Мога ли да си заповядам на сърцето,
като сляпо то само избира?!
И колкото и да си спомням, че не трябва
сълзи и болка до безкрай побира.

Мога ли да си заповядам на сърцето?
Да лъжа него или себе си, не зная...
Да му кажа да не трепка бурно
когато казвам му, че идва края!

Мога ли да си заповядам на сърцето
да обича този, който аз му кажа?!
До болка впити в мен са иглите на забрава.
На теб, любов, или на себе си да се докажа?!

Мога  ли да се правя, че не разбирам
когато истината пак от мен прикриваш?
Да се правя на щастлива, когато умирам..
Да не плача когато нож в сърцето ми забиваш...

Мога ли? Да искам аз да спра
и да изтръгна любовта си от дълбоко.
И мисли, чувства и мечти
да изтръгна отведнъж жестоко?!