Истината е, че ние хората се страхуваме от Бог.
Защото знаем, че сме твърде грешни за да поискаме от Бог помощ в някоя изключително трудна ситуация, за която ние сме наясно, че само Бог може да помогне.

Нашето подсъзнание услужливо помни всичките ни грехове, а този спомен поражда погрешната мисъл тип: "Аз съм толкова пропаднал, греховете ми са толкова големи, че нямам право да моля Бог за помощ".
Но това е лъжлив страх, който дявол@ подклажда...

Дявол@ се възползва всеки път от този наш страх и окайване, тласкайки ни по-далеч от Бог.
Ние можем да посетим номерулог, да пръснем пари по астролози и врачки, да си напълним къщата и джобовете с най-различни талисмани и бижута с камъни, но от Църквата ще стоим далеч. 
Библията няма и да почетем, абсурд пък да се помолим.

И защо да го правим? Все пак "едва ли /има по-грешен човек от мен самата/самия".

И забравяме простата истина, че Бог изпрати своя единороден Син да се роди, да умре без вина на кръста и да възкръсне, отмивайки по този начин всеки грях на всеки човек, повярвал в Исус живял и живеещ на земята тогава и сега...
Затова този страх го наричам лъжлив. Лъжливите страхове нямат истина в себе си.

Този лъжлив страх ни далеч от църквата, далеч от Бог и Библията.

Притчата за блудния син, в Евангелието на Лука, част от Новия Завет, който пък е част от Библията, ясно показва отношението на Бог към хората. Лука 15:11-32
Защото Бог се радва неимоверно много за всеки, който се отвърне от пътя на греха и направи Бог свой център на живота.
Защото по другия път човек разболява тялото си и унищожава душата си. 
А не за това Бог ни е създал.

"Казвам ви, че също така ще има радост на небето за един грешник, който се кае...“ (Лука 15:7)

Бог ни обича всички!
Трябва само да си го спомним!


из https://bg-patriarshia.bg/17-Sunday-after-the-exaltation

И все пак, трудно е да повярваш, че има Бог нали?
Защото дълбоко в себе си знаем, че Бог е справедливост.
И знаем, че в даден момент от живота ни, сме направили нещо, което не е било позволено по Божиите стандарти.
И затова е толкова лесно да посегнем към зодиите и таро картите - там няма и намек, че някой извършил зло ще бъде наказан.
Но понеже грехът не е естествен за нашата душа, то ние в същото време бавничко започваме да изпитваме страдание. 
Едно такова глождещо чувство, че не във всичко сме изрядни. Абе, не е много редно това което сме извършили, нищо, че не сме убили човек, а само сме му взели работното място (примерно).
Или пък сме имали връзка с обвързан партньор - не е нещо, кой знае какво в днешните стандарти, но защо ли не можем да си намерим място в ежедневието си?
Защото душата ни не е създадена за грях. 
Грехът ни отдалечава от Бог. Ние знаем, че действията ни са били лоши, но няма как да се съгласим съзнателно да си понесем последствията. Защото нали Бог е справедлив?
Значи ще ни накаже за действията ни. Колкото и да се разкайваме за тях.
Така е по-лесно да се обърнем за помощ към коуч литературата и психологията. А това са направления, които през последните десетилетия развиват интересен инструментариум - понятия като архетипи на богини/богове/герои от митологиите; "знания" за направляващите живота ни стихии (огън -амбициозност, сексуалност/въздух - любознателност, интелигентност/земя - практичност, майчинство/вода - мекота/доброта), общуване с мъртвите (има едни курсове за отношения с рода, където можем да говорим с тях, но по същество тези хора са вече починали, така че си е общуване с мъртвите); обръщане към духовете на природата - молим водата да отмие злото което се е случило през деня пардон - негативните влияния от другите, да ни даде мекота и т.н.; огъня да изгори лошите спомени, земята да ни дари с устойчивост, въздухът (вятъра) да ни дари с интелигентност.... ( Ню ейдж обученията ги дава като обръщане към духовете на природата)...
При това се обръщаме към ангели и архангели да се молим за помощ в тези практики.
Игралните карти за покер, които едно време се използваха за гледане само от баячките, повлияни от картите Таро, сега се трансформираха в карти с послания от Вселената, карти послания от Рода, карти на висшия аз, карти Уика и въобще най-различни карти които ни предават послания от Вселената/природата/рода/елементите (вода, въздух, огън, земя) и дори нашия собствен ум!
 А астрологията придобива психологически облик обяснявайки ни как функционираме в реалност с околните и какви са подбудите на подсъзнанието ни. Коуч треньорите все повече смесват елементи от различни религии, включително и християнството, обяснявайки ни защо в дадени ситуации се чувстваме по даден начин и как можем да противостоим.
И знаете ли? 
Всичко това е измама, в която човешкият ум иска да повярва, защото знае, че в Бог може да намери само наказание за делата си. 
Но имам една прекрасна новина!
Стига да повярвате истински, да не повтаряте своите грехове и грешки, то Бог ще ви приеме с отворени обятия!
Съмнявате ли се?
Съвсем скоро посрещнахме Рождество Христово - празника на който си спомняме, че Бог се роди на земята като бебе, за да умре за нашите грехове!
Бог понесе греховете ни за да можем да се върнем към Бог без да се страхуваме от предявяванията на дявол@ за права към душата и тялото ни. Т.е. да бъдем освободени от греха и да можем да останем в Бог.
Защото дявола е прокурор, който обвинява човешките души в грях, но Бог толкова ни обича, че сам понесе тези обвинения. 
Захария 3:1–2 и Йов 1:6–12, както и Йов 2:1–6 са текстовете, които показват какво се случва между човешката душа, с@таната и Бог. И заради това, защото Бог обича хората, Той избра да понесе греховете им на кръста!
Затова днес те каня - ако не можеш да намериш покой за стореното от теб, погледни към Бог!
Приеми го, покай се и повече не живей така!
Промени живота си за да бъдеш щастлив!
Бог те обича и вярва теб, дори и ти да не си вярваш!











