BgLOG.net
By aragorn , 19 December 2017
Здравейте легиони!
Коледа приближава. Нека си припомним доброто старо време! :)

В едно селце близо до Панагюрище
Legacy hit count
813
Legacy blog alias
79474
Legacy friendly alias
Коледа-идва-в-едно-селце-близо-до-Панагюрище-
Купон
Приятели
Интересни линкове
Събития
За BgLOG.net
Забавление
Литература
Нещата от живота
42
Хапка и пийка
Смях до дупка! :)
България
Клуб Графоман
BgLOG.net
Роден край
За всекиго по нещо
Разкази и поредици

Comments1

Teri
Teri преди 8 години и 4 месеца
Ехааа, отдавна не съм те виждал :) Липсва ми старото време, ще се радвам да се върнат времената, когато тук беше жужилник :)
By MariqNaydenova , 7 April 2017
Legacy hit count
947
Legacy blog alias
79086
Legacy friendly alias
КОЛЕГИ--ВАКАНЦИЯ--ДА-СЕ-ПОСМЕЕМ-ЗАЕДНО--СЪБИРАМ-И-ОБРАБОТВАМ-БИСЕРИ
Купон
Приятели
Интересни линкове
Забавление
42
Смях до дупка! :)
Правопис и правоговор
Училище
BgLOG.net
1-ви клас
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Час на класа
Проекти
Да играем заедно
За всекиго по нещо
Игри
Правопис, правоговор и пунктуация

Comments

By VoevSofiaEOOD , 20 September 2016

Забавления по случай Денят на София
"Панаир на куклите 2016".

"Cigo man band" - Хърватия. Улично шоу "Cigo one man" бул.Витоша 18 09 2016, неделя

Видеоклип

Автор Георги Воев http://voevmedical.com/

Legacy hit count
304
Legacy blog alias
78671
Legacy friendly alias
Забавления-за-Денят-на-София--Панаир-на-куклите-2016----Cigo-man-band----Хърватия--Улично-шоу--Cigo-one-man-
Събития
Забавление
Музика
София
Смях до дупка! :)

Comments

By swetew , 14 August 2016

-1-

Миналото те връхлита неочаквано. И то така, че да не можеш да избягаш от него. Когато порасналите дъщери разкарат гаджетата за седмица и поканят родителите на семейна почивка - това си е направо връщане в миналото. А когато почивката е в едно малко крайморско градче, което си се мъчил да забравиш, значи то неустоимо те вика при себе си.
Но срещу съдбата не може да се роптае - новичкият, лъскав хотел е пораснал точно на трийсетина метра от мястото на моето старо, позабравено поделение, където отбих военната служба.
Нещастният полк е закрит преди повече от петнайсет години и разрухата властва в него. Даже,  докато се разхождахме в градчето, чухме клюката, че есента щели да го бутат окончателно. Реституция или приватизация, все еднакъв резултат. Ще се открие нов свободен парцел, за да израсте бързо в него поредния огромен хотелски комплекс.

Може би нещастното, обраснало и разрушено поделение ме е викнало да си кажем сбогом? Или отминалата преди три десетака младост иска носталгично да напомни за себе си?

Няма значение! Когато миналото отново дойде на власт не трябва да те е страх, а да се обърнеш с лице към него.


 -2-

Разправял съм на фемилито много истории от моята служба. Затова още с пристигането отиваме там. Щрак! - бърза снимка пред  Портала, който едно време беше границата между Службата и Цивилизацията. А днес е само почернели листове от очукана, ръждива ламарина. И вратата на Контролно-пропускателния пункт (за по-лесно Ка Пе Пе), която две години мечтаехме Уволнението да отвори с вълшебната си пръчка днес зее отворена за окончателния край.

Още снимка до оцелялата частица от щаба. По-нататък жените не ме пускат да припаря. Прилича на джунгла, в която обраслите дървета и храсти надничат през избитите прозорци и сринатите покриви на складове и класни. Погребали са под разноцветния килим на забравата и стрелбищата, и музея, и спомените какво е ставало тук. Тревата надминава човешки бой и може само да подозираш колко боклуци и стъкла дебнат в нея, нападали от разрушените от времето и вандалите сгради. 

Извеждат ме безапелационно навън, въпреки протестите ми. Това ли беше всичко? Не вярвам.
Един от любимите ми поети беше казал, че строгите фасади са лицемерни, а истината е в "задните дворове" на живота и спомена.
Аз знам къде е задния двор на моя полк. Там, при транспортния вход, непосредствено до караулното. И в сънните часове на морската предутрин, когато милите ми жени спят, се промъквам към него. 
И тук желязната порта е  провиснала и почерняла от ръжда. Но още е цяла. Остава само да си припомня младежките години и да се покатеря по вехтите, скърцащи железни пречки. За да се върна в миналото.


-3-

Пътеката до плаца е изненадващо чиста. А той е почти непокътнат, сякаш застинал във времето. Прозорците на спалното помещение от тази страна не са изпочупени или откраднати и отразяват лъчите на изгряващото слънце с някак матова, странна светлина. 
Чувствам се на особена сцена. Знам, звучи налудничаво, но ми се струва, че именно някой като мен е чакал умиращия полк. Един бивш истински войник, не като съвременните еврогейчета, поне веднъж за последно да замарширува и запее на празния, изоставен плац преди окончателната разруха.
Няма да го разочаровам. Изпъвам снага. И почвам бодро и уставно марша на армията:

Не щем войни и битки нови,
но щом врагът потегли в бой,
ще го посрещнем ний готови
и в тоя бой ще падне той!

"А така, стар армейски редник!" - сякаш ме поощрява шепнешком плаца. Изпъчвам напред валчест корем, повишавам тон и удрям здраво подметки по вехтия асфалт за рефрена:

Бойци, бойци, без страх и без умора!
Бойци, бойци, ний крачим в дружен строй!


-4-

 

...... За роден край, за родните простори,
за мир за труд, за мир за труд, готови сме за бой!

Дявол го взел, някой пее с мене! И крачи редом с мен!
Само секунди ми трябва да осъзная, че аз съм отново съм двайсетгодишният редник Ицо Манев, който марширува в занятията по строева подготовка на родната батарея. И гласът ми някак нелепо ентусиазирано се извисява над всички останали, които мрънкат по задължение на поредното  брилянтно обучение. Как се е случило това чудо? Аз ли го предизвиках? Не, не сега е времето за размисли.

- Шопе, не се натягай! Нашивките на мен ги дадоха, не на тебе! - просъсква злобно в ухото ми "ухото" на ротата младши сержант Петков.
Отминавам без отговор репликата на доносника и подмазвача, който планини от низости обърна, за да докопа длъжността  командир на отделение. 

Най-напред отново да свикна с обстановката. Като начало с миризмата. С неподправения аромат на трийсетина потни мъжки тела, некъпани от седмици. Уви старият казармен лаф: "Въпросът с банята е решен - баня няма да има!" не е каламбур, а жестоката действителност.
Да прибавим и неустоимото ухание на униформите с цвят и мирис на човешко ако, колоритно титуловани "въшкарници". Който е намислил да облича войниците в тоя подобен на шаяк плат - дано и след тридесет години, и във вечността покой да не види! Та, униформите имат уникалното свойство да поглъщат всякакви отпадъчни миризми и да ги съхраняват грижливо, напук на всички опити за пране.
Да прибавим към красотата и тежките военни обувки или "цинтарите". Натежават ми на краката и леко обърквам крачката.

- Манев, не разваляй строя! Пак се цепиш от колектива! - бърза да ме порицае ротния командир.

Сега е мига да се обърна към него и да си припомня дебелеещата, голобрада, но иначе добродушна физиономия под фуражката от миналото. Ленко или Шкафа, както му е прякора, е млад човек, но с прогресивно разширяващ се диференциал под офицерската куртка. Не толкова глупав, нито толкова злобен като мнозинството шапкари. По-скоро ленивия му нрав на огромна, трудно подвижна мебел го е накарал да потърси удобната и добре платена служба под пагона.

- Мисля си за изчезналата ми книга, другарю лейтенант - отвръщам безстрашно. - Вече трети път някой от батареята ми краде книга и я гори при отпадъците.
 - Десет минути почивка за по цигара! - неочаквано обявява ротния.
След това с жест ме привиква при себе си:
- Подсети ме, Манев, подполковник Камбуров те вика в "политиката". Нали утре ще има внезапна проверка на танковата рота по политическа подготовка. Отивай, освобождавам те от строева. Вземи ключа от класното, изчеткай панталона и лъсни чепиците. След десет минути да си там! Само .... не казвай на подполковника за кражбата. Аз ти гарантирам, че ще е за последен път да ти изчезва книга.

Гаранциите на ротния съвсем не ме успокояват, нито утешават, че ще плащам поредната "изгубена" книга от библиотеката в троен размер. Но поне ще се махна от глупавото набиване на крак и монотонното припяване.

 - Шопе, ние ше трамбоваме, а ти пак се ската! - стрелка ме още по-злобно Петков.

- Ами да те пратят теб, младши сержант! С твойте две нашивки може пък да скалъпиш две изречения! - отговарям с усмивка.

Наоколо се чуват смехове. Петков злобно сумти, но не възразява. Защото  е истина. Нали тук, в казармата се срещнах за първи път лице в лице с неподправената човешка интелигентност. С оная полуграмотната Петкова простащина, в която не можеш да посочиш "север" на картата и не знаеш какво означава СССР. Но си толериран и повишаван, понеже дебнеш другите, донасяш на началството каквото е било или не е станало. И завиждаш и топиш най-много по-умните от тебе, с някакви амбиции в живота. Петков и доста от моите аверчета по служба не са завършили и десети клас, полуграмотни не могат да вържат два лафа на кръст. Те инстинктивно играят баснята за лисицата, която обявява недостижимото грозде  за кисело. Ненавиждат книгите, познанието и всички, които имат нещо общо с тях. И фактът, че някой като мен не само е завършил средно образование, ами и ще следва висше, им действа като на червения флаг пред бика.

