Вчера по новините дадоха историята на един музикант, който е намерил интересен начин да си го върне тъпкано на големите корпоративни акули.
Дейв Каръл пътувал със самолет на Юнайтед Еърлайнс. Докато чакал в Чикаго да се прекачи на друг самолет за Омаха (Небраска), той и членовете на групата му видели как работниците хвърлят китарите им от самолета. Китарата на Дейв (марка Taylor) била една от жертвите.

Той говорил с 3 стюардеси, но никой не му обърнал внимание.
Когато пристигнал в Омаха, цели 6 месеца се опитвал чрез мейли и дори телефонни разговори с Ню Делхи (Индия!) на безплатния телефон на авиокомпанията да получи парична компенсация за струващата 3 500 долара китара.

Вместо да се ядоса, Каръл се вдъхновил.
При последния си разговор с мис Irlweg, представител на Юнайтед, той я предупредил, че ще напише 3 песни и ще ги пусне в Youtube, за да знаят хората, че "Юнайтед троши китари":

Вчера видеото на първата песен беше видяно от около 200 000, днес, след като историята беше излъчена по националните новини - вече от над 500 000 души.

Няма нужда да казвам, че най-сетне от авиокомпанията са му обърнали внимание :).
Ето това е един от начините!!!

...I should have flown with someone else

or gone by car

'cause United Breaks Guitars!...

PS

Мейкър, след 100 дни можеш да направиш друг конкурс - за текст на песен, в случай, че ББ даде много поводи за недоволство на българския избирател.

Още инфо на английски:

Updated: Wednesday, 08 Jul 2009, 8:55 PM EDT
Published : Wednesday, 08 Jul 2009, 8:34 PM EDT

• By LILY FU

Въпреки незабавната нужда от солидарност и сътрудничество определени кръгове подтикват към конфликт, и то по-специално към конфликт между двете най-големи и основни цивилизации в света. Този въпрос трябва да бъде разгледан внимателно, тъй като войната на цивилизациите, които те предвиждат, би могла да има катастрофални последици за човечеството. Един от най-добрите начини да предотвратим едно такова бедствие е да засилим диалога и сътрудничеството между тези цивилизации. Това не е трудна задача, защото не съществуват фундаментални различия между Исляма и Западния свят. А напротив, между Ислямската цивилизация и Юдео-Християнската култура, която формира основата на Западната цивилизация, има много общи черти. Имайки предвид настоящата ситуация и естеството на световните проблеми, споделените ценности ще направят сътрудничеството неизбежно, за да могат да бъдат решени тези проблеми.

Капитализмът е социална система, основана на частна собственост върху средствата за производство;инвестициите се определят от частни,а не от държавни решения,а цените,производството и разпределението на стоки се формират в условия на свободна конкуренция на пазара.Капиталистическата икономика се появява в Западна Европа през шестнадесети век вследствие на развиването на новите търговски пътища между Новия и Стария свят.

Социализъм:

1. полит. Учение, обосноваващо премахването на капиталистическия буржоазен строй и построяването на нова обществено-социална формация, икономическа основа — обществената собственост върху средствата за производство, материалните блага се разпределят според теоретичната постановка “от всекиго според способностите, на всекиго според труда”.
2. Обществен и държавен строй, при който е установена диктатура на пролетариата, унищожени са експлоататорските класи и средствата за производство са обществена собственост.
3. Название на различни дребнобуржоазни и буржоазни учения за преустройство на капиталистическия строй.

Комунизъм (от латински: communis - „общ“, „обществен“) е термин обхващащ сродни идеологически течения, които предвиждат създаването на такава организация на обществените отношения (по специално обществено-икономическите), при която средствата за производство са общи, разпределението на произведеното е според нуждите на всеки, а в обществото липсва принудата на държавата.
  Чета ли,чета определенията за различните социални строеве и главата ми пуши от мислене,оказва че не съм живял в нито един от тях,за съжаление не намерих дефиниция за преходен период,та сега се чудя дали Ст.Лем не е бил прав,когато е написал “Сандъците на професор Коркоран”,дори” сертификат за фалшификат на живота” си нямам,за разлика от някои много известни картини и сега се чудя живял ли съм,жив ли съм  и то кога  и къде и в какво.

