Мери, като гледах репортажа се сетих за разказ на майка ми как в края на 30-те години на миналия век са вървели през еднометрови пъртини, за да отидат в другата селска махала на училище. Предполагам обаче, че тези деца са далеч по-любознателни и амбицирани, отколкото осигурените с всичко ученици от градовете на нашата бедна татковина. Колкото до колегата - ако трябва да се напише само една дума - БУДИТЕЛ. А за институциите - мисля, че и подобни репортажи не биха ги събудили....

Наистина може би не е нужен коментар.Плаках от срам и от неудобство - при какви условия работим ние и при какви колегата.И от мен ДЪЛБОК ПОКЛОН И УВАЖЕНИЕ ПРЕД ТРУДА НА УЧИТЕЛЯ С ОГРОМНО СЪРЦЕ !

УЧИТЕЛ, връщащ ни към духа на старото даскало с един чист заряд и спокойствие, въпреки мрачната скучна стая. Той има оная простичка методика и прагматизъм, който отдавна го няма. ТОЙ говори със сърцето си, за своята мисия, не го вълнуват кариерното развите, бумащината и някакви излишни напъни да се хареса на тоя и оня- удивлявам се на чистота , всеотдайността към учениците и стоицизма му. Такива колеги заслужават медали, награди и титли- има какво да научим и от тях, и от децата им - нямат екстри,  нямат техника, борят се с трудностите и искат да учат. Грозна действителност-къде е равният старт?  Има много въпроси, но и мъдрост, умиление и място за възхищение.

Поклон и от мен. Стана ми много болно и същевременно много топло и хубаво от "уюта" на тази класна стая, запазила чистотата, любовта и всеотдайността на българския учител.

Много точно го казва gyga "ТОЙ говори със сърцето си, за своята мисия, не го вълнуват кариерното развите, бумащината и някакви излишни напъни да се хареса на тоя и оня- удивлявам се на чистота , всеотдайността към учениците и стоицизма му. Такива колеги заслужават медали, награди и титли- има какво да научим и от тях, и от децата им - нямат екстри,  нямат техника, борят се с трудностите и искат да учат."

И нека се замислим какво имаме ние, какво искаме още и колко безочливи сме понякога..

А колко малко му трябва на човек..

Може би точно в тези затънтени места, малки селца и градчета ще съхранят българското, защото се губим като нация, култура и бит.

Българинът вече не е така добросърдечен, отзивчив, гостоприемен и т.н.

Това е истински учител!

Предполагала съм, че в малките селца на България нямат всичко, с което ние разполагаме, но не съм допускала за толкова отчайващо положение.

"Будител " има повече професионално съдържание като степен на професионализъм от тия притурки , които ни закичиха и ни натикват с някакви задължения, които по-скоро ще ни отдалечават от тънкостите в истинското майсторство да успяваме да решаваме проблемите на обучението. Виждам,че колегата е просто- учител , но по-главен от стотиците, изписали куп излишни планчета и отчети.  Мисля си , че колежката е права. Често преиграваме излишни театри и от инициативи забравяме за какво сме в училище. Понякога се въвличаме в такива щуротии, които си харесваме възторжено, с чувството ,че сме направили гениални открития, но те нямат никаква дългосрочна стойност като образователно и възпитателно въздействие. .А в тези селца  простичко , мъдро и прозорливо си вършат пряката работа. Не ги идеализирам тези учители, но те са обикновено скромни и безимени радетели, които са далеч от нашите условия . И  май работят много по-спокойно.

Трябва да ви кажа, че публикувайки подобни статии и истории, е редно да си сменя снимката на профила, за да не изглеждам толкова щастлива, защото на фона на " съвременното" образование в това забравено от Бога училище да изглеждам така, си е направо цинично...

Нека да не забравяме, че някои от най-великите българи са завършили килийни училища. Второ, строителите на Съвременна България в периода 1879-1944 г. завършват училища в предимно малки селца, след което завършват Сорбоната и други престижни европейски университети , връщат се и изграждат България след Освобождението. Относно ходенето на километри до училище. Плакох, когато четох дневника на една китайска ученичка, изнесен тайно от французи - става дума за днешен Китай, където в селата прогресът е спрял отпреди нашето килийно училище - момичетата в днешен селски Китай най-често приключват с учението на 12-14 г. възраст за да работят на полето. Това момиче нямаше пари за моливи за писане и пътуваше всеки ден 20 км. пеш на отиване и още толкова навръщане за да ходи на училище. В ютубе съм гледал клип, в който е показано как колумбийски деца пътуват километри през джунглата - през висящи мостове тип трамвай, покрай водопади и пропасти за да отидат на училище. Така, че ако има искрицата в едно дете, то ще пребори света за да учи и да успее. Мисля, че не толкова съвременни учебни средства липсват в този тип училища, а искрицата.