-5 -

С облекчение затварям вратата в мрачното класно на батареята. Почти не поглеждам очуканите шкафове и маси. Безкрайно досадни са ми и огромните табла по стените с разни чаркове на оръдията.
Трябва да се осъзная от рязката промяна на времето. И да си припомня практично някои военни навици. Най-първо стария способ на проверките. Когато някой генерал пожелае да направи "внезапна проверка" започва голяма подготовка в поделението. Или се маже и чисти ако генералът е тиловак. Или се сформират сборни групи от най-добрите според съответната проверка. От всички роти и батареи се подбират най-печените стрелци, или строеваци, или приказвачи като мене. Представянето е на прилично ниво, генералът и комисията - доволни. Сигурно и те се догаждат, че ги лъжат. Че утре ще изпитват за народа и партията не танковата рота, а сборен отбор на бъдещите висшисти в полка. Но понятия като почтеност и чест не се котират в тези среди. Всичко е измама, че всичко е наред.
После, поуспокоен си мисля, че прехода във времето си има и положителни страни. Поне ще видя Политиката или Заместник-командира по политическата част на полка подполковник Камбуров като млад. Един от малкото разумни офицери, който привиква определени хора като мен не само за изпити пред висшето началство. Той умее да работи с хората, да предразположи към разговор, да се посмеете на някоя шега, да обсъдите книга или филм. Нееднократно е споделял с нас, че презира колегите си - затъпели и оскотели от строевата служба. А подполковника го чака генералщабна академия, издигане на пост в Министерството, живот в столицата. Но той още не знае това. И брани своя  различен свят в пределите на поделението. Тоест закриля такива като мен, колкото му е авторитета и чина, а той никак не е малък. Май завърших службата без ден арест само заради неговата закрила. И най-злобните офицери омекват, когато им се обясни как действията им са идеологически неправилни от гледна точка на социалистическия морал. И преглъщат наказанията само и само да не се компрометират пред Партията-майка и нейния жрец в полка - Камбуров.
Вероятно за изпита той е повикал и останалите приети за висше образование в полка. От близо сто и двайсет човека кадрови състав такива сме само петима. Някак приятно ми става, че видя отново Адаша, Ненкича, Пената, Петрото... Нали след вечерна проверка се събираме именно петимата в закътания кабинет на Политиката. Под закрилата на падащия мрак си говорим за бъдещото следване, майтапим се с тъпите образи под фуражките, дето ни командват. Понякога просто мълчим и мечтаем заедно. Мечтаем как в един хубав ден ще дойде Уволнението, за да разтвори дверите на Ада и да ни отведе към светлината на „Алма Матер”. Тогава ще се върнем в истинския свят с родния дом, близките, нормалните хора, хубавите момичета.

- 6 -

Затварям вратата на класното, обръщам се и едва не се сблъсквам с наистина хубава жена. Не, не е мираж, просто стоим и се гледаме с кака Милка Лавкаджийката. С очите на петдесетгодишния зрял мъж мога по различен начин да и се насладя. Погледът ми обхожда изящните крачета, синьо-зелената почти ефирна рокличка, добре подчертаните Венерини дарове под ширналото се деколте и пестеливия грим пак в синьо. А кака Милка няма нищо против да я оглеждат и да събира мъжките погледи.
- Ицо, веднъж да ме погледнеш като истински мъж! – топи се от удоволствие се тя. - Иначе ужким си столичанин, пък все навеждаш глава като се разминаваме.
Обществена тайна от военните филмчета и поеми е, че офицерският и сержантски състав даже нощем, в сънищата си, служи на дълга и Отечеството. Заради това логично е през деня да набляга доста повече на материалните неща - яденьето, пиеньето и за десерт чуждите жени. Шапкарите кажи-речи без изключения изневеряват на половинките си винаги щом падне. А жените им връщат по същия начин - слагат им рога по-дискретно или по-явно при удобни случаи. Без да ме интересуват клюките в поделението за две години чух не една история за изневери, скандали, смешни и не чак толкова смешни сражения на интимния фронт. Но приключението на кака Милка, дето и предстои да преживее след няколко месеца, беше от най-зрелищните. Та значи, хубавата лафкаджийка кръшкала на мъжа си - старшина в полка,  с едно младо лейтенантче от разузнавателния взвод. Двете страстни гугутки си свили любовно гнезденце, тоест имали си квартира за размяна на ласки. Ала в миниатюрното градче нищо не остава скрито. И скоро "доброжелатели" осведомили съпруга и точно кога и къде може да свари на калъп невярната си половина и любовника. Старшината взел приятел, храбро разбил вратата на апартамента и сварил любовчиите в доста деликатно положение. Разбира се, разразил се сканадал, преминал от викове и ругатни в спонтанна юмручна разправа. Макар и само срещу двама лейтенантчето се справило прилично. Понесло доста удари, но и то успяло да нанесе такива и да счули ръката на разгневения съпруг.
Излагацията обаче бе толкова публична и голяма, че се разчу до щаба на армията. Тогава за нула време командироваха злополучния коч-Казанова в още по-малко поделение в още по-голяма близост до границата. А кака Милка със седмици идваше на работа цялата синя, ама не от сложения грим.
- Ицо, ще кажеш ли дума? Защо все се правиш, че не ме виждаш? - продължава да кокетира тя пред мен.
- Не знам - промърморвам нервно. - Може би не обичам въртиопашките, дето постоянно изневеряват на съпрузите си.
Усмивката на Милка се стопява за секунда и тя някак уплашено се свива. После потегля бързешком към лавката без да ме погледне повече. Чакат я още много секс и бой, но погледнато философски, това чака всички ни през идващите тридесет години.

- 7 –

Свивам в алеята покрай варосаните стени на складовете на път към политическия кабинет. И неочаквано писклив глас пронизва  ухото ми:

- Редник, сто-ой! Мирно!

Лошо! Замислен между това дето се случва, дето е било и ще бъде, за тоя пусти кръстопът между миналото и бъдещето, съм се хванал в мрежата на Паяка. Паяка си има име - капитан Паязов - началник-щаб на полка. Пъчи се пред мене с ръста на джуджето Хаяско, тънък, сбръчкан, белокос и отровен като дебнещ жертвите си паяк. Всъщност от гледната точка на петдесетгодишен мъж бих могъл да му съчувствам. Паязов, въпреки добрата си военна кариера, поради невероятния си чар и благ характер, е останал неженен дълго време. Накрая взел за съпруга вдовицата на друг офицер с двете момичета от първия брак. Направил още две момичета и сега живее в служебния апартамент с пет жени. Смазан и побеснял от претенциите и капризите им, често изгонван от къщи, си изкарва злобата на беззащитните войници. Крие се ъглите, а когато някой нещастник мине в близост да него и не го забележи, следва разплата. Сега ще я изпитам върху себе си:

- Манев, покрай турски гробища ли минаваш или покрай висш офицер! - извисява фалцет Паяка - Вместо да  козируваш на по-старшия се разхождаш като хашлак по софийските улици!

 - Не съм Ви видял, другарю капитан! - мъча се да обясня.

- А, не ме видял! Това е намек, че съм дребен ли? Или ми е малък чина? Знаеш ли какво следва за такова провинение?

Знам добре. Паязов раздава арестите щедро като своята непрестанно извираща злоба. В карцера не може да ме вкара, въоръжен наряд даваме през ден. Но току-виж утре съм осъмнал  отново подстриган гола глава. Нужни са екстрени, моментални мерки!

- Знаете ли какво следва, другарю капитан? - пристъпвам към него. - Вие не знаете, но аз ще ви кажа какво следва трийсет години напред.

Паязов е смаян до дъното на гениалното си офицерско мозъче. Гледа ме невярващо, никой друг не се държал така. Всички бягат през глава още щом го зърнат на хоризонта. Използвам момента:

- Значи за мен следва Уволнение след няколко месеца. После най-хубавите години на следване в Университета, където ще си намеря умна и хубава жена и ще си имаме близнаци. И животът ще е труден, но общо взето щастлив. Ще живея в столицата, ще напиша двайсетина книги, някои от тях за тъпата казарма. И ще се изкарвам хляба с ума си, дето не можахте да ми го вземете тук.

- Манев, това не ме интересува... Пиши си книгите там, чети си ги. Аз и във  военната школа учебник не пипнах и пак ме произведоха - несигурно започва Паяка.

- Но Ви интересува какво ще стане с Вас нали?  - не го оставям да се осъзнае.- На Вас ще дадат една голяма звездичка и ще Ви повишат в майор. После ще ви пенсионират набързо и ще закрият това бутафорно поделение, дето има бойна задача да задържи врага по разчет цели четиринадесет минути. И ще завършите безсмисления си живот в служебната квартира на това загубено село в Прованса, в гробището до циганската махала.

Май попрекалих! От чисто човешка гледна точка… Не че го лъжа. Вчера със семейството нали се разхождахме в градчето. Пък аз следвам изстраданата мъдрост на мъжете, навършили петдесет. Те трябва да зяпат хубавите мадами наоколо, но след завършване на определената възраст не е зле да се позаглеждат и в телеграфните стълбове. Току-виж намерили познати физиономии там. Вчера се загледах в таблото с некролози. И зърнах две познати имена. Една пожълтяла от времето и дъжда жалейка припомнше, че преди пет години бил починал майор Паязов бивш началник-щаб на местния полк.

