Щях да пускам задълбочена и дълга споделка... И лична, и обществена... И сензационна, и предвидима.  И интересна? И драматична, и тъжна, и весела, и обнадеждена, и отчаяна; и глупава, и умна... И съсредоточена, и разпиляна; и наивна, и мъдра... 

...Всякаква...

Тогава обаче ми се обади той... Моят верен другар...

- К'во става, другарю? - пита ме той.
- Здравей... Много работи... Смесено е настроението, ако за него питаш..
- Еееех и ти... Няма ли да спреш с тия глупости?
- Ами... Не знам... Защо не дойдеш до вкъщи да си поговорим? Да сложим малко повече от хубавото в сместа...

И той дойде... Поговорихме си... И той ме убеди вместо да споделям задълбочената, дълга, лична и т.н. споделка, да споделя нещо по-леко за душата.

Нещо от

...Кръстника...


...Другаря Кръстник...


...Другаря зам. председател на СИВ...