 

Съвременното общество прилича на болен човек - с безброй изисквания, но без да вижда своите здравословни проблеми, които пречат на душата му да бъде щастлива. 
Няма божия заповед която да не е погазена - волно или неволно.
А това погазване често е въведено като нещо нормално.
 Затова който държи на християнството нека да продължи!
Защото това е заветът на Бог - неговото желание е да има хора святи, чисти, които да пазят Божиите заповеди за да може всеки човек да е щастлив.
Вече съм разгледала защо 10-те Божии заповеди са път към щастието.
Те са заповеди, в които Бог е промислил не само за себе си, но и за облика на обществото, както и за здравето на човек - общество без зло като убийства, изневери, клюкарства и интриги, неуважение към родителите.
Но за съжаление, новините всеки ден са доказателство какво става ако не спазваме заповедите - родители на мъртви деца, искащи справедливост, съдебна система която уважава хората с възможности, разводи и нападения...
Защо се случва това?
Защото когато човек е болен, то и обществото се разболява. 
Много болни хора не могат да създадат здраво общество.
Затова те призовавам - повярвай в Бог! И Бог ще ти въздаде мир и щастие на душата.
Повярвай в Бог и започни да четеш Новия Завет!
Защото Новия Завет е заветът, който Бог сключи с хората - даде своя единороден син за да не умре нито една човешка душа и да отиде в ад@... Защото колкото повече грехове са направили нашите прадеди, колкото повече грехове правим ние, толкова повече сме отдалечени от Бог!
Саможертвата на Божия син - Исус Христос - направи път към Бог, който да ни събере отново заедно.
Защото само в Бог нашата душа може да изпита щастие. 
Сам, Асен Мирчев, проповедник, отбелязва: "...днес живеем в свят, който претендира, че е „научен“ и „логичен“, но никога човечеството не е било по-гладно за свръхестественото."
Защо мислите, че е така? 
Защото човешкото сърце е създадено с празнина, която може да се запълни само от Бог. И ако изтласкваме живата вяра в Исус Христос от ежедневието и човешките ни цели, тази празнина не остава празна – тя изисква да се запълни! и ние, хората я запълваме с фалшификати.
Затова отдели от днешното си време да погледнеш Библията.
Потърси истинският Бог, който милее за теб!
И когато го намериш започни да пазиш  заповедите си по най-добрия начин и да помагаш на околните да ги пазят!  
Защото няма друго щастие, освен това да си добър и да си близо до Бог!
Бог те обича още от преди да се родиш!