А сега, след като имах неблагоразумието да споделя находката, остава да се надявам. Споменах, че мисленето не е силната част от личността на капитана. Очаквам първосигнална реакция и Паяка не ме разочарова:


- Хм, това за звездичката не беше лошо. Рапортът за повишението е вече на бюрото на командира. Да го разпише и догодина чакам…

Манев, ти откъде знаеш, нали е служебна тайна?
И пръстите, пардон пипалата, на Паяка с несравнима нежност галят звездичките на пагона. Ако търсим Нещото, което военните любят най-много на света, това са именно те. Вместо отговор вдигам неопределено рамене.


 - А гробището не ни е до циганската махала. Кметът вчера ми викаше, че щели да го местят там след няколко години, щото се напълнило. Много знаеш за редник, Манев… Да не би Камбуров да ти приказва тия неща? Ще му кажа аз как не е хубаво така, нищо дето е по-старши.
Ама това четиринадесетте минути не е вярно! Понижава бойния дух на полка, на саботаж прилича! Ако се запънем с воинска доблест и себеотрицание, до последна капка кръв, и двайсе минути може да издържим!
Ех, винаги ще се смея на военната простотия - в миналото, настоящето и бъдещето! Спонтанното ми веселие обаче съвсем не развеселява офицера.


- Марш при Политиката щом те е викнал! – безапелационно разпорежда той. – Но не мисли, че се е разминало. Утре искам на плаца, преди развод и пред всички да ми набиеш крак от десет метра и да козируваш! Точно по Устав!

И… Манев… ти на голям мъж се направи, бе! Я се виж каква си хилка, а близнаци щял да избачка! Иска ти се…
С крива полуусмивка Паязов свива по съседната алея в търсене на нови жертви.



- 8 -

А на мен ми става безкрайно тъпо. Не заради утрешното публично унижение, преживял съм много такива – точно по Устав. Изведнъж усещам, че не искам да виждам подполковника – млад, жизнен, усмихнат. Да, вторият некролог, който зърнах вчера бе именно неговият. Правоъгълното парче хартия сухо ме осведомяваше, че съм закъснял с 40 дни да изкажа последна почит на прочутия генерал Камбуров. И малко дни вповече да го сваря жив и да благодаря за всичко на един от малцината хора с фуражки, които съм уважавал и ще помня с добро. Толкова за честните, умни и доблестни офицери, дето се прескачат по страниците на поръчковите военни романи и киноленти, ама в реалността се срещат толкова често, колкото и негрите-албиноси.
Нещо не се радвам и на срещата с бившите ми набори – бъдещи висшисти. Може би защото си спомням годините след казармата. С двама-трима се видяхме за кратко. Но общите теми и разговорът се изчерпваха за четвърт час. Осъзнахме бързо колко малко общо имаме помежду си. Май ни сплотяваше само ненавистта към тъпанарите наоколо с "въздух" под фуражките. Толкова и за вечната мъжка дружба, родена зад казармените стени.
Всъщност какво търся в това измерение на времето? Да откриеш романтика във войниклъка е все едно да пресяваш за капки роса в помийната яма. Лъжливата военна романтика е за наивниците, които цъкат удивени край лъскавите паради. Или за пресметливите женички, които предпочитат законните им съпрузи да са с месеци по лагер-сборове, а те свободни да се радват на живота с останалите мъже.
Умиращият полк някак ме подмами със спомени за младостта. Но аз знам как дойдох, значи знам и обратния път

 - 9 -

Свивам към  транспортния изход. Някаква сянка обаче пребягва пред мен. Това не е хубаво. Обръщам се без колебание:


 - Петков, доноснико гаден! Следиш ли ме?
Разбрал, че е разкрит,  негодникът излиза зад ъгъла:


 - Той, ротния ме прати да видя къде отиваш и дали изпълняваш точно заповедта. Ама ти не отиваш при Политиката, а към караулното. Да знаеш, ше те докладвам.


 - Докладвай бе, гнидо проклета! Олигофрен нашивчест, дано старшина те направят! Цял живот в униформа да ходиш и насън да козируваш, фатмак смотан! – кълна с наслада.
Същевременно си правя сметката, че докато тъпия натегач намери ротния, докато пристигнат на място, аз ще съм минал през Портала.
Младши сержантът, пребледнял и объркан, вместо към плаца се насочва към съседната алея. Май сбърках! Ако намери там Паязов нещата отиват на зле. Лошо, ето го! На трийсетина крачки зад мен се появява дребната фигура, а Петков доволно кръжи около нея.


   - Манев, къде си се запътил? – крещи Паяка.
Неопределено измърморвам нещо и соча с ръка караулното. Това ми спечелва още няколко метра. Паязов се поколебава, после нарежда нещо и послушкото потегля след мен. Кучкарят пусна песа  да дебне – лошо!
Забързвам ход, Петков също. Отминавам вратата на караулното и понеже място за заблуда вече няма, се затичвам. Петков също. От тази страна на времето вратата е все така здрава и висока. Но млад и пъргав, катеря се скоростно по железните пречки.


 - Другарю капитан, Манев бяга от поделението! – искрено потресен пищи Петков.


 - Манев, полудя ли? Военен съд и дисциплинарна рота не ти мърдат! – издига фалцово кресчендо Паяка и забравил началническото достолепие също се затичва, колкото го държат крачетата.
Усещам как единият ми ръкав по закона за всемирната гадост се е закачил за една от червените петолъчки на върха на оградата. Винаги съм проклетисвал тоя шаячен, прогнил плат. Много лошо! Петков и офицерът приближават, но още имам време да се изтръгна от капана. Сега всичко зависи от реакцията на началник-караула само на няколко метра от мен.



 -10-

В двора на караулното помещение кротко дреме на пейката старши сержант Кътев с естественото прозвище Катъра. Всъщност той това прави и през цялото време на съществуването – спи. При Катъра безбрежната тъпота и ленивото овчедушие са подходящо допълнени с особено тежък, непрекъснат, почти мъртвешки сън. Пикантните слухове разказват как Кътев къртил безгрижно и безпаметно, докато скъпата му съпруга изневерявала с популярен офицер на нейната половина от брачното легло.
Но това са казармени легенди, сега по-важно е как ще реагира на виковете старшината в този момент. Кътев мъчително, с неохота отваря очи. Сънено, някак занесено, прекрачва през вратата на караулното. После, чул в просъница, че някой бяга, с летящ плонж поваля и затиска с тяло тичащия към мен Петков.
Браво сержант! Служебна благодарност, Къти! Смътно си припомням как преди тридесет години тоя неудачник, осмиван от всички, ми бе някак симпатичен. И при проверка на караула всячески се опитвах да го събудя. Няколко пъти успях и той ми бе искрено благодарен.
Петков неистово се гърчи под туловището на старшината и сочи Портала и мен. Капитанът също притичва задъхан. Но аз вече съм прехвърлил краката оттатък. Погледите ни се срещат и те разбират, че са на губещата страна. Не успяха да ме спрат сега, както не успяха и преди тридесет години.
Защото може да облечеш тялото на човека в униформа, но не и душата му. Можеш да му отнемеш месеци и години, но не и ума му. Може да го пращаш в ареста, но не и да го лишиш от Уволнението и  свободата.
Ръкавът на униформата се раздира с неприятно пращене, но за мен това е най-сладкия звук на света! Политам надолу….



 -

11-



…..и се стоварвам на разбития асфалт. Със скъсан ръкав на блузата и ожулени глезени, но в своето си време. С преживените петдесет и отгоре лазарника, ала и с всичките прочетени и написани книги. С белите коси и стоте ми кила, но и с всичките мигове в Цивилизацията. С единствения мой истински живот.
И с двете ми дъщери-близначки, които забързано идват към мен. И ме започват отдалече:


 - Тате, що за детински номера? – негодува едната. – Пробваш тайничко да се промъкнеш в поделението, а след това се мяташ обратно през портата като преследван от рояк призраци. Какво, бездомни кучета ли те подгониха?


- Да, „Кучетата на войната” от песента на „Пинк Флойд” – отвръщам замислено.

 

-       Прекрасен литераторски отговор, от който всичко ти става ясно – не се стърпява и другата. -  Като рече песен, чухме те как почна някаква лицемерна песновка от казармено време уж за мира, труда, пък то излезе тупаника накрая. После…. Сякаш не пееше сам, чуваха се разни гласове…

- Какви гласове? Просто ехо от празните сгради. Ехо от едно тъпо униформено минало, дето ще го бутнат скоро с всичките му призраци. Да си вървим, милички!

