БРОНИРАН УЧЕБНИК

 Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който, несъмнено, се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече – този процес е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите:”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател, - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Закона/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.

БРОНИРАН УЧЕБНИК

Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който несъмнено се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече –  процесът е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите: ”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Законът/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.

Средствата за масова информация, или просто СМИ, без преувеличение могат да бъдат наречени лакмусовата хартийка на нашето време. На едни и същи информационни пространства мирно съседстват апокалиптични прогнози и прогнози абсолютно противоположни на тях.

            Настъпва глобално затопляне, топят се ледниците на Антарктида, заплашва ни световна катастрофа – крещят заглавията на статиите във вестниците и интернет-сайтовете. Глупости, всичко е наред, всичко върви по план, как може човечето-буболечка да наруши екологическия баланс на огромната Земя – не се съгласяват други.

            Всеки момент ще настъпи световна икономическа криза, Китай е изпомпил цялата доларова маса, Америка е включила печаната машина за пари – крещят експертите. Всичко е планирано перфектно, доларът е по-силен от всякога – успокояват ги опонентите им.

            По същия начин стоят нещата и с другите глобални проблеми. Песимистите настояват, че всичко отива по дяволите, а оптимистите, не по-малко убедително доказват, че всичко е тип-топ. Лавина от позовавания на официални източници, гръмки имена на учени, доклади на авторитетни комисии и даже филми на нобеловски лауреати – използва се всичко.

            Как да постъпи обикновения гражданин? На кого да вярва!?

            Отговорът тук е категоричен – не трябва да се вярва на никого. Всичко може  и трябва да бъде проверявано на основата на познаването на абсолютните закони на природата. Само знанието на тези закони може да даде на човека сигурност в утрешния ден, заедно с разбирането, кое и как може да се прави, а кое по-добре да не се започва.

            Колкото и да е странно, действията на болшинството от тези закони се развива направо пред очите ни, те са прости, разбираеми, но ние, под въздействието на инатливата си природа, предпочитаме да не се разделяме с ролята на мними слепци.

            Като пример можем да посочим „закона на развитието”. Той е формулиран така: „всичко се оценява не в процеса на развитието, а в неговия край”. Действието на този закон можем да се наблюдава повсевместно.

            Малкият горчив плод, преминавайки през множество междинни състояния, накрая се превръща в червена, сочна, вкусна ябълка. Невзрачното пиле, „грозното патенце”, става красив, грациозен лебед. А колко „малки трагедии” се случват с безпомощно крещящата топчица, докато израстне и се превърне във венеца на природата – човека!

            Можело ли е да се предвиди щастливия завършек на тези събития без да се знае крайния резултат? Разбира се, че не!

            Ние виждаме действието на този закон, но не го вземаме впредвид и не смятаме да го правим. Както е казал селекционерът Мичурин: ”Ние не можем да чакаме милост от природата, нашата задача е да вземем, каквото ни трябва”. Затова се месим във всичко, което можем, действайки по своите, чужди на природата правила, разрушавайки и унищожавайки всичко по пътя си. А от „закона на развитието” произтича следствие: „ тъй като крайният резултат на развитието не ни е известен, всичко в света има право на съществуване”. От своя страна това означава: „ нищо не бива да се поправя и унищожава!”

            Но ние не можем да се спрем. Виждаме в света маса вредни и пречещи на човека неща и явления. И какво сега, да не се борим с тях и да не се опитваме да ги поправим? Да не унищожаваме микробите, вредните насекоми и даже терористите? Въобще да не се борим за равноправие и демокрация? С озоновите дупки и наркоманията? Да оставим всичко както си е и нищо да не правим? Каква е тогава нашата роля на единствен разумен елемент на природата?

            Всъщност, ние хората сме единствения останал в природата елемент, намиращ се в процес на развитие. В края на пътя ни е гарантирано идеално съвършено състояние в общата природна система, тъй като за това сме били създадени. Но за разлика от неживата, растителната и животинската част от природата, на нас ни е дадена възможност да избираме. Ние можем да бъдем активна част от природата и да участваме в процеса на развитие, а можем да си останем, както днес – пасивна част. В този случай ние попадаме под влиянието на „закона на развитието”, който ни управлява противно на волята ни, тоест притискайки ни от всички страни, водейки ни през междинните непоправени състояния към крайната цел.