 Ако си гледал дори и един епизод на турските и индийските сериали, няма как да не ти направи впечатление тяхната религиозност.
Всички герои, във всички сценарии показват:
- Уповаване на техните богове;
- Страх от боговете им;
- Спазване на религиозни норми и привички
Но това не е просто сценарий.
Сценарият е създаден от човек, който живее по този начин.
Сериалът има одобрението на цялата религиозна и етническа общност - с други думи сериалът е по техния живот, защото как иначе ще има одобрението им?
Тези хора държат вярата си жива. 
Докато християнският свят...
Да видим какво показват филмите и сериалите, които идват от християнските страни?
Няма и намек за Бог. Не се споменава, освен ако не е в израз за богохулство (повечето пъти).
Не се показват християнска традиции, освен ако филма и сериалът не е изцяло с религиозна тематика.
Не е издържан по Божиите заповеди.
Сиреч -има толкова много "котви" които дават "храна" за лоши мисли и идеи, че не е истина... Какво имам предвид под котви?
Това са нишки като полуголата красавица, която те кара да си представиш колко би било яко да е при теб.
Или да те накара да мислиш, че като нямаш красота като нея и не струваш.
Или нишката - съпругата се развежда с мъжа си само защото той работи до късно - сиреч и ти трябва да се разведеш, тъй като имаш същия проблем.
Като се замислиш, може да видиш много различни нишки във филмовите сюжети, които не дават добри идеи...
И какво искам да кажа, като казвам, дръж вярата си жива?
Казвам това, да сложиш Бог пред себе си, вярвайки че Бог те закриля. И че си в неговото присъствие постоянно. Казвам това, да четеш Библията, за да може да мислиш само добри идеи и добри мисли, защото човек е създаден за добро.
Казвам да действаш, така сякаш Бог те вижда - само за добро на другите и да се пазиш от грях - спазвайки заповедите.
Помни традициите, спазвай заповедите. Чети думите Му - Библията.
Говори с Бог - молитвата е нашия разговор - Той те чува и ако имаш очи ще видиш знаците които ти дава в отговор. Създай си своите малки моменти в ежедневието, в които да си обърнат към Бога - точно както имат индийците всеки ден! - и мюсюлманите (по 5 пъти на денонощие!)...
Запали ароматна свещ, вземи Библията и помоли Бог да го чуеш.
Когато излезеш и някой те помоли за помощ - не отказвай, ако можеш да помогнеш - помогни.
Намери вярващи с които да комуникираш защото "с каквито се събереш - такъв ставаш".
Внимателно избирай приятели, партньори, работна среда - защото дори и да имаш цялата вяра в сърцето си, то околните могат да я унищожат. И така, много е просто - дръж вярата си жива, радвай се в Бог и дръж краката си по пътя на Христос.
Бог да е с теб!
Честито Рождество!

Грехът е действието, което отделя човечеството от Бог. Няма човек който да не е направил грях. Дори и да е само мислено. Мисълта е равна на действие. И това е потвърдено в Новия Завет.

Марк 7:20–23 казва:

„Това, което излиза от човека, то осквернява човека.
Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат лошите помисли…“

Дори и сред най-праведните хора, има хора, които са грешни. Но тяхната вяра в Исус Христос, разкаянието и непрекъснатите опити да станат по-добри, да не повтарят греховете и да живеят праведно е това, което ги прави християни. Всеки човек може да се разкае и да повярва, при това греховете му ще бъдат опростени, а той няма да е пренебрегнат от Бог. Притчата за блудния син в стиховете на Лука 15:11–32 разказва за един син, който настоява за наследството си и за правото да живее отделно. Той пропилява наследството си в разпуснат живот и изпада в нищета. Решава да се върне и да поиска прошка, като помоли баща си да го наеме като наемник (слуга) в дома си. Бащата обаче го посреща с радост, прегръща го и му връща достойнството на негов наследник. А това е олицетворение на думите на Христос, че Бог приема покаялия се човек, без да му напомня за вината му.

Но кое е това което държи толкова много хора далеч от истинското християнство? Те или се правят на християни, или не искат изобщо да чуят за християнството.