Не намерих дефиниция за преходен период,та си мисля че животът ни е твърде преходен,докато мислим,точно в какво и за какво живеем.

Като чета дефинициите за капитализъм и социализъм се сещам за оня виц-Където питали каква е разликата между двата строя, а отговорът бил:

При капитализма,човек,експлоатира човека,а при комунизма е обратното

   Заслужаваше си - разходката! "Видях" ги почти на "живо". Като тръгнах от Ниагара, как е създаден, интересни факти.....Там където Боговете на тътена говорят с човека. А какво му казват???

   Игуасу, изумителният, красивият!!!!!!! Невероятният!!!!

  Виктория -чудо на природата!

  Най-високият!!!! 1052 метра.

  Най-готиният!

  И това е нещо, което си заслужава да се види - водопадите в България!!!!

   Красота,

изящество,

сила, надмощие на природата!!!!

   И още едно чудо на природата - дъга във водопада!

   Ех!!!! Заслужаваше си гледането!!!!

 За да разгледате в пълен формат изберете от падащото меню в горния десен ъгъл VIEW FULL SIZE, снимките се зуумират при кликване, линковете се ограждат в червено при обхождане с мишката. Горе в ляво е музиката - стартирайте с нея. Приятно забавление с Глогстер:)))

Една история (всички прилики със сегашни събития в САЩ, Азия и Европа са случайни):

След смъртта на Луи XIV,  Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.

Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1719 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 % , докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.

Сключило се следното споразумение.

Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. Отделно Лоу щял да получи концесия, почти за каквото пожелае.

Книжните пари пуснати в изобилие и гарантирани уж (Капитала на Банк Женарал бил 6 милиона златни ливри, но никой не знае колко книжни пари са пуснати срещу тях) скоро оживили икономиката. Появяващата се инфлация, бутнала търговията напред.

През 1717 година друг банкер на име Антоан Крозан , загубил концесията си над Луизиана (Половината днешни САЩ), понеже не могъл да извлече почти никаква полза от нея.

Дали концесията на Джон Лоу като той срещу нея се заел да изчисти и държавните дългове.

Основал нова компания “Мисисипи” , като сметката била следната - Който иска да си купи акции на компанията, срещу тях трябвало да представи облигации от дърважния заем! Тези облигации се купуват с книжни пари, които пък банката на Лоу печата.

Срещу облигациите пък клиентът получава акции на компанията. После, банката на Лоу унищожавала държавните облигации (нямала претенции за главницата към държавата), а правителството на Франция се задължавало да плаща в продължение на 25 години 3 % (около 4 милиона ливри годишно) лихви. Тоест, държавния дълг се елиминирал!

Акциите първо не тръгнали бързо. После обаче Банк Женерал сменила името си на Банк Роял и започнала да печата банкноти гарантирани и от държавата.

Сам Лоу знаел колко опасно може да бъде това печатане и е казал следното – “На всеки няколко години, банката може и да няма възможност да извършва плащанията си, но с изобилни кредити може да се наема работна ръка, да се разшири търговията така, че опасността от неплатежоспособност е по-малка от ползите от един подем”

Нещата тръгнали бавно, но скоро компанията “Мисисипи” глътнала и изкупила още няколко търговски компании. Славата и на “гигант” се разнесла. Отделно, била проведена масирана рекламна кампания с пари на компанията. На акционерите се обещавало бляскаво бъдеще и високи печалби и т.н.. Акциите първо бавно, а после все по бързо почнали да се качват. Отделно изобилието книжни пари оживило икономиката. Наеми, заплати, имоти, стоки, всичко удвоило цената си само за кратък период от време и цените продължавали да растат. Всички обаче били доволни, защото ето на, кредити има, акциите вървят само на горе, имотите също, селскостопанските продукти също, заплатите и те растат и въобще идва златен век.