            Човекът може и е длъжен да вземе под контрол „закона на развитието”. За това той е длъжен сам да изучава и открива непоправените си междинни състояния.

От идеалния затворник към идеалния потребител

На времето немският психолог Франк, преминал през нацистки концлагер, оживял и след като се освободил, написал книга за психологията на затворниците. Целта на концлагерната обработка, смятал ученият, е да формира вида на „идеалния затворник” – човек, при който всяка заповед без каквото и да било осмисляне нахлува в краката и ръцете. При нормалния човек между получаването на заповедта и нейното изпълнение има поне малка пролука – за осъзнаване. Именно тя не трябва да съществува.

Същата история се повтаря при идеалния потребител. Заповедта „Купувай!” трябва да нахлува в краката и ръцете не-за-бав-но. Чул – стегни се – тичай – грабвай. Всяка нова стока, колкото и незначително да се отличава от старата, трябва да предизвика у идеалния потребител нетърпимо желание да я купи на всяка цена.

Цялата символико-семантична среда на съвременното общество, целия този с любов и старание изграждан виртуален „Остров на глупаците?”, състоящ се от СМИ, масова култура и народен образ, на който живее съвременния човек – всичко това е насочено към произвеждането на идеалния потребител.

Интересен въпрос: дали глобалния капитализъм  прави това съзнателно или несъзнателно? Моята версия е следната. Това е приспособителна реакция. Болезнена, безусловно, но насочена към съществуващия световен ред. По същия начин болното от дископатия тяло инстинктивно търси поза, при която не боли толкова. Тази поза не е красива и от гледна точка на здравия организъм е нерационална, но тя е приспособителна реакция към болестта. Щамповането на малоумници – това също е приспособителна реакция поради отсъствието на ново пространство за експанзия.

Как работи „Островът на Глупаците”? В тази огромна и нмогостранна дейност най-главна роля играят такива стратегически важни оръдия като брендовете/търговските марки/ и звездите. Да поговорим за тях.

Брендът – съвременото щастие

Брендът – това е относително дълго живееща и разпознавана марка стока. Но не само. Брендът е ключовата дума на епохата. Вече се говори за създаването на личен бренд, т.е. бренд от самия себе си. Провеждат се семинари „Формиране на личния бренд” /в интерес на истината никога не съм участвал в такъв семинар/. Логично е: човекът отдавна вече е станал стока, какъв е проблемът да стане маркова стока? Нали съвременният потребител се стреми да купува само маркови стоки.

Марковите стоки струват в пъти повече от стоките nonameпри абсолютно същите потребителски /и всички останали/ качества. В повечето случаи те са произведени в една и съща китайска фабрика. А компонентите за всички тях – без съмнение, са наляти от „едно и също буре”. Но независимо от това – марковите стоки струват в пъти повече. Можете да се доверите на търговеца със стаж.

Разбира се, самите търговци оспорват идентичността на марковите и немарковите стоки, но го правят все по-ненастоятелно, по скоро ритуално, по навик. Сега, въобще, се водят все по-малко разговори за реалните физически качества на стоките. Къде, всъщност, е проблема дали якето е топло или не, когато същото го носи Дима Билан? За физическите свойства на стоките се притесняват само в най-ниската ниша: за това говорят, може би само бабите по пазарите и по пейките  в парка. А на разглезената  публика и сервирай марки и престиж.

Днес, има все по-малко реклама, която се базира на реалните свойства на рекламираните предмети/ сладък, вкусен, топъл, бърз/ - това е миналият век. Днес говорят за „правилна бира”, за бъдеще, което „зависи от теб” – т.е за предмети виртуално – престижни. Кой би искал да пие неправилни неща и да не контролира бъдещето си? Именно! Значи, трябва да се купува.

Именно за това производителите предпочитат да влагат повече в бренда, отколкото в реалната стока. Създава се усещане, че стоката все повече се превръща в скучен придатък към бренда. Успешните предприемачи – това са тези, които са успели да реализират такава схема: да разработят търговска марка, след което да я продадат. И да си почиват. И това е логично. Разработената търговска марка, в наши дни, струва много повече от фабрика, произвеждаща съответните стоки. Фабриката, произвеждала някога тиганите „Тефал”, отдавна е закрита, фирмата, струва ми се, е банкрутирала. А брендът е продаден. И продължава да живее и да печели пари за стопаните си.