Това е мисълта „греховете ми са толкова големи, на практика няма заповед, която да е била спазена в живота ми и мислите. Аз не съм достоен/достойна за да саможертвата на Христос. Не може той да ме приеме за свое дете, защото няма нищо по-страшно от това, което съм извършил“ Тази мисъл и всяка нейна вариация е това, което ни държи далеч от църквата, от Бог и въобще дори и от най-беглия опит да променим живота си и да повярваме в Него. Но това е мисъл, която се вкоренява от неприятеля на Бог – дявола. Ние, хората, можем да я наречем всякак, дори и съвест, но истината е, че тази мисъл е капанът който ни кара да обръщаме гръб на Бог и да си затворим очите пред саможертвата на Исус. А всъщност Исус дойде не само за всички, които вярваха в Бог-Отец и имаха праведен живот, но и за всички останали, които не вярваха. Без значение как и колко често си грешал, Исус е дошъл и за теб! И твоите грехове са понесени от него на кръста!

В Православието има термин радостопечал – радост, че Бог е дошъл и за нас, печал, че и нашите грехове са били причина, Той да умре на кръста. Печал, че Той е умрял заради нас (човечеството), радост, че е възкръснал и така е победил дявола и греха. И дявола няма власт над нас в смъртта ни.

Затова и дявола така отчаяно иска да ни покори в греха. Защото колкото повече ни отдалечава от Бог, толкова повече намалява вероятността да се върнем към Него. Но не е така!

Бог те обича! А да спреш днес и промениш живота си, разкайвайки се за греховете си, и повярваш в Бог не е късно. Никога не е късно. И Бог ще те обича толкова, колкото и хората, които не са направили толкова грехове, колкото мислиш, че ти си направил.

Стопанин на лозе излязъл рано сутрин да наеме работници и се споразумял с първите за една драхма надница. По-късно през деня, дори и почти в края на работния ден наемал още хора на същата надница. Вечерта наредил да се плати, като започнал от последните дошли. Първите работници недоволствали, защото били работили повече, а получили колкото и по-късно наетите. Отговорът на стопанинът е: „Приятелю, не те ощетявам. Не ли за драхма се уговорихме? Вземи своето и си върви. Аз искам да дам на последния колкото и на тебе.“

Бог дава едно и също Царство и на „отдавна вярващия“, и на „късно покаялия се“. А миналото не е решаващо за Неговата любов. Божието „мерене“ е различно от човешкото пресмятане.
Бог ни обича!

Господ Бог заповяда 10-те заповеди, които да изградят ред в обществото.

Тези заповеди са основата, която позволява на хората да са щастливи и всичко да им е наред.
Но хората избират лошите неща – избират прелюбодеянието, избират лъжата, избират коварството и убийството пред чистата съвест.
Повечето не разбират че всяко зло в живота им идва от престъпването на заповедите.
Всяко действие има равно по стойност последствие, което рано или късно им се връща.
Твърде много хора избират комфорта и охолството, без да са наясно че точно това изтощава -тяхната енергия пресъхва защото не така са устроени.
Те искат и търсят само комфорта на тялото, но без да се интересуват от душата си.
Бог е лекарят на душите, който може да „прегърне“ всяка душа и да успокои страданията ѝ.
Той прати Исус Христос за да няма дявола власт ни над телата, ни над душите на хората, за да може вярващите хора да са при него и да изживеят вечността в Рая.
Бог все още обича човечеството и е с нас, но вече са последните дни.
Който повярва, той ще се спаси. Който се промени по душа и характер, ставайки истински християнин и в дела и в живот, и в мисли, разкайвайки се за всяко сторено от него зло, той ще наследи Царството Небесно.
Всяка дума от Библията е истина.
Старият Завет обяснява Новия Завет, Новия Завет обяснява Старият Завет.
Четете Библията, търсете църквата и компанията на истински вярващите, молете се и се надявайте на Бог.
Правете добро. Спомнете си живота на Исус.
В този свят най-доброто в живота ви е вярата в Бог и Исус Христос!

Разглеждаме 10-те Божи заповеди. И как можем да се предпазим от тяхното нарушаване. 
10-те заповеди са толкова добре синтезирани от Бог, че всъщност в себе си те съдържат границите, които не трябва да се прекрачват за да имаме добър живот и спрямо Бог, и спрямо обществото.