Колегата ме върна 10 години назад,когато и аз работех в такова училище и преподавах в слети паралелки.Стана ми мило за училището , в което започнах работа на 19 години и което затвориха след честване на 150 -годишнината му!А после се оплакваме,че нацията ни е неграмотна!Докато се затварят училища създадени по време на турското робство (с личните средства на жителите на населените места) ,разрухата ще продължава!Дано училището от репортажа да оцелее.

Добре си го написала. И аз съм си задавал такива въпроси. Но знаеш ли, дъщеря ми от пет години е в Германия и сама финансира следването си. Предполагам, че и тя е учила "Човекът и обществото". Но това не й попречи през най-трудната година от престоя си там - първата, когато едновременно гледаше едно бебе и учеше немски език, да ми напише: "Тате, застанала съм на "Deutsche Ecke" (буквално преведено "Немския ъгъл" и пея "Тих бял Дунав..."

И аз като боец на Партията имах дисциплина "Критика на буржоазните теории", в рамките на която учех критика на Фройд, а Фройд го четяхме апокрифно.

Но както е казал дервишът "Не се подвеждай по очевидното, всичко отминава" :)

Kакво пише за Митко Плаузов и шестте ястребинчета? Накой въобще, спомня ли си ги?

Спомня си ги,но не знае коя истина е вярна,дали сегашната или преддесетоноемврийската

.... Продължих да мисля и даже разговарях с интелигентна приятелка. Относно по- горният пост!.... Сртелям направо....

1/ Пише ли за Митко Палаузов, и ястребинчетата?
2/ Прабългарите са пили и яли със славаните. Или са били просто завоеватели. "Поробили", даденото население....
3/ България, платила ли е 14 тона злато(репарация), на Русия. След Освобождаването, ни от Османско робство?
4/ Каква е думата Турско или Османско робство, или поробване?
5/ Кой е предал Левски? И спомената ли е сестрата на поп Кръстю? И това, че той е изпил парите от касата на Комитета?

.... Наистина достта "странни" въпроси! Но аз от дълго време, немога да си обясня, че индивид роден след 1977- ма година. Незнае, кои са ястребинчетата и Митко Палаузов! И адският абсурд, да се кандидатсва във ВУЗ! Според версията написана в учебника на декана на даденото учебно заведение....

(Deneb_50).... Истината винаги се намира според бърз паралел на строят в който се развива. Даденото действие.... Конкретният пример, който аз съм си извадил е.... 681 година никъде няма "поробител", да седне и да пие и яде и да другарства с "поробеното" население!.... "Сигнал", също бяха забранени! Но ги има на плочи и сплитове на "БАЛКАНТОН"....

Има ги и все още ги има,даже ни гонеха с милиция от концертите им,а и тях също

1.Дали пише за Митко Палаузов, не знам, но аз съм разказвал на моите деца за него. И за ястребинчетата, и за оная граната, която полицаят хвърлил, за да си играят...

2.Дали прабългарите са поробили славяните не знам, но тази робия със сигурност е била по-добра от византийскта

3.Не знам България дали е платила това злато. Но знам за "българското чудо" през седемдесетте години. Тайна - реекспорт на нещо в танкери.

4. Колко време е минало от 1877 до 2007 и какво се е променило?

На другото ще отговоря така: Дядо ми е бил първи братовчед и верен съратник на този, на когото е и последното име на родното ми градче. И въпреки това дядо е бил против доста власти. Бит е през 1923, когато носел храна на баща си затворен в училището, а после убит, 1941-1944 пак бой, 1956 - пак бой. Умрял от теберкулоза три месеца преди да се родя през 1960. Баба отказа да я признаят за "активен борец". Познавам всичките роднини на мъчителите.

До кога?

В същност Въмпи ти ликвидирал ли си човек? Дори и да е най-гадното копеле на земята?

Mузикант съм! Немога да убивам!
Готвач съм! При жива риба, карам миячката, да я убие!
Атеист съм! През изминалите 5 години, два пъти влизах в гроб да поставям близки за мен хора! Вече даже и не използвам в песните си думи като, ....death, grave, body, blood, corpse и т.н. Вярвам, че горе има една сила. Дето, раздава правосъдие! Имам много грехове! И много бивши работодатели, дето някой ден ще ми ги вземат на свой гръб.... Гордея се, че съм се родил на Балканите! Като плевел, съм! Мога да оцелея, даже и на Луната.... Вярвам в истинската и идеална Любов.... Някой ден, ще я намеря! Вярвам в това.... Където и да съм бил! Винаги съм си тананикал, "Дунавското хоро".... Таааааааааааааааааа- та- рам- та, та- таааааааааааааааааа.....тарарара-рататата- там.... рамта-тата

Апропо, се сетих за албумът на Джон Ленън-"Imagine". Издание на "Балкантон"(1989-90 година). И за книжка описваша групата "Deep Purple", с черно бели снимки в нея и синя корица. От същият период! А и съм чувал легенди за концертта на "Super Max", в Русе. По- време на комунизма. 40 киловата звук, това е покъртително за онова време. А и то в Русе?....