Това, че се инвестира повече в бренда, отколкото във физическата реалност, довежда до напълно прогнозируем резултат. Рекламата става все по интригуваща, а стоките – все по-лоши. Е, на кой му пука за стоките! Допълнителен повод да се купи нещо новичко.

В наши дни се брендира абсолютно всичко. Включвайки такива неща, които, би трябвало, да представляват чиста функция, като гъба за миене, тоалетна чиния или тенджера. Независимо от това и в тази област има свои фаворити и аутсайдери на престижа. Веднъж се запознах с една кичозна дама, на която гостувах. ВСИЧКИТЕ предмети в банята и кухнята бяха от най - скъпите марки. Щом забеляза, че задържм погледа си върху нещо, тя направи коментар:”Старая се, всичко до което се докосва ръката ми да бъде от най-престижните марки”.

А неотдавна на обучението в нашата фирма опитна продавачка учеше новобранците как да работят с клиентите:

- Кажете: „Да, това е скъпо. Но ако уважавате себе си, непременно трябва да си го купите”.

Новобранците записваха в тефтерчетата.

И това е самата истина! Съвременния човек, когато купува, плаща не за свойствата на стоката, а за повишаване на самоуважението, самооценката. В определена степен така е било и преди, но днес това явление се разрастна и стана водещо и глобално.

Защо именно днес брендът е така необходим на хората?

Той е заместител на уважението. А уважението е много необходимо на човека, необходимо е усещането за своята значимост, ценност. Без това е немислимо да се живее. Не случайно пияндетата изясняват вечния въпрос:”Ти мен уважаваш ли ме?” Което е в ума на трезвия, на пияния е на езика: уважение иска всеки, но на трезво за това не се говори.

И тук на помощ идва брендът. Стъпва с меки лапички, като приятелче. Като алкохол, като „прозак”. „Купи Х, - шепти брендът – и ще те уважават”. И той купува. Като първа стъпка, разбира се, нашият герой започва повече да уважава себе си, защото на другите не им пука за него. „Освен това, - шепти брендът,- ти ще принадлежиш към кръга на избраните, които също ще си купят Х. Е, нека да не е на избраните, но поне няма да е на изпадналите. На убитаците – мърлячите – задръстеняците. Ти вече не си сам – ти си с нас. С онези, които имат Х”.

Това дава надежда. Надежда за какво? Ами, че момчето, имащо ТОВА, няма да се загуби в живота. И накрая всичко ще е Кока-Кола. А надеждата, сами знаете, струва скъпо.

Това също е особен вид болезнена приспособителна реакция към ужаса на разпиляния живот – без смисъл, без цел, без осъзнаване на себе си.

Ето защо човек се нуждае от търговската марка.

А на глобалния бизнес тя е необходима за да пробутва:

Защо запалиха звездите?

Брендираните, марковите хора – това са така наречените, celebrities. Това също е явление на нашето време.

Преди ги нямаше. Преди имаше талантливи актьори, изключителни изобретатели, гениални учени, забележителни писатели.

А звезди нямаше. Какво представлява съвременната звезда? Това е концентриран и персонализиран израз на съвременния начин на живот. Нещо като човек –сандвич, носещ върху себе си реклама. Само че, сандвичът я сваля след като свърши работния ден, а звездата ... Тя така живее. Тежък труд, няма спор, но и доходът не е малък.

Понякога звездите пряко се ангажират да рекламират нещо, но това не е задължително. Те рекламират самият кичозен начин на живот: непринуден, завладяващ, пълен с изискани наслаждения. А той от само себе си предполага увеличаване на потреблението на все нови и нови модни, престижни, съвременни вещи.

