Ще ни завиди даже древен Рим

Поквара, мъст делят пиедестала.

На стойността заветна не държим,

В безумие потъпкваме Морала.

Пороци страшни как ще победим?

Греховен устрем как ще обуздаем,

Като сме с отворени очи, а спим -

За всичко свято, стойностно нехаем.

В сън-мираж живеем ослепели

Властта, парите, сексът са ни култа.

Ще ли има мисли оцелели,

Когато сметката направим будни?

Добре дошъл, художнико, в съня,

Ще питаш пак, какво желая?

Е, нарисувай ми, художнико мечта!

Една душа изгубена

Ти не срещна ли случайно?

Във лабиринта на съня

Тя.. белязана бе с рани.

Тръгна преди много време

За най-тежката корона.

Крал достоен да намери,

Празен бе до нея трона.

Аз.. помня, че при тебе спря,

Но тръгна ли си - не разбрах.

Бъди добър - върни ми я,

Без нея трудно оцелях.

Че път я чака - ще лети

И тя не знае до кога,

Но вярва в своите мечти

И все ще търси своя крал.