Здравей, lvv75!

Когато бях Ау-пер момиче, ми бе казано, че БГ била шайсе. Това бе човек, който никога не бе стъпвал в БГ, но бе стигнал до този извод, съдейки по икономическото ниво на страната. Последното, което го интересуваше, бе историята ни, повярвай ми. Същият този човек един ден преди да му напусна дома, се обади лично на баща ми, за да благодари за грижите, които бях положила за дъщеря му и да му сподели, че има толле тохтер. Жена му се разплака тогава. Междувременно в тази къща не се чуваше лоша дума за България, дори проявяваха интерес.

Уча в Германия политика и чувам и виждам какво ли не, не само лошо, разбира се... Въпреки че добро или лошо е само един миг на гледна точка относно това, към което се стремиш и това, което ти излезе на пътя. Основният въпрос, който аз винаги съм си задавала не е дали, а как: как да се докажа като достоен човек, в този смисъл и българка, защото аз представям себе си, рода си, културата си, които на свой ред ми дават много... сила и кураж... 

Много съм критична по отношение на това как..., гледам да не водя безсмислени битки, а да съхранявам енергия за правилния момент, след като добре съм изучила интересите и слабостите на отсрещната страна, демек правилара на играта.

А другото е ясно, имало е велики цивилизации, Римска Империя, Византийска Империя, Турска Империя. Тия вече ги няма. България я е имало тогава, има я и днес! Ценностите и духът дават този живот! Дявол мъж не писка.

Сърдечни поздрави,
Ани

С коментара си от снощи  исках да кажа, че винаги е имало хора по-светци от папата. Вероятно от тях е произлязла гадната поговорка "преклонена главица сабя не я сече". Те техните си ценности не знаят, а се опитват нашите ценности да формират.

Ани добре го е казала. Тя е достойна българка. Но хайде поговерете си с нея за Европейските ценности. Мене винаги ме изпотява, въпреки че се имам за гражданин на света.

Дали османско поробване, или присъствие - има ли значение. Светът от тогава много, много се е променил и се налага да живеем заедно. И да търсим това, което е общо между нас, за да можем да преодолеем и уважаваме това което ни разделя.

Такива натегачи като авторите на учебника бързо се забравят. За това и пуснах постинга за влиянието.

За това и в предишния си коментар задавам въпроса "до кога". Политика на Партията беше да взема отношение към враговете на народната власт. Можех да се впиша в тази политика спрямо роднините на тези които са засегнали рода ми. Но не го направих. Защо ли? Ако правиш нещата по един и същи начин, ще разполагаш само с това което имаш в момента. Ако промениш нещо, със сигурност ще имаш и нови неща.

Омразата не се преодолява с омраза. Погледнете колко хитра идея е имал Жан Моне за ликвидиране на причините за конфронтация между Франция и Германия след втората световна война.

Радвам се, че постингът ми предизвика размисъл.
Тя, историята е многостранна и изяснявана все още. Във всеки род си има случки, които оборват "официалната" такава. Но защо тази шеметна промяна е част от държавната политика, особено в областта на образованието, не ми е ясно. Защо трябва да подминаваме историята си, само и само да се слеем с Европата?
Знаете ли, че във въпросния учебник е спомената Софи Маринова (далеч съм от мисълта да я пренебрегвам изцяло), за сметка на бележити българи. За Византийското културно наследство (отдавна доказано) пише повече, за сметка на неспоменатите траки. За първи път чух фразата, че "Българските католици поддържали спомена за България пред Европа." по преме на османското робство.
Принципно се интересувам от история, а и мисля, че знам доста истини за историческите факти, неописани досега. Но никога не съм била така възмутена от пренебрежението, с което трябва да се отнасям към историята си.
Един мой преподавател на времето излагаше тезата си, че историята е ненужна, тъй като е напълно обяснима с методите на социалната психология и че единственото ценно в нея, са хората правещи промени, тъй като те остават в историята. Опазил ни Господ, ако в нашата влезе Софи Маринова! (Да ме извини певицата, но по добре да влезе в историята Лили Иванова.)