История любви

Как найти слова?
Такие нежные и добрые слова,
И рассказать мою историю любви,
И вспомнить дни,
Когда шла кругом голова,
Мечтаний дни.

Как да намеря думи?
Такива нежни и добри думи,
за да разкажа моята любовна история,
и да си спомня тогава,
когато главата ми се беше завъртяла.
Мечтани дни.

Словно колдовством,
Любовь окутала, овеяла теплом,
Обмана мир отмыла золотым дождём,
Тебе и мне открыла истины свои,
Просты они.

Като магия
любовта обгърна ме, зави ме със топлина.
Лъжата на света отми със златен дъжд,
на теб и мен откри своите истини.
Те бяха прости.

Кто любит - прав, а это истина,
Как мир стара и не бессмысленна.
Сердца свои открыть любви, порой,
Нам нелегко, но верить надо -
Мир полон грёз, и счастье рядом,
И с тобой должны быть вместе мы.

Който обича, е прав, това е истина,
стара като света и небезсмислена.
Сърцата наши, открити за любовта, порой.
На нас не ни е леко, но трябва да вярваме –
светът е в плен от мечти, и щастието е рядко,
и с теб трябва да бъдем заедно.

Исповедь моя
Стара, как море и белее, чем снега,
И пеньем ангелов наполнены века,
Любовь пришла,
В душе моей звучит весна,
Со мной она.

Изповед моя,
стара като морето и по-бяла от снега,
с пеенето на ангелите е изпълнен живота,
любовта дойде,
в душата ми звъни пролетта,
с мен е тя.

Как с чего начать мою историю,
чтоб вновь не повторять
слова знакомые, чтоб людям дать понять:
рассказ мой истина – мне нечего скрывать?
С чего начать?

Как с какво да започна моята история,
така че да не повтарям познати думи,
за да дам на хората да разберат,
че разказът ми е истина – не ми трябва да крия!
С какво да започна?

Как вам обьяснить,
что иногда живется так, как хочеть жить,
что иногда бывает так, как должно быть.
Как обьяснить вам, что такое полюбить?
Как обьяснить?

Как да ви обясня,
че понякога се живее така, както искаш да живееш,
че понякога става така, както трябва да стане.
Как да ви обясня какво е да заобичаш?
Как да обясня?

Без слов и фраз,
к которым слух привык
любовь у нас – не то, что у других.
И мой рассказ взят не из книг.
История любви -
в ней за строкой строка
пусть сберегут
и сохранят в веках.
тепло твоей руки
в моих руках!

Без думи и фрази,
към които слухът е привикнал
любовта при нас - не е това, което е при другите.
И моят разказ не е взет от книгите.
Любовна история –
в нея стих след стих
нека се съберат
и съхранят във времето.
Топло е на твоите ръце
в моите ръце.

Началась давно
моя история, но знаю я одно –
пусть дни уходят безвозвратно. Все равно
я каждый день и час, что жить мне суждено,
люблю тебя!

Започна отдавна
моята история, но знам едно –
нека дните да си отиват безвъзвратно. Все едно -
аз всеки ден и час, в които ми е съдено да живея,
ще те обичам!