На улица Рю Кинкампоа, царяла бясна търговия с акции. Улицата била завардена от двете страни с жандарми и на платното и имало хиляди хора, спекулиращи с акции не само на компанията “Мисисипи” , но и на почти всичко друго което се търгувало, като ценни книжа. Еуфорията била такава, че балконите над улицата се давали под наем на зяпачи искащи да се насладят на гледката долу. 

Някой обаче били скептици. Стари изпечени търговци, индустриалци и някой хитри благородници гледали, но не се включвали в настъпилия икономически и борсов бум. Херцог дьо Сен Симон - "От баснята за Мидас насам, не знам някой да умее да превръща всичко до което се докосне в злато! Джон Лоу едва ли ще може!” . Херцогът на Савоя , когото попитали защо не си купува акции казал – “Не съм достатъчно богат, за да се разорявам!” .

Някой умни спекуланти влезли в сделките също следили изкъсо пазара.

Банк Роял печатала пари, с парите се купували държавни облигации , а срещу тях акции. Когато дълга на държавата бил покрит, Лоу казал че ще дава от новата емисия акции (увеличение на капитала) само на тези които покажат 4 стари акции. Пазарът полудял и акциите се изстреляли нагоре.

Икономиката преживяла бум, а населението на Париж почти увеличило само за месеци с 1/3 .

Джон Лоу обещавал вече 40 % дивидент някъде в бъдещето. Отчета на дружеството обещавал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, още повече, че той си ги печатал. В началото на 1720 година бил стигнат върха, на пазара.

Някой по умни инвеститори започнали да продават, тихо-мълком акциите си.

Джон Лоу почнал да изкупува акциите си за да не позволи спада им.

Един маркиз, продал акциите си на борсата, отишъл една сутрин при Джон Лоу, с една купчина книжни пари и поискал да го обмени в злато. Лоу нямало как да откаже и маркизът натъпкал 6 карети (!) със златни монети, казал довиждане и си отишъл. Само няколко часа по-късно, дошъл и друг (абат този път) и натъпкал 3 карети със злато.

Хората се стреснали – Щом тези продават, какво правим ние?!

.. И почнали първо полека, а а после панически разпродажби. Пари имало, но книжни и печатането на банкноти не успокоявало пазара.

За да няма паника, правителството забранило притежанието на злато и сребро!!!

Уви. Никой не вярвал вече, всички си искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали повличайки всички други акции. Сринало се и всичко друго купувано с обезценени хартийки.

Само след месеци, в края на годината, Джон Лоу бягал с фалшив паспорт към Брюксел с 800 златни ливри в джоба (само толкова), правителството на Франция нямало дългове (все пак постигнало целта си), но кризата довела по голямата част от населението до просешка тояга.

Естествено, всички пак се върнали към старото, но все пак имащо стойност злато.

www.Zlato.dir.bg

Аферата със злато от 1869 г.