Legacy hit count
500
Legacy blog alias
78571
Legacy friendly alias
Униформено-ехо-13A04A12B4544FD89FCF5F041D3439A4
Размисли
Невчесани мисли
Литература
Нещата от живота
Смях до дупка! :)
България
Клуб Графоман

Comments2

danieladjavolska
danieladjavolska преди 9 години и 8 месеца
Прочетох го на един дъх...Харесват ми разказите по преживяно...:)
SeoKungFu
SeoKungFu преди 9 години и 7 месеца
Уставно полагане по служба ахахаха !
By Deneb_50 , 15 October 2011
нещо като фейлетон
….да се кандидатирам я за кмет,я за общински съветник.Какво могат и имат останалите кандидати,дето аз да го нямам ?Блог имам ли-имам,пък при толкова блог-платформи мога да си направя още2-3.Да говоря приказки-мога ли,мога ама май по-мога да ги пиша.Какво трябвало да бъдат празни ли, ами за моите –не знам,но ми се струва,че не са съвсем празни.Да обещавам-мога ли,мога.Да забравям какво съм обещал.О,опс,тук май се издъних, за проклетия помня като слон.Да мога да харча чужди пари-ами откъде да знам като никога не съм имал чужди такива.А и да не връщам.Да съм независим,че по независим кандидат има ли от мен-няма и да намерите щото нищо не зависи от мен.
 Я да взема да прескоча до ИК,че да се регистрирам.Ядец,оказа се че съм изпуснал срока.Но каkто е казал народа-“Всяка зло,за добро”,тъкмо ще имам време до следващите избори да поправя някоя от точките.
Така,че  ако е възможно да ми пратите от вашите пари,най тържествено ви обещавам,че  ще забравя да ви ги върна.
 А,и ако има някой точки дето съм ги пропуснал-може да ми кажете за да имам време да ги изпълня до следващите избори.
15.10.2011
Legacy hit count
554
Legacy blog alias
46616
Legacy friendly alias
А-бе-що-не-взема-и-аз----
Забавление
Невчесани мисли
Смях до дупка! :)
Да играем заедно

Comments6

pestizid
pestizid преди 14 години и 6 месеца
Значи, започвай от сега да работиш за платформа, речи, нови обещания, какво ти е попречило да ги изпълниш (тежкото наследство, разбира се) и някоя длъжност ако се освободи, казвай, все едно кафе мога да сваря, :))
DianaIlieva
DianaIlieva преди 14 години и 6 месеца
По- добре недей, никога не се знае какви последствия може да довлече занимаването с политика. И наистина, трябва да поработиш внимателно върху употребата на чужди пари и скоростното забравяне на обещание.
Deneb_50
Deneb_50 преди 14 години и 6 месеца
Дона,засега платформа нямам,имах едно ремарке ама го продадохме:-) Та мисла да започна от обещанията:Обещавам сняг да вали само през делничните дни от 11 до 15 ч.,а в събота и неделя само по ски-пистите.Обещавам връзки на тези,които гласуват за мен, а ако ме изберат -да им раздам и обувките към тях.
Диана,за забравянето,времето и склерозата ще са ми помощници ;-))))
Виж с чуждите пари е проблема,щото нямам и една такава та да видя дали ще се справя.
goldie
goldie преди 14 години и 6 месеца
Ако още не си се кандидатирал, родното ти място е в загуба.:)
Deneb_50
Deneb_50 преди 14 години и 6 месеца
Ами, то отдавна си е в загуба-в смисъл  обикновените хора,каквото и да направят,все излиза грешно, а и съм закъснял за тези избори.Светльо Витков ме изпревари
Terkoto
Terkoto преди 14 години и 6 месеца
До следващите избори само се прости със слонската си памет и започни да забравяш със скоростта на светлината. Или пък просто се научи, че обещанията се дават наляво и надясно на килограм, без реална представа дали и как биха могли да се осъществят. И това трябва да се превърне в твой съвсем естествен начин на поведение. Ние говедата след това си знаем работата :)
By Deneb_50 , 15 September 2011

М,да.Както се казваше в една реклама-“Преди имаше директори,сега мениджъри.Преди имаше реклама,сега продуктово позициониране.(ПП)

   Ето,точно това последното ще ми изяде главата-Е,ако трябва да бъдем по точни,ще ми стопи част от килограмите,не че съм пълен,нисък съм защото трябва да съм висок около 2,20м.
Та да се върна на думата си,докато половинката ми знаеше само значението на термина ПП положението се ядваше,но като разбра че за него се плащат луди пари-вече стана нетърпимо.
  Значи позиционирал съм аз около масата за вечеря,а на нея са позиционирани салатка,ракия,биричка,пържолки и т.н.
 Да,ама половинката казва-Нали знаеш че за това се плаща скъпо.
Аз й казвам:
  -Скъпа,дай първо да направим, една делова вечеря да се договорим,как,къде  и с какво ще ти плащам. А тя:
   -Знам,те аз тебе,докато се договаряме ще ометеш всичко от масата и почва да разпозиционирва продуктите.
Та,искам да кажа,че си бях добре докато имаше само реклами.То в интерес на истината,тогава килограмите и годините ми бяха доста по  малко.

    А някои от  приятелите се ядваха,не се аддват като днес

Legacy hit count
651
Legacy blog alias
46200
Legacy friendly alias
Продуктово-позициониране
Забавление
Смях до дупка! :)

Comments3

goldie
goldie преди 14 години и 7 месеца
Като ми мине тъжната смешка ще коментирам позиционирането и адването, но за сега ми е само смешно. Особено откакто станах юзър вместо ползвател и пиша в блог, докато повечето хора живеят в панелен блок.:):):)
Между другото защо коментираш ПП на делова вечеря, а не като си вземеш заплатата, тогава може да обсъдите спонсорирането не само на деловите и официалните вечери, но и цялостното обезпечаване на яденетата, чрез необходимото финансиране на тези операции от твоята заплата като основен бюджетен приход за месеца?:):):)
Deneb_50
Deneb_50 преди 14 години и 7 месеца
"Необходимото финансиране на тези операции от твоята заплата като основен бюджетен приход за месеца?:):):)"
didi f Какви са тия изрази,да не би да си почнала трета работа като финансов консултант по спасяването на Гърция.Направо ми се зави свят и ми се събраха очите  от тях;-)))
goldie
goldie преди 14 години и 7 месеца

Не, просто подържам курса на модерното изразяване!:):):)

А иначе в Гърция работя на почвече от три места, но нито едно не е финансов консултант, защото все още харча повече отколкото печеля, дори преди да спечеля, така че ако Гърция или друга страна разчита на мойте умности, просто е финансово изгубена кауза.:):):)

By danieladjavolska , 4 August 2011

     

    Приликата с действителни лица е случайна, изключена, абсолютно забранена и прочее...Изключена ли? Защо пък да е изключена?

   Може ли един аквариум да бъде причина за вземане на важни житейски решения... като например..."развод по италиански"???

   Когато за първи път го видя, впечатли я неговата...огромност...Иначе казано - на пръв поглед - голям, на втори поглед - много голям, на трети - огромен...докато придобиете представа за какви размери става дума...

   Когато се нанесе в "къщата" му, така се случи, че с рибите "бременееха" заедно...Дори пазеше новородените рибета, като леко почукваше по стъклото, ако се случеше някоя голяма риба да подгони малка...да я изяде...Добре че издържа...Кой издържа ли? Аквариумът...

   И така, аквариумът започна да се пълни не с вода, а с риби...

   Като се роди детето им, голяма мъка беше...с аквариума. Случи се така, че дете кашля, аквариумът си седи "непокътнат". Наложи се да "карцира" рибешката храна на терасата да замръзва, висулки да хваща...Скандал по италиански...Или рибите, или тя...Е, и тя, и рибите...И вълк сит, и овца цяла...

   Да, обаче по законите на природата дете проходи...Ами сега? Кой от кого да пази? Дете от аквариум или аквариум от дете? А ако се случи нещо? А я си представете ситуация "нещото" да се случи на аквариума...Вода!!!! Много вода...

   Съпругът на една нейна приятелка си пиеше сутрешното кафе с рибите, седнал пред аквариума. Общувал си бил с тях. Любувал им се. Назад към природата в малко по-чист вид...Или всеки "различен" с номера си...

   Боже, опази!!! Дано не и дойде и на нея до главата...същото...Опази, не опази, то завърти ли се колелото...и да говори с рибите, и да си мълчи с тях, руснаците казват: Как очи гледали, така сълзи капели. След като го е взела с аквариум за зестра - така ще е ...

   По някое време, незнайно защо, аквариумът се озова в огромното антре...На огромно антре му подхожда огромен аквариум...Нали така? Тогава си припомни за онзи случай...За съпругът на нейната приятелка, дето съзерцавал аквариума пиейки сутрешното си кафе с рибите (е, предполагаше, че не е черпел и рибите с кафе, но знае ли човек?!?).

   Е, нейният любител на риби уж вече не пиеше кафе, само дето и "подпиваше" кафето или и "напиваше" кафето...Нещо като "напиване" на водата...

   Уж кафе не пиел, а в нейната чаша само да се "завърти" и...капка не останала. Кой ми изпи кафето? - често задаван въпрос...И така до следващото кафе...

   Ставаше дума за аквариума, който от хола им се озова в антрето...Стоеше си там, необезпокояван и необезпокояващ...до един горещ юнски ден.

  Прибраха се с детето някъде по обяд. Антрето ги посрещна с хлад...Приятна прохлада. Живителна хладина...

   Но каква е тази локва долу на пода точно под аквариума? Е, локвата не е голяма, но и не е достатъчно малка, за да не предизвика притеснение...

   В следващия момент обаче се сети за онова малко крокодилче, което "иска, не иска", станало голям крокодил...

   Погледна отново локвата. Една такава малка "локвичка", която обаче може да стане голяма локва, ако изтича от...аквариума. Е, това вече е проблем...

   Код "зелено"...Попиване на водата...Може пък случайно да се е "озовала" там.

   Код "жълто". Отново има локва. Ами сега?

   Код "червено" - първи път. Телефонът?!? Най-естественото в този случай е да попита стопанина на рибите (съпругът си) какво да прави. Наставления и инструкции. Колко е лесно да се дават такива, когато си далеч от това "огромно чудовище", наречено за по-симпатично - аквариум...

   - Вземи парцал и попий водата!

   - Направих го вече..

   - Е и?

   - Какво "е и"?

   - От къде тече?

   - Как от къде? От аквариума. От ръба...Като застанеш срещу аквариума, от десния ръб...Някъде по средата...

   - Вземи лист А4, попий ръба до сухо, сложи листа на самия ръб. Чакаш малко, махаш листа и където е мокро, от там изтича...

   Колко просто било...И какво като разбере от къде изтича? Тя и без това вижда, че изтича. Има ли значение точно откъде? Какво да чака? Да плисне водата и да я "удави" ли? Та тя не може да плува!!!

   Какви мисли и минават през главата само? Отваря вратата на апартамента и по стълбите ред вода, ред риби...Естествен аквариум...

