Всичко е в ръцете на младите!

И дори да разбираме, че желанията ни са егоистични, какво от това? Даже им се радваме, защото без тях как щяхме да достигнем цялото това великолепие? Да, ние се раждаме егоисти. Допускаме, че в определена степен това не е добре, за което ни говорят и религията, и морала. Но това не ни кара да страдаме. Плюем на морала и гребем купища пари, макар и по някога да чувстваме вина пред бедните и се стремим да им помогнем. Какво да се прави: всекиму – неговото. Така че, ако си затворим очите за това, което ни се струва негативно, може да се живее.

И едва с идването на глобализацията постепенно забелязваме, че не всичко е така просто в „датското кралство”. Глобализацията се стреми да обедини всички хора, живеещи на Земята, за което в самото начало много се радвахме. Появиха се нови възможности да се правят пари, икономиката стана глобална, най-накрая се появи възможност да се види най-отдалечената точка на планетата. „Тук беше Пешо!” Чувстваме се доволни и щастливи. Егото ни бушува, изискванията му нарастват. Искаме все повече да се издигнем над другите, да им покажем колко сме „печени”!

Заедно с това, обаче, сме свидетели, колко много се увеличиха ненавистта, войните, жестокостта, извращенията. „Така е било винаги, но са го криели от нас” – казват някои, „изключвайки” се по този начин от реалността, затваряйки се в своя тесен, но все пак личен, свят от интереси.

Но мнозина усещат все по-голяма празнота, разочарование, горчивина. Защо се случва така, че колкото повече учим и работим, в крайна сметка се чувстваме все по-зле, а светът става все „по-тъмен”?

Глобалната взаимовръзка е научен факт. Преди някъде живееха африканци, някъде – французи, китайци и всички бяха разделени. Днес всички сме взаимосвързани и взаимно зависими. Съединяват ни не само маршрутите за доставка на стоки и техните наименования. Ние сме свързани чрез някаква вътрешна мрежа, довела до глобализацията, а заедно с нея и до кризата, която да заяви „публично”, че връзката ни е неправилна, защото е егоистична и че цялото зло в света е от отсъствието на правилни връзки помежду ни.

Ние всички сме антиглобалисти. Не искаме друга връзка, освен тази, която ни диктува нашето его.

Искаме да си останем там, където се намираме, в егоистичното си разбиране за новия, тоест глобалния свят и затова да не го приемем. И да казваме: „Да става каквото ще!” Значи така ще стане. „Аз ще бъда” – както казва малката ми дъщеря. Ще продължавам да бъда вълк по отношение на другите, ще ръмжа по тези, които не приемам, ще им се нахвърлям, стараейки се да ги унищожа… Ще мисля само за своя малък, но същевременно голям проблем и ще съществувам само за себе си…

Ние – поданиците на егоистичната връзка, се страхуваме да я загубим, защото нямаме алтернатива. Страхуваме се от неизвестното и страдаме, страдаме …

Страхът е днешното общо състояние на света. Има малък страх – от това, че нямаме определени неща, например, пари или работа. И голям страх, роден от малките – страх от отсъствие на смисъла на живота. По-нататък какво? За какво да се живее? Страх от това, че не виждаме перспектива за добро бъдеще. И тогава, търсейки избавление от страха, започваме да търсим отговор у ближния си, започваме да мислим за него, като за необходим елемент от съществуването си, без който не виждаме бъдеще…

Сега, в днешно време, за пръв път в човешката история достигнахме точката на свободния избор.

Или се чувствам като горд индивидуалист, яхнал вълната на успеха си, и от такива като мен се състои социума. Или, чувствайки се като член на интегралното общество, преставам да мисля за себе си. Обслужвам тях и им осигурявам всичко необходимо. Обществото възпитава мен и аз възпитавам обществото.

Всъщност, това е колосален психологически момент, нова човешка психология, когато всеки усеща себе си и другите като единно цяло. Няма „аз” – има „ние”. Вече не се намирам на еднопосочна улица. Между нас има връзка, базирана на общата цел. Свързва ни желанието да не причиняваме зло на другия.

Така постепенно се изгражда абсолютно друга взаимовръзка. В нея аз започвам да разбирам, че грижата за ближния, за неговото благоденствие, ще ми осигури спокоен и щастлив живот.

