От доста време съм в този блог и през всичките години четях как авторите се оплакват то писача на минуси. Понякога много стойностни постове получават минуси, само защото някой потребител от блога има зъб на някой автор. Писането на минус само защото някой автор не ВИ е симпатичен, уважаеми минусописачи е просто тъпо, реваншистко, идиотско опитче за отмъщение. Големите хора доказват позициите си, а не се крият зад анонимността си, за да демонстрират комплексите си за малоценност. Малоценният човек напада в гръб, той отмъщава по най-долния и примитивен начин. Така че е добре минусописачите да седнат и да си направят равносметка каква доза душевни отпадъци носят всеки ден със себе си и ако не могат да си изчистят сами душата и съзнанието, нека да потърсят специализирана помощ. Психиатричните клиники са създадени за вас, уважаеми Минусописачи.
Не че имам проблем с написаните минуси, но имам проблем с човек, които се крие и забива нож в гърба без причина. Такива хора са родени убийци. Те убиват и изпитват первезна наслада от деянието си. На Минусописача бих искала да кажа някой неща очи в очи, но той се страхува, крие се в сенките и само изпълзява понякога, като отровна змия, за да клъвне най-хубавите неща в блога и да ги нарани или дори убие.
НеУважаеми, г-н Минусописач, радвам се, че си страхливец, радвам се че си човек без мнение и се радвам, че си силен само, когато си анонимен. Може да продължаваш да забиваш нож в гърба на всеки в блога, но не забравяй, че който вади нож – умира от собствения си нож.
И докато се опитвам да не скривам неуважението си към теб ми хрумна една малка приказчица, която разказва за злобата и завистта, в която живееш. Надявам се да не си щастлив в състояние на непрекъснато отрицание и най-дълбоко и искрено ти пожелавам минуси и отрицание във всяко начинание!!!
И не мога да пропусна да ти кажа, че аз съм щастлив, позитивен и радостен човек, а още повече се радвам, че ти не знаеш какво е това и как се постига.
Приказка за Минусописача
Имало едно време в наше време един писач на минуси, който аз нарекох Минусописача, а той бил една загубена душа, във всеки смисъл на тази дума и най-вече пълен мухъл, който като човек бил незабележим, а като характер все още е просто загубеняк. Той нямал свое мнение за нищо и дори не знаел как да се изкаже, защото нямал достатъчно думи нито в устата, нито в ръката, но можел да пише минуси. Затова Минусописачът се скрил зад няколко аватара и почти като истински юзър се настанил в bglog.net. Разбира се през годините всички нормални юзъри и гости негодували срещу Минусописача, както и срещу неговите минуси, но никой не се сетил да изрита Минусописача и минусите от блога. Така скрит зад няколко аватара и дълбоката анонимност на нета Минусописачът си живее спокойно, че може да пише минуси, а онези, които пишели понякога глупости, понякога много стойностни неща и били именувани със звучната чуждица юзъри, все се питали кога Минусописъчът ще вземе да си събере минусите и целия негативизъм от блога и ще се засели някъде другаде, където може пък някой да се зарадва на неговите минуси, защото тук не му се радваме. Но всеки път пожелаваме радост на майка му и на всичките му близки жени и роднини.:)
П.П. Повторението на думата Минусописач не е грешка, напълно нарочно е и много се надявам Минусописачът да се познае.
П.П. ПОЗДРАВ!!!
Comments24
Я не люблю...
П.П. Хубаво си го обрисувала, дори конкретни черти ми изплават за въпросното лице, като чета.
П.П.П. Може да заменим "юзъри" с потребители.
П.П. Днес лапнах 1 шоколадов бонбон от българските, онези с лешниците от зелената кутия. Бях забравила, че имам цели 2 кутии. Трябваше да ги подарявам на разни познати като им ида на гости, защото в Гърция се ходи на гости с нещо сладко и в кутия, но в началото на лятото превантивно намалих гостуванията и днес наградих тлъстичкото си телесище с шоколад.:) Затова съм забележимо добричка.:)
П.П. Първия послепис заприлича на изказване/изписване в ученически дневник. Това има нещо общо с думата блог. Малиии, станах блогиня с един коментар!:)
капката вода счупва камъка здрав."
Диди Фа, не ги мисли бонбоните. А по-добре ли ще е да се разтопят от удоволствие в това хубаво горещо юлско време? Обичам жегите! :)))
П.П. Темата за пропагандата - някой друг път, като ми се пише по-дълго, :)
Преди време писах по темата и се повлече една дълга и безсмислена дискусия, след която полека-лека се отказах и от борбата, и от опитите си да убеждавам когото и да било, че минусите привличат минусописачите. Защото, казано простичко, минусчиите идват тук, за да си начешат крастата. Ако няма възможност да си я чешат, те няма да идват.
http://bglog.net/blog/queen_blunder/site/posts/?bid=31650
Факт е, че в най-общия си вид БГлог не се развива като социална мрежа. И това категорично се дължи на минусите, защото да пишеш минус на нещо, което някой е споделил в обществения си дневник, за мен е душевна перверзия.
Хубаво е и човек да разсъждава върху това на какъв въпрос си отговаря оценителя когато натисне червената ръчичка с палец надолу. "Не е полезно за мен", така пише.Абсурда е ,че когато се констатира нещо като неполезно се оценя. Нещо много сбъркано има в това "неполезното" да бъде изразено в математическа стойност.Явно е недомислица , но от инат не се променя.
Не ми е ясно и кой глупак е сложил графичния знак с палеца надолу и дали изобщо се е замислял, но така , с палец надолу, императора на Римската империя е показвал на гладиатора на арената когато е чакал знак от него да убие съперника си при гладиаторските борби. Този знак е знак за убийство ако не е ясно. И когато блогера пишеш тук разбира ,че някой го убива по този начин се маха. Бая народ се махнаха "убити" .
Прочетох коментарите и ми стана мъчно. Явно тези минуси са голям минус и вече имам възможност да ги спра тотално. А с новата платформа, която подготвям също няма да ги има. В момента се мъча с експорт-импорт и е много тежко без помощ, но се надявам да успея :)
Замислям се, че ако беше оставил само плюсовете, както са одобренията във ФБ, това пак не е добре за блога, защото има хора, които вместо да гледат същественото в публикациите, се втренчват в числото на плюсовете. И този, при когото те са най-малко, се възприема като най-малко харесван. А ако отида още по-нататък в разсъжденията си, плюсовете/лайковете/одобренията заради количествената си стойност се оказва, че може да бъдат равносилни на минуси.