Звездата може условно да е певица или актриса, но това съвсем не е задължително. Не е задължително звездата- певица да може и да пее. Още повече, да пее прекалено добре даже и е вредно: това може да породи у слушателите комплекс за малоценност/ аз така не мога и никога няма да се науча/, а това пречи на душевното единение със звездата, на сливането, на самоидентификацията. Ако тя може нещо, което аз по принцип не мога, може да се загнезди еретична мисъл като: „Тя си има свой живот, аз мой и няма какво да и подражавам”, а това не е правилно. Звездата трябва да е близка, своя, същата, обикновенна и посредствена, като публиката, за която звезди.

Рядко гледам телевизор, защото моите впечатления от видяното често са доста остри. Дълго време се дивях: защо във всичките тези ток- и прочее шоу знаменитите и кичозните дами, всички без изключение имат маниерите на чистачки: също толкова вресливи, по същия начин вулгарно жестикулиращи, фръцкащи се? „Защо не ги научат...” – си помислих мимолетно. А след това разбрах: така трябва. Ако се държаха като лейди – ще престанат да са свойски, няма да искат да им подражават. А звездите са запалени именно за това.

Впрочем, има звезди и те, според мен, стават все повече, и без всякаква професионална обвързаност. Звезди в чист вид. Те не пеят, не танцуват, но независимо от това са звезди. Те просто „подклаждат огъня”, показвайки на плебса към какво трябва да се стреми. Това е някакъв ходещ еталон на съвременно поведение. При нас дойде американския израз „икона на стила” – ето това е то. Те произнасят сентенции, те учат как да се живее и не просто учат, а в качеството си на образец публично изживяват живота си. Така трябва!

Заедно с това ни учат на всичко на света. Ако преди са искали, да предположим, да направят предаване за възпитанието на децата – канеха педагог, за прическите – фризьор, за готвенето – готвач. Днес тази отживелица на стария режим е щастливо преодоляна. За всички изброени потребности – канят звезда. Защото тя е обобщен образец на съвременния човек. Тя знае всичко, а което не го знае, значи то не трябва да се знае.  Главното, че тя знае: живей за мига! Весели се! Давай жега! Потребявай!

Една от тези звезди, Ксюша Собчак, веднъж каза гениалното:”Някои  хора се радват на живота, а ОСТАНАЛИТЕ им завиждат до смърт.”  Не другите, а именно – останалите. С други думи, има само два типа поведение – правилен: да купонясваш, да се забавляваш, да потребяваш и презрен: да завиждаш до смърт на удачливите. „Друго не е дадено”, както се казваше един отдавнашен сборник за публицистика от перестройката.

Който не е с нас е наш враг и трябва да падне. Който не иска да врещи, пищи и консумира – той е саботьор, вредител, враг на народа. Той наистина е враг на новия световен ред.

Да поговорим за този враг. Какъв  е той?

Лузерът – антипод на  звездата

Съвсем скоро, който не пожелае да си смени ай-фона с нов, още преди да разбере как работи стария, ще се приравнява към категориите вредител и саботьор. Той, всъщност, подкопава, ако не съществуващия обществен и държавен строй, то икономическия ред със сигурност.

Този вредоносен субект, както се казва, не просто го гонят, а го измитат с проскубана метла от човешката общност. И така му се пада: не пречи на глобалния бизнес да прави гешефти, че виж как си се  наперил – не ти трябвало, ти да видиш...

За активна борба с врагът преди всичко трябва да го компрометираш – това е законът на всяка война. Нашите винаги са чудо-юнаци, а враговете – винаги мерзки уроди, предизвикващи само отвращение.

Съответно и врагът на съвременния световен ред е отвратителен, смешен и сдухан. Той се нарича неудачник, лузер/губещ/ и задръстеняк. Той не е успял да се вгради в съвременния сияещ свят поради своето слабоумие, неспособност и неразбиране. Освен това е болен от завист към УСПЕЛИТЕ и мечтае за скапана тъпа уравниловка. Затова не бива да го жалим – трябва с отвращение да го презираме. По-добре да стоим по-далеч от него, за да не се заразим с духа на лузерството, който витае около него. Даже и да писне нещо, на кой му пука.

Защо ни е необходим този образ? За да може навреме да предотвратяваме всякакви съмнения. „Разсъждаваш като лузер”. А кой иска да е такъв? Именно! Значи, млъквай и се стреми накъдето са те насочили. Такъв е смисълът на този персонаж.