Сегашното състояние на младежите отразява реалността на 21-ви век.Привидно младежите днес може да изглеждат повърхностни, безразлични, изгубени във виртуалната реалност на смартфоните и таблетките, но истината по въпроса е, че те са много по-развити от нас. Това е поколение, което живее и диша в свързания, бърз и интегрален свят, в който политическите граници не съществуват и в който всички са граждани на глобална сфера.

Ако „погледнем” в техните сърца, ще открием цяло едно поколение, което не се стреми да следва безопасния път на колеж, кариера, деца, а иска да знае „За какво”? Те искат да разберат своята роля в света и вида на връзката, която трябва да установят за достигане на щастие. Ето защо те са непокорни на училищната система, която сме построили. Те не се нуждаят от мъртва информация, а от възпитание в пълния смисъл на думата.

Образователната програма на 21-ви век не трябва да бъде насилствено вкарване на информация в младите. Вместо това, тя трябва да предоставя социални умения, помагащи им да преодолеят отчуждението и недоверието, които изобилстват в днешното общество. За да направим младите активна сила в инициирането на социална промяна, трябва да им помогнем да разберат закона на новия свят. Дори по-важното, трябва да им помогнем да разберат какво могат да направят, за да използват тези закони в своя полза.

По собствен начин младите принуждават нас – поколението на стария свят – да осъзнаем, че светът се променя и ние трябва да преосмислим нашата позиция в него.

http://ariresearch.org/global-education/454

Фактът, че депресията е заболяване номер едно в света в момента, не трябва да ни плаши. Но какво да се опитаме да разберем от това? Какви са причините, които стоят зад този номер?

От тук на къде?

По принцип ние сме емоционални същества, мотивирани от нашите усещания. Мисълта ни просто подобрява нашето емоционално развитие, но тя не е източникът. Човек се развива според четирите стадия на желанието, чрез които преминаваме през всяка ситуация. Това са неживо, растително, животинско и човешко ниво. До сега човечеството се е развивало в първите три или с други думи, на индивидуално ниво. Излезли сме от пещерите преди много време и сме спрели да преследваме животните. Човечеството е постигнало велики неща. Достигнали сме върха във всяка област от нашия живот: научна, технологична и социална, и именно за това ще бъде трудно да постигнем повече.

Време е да спрем с нашата игра

Тъй като сега сме на степента на развитие на човешката част в нас, важат различни правила. Нашата основна човешка природа, която ни кара да бягаме от опасности и да преследваме удоволствия, повече не може да намери нови източници на напълване както преди, защото за да се напълни желанието на човешко ниво, е нужно напълването да бъде взаимно. Тъй като този етап от нашето развитие също се разделя на неживо, животинско, растително и човешко ниво, все още имаме да правим доста подготовка. От историческа гледна точка, сме развивали различни рижими, националности, езици, заедно с икономическите и социални механизми, които действат и до сега. Сега е време да спрем с нашата игра и да се възползваме от възможността пред нас по иновативен и нов начин.

Коригирано отношение

За да може човечеството да увеличи стойността на живот по добър начин, трябва да приемем нова ценностна система, която е подходяща за сегашния колективен етап на съществуването ни. Развитие на индивидуална основа е нещо от миналото и за да напредваме към новата ера, трябва да приемем ново отношение към живота. Това, което преживяваме напоследък, са нови глобални кризи, които обаче са признаци на приближаваща нова ера.

От този момент нататък само глобални инициативи и интегрално мислене ще ни издигнат към по-добро бъдеще. Това може да звучи доста „виртуално” в сравнение с конкретните проблеми, с които се занимаваме днес, но не би било разумно от наша страна да отхвърляме някои от възможностите ни преди да сме ги изпробвали.

Планът

Практически етап за обновено човечество:

1.   Ново глобално образование;

2.   Цел на образованието: самият човек, тоест да променим себе си вместо да придобиваме повече знания;

3.   Метод: изграждане на подходяща среда за подбуждане на масова промяна.

Образованието означава да разберем и да се съгласим, че трябва да седнем и от нулата да учим как образованието да стигне до сърцата на хората по най-добрия начин.

Целта на образованието е да разберем, че всъщност до сега не сме се занимавали с този въпрос, тъй като целият ни напредък е бил материалистичен и технологичен. Трябва да започнем да изграждаме нови средства за обучение на хората, как да прилагат емоционалния „пакет”, който ни прави хора, по полезен за целия свят начин. Така че там, където има страдания, депресия, война и глад, ще можем да създадем благоденствие и сигурност.