   Междувременно инструкциите продължават..по телефона. Да махне внимателно листа и там където е мокро, от там тече. Там точно се е "пукнал" аквариумът. Да, видя от къде точно тече на листа, сякаш не виждаше на самия аквариум...

   Ами сега?

   Дете си почива в спалнята. Сега мнооого внимателно трябва да се изпълняват инструкциите...По телефона...Лесно му е на него от разстояние...Готово. Маха листа много внимателно, сякаш очакваше аквариумът да "цъфне" пред очите и. Нищо не се случи. Нищо страшно, ако забрави факта, че пред нея "стои" в целия си внушителен ръст един нищо и никакъв аквариум.

   Рибите спокойно си плуват..все още в  аквариума. Не им е и на перката какво се случва около тях.

   Е, видя, че на листа се е "образувал" мокър ръб. Ами сега?

   Код червено - втори път.

   Отчет за свършена работа. Следват нови инструкции - попиване на водата, която изтича от аквариума или по-добре би било да държи кърпа на ръба на аквариума там, откъдето тече?!?!

   Какво? Та часът е само 14.30...До 18.00 има много време. С кърпа в ръка ли да стои? Шега ли си прави с нея? А може ли да вземе кърпата и с нея по аквариума? Един ляв и един десен ще свършат работа. Така агонията на аквариума ще бъде съкратена и после бегом марш по стълбите - надолу, нагоре...Все едно накъде...Май е по-добре нагоре...

   Не може...Детето си почива в спалнята. Което не може - не може...

    Уаууу!!!! Локва, отново...Само преди минута беше попила водата. Ами сега? Кърпи и хавлии всякакви, заедно с всевъзможни "попивалки", леген и прочее са строени в една редица до аквариума. Чакат в пълна бойна готовност.

   От ръба на аквариума започва да "църцори" упорито. Иначе казано - да тече, както си му е редът при спукан аквариум...Добре де - мислеше си тя - като се прибраха, локвата беше малка. Този аквариум да не я е чакал да се прибере у дома и тогава да се разтече по-упорито. На помощ идват "попивалки", кърпи, хавлии, леген.

...Легенът е пълен, а тя седнала срещу аквариума търси повод да съзерцава приятната гледка...Ако не беше екстремната ситуация - не е лоша гледката.

   Легенът отново е пълен...

   Код червено - трети и последен път, защото ще го зареже. Кого ще зарязва ли? Аквариума. Ще го зареже да си тече на воля докато стигне...до където стигне...

   Телефонът?!?

   - Ти ще си идваш ли или да? Ако е да - продължавам със спасителната акция, ако ли не - взимам си детето и навън, а след нас и потоп, който...вече е започнал.

   - Какъв ти е проблема, мило?

   - Какъв ми е проблема ли? Ти си ми проблема и рибите ти, и аквариума ти, и родът ти до стотно коляно. Ти не разбра ли, че аквариумът е спукан?

   - А, спукал ли се е вече? Искаш да кажеш, че се е разлепил...И какъв е проблема?

   - Ти си ми проблема.

   Боже! Тези мъже явно не разбират от дума, та трябва да им се говори с много думи и по възможност в прав текст.

   - Тръгвай си!!! По възможност бързо и веднага, защото като се прибереш, не се знае какво ще завариш.

   - Мило, ти от какво се притесняваш?

   - Как от какво? От какво се притеснявам ли? От това, че аквариумът тече, че вече втори леген изхвърлям с вода, че очаквам във всеки момент да се разтвори и..не ми се мисли за гледката.

   - Мило, не се притеснявай, а иди и погледни на какво ниво е водата в аквариума при термометъра.

     Боже дай ми сили! - мислеше си тя...

   - В момента и да гледам, нищо не виждам. Пред очите ми е само вода.

   - Спокойно, мило. Аквариумът е обезопасен от всякъде. Няма така лесно да се разлепи.

   - Идваш ли или да бягаме?

   - О, тръгнах си отдавна. Още при първия код червено. Ти си попивай с кърпите и ме чакай.

   - Ти защо не ми каза, че си си тръгнал?

   - За да поддържаш духа и да не се паникьосваш, мило.

   Защо ли в момента не и е до шеги??? Дали пък като се прибере и се справи със ситуацията - аквариум - да не го скалпира и да не го сложи във фризер за дълбоко замразяване и да го вади от там, когато на нея и е кеф???

   Боже, какви кръвожадни мисли и минават само!!! От аквариума ще да са...

   - И аз сега какво да правя?

   - Как какво? Това, което си правила и до момента. Попиваш, изхвърляш, попиваш, изхвърляш, попиваш...

   - Аквариума ли да изхвърля?

   - Ако можеш...

   И нагъл при това. На нея и е пламнал мозъкът, а той шеги си прави с нея...Ще му го върне и още как...Ще....Ще...Точно когато най не очаква...Когато изпадне в летаргичен сън, но сега няма време за такива мисли...Ще го мисли, когато му дойде времето...Само спасителната акция да приключи...

   Вече не и правят впечатление нито локвата под аквариума, нито колко легени с вода изхвърли. В крайна сметка всичко опира до големината на легена. Малък леген - много вода, голям леген - малко вода...Зависи от мерната единица...

   Телефонът!!!

   Естествено притежателят на телефона и собственикът на аквариума...Колко ли време мина от последния им разговор??? Може ли времето да спре???

  - Излизам от метрото и понеже тук пред мен виждам една локва, та да те попитам, мило, тази вода от нашия аквариум ли е??? (И от кога аквариумът стана наш? Той не е мой и не го искам.) Реших, че аквариумът вече се е разлепил и водата е стигнала чак до тук...

   Боже, Боже, пази ме от "вредители", от другото сама ще се опазя...Тряс телефона...

   Има няма седем минути и "спасителят" - не спасителят на плажа, не спасителят в ръжта, а спасителят на аквариуми - пристигна. Щафетата е предадена. Да си се оправя сам. Тя беше до тук.

   А люта ли му е??? Люта и още как...Като онези, лютите чушки, вретената, дето още им казват "кръжови"...А защо ли им казват "кръжови"???

   Спасителната акция е в действие. Вода се излива. Риби се прехвърлят в по-малки аквариуми...

   Е, и сега този огромен аквариум се превърна в част от интериора. Украса. Декоративно допълнение. Красота. Хак му е. Така му се пада...Как на кого? На аквариума, на собственика на аквариума, на...

   И сега какво? Седмица, две без аквариум. И как ще я карат без аквариум? Лепене, изчакване, тестване, пълнене с вода, изчакване, тестване, пълнене, връщане на рибите в "дома" им...

   И докога така? Боже, дай и търпение. Другото си го има, ако не и го вземе и него...

   И сега какво? Имат си нова-стара придобивка. Аквариумът като нов. Риби плуват насам, натам...Отново застояване и любуване на красивата гледка...Семейна идилия...Новия - стар аквариум надмина "себе си"...

   И като се почна едно ухажване...На рибите естествено. То водорасли, то храна, то лекарства...Редовно смяна на водата...Тя, водата от Искъра тече...

   И детето "зарибено" на тема риби. Лика прилика са си...

   ...И тази семейна идилия трая ден до пладне.

   Може ли един аквариум, заедно с прилежащите му екстри - като риби например - да стане причина за развод и то не какъв и да е, а по италиански???

   Лято е. Късно лягане, късно ставане...Една сутрин, още не разсънила се, не измила и не отворила очите си, тъкмо да зареди кафе машината и...вижда някакви лекарства до сами нея..Какво ли е това?...Трихо...Трихо...Трихо - нещо си...

   Момент. "Това" не се ли пие при венерически болести? Не че ги е пила, та да знае, но колкото до толкова...все е чувала за тях.

   Отиде и кафето...Косата и се изправи. Да бе да...Да беше къдрава, та да се изправи. Каквато и е права - на метър чупка, на два - завой, така и се накъдри...

   И още сънена, не разсънила се, не пила и глътка кафе да дойде на себе си, с почти (защо ли почти?) треперещи ръце взема телефона и се обажда на...Познайте на кого? На притежателя на хапчетата. Не са "нейни", следователно са "негови".

   - Какво правят тези лекарства в "моята" къща?

   -Кои лекарства, мило? И къщата от кога стана "твоя"?

   И нали си е още сънена и няма време за заобиколни пътища, та реши да пита направо, без заобикалки:

   - Ти от кога пиеш "Трихо..." как му беше името, че не мога да се сетя...?

   Отсреща - мълчание. Вагон злато дава да му види физиономията в точно този момент, но...телефонът е без тази екстра...

   Следва заекване, граничещо с пелтечене или на нея така и се иска да и звучи.

   - За какви лекарства говориш?

   - За "Трихо..." нещо си...

   - А, за "Трихото..." ли ме питаш? Давам от тях на рибите, че има болни...

   - Моля?!?!

   - Давам от тези лекарства на рибите, че имам съмнение за "воднянка".

   - И кой е болен от "воднянката" - ти или рибите?

   - Нещо им се подуват на някои коремите и профилактично им давам от това лекарство. Върши работа. Бях чел някъде из нета...

   Боже, Боже!!! Какви бяха тези риби? Какво беше това чудо? Какви са тези болести?

   "Трихо..." какво беше там за "воднянка"...Иди и доказвай, че нямаш сестра...

   Спасението дойде със събуждането на детето им...Още щом влезе в кухнята, видя лекарството, поогледа го и каза: А, тате защо е забравил да даде лекарството на рибите? Ей сега ще му се обадя по телефона да го подсетя. Ако не им е дал, ще им го дам аз. Залепва се на вътрешната страна на аквариума и готово...

   Ей, детенце, ти току що спаси баща си!!!

