Приказки от живота
Имало някога един поет и едно коте,вероятно ги има и сега.
 Поетът като всеки млад човек,бил блед и срамежлив и почти никой не знаел,че се опитва да пише поезия освен котето.Толкова бил срамежлив,че минали години,докато се решил да прочете творбите си на семейството си ала тук го очаквал първият студен душ.
Семейството му се оказало,здраво стъпило на земята-казали му,че нямат време за глупости и да си намери друго занимание от което да  изкара някой лев.

Затворил се  поета в своя си свят,докато един ден не забелязал че котето го гледа с интерес докато пише и чете написаното.
  Тук трябва да обърнем внимание и на котето му,то не било от обикновен произход-баща му бил незаконороден син на  една от принцесите на Сиам, а пък то носело аристократичното име Гугита фон Блек., а и  изглеждало сякаш току що излязло то графика на известен художник А както се знае всички аристократи разбират от изящни изкуства и от поезия дори.
Така,че нашият герой почнал да чете произведенията си ,първо на котето.То никога не казвало че няма време и че го занимава с глупости.Само понякога с възмущение мяукало,когато в стиховете му ставало въпрос за кучета:

”Кученца две,изхвърлени от своя дом

в този безсърдечен свят от човешки ръце.

Питат със своите тъжни,гладни, уплашени очи:

Виновни ли сме ние,че бог така е ре шил,

в света ви да се появим.”

Е, то не знаело що е любов и нетт,но усещало с мустаците  си,че никога няма да изпита тези чувства.
  За разлика от други поети,нашият поет бил отговорен и милостив човек,затова не си позволявал  любимото му коте да има котенца,защото сърцето му нямало да му даде  да ги изхвърли на улицата.
Той така свикнал,да  му чете  стиховете си,че му трябвало  време да забележи,че точно на тези стихове на който то заспивало,мъркайки се оказвали най-добрите му.
  И така ,благодарение на него,младият поет се престрашил и почнал да чете стиховете си и на други себеподобни,в интерес на истината вече не бил толкова млад и блед,но вие досега да сте чували за добре охранен млад поет,каквото и да означава това…

Имало някога една изгубена усмивка,вероятно я има и сега.
 Тя живеела заедно с други забравени усмивки-Не вярвате,че може да има забравени усмивки ли? Тогава,като излезете навън,обърнете внимание колко малко хора се усмихват.Но аз ще ви разкажа за нашата усмивка,за разлика от посестримите си,тя искала да намери стопанина си,не желаела да бъде изгубена и забравена.
 Един ден събрала смелост и казала на  останалите-Аз реших,тръгвам да  го търся .
  Тръгнала усмивката,много път изминала и се уморила,точно когато силите я напускали,тя зърнала един разцъфнал розов храст,на  едно от клончетата му пеело птиче.Птичето пеело толкова хубаво а и розите били толкова красиви-усмивката решила да поседне на една от розите,хем да си почине а и да послуша красивата песен.
Точно в този момент покрай храста минали влюбени момче и момиче.Момичето се загледало в розовият храст и птичето,изведнъж му се сторило,че една от розите и`  се усмихва.Казала и на приятеля си,но той отвърнал че досега нито е виждал и чувал  храсти да се усмихват,пък дори и да са розови.

 Натъжила се нашата героиня но и куража и се върнал,защото докато все още има хора които да я забелязват,значи не всичко е изгубено.
 Тръгнала отново,по едно време вниманието й било грабнато от един особен котарак,който ту се явявал,ту изчезвал.Усмивката се настанила между мустаците му.
Tук тя не останала незабелязана,но не й харесвало ту  да изчезва , ту да се появява .
Искала,ако е възможно винаги да я виждат, а и усещала с ъгълчетата си че не това е стопанина и`
Един ден котарака се озовал в един град със седем хълма,усмивката по незнайни причини,решила да тръгне сама из големият град.Ходела между хората ,но те почти не я забелязвали.Точно когато загубила надежда,изведнъж съзряла в една от страничните улички,едно чаровно рошаво същество,което пеело и танцувало едновременно,в усмивката нещо трепнало и тя без да мисли се настанила на устните му.Веднага се почувствала толкова изморена,но и доволна-разбрала по някакъв си свой начин,че е намерила мястото си.А и хората ,които срещнали този ден танцуващото и пеещо същество също се усмихвали,макар и малко срамежливо.