съм, че никой или малко от вас знаят, но по този роман на Конрад е правен "Апокалипсис сега". Ужасът! - дръжки. За щастие авторът в джунглата не е чел нашите вестници за да разбере какво е ужас.

- И защо да чете човек вестници и да гледа телевизия, ако това е всичко което те предлагат? Dr.Gonzo е прав: " Журналистите са банда кръвожадни педерасти. Журналистиката не е нито професия, нито занаят. Тя е ръждясал контейнер за безделници - врата към задния двор на живота, мръсен опикан ъгъл, достатъчен за някой ексхибиционист, който да се свие там с изваден пенис и да мастурбира като шимпанзе в клетка". 

- И какво? Научаваш за кланета в Дарфур, за взривен автобус в центъра на някой град, гледаш снимки на труповете, а после прелистваш страницата, поливаш яйцата с кетчуп и си довършваш закуската. Какво да направиш? Глад. Това е непреодолимо... Х, веднъж и аз обмислях да се самоубия, даже направих опит беше сравнително добър опит - очевидно не се получи.

- Но защо продължавате все още да ме слушате. Нямате ли си свой проблеми ? Знам, сигурно всички сте обсебени от тъжни малки надежди и мечти. Незадоволителен любовен живот, хемороиди, провалени бизнес начинания: "О, да бях инвестирал в онези фючърси за свинско шкембе, а не другите акции!" "Да бях ухажвал жената с по-големите цици!"... Да бях това, да бях онова. Нека ви успокоя: открай време е така, преди хилядолетия хората са си блъскали главите по абсолютно същия банален начин: "Ей, купих си нова къща с изглед към пирамидата, остават ми само 2 вноски", или: "Не мога да вредя сина си в добро ацтекско училище. Откраднаха ми колесницата, а нямам застраховка. Паднах от Вавилонската кула и си изгубих сандалите...". Моля ви, моля ви, стига с вашите "ако" и "трябваше". Брейк! Майка ми казваше: "Ако дядо ти имаше колела щеше да е тролей." Майка ми имаше само една ръка и като ходеше на театър ръкопляскаше с шамари по врата, ето така, но роди и отгледа блестящ ум - мен!

- Само че винаги съм бил голям карък. Толкова голям, че вднъж участвах в състезание за каръци и дори там не спечелих нищо. Нищо, зиро. Никога не съм получавал каквото и да е отличие, защото и това е политика както всичко друго в този лицемерен живот. Гласуване, присъждане на статуетки, пф, да бе!

- Но, дреме ми, не съм огорчен от несполуки, по нашите варварски стандарти не бях чак толкова зле. Чукал съм някой доста добри жени ( или поне така си мисля ). Бил съм на интересни места и съм попадал в интересни ситуации. Пил съм, писал съм комедия, и съм се забавлявал... Докато не осъзнах, че всъщност умирам. Не сега, веднага, но по принцип. Всички, без иключение, от раждането си вървим към смъртта. Всички, че и дори 1-ния % богаташи в тази невежа, безнадеждно корумпирана, подтисната и робска нация. И това за мен е неприемливо. Да си признаем, живота не е градина с рози. Огледайте се, да си жив е много трудно, сякаш си попаднал в мухоловка. Не знам за вас, но аз го виждам съвсем ясно. На хартия е; ако четете Букай или Куелю живота би могъл да е идеален. Но реалноста не е хартия.

- И в един момент просто се предаваш. Още се чудя защо изобщо се хабя да живея?... Добре, искате ли да го кажа, така че веднъж завинаги да проумеете живота? Представете си топла лятна вечер на морския бряг с цигулки и хармоника... ОК. А сега махнете всичко и си представете тая хармоника в задника. Това е, ако не сте го осъзнали мога само да ви посъветвам - излезте от стуора!

- Ето защо винаги ще твърдя, че каквато любов да получиш и дадеш; каквото и щастие да откраднеш или подариш; кавото и мъничко благоволение да намериш - не се ослушвай, вземи каквото дойде. Не се заблуждавайте, не всичко зависи от човешката ви находчивост. Скапания късмет е много по-важен фактор, отколкото въобще бихте допуснали. Знаете ли какъв е шанса един от милиард сперматозоиди да достигне яйцеклетката от която сте се родили точно вие? На го мислете, направо ще блокирате.

- Е, мисля, че ви стига толкова, схванахте идеята.
Това беше от мен. Благодаря ви, че дойдохте.


Legacy hit count
272
Legacy blog alias
47138
Legacy friendly alias
Животът-като-сок-от-диня--stan-up-монолог-

Comments