Обкръжението: Основният принцип на образованието е да обясним на хората колко важно е нашето обкръжение като основно средство за човешкия напредък.

Достигане

Как да достигнем до всеки човек в света? Можем да започнем да се образоваме чрез стандартни канали на комуникация: интернет, телевизия, радио и вестници, които са източниците на живот на нашето поколение. Можем да разработим различни нови програми за различни целеви аудитории, но остава единствено въпросът: „Готови ли сме да се впуснем по новия път?”.

Ако обобщим факторите, които ни формират, ще видим, че накрая сме управлявани от два източника: нашите вродени елементи и информацията, която приемаме от нашето обкръжение през хода от живота ни.

Интересното е, че науката е достигнала до подобни заключения. От 1990-та областта на поведенческата генетика печели основа. Тази област на науката търси връзка между гените и личността,  човешките познания и поведенческите качества, също като раздразнителност, предприемчивост, срамежливост, насилие и сексуални желания. Един от първите изследователи в тази област е бил професор Ричард Абстейн, ръководител на отдела за научни изследвания в Херцог Психо-Гериатрична болница в Йерусалим, Израел. Проф. Абстейн твърди, че гените определят около 50% от нашите черти и останалите се определят от обкръжението.

Тъй като не можем да променим нашата вродена структура, ние трябва да се обърнем към втория елемент от който зависи  развитието ни – нашето обкръжение. Единственото нещо, което може да направим, за  да постигнем  напредък в осъществяване  целта на живота ни, е да изберем обкръжение, което ще ни подтикне към това.

Разбирането на този принцип изисква достатъчно осъзнаване, но очевидно много хора в днешно време вече са го придобили.

Ако искаме да променим нашето отношение от егоистично на алтруистично, ние трябва да доведем себе си до състояние, в което желанието ни  да се грижим за благосъстоянието на другите и да се свържем с тях, е доста по-голямо от желанието ни за всякакви егоистични притежания. Това можа да се случи само ако ценностите на нашето обкръжение потвърждават, че алтруизмът е най-високо ценен.

 Ние сме създадени като социални, егоистични създания. Следователно, няма нищо по-важно за нас от мнението на тези около нас. Ние сме напълно и неволно контролирани от възгледите на обществото  и  сме готови да направим всичко, което можем  за неговата благодарност, признание, уважение и слава. Ето защо обществото може да внуши голямо разнообразие от ценности и поведение на своите членове.

Обществото също изгражда критерия , който ние използваме, за да измерваме нашето самоуважение и самочувствие.  Следователно, дори когато сме сами, ние действаме според  кода на обществото. С други думи, дори ако никой не знае за определено действие, което извършваме,ние все пак ще го направим заради нуждата от признателност.

За да започнем да изграждаме нашето желание за грижа за другите и да сме свързани с тях като част от единна система, ние трябва да сме в общество, което подкрепя това. Ако хората около нас оценяват алтруизма като най-високо ниво, всеки от нас ще бъде естествено принуден да се подчини и да го приеме. 

В идеалния случай, нашето обкръжение трябва да проектира следното: „За да достигнем равновесие с Природата, да бъде добре за другите, за единната система от която ти си част.” Когато желанието за алтруизъм е очевидно в обкръжението ни, ние ще приемем тази цена за него. Ако се сблъскваме с напомняния и уважение към алтруизма, където и да отидем, нашето отношение към другите ще се промени. Постепенно, колкото повече  мислим за това, толкова повече ще искаме да станем здрава част в единната система.

Когато нашето обкръжение бъде съставено от хора, които търсят равновесие с Природата, ние ще се чувстваме защитени, щастливи и безгрижни. Това е начин на живот към който Природата води човечеството.

http://ariresearch.org/education-principles/realizing-our-free-choice#more-307

Сегашното състояние на младежите отразява реалността на 21-ви век. Привидно младежите днес може да изглеждат повърхностни, безразлични, изгубени във виртуалната реалност на смартфоните и таблетките, но истината по въпроса е, че те са много по-развити от нас. Това е поколение, което живее и диша в свързания, бърз и интегрален свят, в който политическите граници не съществуват и в който всички са граждани на глобална сфера.

Ако „погледнем” в техните сърца, ще открием цяло едно поколение, което не се стреми да следва безопасния път на колеж, кариера, деца, а иска да знае „За какво”? Те искат да разберат своята роля в света и вида на връзката, която трябва да установят за достигане на щастие. Ето защо те са непокорни на училищната система, която сме построили. Те не се нуждаят от мъртва информация, а от възпитание в пълния смисъл на думата.