   Дали вече не е време да се наслади на първата глътка от сутрешното си кафе?

  

 

  

Legacy hit count
1891
Legacy blog alias
45768
Legacy friendly alias
Аквариум-13A0C3079A484B6A9B22CCC2349E95A5
Невчесани мисли
Нещата от живота
Смях до дупка! :)

Comments15

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 9 месеца
пих си кафето с вас и се смях :))). още ли го имате тоз аквариум?
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Добре бе, момиче, той като има толкова голям аквариум вкъщи, ти как до сега не се сети да си купиш лодка и въдица??? :) При спасителни операции вършат работа, а и решават проблема с изхранването по време на криза.:)
danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 9 месеца
Хм...Ела, ако "трябва" да продължа закачката със себе си...да, все още го имат този аквариум...Стои си във антрето, пълен е с риби, охлюви и един сом...Като нов е, след като беше залепен...отново...

Диди, а кой ти е казал, че няма лодка с две весла? Лодката е истинска, надуваема и при прилив на настроение изпълнява ролята на...вана...Но това е една друга "история"...Виж, въдици - няма...Има върху какво да се помисли...като липса...Прехрана казваш? Не е лоша идея. И върху нея има мегдан за "мислене"...Представяш ли си да "изядеш" домашния си любимец?:)))

Нещо като черен хумор ми се привижда...


goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Ами зависи от гледната точка. Като потече река от аквариума имаш пълното право да събереш рибките, т.е. да ги изловиш и за тази цел 1 въдица ще свърши идеална работа, а което е уловено вече не е домашен любимец, но може да стане за храна. ако искаш ще намеря из нета някоя рецепта за готвене на СОМ.:) 
danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 9 месеца
Диди, така и така ще търсиш рецепти, та ако срещнеш нещо за сом коридорас шулц, калихт...Общо са девет...сома...Има за всякакви рецепти...да не подминеш и за гупи, хелери - червени, черни, червено-черни,  бели мулинези, два сома анцитруси, трихогастери - мозаечни - за по-сигурно, пентазони - петопоясни мренки, барбуси...А и водораслите да не подмина - водна чума например, разни там разстения - роголист, кабомба и...булбитис...

   За имената им...така ги чувам, така ги пиша...:)))

   Ако съм пропуснала нещо, да ме извиняват рибите...Друг път "ще ги уважа" подобаващо...

   Хм...Не може така...Пропуснах меланиите...живораждащите охлюви, а те са на почит и уважение в аквариума...


goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Охлювите - на супа, другото - на скара, а водораслите само по китайски рецепти - бързо и лесно. Само собственика на аквариума трябва истински да ти полази по нервите и съм сготвила всичко що плува наоколо ти.:) 

А сомчетата ще сготвя на фурна - пълнени с гъби и за разнообразие ще ги сложа да полегнат на канапе от дюли. :)
danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 9 месеца
Е, те това е!!! Диди, ти ме разби...Уби всичко детско в мен...В положителния смисъл на думата "уби"...Малиии, какво ги чака рибите и обкръжението им, само да ми/ни паднат в ръчичките...

Ехааа!?!?

А да го видя сега - ще се пука ли, разлепва ли, какво ли???? Аквариумът имам предвид...

Най ме разсмя канапето от дюли...


vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 14 години и 9 месеца
,,,,,със сигурност, Дале! ние сме сродни души и си предаваме информация по невидими канали в 3-измерното пространство! Сигурно насън съм ти била на гости, но само 3-де властелините знаят, че ние се познаваме! да те пазят и вдъхновяват!
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 14 години и 9 месеца
... дали не трябваше да изтече тази черна река на нарцисзъм на някои блогери, за да се срещнем отново по-пречистени повечето от нас и най-вечемного  по-спокойни, а?

Здравейте! :) Аквариум.....

danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 9 месеца
Сродни души!?! Възможно е...Иначе какво търсим тук??? Или защо все още сме тук??? Може би за да слушаме заедно "Не съм избягал".:)))

Здравей! :) Аквариум...



vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 14 години и 9 месеца
...всички сме тук - в един аквариум! :)
danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 8 месеца
...в един аквариум??? :)

В един аквариум има "риби" всякакви...Има "еднодневки", има и "столетници". Има и живеещи в Марианската падина, в най-дълбокото (които от време на време вземат и се появят на повърхността)...Има и такива, които постоянно са в тъмните дълбини, но само мисълта за тях може да "всее" смут в останалите риби...:)

Едни плуват бързо, други са малко по-тромави...Едни предпочитат да плуват сами, други на пасажи...Има и хищни, има и "добронамерени"...Има и светещи, които показват пътя, има и...дебнещи от засада...Има и сливащи се с околния пейзаж, невидими...

И кое е най-подходящото място за "плуване" в един аквариум? Да си плуваш на воля и каквото стане? Да плуваш "с рогата напред" и каквото дойде? Да се скриеш при буря, а след това да плуваш в "спокойни" води???

Интересно нещо е "житейския" аквариум...само дето не трябва да се забравя, че в крайна сметка - искаш - не искаш....си в аквариум и си "зависим" от онзи, който отваря капака...на аквариума...:)))

....


DianaIlieva
DianaIlieva преди 14 години и 8 месеца

Това са няколко снимки от последното ни посещение в зоопарка. Наистина бях поразена и за пръв път в живота си поисках да имам огромен аквариум. Мъж ми (който имаше навремето една стена аквариум и една - терариум, та разбира от тези неща повече от мен), обясни, че тези рибки са коралови и са много трудни за отглеждане в къщи, няма да можем. Предложи някакви неонки, гупи и скаларии, но такива неща не ме блазнят. Разнообразието е наистина поразително. Ех, Далето, трябва да се плува :))) Кой както може, колкото и където реши, но все трябва да се плува! Поздрави на рибките и на отглеждащите рибки!

 

 

SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 8 месеца
Браво! Много хубав разказ!
By danieladjavolska , 27 July 2011

   Жега...Жега, някъде покрай центъра на София...
   Е, само три дни са...Ще ги изтърпим някак си...
   Ден първи ли беше???
   Ден петък да беше...
   Въпрос, и след въпроса отговор...
   Днес 15-ти ли е?
   Да, 15-ти като да е...
   Едновременно: Тогава утре е...16-ти.
   Да, 16-ти, но кой 16-ти. Кой ли да се пита? Какво значение има тук някакъв си месец? По-важното е, че утре е 16-ти...Горещници са все пак...Има смекчаващи вината обстоятелства. Във всеки момент можем да се извиним с тях...С горещниците.
   Изнасяне на бегом към кухнята, при „големия” календар. Кой ти има време по това време да търси малко календарче, а и големият нали за това е голям, да върши работа, когато малкият го няма?!? Там, на големия /календар/, до „самия” Джъстин Бибър се е изкиприла щерката...Знаете ги тези календари, дето всяка година като за първи път снимат децата...

 Лелеее, като се сетя нашият татко като „видя” щерка си до Бибъра и тръгна да го проучва в нета...сякаш зет ще му става...Как така детето ще слуша музиката му без предварително проучване кой е този и защо не сме чували името му? А като „попадна” на материал, че на концерт с бутилка го били замерили и...работата се разсъхна...Няма да му става „зет” и това си е...Няма да му „слушаме” музиката. Рече и отсече...Не че не намери филм за него след време. Изгледаха ли го, не го ли? Не съм ги питала и двамата...Не проявявам интерес. Не към щерката и татко и, а към Бибъра...Не е от „моето” ЕГН...

   Чакайте малко, че се „поотплеснах”...От горещниците тръгнах, покрай 16-ти минах, та за по-напряко през Бибъра...

   И така, стоим си ние с „моя Бибър”/или Бобър да беше/ пред големия календар, за да не търсим малко календарче, че то в тия жеги ни е само до „това, да не говорим за онова”...
   Гледаме в календара и търсим 16-ти. А, ето го. Месецът не ни вълнува. Все си е 16-ти.
   Както търсехме 16-ти, събота, така и се срещнаха топъл със студен поглед...Тъмно кафяво със синьо и тук-там кафяво...Ей това кафявото ми „изгори” сърцето преди има няма девет години.
   Дали не си говорим вече едновременно???
   Утре имаме...годишнина?!?
   Как пък така пак го „извади” онзи, сипкавия глас, дето ми „изяде” ушите на „Петте кьошета”? На кое от петте ли? Ами...на едното от петте...Все кьоше е...
   И какво се подарява на деветгодишнина???
   Изнасяне на бегом към компа. Викаме на помощ Неволята лично в лицето на чичко бай Гугъл...Хм...Керамика, подсказват ни от една австралийска статия...

   Е, нищо де. Те и австралийците от Европата са тръгнали. Без аборигените, естествено...Кое ли му е естественото???

