Воля за Любов
Със някой пред олтар се взимаш.
Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Със този някой деца в неволи и радости имаш,
Пееш, ядосваш се или се смееш.
Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Отбягваш да питаш себе си кое, какво и как,
срамуваш се - Дали си с времето във крак?
А времето в съжителството как да проумееш?
Питаш човека до теб за съвет.
Ох! Уви! Точно сега е тя или той зает!
Да, така е! Нещата трябва да вървят напред!
Ето, имаш среща в училище за детето в пет!
И пак... Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
И в миг един установяваш, че не сте двама.
А такааа! Оглеждаш се, другият е тук, но, всъщност, май го няма!
Да, да, да, тялото е пред печката.... или на дивана.
Тук е, но определено вече не сте двама.
Това филм ли е? Или драма? Къщата - пълна с вещи, но всъщност е полу-празна!
Куче, рибки, папагал, но няма кой да вика Тате... Мама...!
Всяка личност тук се опитва да е вече авторитетна и донякъде куртоазна!
Ежедневно отношение – заучен жест - целувки сухи...
Усмивката дежурна, важна! Понякога... от чужда пот влажна!
А думите откъм същност са все по-глухи и все по–глухи
и от чувство почти изцяло празни, и от нежност все по–кухи и все по-кухи!
Оказва се накрая, че само Обич не достига,
за да се возим меко и в уют в семейната талига!
Макар че човек е до огнището – Стара къща, всичко тя си има..
Да, да, топлина, уют, уважение и обич, но май все нещо не ни достига..
Дааа! Не ни достига! Затова и понякога сърцето тръгва само на лов.
Зарязва Куртоазията, Разума, Душата...
Нарушава дори на „кардиологията” правилата...
Сърдито им е, че са се отпуснали и нямат Воля да чуят неговия Зов...
Зов, довел преди време и Разума, и Душата до огнище и до топлина.
Топлина, която с годините и навика превърнали са Любовта във Рутина.
Полепнала по Разума и по Душата, Рутина превърнала се Патинà .
Патинà като прах върху огледало, пречеща на Душевната ни светлина.
Прах във Светлината от блясъка в очите ни любовен
причина е за нов Зов сърдечен, пък бил и той греховен.
Зов обърнал гръб на рутинното... Заповядай! Как си? Моля!
Зов, нуждаещ се от нещо по-силно – нуждаещ се от Воля.
Воля, която да изтрие праха от светлината!
Воля, която да разчупи оковите на рутината!
Воля, даваща сила на сърдечния ни Зов!
Воля! Воля! Воля! Силна Воля за Любов!
Comments