Образователната програма на 21-ви век не трябва да бъде насилствено вкарване на информация в младите. Вместо това, тя трябва да предоставя социални умения, помагащи им да преодолеят отчуждението и недоверието, които изобилстват в днешното общество. За да направим младите активна сила в инициирането на социална промяна, трябва да им помогнем да разберат закона на новия свят. Дори по-важното, трябва да им помогнем да разберат какво могат да направят, за да използват тези закони в своя полза.

По собствен начин младите принуждават нас – поколението на стария свят – да осъзнаем, че светът се променя и ние трябва да преосмислим нашата позиция в него.

Решение: Да се включат младите.

За да се изведе светът от сегашната криза, трябва да подготвим ново поколение възпитатели – да бъдат наясно със законите на новия свят и да ги усещат в себе си. Основата за възпитателите на това поколение са младите. Освен това, платформата, на която тази нова система за образование ще бъде построена вече съществува – Интернет.

Интернет съществува фактически навсякъде. Мрежата вече е доказала способността си да насърчава социални и културни идеи, и да мотивира хората към действие. Тя черпи сили от своята откритост, събирателност и интерактивност, но най-вече от факта, че в Интернет всеки човек наистина се зачита.

Мрежата позволява всеки човек в света да се запознае с всяко явление и идея, и да повлияе на глобалните промени. Въпреки че Интренет все още не е напълно вездесъщ, това е инфраструктурата, която е доста по-лесна да се създаде от създаването на безброй много виско качествени колежи.

Тъй като сме създали образователна система, която подготвя нашите деца за живот в стария свят, сега трябва да построим виртуална образователна система, един вид безплатен онлайн универсисет, който образова младите за новите отношения, които трябва да създадем в глобалната ера, като по този начин това ги прави възпитатели на новото поколение.

Като част от обучението, младите ще учат, че егоизмът, тоест желанието да се насладят за сметка на останалите, е основна причина за страданието в света. Те също ще изучават природата на интегралната система в природата, за да разберат защо отношенията на взаимна загриженост и толерантност са единственото устойчиво решение за живот в един взаимносвързан свят.

Всеки младеж, завършил обучението, ще получава диплома от ООН и ще бъде обявен за „Глобален възпитател”, квалифициран да обучава деца в своята страна от ранно детство до съзряване.

От опита ни с младите групи в световен мащаб, виждаме, че те са очаровани от предизвикателството на такъв проект. Освен това, съвместното учене, което виртуалната среда позволява, създава социална среда за обучение, която свързва всички пропасти – етнически, културни, религиозни или расови – позволявайки всеки човек да бъде интегрален и взаимно допълнен.

Ако прилагаме опита, придобит от нас, и си сътрудничим в създаването на онлайн университет, който да квалифицира утрешните педагози, ще започнем промяна в епични размери. Тези възпитатели и преподаватели ще въвеждат децата в сложностите на живота в интегралния свят чрез игри, клипове, дискусии и пряко взаимодействие. По този начин новото поколение ще израстне: грижовно, внимателно, съчустващо и наясно със законите на живота в новия свят.

Ако възпитаме едно поколение, те ще възпитат всички поколения за напред.

Практически мерки:

Под егидата на ЮНЕСКО, трябва да създадем академична институция, която да допълва образованието в колеж. Целта на институцията ще бъде да учи за глобалността в духа на сътрудничеството и взаимното разбирателство. Като част от проекта, трябва да бъде създадена неполитическа международна педагогическа институция, която ще включва световно известни експерти в твърдите науки и в социалните науки. Тези експерти ще разработват учебни програми за интегралния свят и ще ги адаптират към манталитета и културата на всяка страна.

След като институцията е саздадена, правителствата трябва да направят така, че да се вземат завършилите програмата „Глобално образование” в образователните заведения. Включването на младите, коита са завършили тази програма, ще трябва да бъде подпомогнато от друга „Международна година на младежта” към ООН и да вземат най-голям приоритет в ООН и ЮНЕСКО.

ЮНЕСКО може да доведе до създаването на виртуална система на обучение, от която светът се нуждае днес. По този начин не само ще демонстрират своята грижа за благополучието на човечеството, но ще го доведат до светло и славно бъдеще.

http://ariresearch.org/children-youth-education/a-problem-as-well-as-a-contribution