   Та в прав и в крив текст – може да им се има някакво доверие...Керамика?!? Защо не? И без това трудно го научих да подарява цветя, а не плодове...като техен заместител...
   Въпрос към детенце:
   "Къде искаш утре да те заведем и да се почерпим?"
   "Да отидем на сладкарница. В онази, за която сме „абонирани”...И защо ще ме черпите?"
   "Ще те черпим, защото си ни детенце и утре имаме годишнина от сватбата."
   "Аааа, така ли? Може..." Предложението беше одобрено и прието с въодушевление...
  У дома любимият виц е: И да знаеш, жена, детето не е от теб...ако си го спомняте...Да, боята не е моята, но характера...Ще, ще...Ще го видим...Напред е..
   Ден втори...Жега...Детенце и таткото на детенце отидоха на поредната си „визитация” на рибния пазар. Какво толкова му гледат на този рибен пазар??? Риби като риби, само че декоративни. Ще ме ядосат някой ден – я рибите, я домочадието и...ще им ги сервирам в тигана за вечеря...Не рибите да сервирам на рибите, не домочадието на домочадието, не домочадието на рибите, а рибите на домочадието...Да поясня, за по-ясно...Да не стане някоя грешка, криво разбиране и от тук – сакатлък...
   Време ми е да се „поотплесна” малко /по план график/. Прадядо ми имаше една приказка – „загоритенджера”, та и моята същата...Не, нищо няма във фурната. Проверката приключи успешно, та да продължа с писанието...Веднъж на гости у дома ни дойде една бълха. Гражданка, не селянка...За онези, бълхите селянки ви разказах веднъж...Отдавна беше...Няма да подсмърчам, така е трябвало да стане...
   Та да си дойда на думата за бълхата гражданка...От къде дойде пущината – не зная, но цял флакон "бълхотрепач" изпръсках в спалнята. Не, не мога да ги трая...не стига тормоз на село, а и тук. Не мога да го понеса. „Неам” ни нерви, ни желание да се занимавам с глупости. И така...Изпръсках почти флакон и цял ден не бяхме у дома. Вечерта се прибрахме, а на следващия ден рибите започнаха да обръщат коремите...Аквариум голям, мъж – голям...Ако му падне пердето, че съм му уморила стоката и вземе да ме „сбуха”??? Нищо не каза "момчето", но му стана едно „терсене”...По очите му го видях...Не го бях виждала да гледа така тъжно от...много време. „Е, някой ден и мен така ще ме натириш...” Горкият!!! Не случил на жена...
Добре де, аз пръсках флакона в спалнята, а рибите са в антрето...Както и да е...Аквариумът отново е пълен...Само дето един ден започна да се „пука” и ми изкара акъла...За 160 литра става дума, не за литър, два, но ситуацията беше овладяна...Та като се сетих за всичко това и се отказвам да сервирам рибите в тиган на моите хора...Дожаля ми...и за рибите, и за домочадието. Край на отплесването...
   И така...”Моичките любимци” на рибен пазар, аз си сърфирам из нета и най-обичам в такъв момент да чуя телефонен звън...Точно сега ли? Не може ли след малко??? Да, но звъни домашния телефон, а по него ни търсят само майките...
   ”Ало!!!” – пускам най-нежното си гласче...Кой ли се е сетил за нас??? А, майчето свекръвка се обажда...От дума на дума и...за 16-ти...нито дума...Тюх и брях!!! Тази жена не се ли сеща, че точно на тази дата взех сина и и „в добро и в зло” и каквото следва там...
    Аааа, бива ли такива работи??? То бива, бива, но „цял бивол”...Знаете продължението...Тези хора явно тотално са изтрещели по време на горещниците...
   Е, щом е такава работата, ще и припомням. Няма как да пропусна този шанс. Не стига, че взех сина и...или той мен??? Хм...Това е друга тема, но по „план график” не ми е момент за „отплесване”...Може би след малко, ако не забравя...Всъщност, пих ли си „гинкобилобата” сутринта? Забравих...Е, те за това трябваше да си я изпия, та да не забравям дали я изпих или не...
   И така, ето че ми се удава повод да водя 1:0 спрямо майчето свекръвка. Не, 1:1 ще е...Онзи ден тактично ми напомни да съм била изпрала точно онова родопско одеяло, което се било намирало на точно онова неподходящо място...Кога ли го е видяла? Защо ли питам? Свекървите „виждат” всичко, особено що касае синчетата им...
   Оф!!! Жега, жега...
   С най-невинното гласче, с което разполагам във архива и припомням, че преди цели девет години, точно на днешната дата – 16-ти - със сина и се „врекохме”...или „обрекохме”...
Следват „поздрави и поздравления” – да „илядиме” и каквото там следва...Защо не??? „Колко до толко” все ще го изтърпя...За повече...песимистът взима превес пред оптимиста...По живо по здраво – отново опит за сърфиране, но...този път голямата вълна ми се изплъзна, защото „сиртакито” се обади – мобилния...Тези хора явно в събота си нямат друга работа и са решили да не ме оставят на спокойствие да си посърфирам, че като се приберат дететце и таткото на детенце и...”де що” има големи вълни – ще съм ги прескочила, пардон, подминала...
   Кой ли се е сетил за мен? Я да видим...Предимството на мобилния пред домашния – виждам кой ме търси...Ако реша, мога и да не го „чуя”...А, Майчето! Не майчето свекръвка, с нея говорих вече, а Майчето, детско другарче от полянката. Онова Майче, дето го кръстих на „големи” години. Аз съм и кръстница, а пък тя ми е кръщелница, но понякога се държи така, сякаш е обратното...Я да видим сега Майчето за какво се е "присетила"??? „Да се видим в неделя в парка.” „ОК, защо не? Да се видим.”
   Защо мълчи това Майче? Та нали и тя беше в най-горещия ден на онази далечна /преди цели девет/ година заедно с нас...Ааа, не може така...Аз кръстница ли съм и или какво?      „Слушай, Майче, ти да не ми се обаждаш да ми честитиш годишнината и да се чудиш как да ми го кажеш? Карай направо, а аз ще те слушам ли слушам...”
   „Оооо, зло да те забрави!!”
   „Да ме забрави и още как?!? То ти ме забрави, та...”
   „Добре де, следват пожелания и каквото там се сетиш...”
   „Сещам се аз, сещам се...И да знаеш, керамика се подарява...” – правя тънък деликатен намек...
   „Нямаш ядове. Ще ти подаря...една керамична чаша да си я биеш от главата, когато си ми ядосана.”
   „И защо от моята, а не от твоята?”
   „За разнообразие и малко фантазия” – спомнихме си тези „велики” думи от нашето детство...
   Междувременно домашните ми любимци се прибраха от рибния, малко почивки и...време е за сладкарница...Тоалети като за повода, малко прически, тук-там гел, таткото ни е готов да заведе двете си „момичета” да ги почерпи, че са „влезли” в живота му и са му „развалили” може би рахатлъка...Може би „да”, може би „не”...
   На сладкарница, като на сладкарница...Торти – сладки и солени, шейкове. Аз си избрах торта „Боровинка” и шейк „Боровинка” да са в тон с тоалета ми. Детенце и то си избра шейк „Боровинка”, а тортата беше с името на сладкарницата – да отиват на тоалета и. На татко и явно живота му е мнооого сладък, та заложи на соленото...Разликата беше в шейковете – моят без сладолед...Грешка...Язък, че избирах да са в тон с тоалета, а не на вкус...Тортата си я биваше, но в тази жега шейк без сладолед е като...завряла лимонада.
   Сетих се нещо, което правехме с татко и и реших да го приложа с щерката. Всеки си изяжда половината торта и след това си ги „менкаме”...Я, та то детето приличало на баща си! Веднага се съгласи...Къде е уловката? След малко ще разбера...Мммм! Прекалено сладка е нейната...Ясно...Ето защо прегърна веднага идеята...
   ...Вече сме си у дома. Всеки се заел с личната си "релаксация" за справяне с юлските горещници...Звъни домашния телефон. Някоя от майките се е сетила за нас. На ред е моята майка – тъщата. Пръв при телефона „пикира” съпругът...А, като го гледам как говори, не е тъщата, а мама...Защо ли благоверният ми съпруг започва да гледа като „плъх из трици” – като за начало...Изражението на лицето му се променя с всяка следваща секунда...Първоначално гледа като „треснат с мокър парцал”, треснато...В следващ момент учудено и като че ли във всеки момент ще го напуши смях???
   До ушите ми достига: Тя жената така ми каза.
Какво ли толкова съм казала, а не е трябвало да го казвам???
   „Кой, аз ли? И какво съм ти казала, а аз да не го знам?”
   „За 16-ти” – хили ми се насреща...
    ?!?!?
   „Днес е 16-ти юли, не 16-ти юни...”
   Каквооо? Хайде стига де!?!? Не може да бъде...Че е жега – жега е...Че са горещници – горещници са, че в кухнята през нощта е 34 градуса – толкова са...Дете идва на проверка и учудено пита с поглед това, което вижда напушване на смях ли е или предвестник на нещо друго...
   „Нищо, тате, объркали сме датата с майка ти...Женихме се на 16-ти юни, не на 16-ти юли...Днес е 16-ти юли...Един месец закъснение” – опитва се таткото да обясни на щерката създалата се ситуация...Детето поглежда ту мен, ту татко си и мълчаливо се оттегля в кухнята...Какво ли си мисли, милото? „Не случих” с родители...или „За къде съм с тези мои откачени родители?”...
   Защо пък откачени? Случва се...Жега е...Горещници са...Всичко се случва...
   Не, не може да е така...Все още едно „дяволче” ми се хили насреща...Пръстенът...Там пише....Свалям пръстена и го давам на детенце да прочете какво пише...Какво пише ли? Ами...пише това, което трябва да пише...16-ти юни...
   ?!?!
   Резил...Срамота...Какво ще кажат хората?Пардон....не съм си на село...Пардон си...
   И все пак, понеже „мачка” по гръб не пада...Бях подведена.
    ?!?!
   Добре де, а ти защо позволи да бъдеш подведена? – се обади едно присмехулно „дяволче”...
....Каква беше тази жега, какво беше това чудо???
   Жега като жега...Всяка година си я има...Да беше жега като жега, а то...
   Ден трети...Жега...нищо ново под слънцето, а и покрай него...
   Гледаме се с мъжа в къщата като „мачета” и се чудим да се смеем ли, да ревем ли...Защо пък да ревем? Станалото станало...
   „Споко, тъкмо ще имаме за какво да си спомняме след време...като остареем...” – мъжът държи фронта и не се предава...
   Ще си спомняме, ако не забравим за какво служи „гинкобилобата”...
   Вечерта на третия ден от горещниците...Звъни домашния...А, майчето, моето този път...Затвори да те избера се казва в този случай...
   И като почнах...не е за разправяне. Всичко си казах – без майчиното мляко...
   Жената като я напуши един смях...А тя много заразително се смее...Дали не съм го „взела” от нея???
   Като ми цитира всички важни събития, дати и години в нейния живот и нашия...и...
   Явно горещниците в Дунавската равнина не са като тези, тукашните...Време ми е...Време е да навестя родните места и да си заредя акумулаторите, че току виж, съвсем съм изтрещяла...след горещниците....
Legacy hit count
784
Legacy blog alias
45724
Legacy friendly alias
Тотално-изтрещяване-по-време-на-горещници
Невчесани мисли
Нещата от живота
Смях до дупка! :)

Comments8

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 14 години и 9 месеца
Бибъра е за съжаление - ще го ползват като Бритни Спиърс и ще си залезе, горкото дете. Моите момичета имат огромна непоносимост към него, не знам откъде идва :))) За да не си греша годишнината, си я гравирах на пръстена. Сега, като ме пита Ангел, остава само да успея тайно да сваля пръстена и да му кажа датата :))) и при нас тук са нечовешки жеги, а в моя град в Бг имаше жестока буря, сигурно сте чули
danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 9 месеца
Хм...Бибъра си е Бибър, но моят "Бибър" е "Бобър"...та затова...