През 1869 година Гулд замисля финансов удар върху златото. Планът е достоен за Наполеон, а начинанието трудно, но не и невъзможно. Да се монополизира пазара на злато – ето я целта.
За целта се обединява с Джим Фиск и Даниел Дрю.
Между 1861 и 1869 година в САЩ са напечатани толкова много пари, че се стига до инфлация над 36 %.  Забелязвайки изкривеното съотношение пари-злато, Гулд решава да притисне пазара на злато. На борсата се търгувало злато за около 20 милиона долара. Количество за между 75 и 100 милиона долара в злато, имало правителството на САЩ.
Гулд съобразил, че ако изкупи всичкото злато на борсата, то цените ще се качат до там до където поиска. Въпроса бил дали правителството на Грант ще стои или ще се намеси на пазара на злато. Използвайки познанството си с президента Грант, Гулд се опитал да разучи позицията на президента по повод златото.
Грант макар и успешен генерал нищо не разбирал от икономика и се осланял на съвети на приятели. Гулд знаейки това се обърнал към зетя на президента Абел Корбин, на когото Гулд обещали дял от печалбата. Обърнал се и към политика от Ню Йорк Уилям Туид. Фамилията Селигман, с големите и връзки във Вашингтон, била привлечена на страната на плана и се заели да обработват президента. (По-късно Селигман участва в операцията и успява да откъсне апетитен къс) Отделно, наели специалист по връзки с обществеността , британския специалист по финансови въпроси Доминик Хенли. Хенли започнал обработката на обществото с аналитични и издържани статии по вестниците в които обяснявал ползата от по-скъпо злато. Макар да се колебаел, президента  Грант обстрелван от много места с идеята за ползата от скъпо злато наредил под влияние на обкръжението си, на секретаря на хазната  да не продава злато без договорка с него.
Абел Корбин веднага издал за писмото на Гулд за което му било платено 25 000 долара.
Гулд и бандата около него запретнали ръкави. На 22.09.1869 цената на златото била 130 долара , но скоро на 160. Скоро Гулд и екипът му накупили повече контракти за злато, отколкото злато имало на склад в трезорите на всички банки.
За ликуван обаче още било рано. Много банкери заели къси позиции на пазара на злато и изправени пред фалит, започнали да молят президента да се вземат мерки за да се успокои златния пазар. Генерал Потър пък, при среща с президента му разказал как Гулд и компания са се опитали да го подкупят за да обработва и той държавния глава. Грант, макар да не разбирал от икономика,  финанси и злато, не бил глупак и разбрал, че е бил използван за да се повиши пазара на злато. Ядосан, наредил веднага на зет си да прекъсне всякакви контакти с шайката около Гулд и да не се замесва в златната афера.
Гулд решил, че става прекалено рисково за това измислил нов план.
Докато Фриск се опитва да задържи пазара на злато висок и около 160 долара, то Гулд ще действа за да изчисти контрактите. Фриск започнал да купува контракти, но разхвърляйки ги между различни брокери и без да подписва нищо.
На 04.10.1869 година Фриск бил толкова убедителен в покупките си и приказките си в борсата, че златото се качило до 169 долара. Изведнъж дошла  новината, че правителството е започнало да продава злато.  “Браун Брадърс”  координират продажбите и пазарът се срутва.  Само за 1 час котировките на злато паднали с 30 %.
Настанала паника сред едни и ликуване сред други.
Само, че Джей Гулд още от предния ден продавал контрактите си злато и докато Фриск имал грижата да задържи цените (Хората виждали как човек от бандата купува усилено злато и го следвали), то Гулд изчистил всичкото си злато, продавайки ги на същите тези наивници.
Когато брокерите които купували злато по поръчка на бандата, поискали   да се  покрият  контрактите злато, които Фриск е купувал, групата отричала да е давала нареждания и понеже всички поръчки били устни няколко компании фалирали.
Носи се слух, че Гулд по-късно компенсирал тайно брокерите и може би до някъде на това и се дължи тяхната наивност да изпълняват неподписани сделки със злато.
Все пак Фриск не успява да спечели кой знае колко от аферата със злато, но Гулд се оттегля с 10 милиона печалба. Селигман също намазва, но кризата е такава, че на следващия ден Уолстрийт е поразен от силен спад, а фалитите следват един след друг.
Тълпите измамени и фалирали били бесни и само бягство спасява Гулд от линчуване.
Завеждат се съдебни дела, и аферата със злато се разглежда в Конгреса на САЩ, но общо взето  приключва до тук.
....
Фриск е застрелян на улицата, от измамен приятел на една от любовниците си в 1872 година.  Туд същата година бил арестуван за машинации и злоупотреби и умира в затвора, а Даниел Дрю умрял разорен в една тоалетна.
От всички само Джей Гулд (починал 1892 година от естествена смърт) успял да съхрани и да се порадва на богатството си и  легендарната му спекулация със злато се помни и днес.

http://www.britishcouncil.org/bg/bulgaria-beautiful-science-famelab-rules.htm

http://www.youtube.com/watch?v=NNiktFbzXK4

 Заб. Макар че съм с една и съща риза, пробните снимки са от октомври 2008, а Феймлаб - от април 2009.

Още веднъж целият свят беше разтърсен, и то в рамките на няколко часа ... Колко силни са мечтите ни и желанието да живеем, и как разтърсват те всичко фалшиво, което ни огражда. И от друга страна колко циничен е живота, който водим, и как 4 минути могат да обърнат душата ти и да разбереш, че не си гледал в правилната посока. И на фона на всичката тази мъка и тъмнина има хора, които се борят с нея красиво и без много думи ... с песен, със сълза, с човечност. Парите, лукса, властта и богатството са пошли тук ... просто са отнесени от волята на човек да прави света малко по-добър, по-сърдечен и по-непредубеден. Дано да ни бъде простено някой ден ...

Аз се разплаках, за вас - не знам ... Приятно гледане!

"I dreamed a dream" from "Les Miserables"

Наскоро направих признание в блога на Boromir, че съм много критична, когато става въпрос за кино.
Един филм отнема около 2 часа от безценното ми време. Адски побеснявам, когато установя, че не си е струвало.

За да харесам един филм (т.е. да заложа  авторитета си да го препоръчам на други зрители), трябва поне едно от тези неща да ми е направило неотразимо впечатлениe:
а) сценарият. думичките. диалозите. преди някой да ми покаже нещо - да има какво да ми каже. за предпочитане - и ако може, моля, по оригинален начин
б) режисьор
в) поне един от актьорите
г) визията, кинематографичността (купешки думи, които се опитват да обяснят магията на киното като визуално изкуство)
д) и пак - сценарият. Каквото и да си говорим, и колкото и да си падам по красиви актьори или красиви пейзажи - ако филмът няма идея - времето ми е безсмислено пропиляно

С казаното дотук искам да ви  убедя да гледате един много добър филм, посветен на един уникален талант.
Този филм има всичко - един от любимите ми режисьори - Милош Форман;  огромен комедиен талант като Джим Кери в главната роля; свестен сценарий...Най-важното - чрез този филм открих за себе си един комик, за съществуването на когото не съм подозирала. И това не е Джим Кери.

Вероятно, ако четете BgLog през последната година, знаете поне две неща за мен - че живея в САЩ и че предпочитам хората, които могат да разсмиват, пред тези, които могат само да разплакват.

Каква е връзката с този загадъчен филм, дето се опитвам да ви препоръчам, ще запитате.
Ами откак живея тук, един от начините ми да се адаптирам е като гледам откъси от "забавно-музикални предавания" на американските телевизии - от 60-те до днес.
Аз съм от поколението, на което българските власти обясняваха, че Кока-Колата е алкохолна напитка, а Бийтълс са откачени хулигани.

Не пия Кола и слушам Бийтълс.

И си мисля - заради проклетата Желязна Завеса колко ли интересни и оригинални творци не познавам? Колко ли световнозначими премиери съм пропуснала?
Нямам нищо против Ала Пугачова. Само дето ми се иска преди 25 години да можех да съм имала възможност да сравнявам. И да избирам.
Дотук със свирепата носталгия.
Да не се отклоняваме.
Докато има Youtube, много от пропуснатото може да бъде наваксано...

Та да започна най-сетне с филма - "Man on the Moon". Ако заглавието ви звучи някак познато, то вероятно е заради песента на R.E.M.

(Ако искате да гледате филма,без да знаете нищо за основните моменти от сюжета, не четете по-нататък.)

Филмът е разказ за живота на Анди Кауфман - американски...опитах се да намеря една дума, с която да го представя, и не знам как. Не само актьор, нито само комик - Анди Кауфман не е традицонният смешник, който застава пред аудиторията си и разказва вицове, надявайки се да изкопчи смях на всяка цена.
Той застава пред аудиторията си и заставя всички да се съобразяват с неговите идеи, с неговото чувство за хумор, с неговото виждане за смешно, значимо или интересно.