То и на моя пръстен е гравирано каквото трябва, но....нали трябва да го свалиш от ръката, да прочетеш...

Да, за бурята "чух" от свидетели на бурята...


SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца
Ей, Дале, страхотно пишеш! Много се смях:))))
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Ей, Дале важното е че сте празнували, 9 години и 1 месец си е годишнина, лошото е че никой не се е сетил да ви се обади на точната дата, че тогава щеше да ви е интересна изненадата.:) А иначе и аз съм за гинкобилоба, всички празници ги забравям, добре, че FB ме подсеща понякога за рoждените дни.
DianaIlieva
DianaIlieva преди 14 години и 9 месеца
Хей, Дале, ами честита да ви е годишнината (с няколко патерици)! В жегата се случват шарени неща. Нашата сватба беше през януари - студ, сняг, лед и поледица... Сигурно затова редовно я забравяме, пък детето от година- две вече не иска да идва с нас на сладкарница. Важното е да сте живи и здрави, да си пиете сутрин кафето с усмивка и да си "менкате тортите" без притеснения :))))
SlynceLuna
SlynceLuna преди 14 години и 9 месеца
Още веднъж го прочетох, Дале, и ти казвам пиши, пиши и публикувай. Ти имаш  свой някакъв стил , който не мога да определя като какво е, но много ми харесва начина ти на писане. Успех!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 9 месеца
Е, случват се и грешки по време на...горещници...Все пак и "аз съм хора" и нищо човешко не ми е чуждо...

Ела, то и "ние" не слушаме Бибър, но...нали е "модерен", та името му знаем...По-скоро "слуша" Селена Гомес и Шакира...А ако я попитат коя е "любимата" и група, отговаря -

AC/DC...

Споко, Ген, та то си е за смях, откъдето и да го погледнеш...

Диди, и аз точно това се питам: Как така никой не се сети да ни подсети по-рано??? Дори в денят, в който стана...объркването, никой не ме "поправи" при разговорите по телефона...То така и баба знае...След дъжд качулка...И аз щях да си се сетя сама...но по-късно...

Случайна, пишеш "шарени неща", та се сетих...преди години имаше едно немско предаване "Шарено котле", та и "нашата" такава стана...А тортите - ще си ги менкаме...Беше ми приятно, че бяхте "мои гости"...


goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Ама ти да не мислиш, че си се отървал от нас! Не е така! Ние продължаваме да си надничаме нищо, че не винаги се изцепваме с по някой коментар.:)
By Deneb_50 , 26 July 2011
 

М,да.С наближаването на изборите,големите ми уши почнаха да получават мазоли от  средствата за масова дезинформация.
 То не беше,кой е пръв пред ОИК и ЦИ(р)К.Кой получил регистрация,кой-не.
Та повлиян от тях и аз реших да си спретна една представителна извадка,но реших д вложа в нея една идея в повече,докато се чудех каква да е точно,пред погледа ми попадна едно шише с надпис” Borissoff” и така моята извадка се превърна в представителна  из/вОдка.
 И така въоръжен със изследванията на  агенциите „Бухал-6” и „Сова-11”,приготвих еднолитрова халба с картата на България и изгледи от нея,която се явяваше нещо като градовете и селата ни. Налях в нея 45% от горепосоченото питие,което олицетворяваще ГЕРБ.За БСП се чудех какво да налея поради липса на питие „Станишеф”,затова се задоволих с „ Fiveroses„ , ликьор от рози и напитка „Putin”-всичко около  26%.За ДПС нямах никакви притеснения-10% йени ракисъ..Виж за Атака се  колебаех с какво да ги оприлича-с шнапс ли или с палинка.Реших да е палинка щото Волен бързо пали,та добавих 7% и от нея. За  СДС и ДСБ –синьо кюрасо и синя напитка „Сливен”-4%.Останалата част допълних със студена вода и така стигнах до литър ,както би се изразил Чапаев.
 Да,питието първоначално изглеждаше доста добре,но след няколко часа взе да помътнява и потъмнява.Нали съм си себеотрицателен експериментатор,реших да го опитам-уж беше добро на вкус,но някак си се усещаше някаква горчива жилка ала проблема се оказа друг-махмурлукът му  беше доста продължителен-долу-горе около година и половина и две.

Legacy hit count
447
Legacy blog alias
45714
Legacy friendly alias
Представителна-из-вОдка
Купон
Забавление
Политика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Хапка и пийка
Коментари
Смях до дупка! :)
Символика

Comments3

goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
На Болен С. трябваше да налееш малко джора от домашна джанковица, щеше да е националистическо, реваншистко, евтино и заслужено, пък и щеше да придаде още по-голяма достоверност за вкуса на Бг политическия коктейл и да до приземи здраво на Балканите.:)
Deneb_50
Deneb_50 преди 14 години и 9 месеца
Диди,за джанковица и костилковица съм чувал,ама какво е джора ич абер си нямам  :-)))
goldie
goldie преди 14 години и 9 месеца
Ами, след като изтече високоградусната ракията, при варенето и' има един момент, в който започва да изтича нискоградусен продукт, които се казва джора и пивоварите я събират в отделен съд, защото на следващата година я преваряват заедно с новата реколта джибромицин.

 

Та във връзка с твоя пост, този продук добре отразява малка партия, която се коалира с нови партии, но като платформа не струва, т.е. не може да бъде определена като люта ракия.:)

 

By Wishsong , 30 September 2010
ЗАКОН ЗА МЪРЗЕЛА

Чл.1 (1) Човек се ражда уморен и живее, за да си почива.
(2) В случай, че не си почива достатъчно – умира за да си почине окончателно. В този случай, същия занапред се нарича „починал”.
(3) Ако случайно погине без време, явно е бил уморен, както следва:
1. прекалено уморен за да се роди жив;
2. роден жив, но прекалено уморен от раждането за да живее още.

Чл.2. (1) Обичай кревата, така както обичаш себе си.
(2) Ако това не те затруднява особено, обичай и тоя/тая, с която делиш кревата.
(3) Ако това те затруднява, просто дели кревата – тоя/тая има все някой, който да го/я обича.
(4) В случай, че те мързи да обичаш и кревата и себе си, самообичай се постоянно и не мисли за кревата.

Чл.3. (1) Ако видиш някой да си почива, помогни му.
(2) Ако те мързи да му помогнеш, поне му дай акъл как да си почива ефективно.
(3) Ако даването на акъл те затруднява, дори не се напъвай. Напъването изморява, а при липса на акъл - в повечето случаи убива.

Чл.4. (1) Почивай през деня, за да можеш да спиш вечерта.
(2) Ако можеш да спиш и през деня, почивката ти ще бъде двойна.
(3) Ако си нощна птица – спи през деня, а нощта си почивай.

Чл.5. (1) Работата е свещена, не я докосвай!
(2) Алинея 1 не се прилага само ако не става въпрос за „оная ти” работа.
(3) Чуждата работа – кучета я яли, така че за нея се прилага алинея 1. Освен ако чак пък толкова ти се иска да я докоснеш.

Чл.6. (1) Онова, което можеш да направиш утре, не го върши днес.
(2) А когато утре стане днес се прилага алинея 1.
(3) За другиден се прилага чл.1, ал.1 от закона.

Чл.7. Работи възможно по-малко и не прави това, което трябва да направи друг.
(1) Винаги си на далавера, ако в случая е приложим чл. 5, ал.1.
(2) Никога не забравяй чл. 4.

Чл.8. (1) Бъди спокоен, никой не е умрял от почивка.
(2) Ако е умрял, то е било в хипотезите на чл.1, ал.3.
(3) Ако не си спокоен, първо си почини. След това пак прочети чл.1.

Чл.9. (1) Когато изпиташ желание за работа, седни и изчакай да ти мине.
(2) След като ти мине, прилагай хипотезите на чл. 5, или ако не е възможно – чл. 6
(3) Ако не можеш да приложиш ал.2, провери дали не е възможно да се приложи чл. 7.

Чл.10. (1) Щом работата е здраве, нека работят болнавите.
(2) Ако работата беше здраве, замисли се защо всеки иска да ти е шеф.
Legacy hit count
5474
Legacy blog alias
41367
Legacy friendly alias
Закон-за-мързела
Забавление
Литература
Нещата от живота
Смях до дупка! :)
България
Човекът и обществото

Comments1

VangaEU
VangaEU преди 15 години и 7 месеца
Машала! :))))