Никой преди не е правил това, което прави той.
За това се иска огромен кураж - да стоиш на сцената, докато всички те освиркват; да ги манипулираш да те харесат;  и след това отново да ги накараш да те намразят.
По-скоро ми прилича на човекоукротител, на ексцентричен експериментатор с човешката природа.
Признавам, че до средата на филма изобщо не разбирах какво става. В един момент схващаш чувството му за хумор и тогава наистина става много смешно...и много смислено.

Един от любимите ми негови скечове е "Великият Гетсби".
След като става много популярен с ролята на емигранта Латка (сериалът "Такси"), публиката в клубовете го кара всеки път да говори с акцент в познатия на всички стил:

На него обаче му писва много бързо: той не е само смешният акцент или само една роля. Той не може да бъде вкаран в рамките на популярността - защото той е много по-голям от всякакви рамки.
И когато един ден публиката му за пореден път прекъсва опита му да представи нов скеч, той пък за пореден път изиграва номер на публиката си: започва да им чете "Великият Гетсби" на Фицджералд. На сцената. Цялата книга. Докато публиката му го замеря, докато всички зрители напускат един по един - той прави "всичко, което си поиска" - доказва им, че те са там заради него, и че без Aртиста, без Tвореца не може да съществува Изкуството. И когато накрая пуска плочата - е, наистина е смешно :)... Велик манипулатор!

Той манипулира публиката си винаги и при всеки удобен случай.

В началото на кариерата си като комик в нощните клубове играе ролята на наивен емигрант. Докато зрителите му го гледат с превъзходство заради акцента му и едва-едва благоволяват да му ръкопляскат, той се преобразява в Елвис и прави такава съвършена имитация на Краля, че вдига всички на крака. След което казва своето "Thank you very much!" със същия смешен акцент - предизвиквайки вече искрения смях  на публиката.

C грим и перука  играе ролята на Тони Клифтън - грубото, заядливо алтер его на Анди - до един момент, в който никой не знае дали Тони е Анди или  не.

Измисля си "език", на който говори (което още веднъж доказва, че смешното няма нужда от превод. Забележете в този клип как принуждава жената от публиката да му партнирa).

Погазва всички  светини за средния американец: равноправието на жените (урежда си гротескни мачове по борба с жени - и дълго е мразен от цялата женска аудитория);   предизвиква Джери Лоулър - един от шампионите по кеч - на двубой, при което Лоулър едва не му счупва врата...след което го предизвиква отново  в шоуто на Дейвид Летерман. След години кечистът намеква, че са много добри приятели и са разиграли цялата история (но всъщност когато става въпрос за Анди, никой не може да бъде 100 % сигурен - и в това е част от успеха му като артист).

В този скеч играе едновременно "лошия" Анди (който пред публиката пропагандира здравословен начин на живот, а на практика се тъпче с хамбургери); и  "добрия" Анди от началото на кариерата си. Да не му повярвате - "добрият" накрая се оказва същият като "лошия":

Толкова често манипулира публиката си, че дори смъртта му дълго време е била оспорвана - умира от рак на 35 години, в разцвета на кариерата си, и отначало никой не е повярвал на съобщението за смъртта му.

И до днес има хора, които са убедени, че е инсценирал смъртта си в типичен за него стил. И че ще се появи отнякъде само за да каже: "А, и този път се хванахте!"

За човек, който гледа тези клипове отстрани, остава усещането, че Анди Кауфман непрекъснато тества зрителите си - какво и колко от чувството му за хумор могат да понесат. Каква част от предразсъдъците си са готови да пожертват. До каква степен са готови да му повярват.

А вие?

Вярвате ли, че всичко е възможно?

А ако се чудите на заглавието на този постинг - една от големите страсти в живота ми е киното :)).