И така, стигнахме до 4-тата заповед в предната статия - тя ми е любима, няма да крия - защото пазенето на съботния ден е не само спомен за делата на Бог, но и мисъл за човешкото здраве. 
Необходима заповед за човека, но как може да се случи на практика? Често работим по две или повече работи, и дори се оплакваме, че седмицата или поне часовете в денонощието не са повече! 
Но ако милеем за себе си и за Бог, трябва да сме наясно, че време за почивка трябва да намерим!
Време за почивка от всички задължения - домакинство, деца, работа, задължителни срещи с роднини - всичко трябва да остане на заден план. В активното християнство е важно да има и активно общение с вярващи и Бог. Време в което да се поглезем с нещо малко; време в което да си припомним кой е нашия истински баща (Бог!) и да му благодарим за всичко което имаме. Да почетем малко от Библията и да отидем на църква.
Тези дейности определено ще освежат духа ни (или ако предпочитате - душата) и възвърнат енергията ни.
Как се постига? Постави си го за цел.
Помоли Бог да те води за да намериш най-правилния човек, който ще ти гледа децата или ще поеме домакинството за един ден в седмицата. И отдели това време за Бог и за себе си! Защото Бог се грижи за теб! И иска и ти да се грижиш за себе си!
Третата заповед е лесна - не трябва да произнасяме името му напразно- лекомислено, лъжливо, в клетви или за злоупотреба. Разбира се, името на Бог не е Бог - но напразното произнасяне на това лично име е, точно толкова забранено, колкото, ние, родителите бихме искали да се забрани напразното произнасяне на "мамо/татко" от децата ни (да, знам какво говоря - аз съм родител;) 
Защото е богохулство, защото е излишно, защото (предполагам по човешки) - досадно. Когато искаме да кажем нещо на Бог, е най-добре да го кажем в молитва. Така със сигурност, ще получим отговор на въпросите, поради които се обръщаме към него. А когато решим да дадем свидетелство и то не е истина, а само спекулация и желание за нещо лошо - клевета или интрига - то ние призоваваме Бог като свидетел с думите си. А Той знае най-добре каква е истината и със сигурност ще ни изобличи рано или късно. И тук противоотровата е - молитва, в която да се помолим Бог да ни даде мъдрост да не се обръщаме към него напразно. 
И втората заповед е да не изневеряваме на Бог. Да не почитаме нищо, което по същност е негово дело. Например - онези сладки слончетата дето трябва да се сложат у дома с вдигнати хоботчета за да привлекат добри новини. Или да носим определен камък за да бъде благосклонна Венера към нас...Да, за съжаление това е най-лесния капан за падане, в който съм падала и аз. Това е все едно да направим ръчно златно бижу на любимия човек, а той от своя страна да вземе да се влюби в бижуто... Скандално ли звучи? Хм, ами така е и за Бог нашите действия, с които превръщаме дадено изображение в един мини бог в ежедневието ни. 
За съжаление - никакви предтворени образци няма да ни помогнат, ако Бог се е отказал от нас и е оттеглил одобрението си от нашия живот и дом... 
Отново чрез молитва ще получим достатъчно мъдрост за да избегнем от престъпване на тази заповед.
И накрая - "Аз съм Бог." Заповед -заявление за мястото на Бог в живота ни и за неговата същност. 
Бог - създател на всичко видимо и невидимо. Бог, който държи в ръката си и нашия живот и живота на всяко живо същество. Бог, който толкова ни обича, че даде своя Син, за да имаме живот и след смъртта, да сме при него в Рая. 
Е, това са заповедите, рамката в която трябва да се движим като християни. Но, освен Стар Завет, има и Нов Завет. Там, самият Исус Христос дава две нови заповеди. Заповеди, в които по същество се съдържат и Десетте Божи заповеди. 
Ще се моля за всеки читател, да прочете и да прояви желание за опознаване на Бог! 
"Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“ и „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ - Матей 22:37
Причината? Тя е казана ясно навсякъде в Новия Завет - Йоан 13:34: „Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих"
И така, Бог е любов. Не вярваш ли?
Ако имаш дете ще ме разбереш. Никой човек, който е родител няма да жертва своето дете за нечии грехове - а Бог го направи! Исус понесе страдания и по човешки тялото го болеше и издъхна по позорен начин за хората. Умря, но възкръсна и наистина по този начин той отми греха на хората. На хората е вече позволено да се разкайват без да принасят в жертва животно за всеки техен грях. Те имат опрощение, стига да се разкайват наистина и да не повтарят грешния си живот, чрез смъртта на Исус. 
И ако обичаме Бог, но не обичаме хората и им причиняваме всичко лошо, което Бог забранява в Стария Завет, то и Бог няма да ни обича. Защото не това е същността на християнството. 
И отговорът е да - на този въпрос, който ти възниква относно всички известни прегрешения спрямо човека от страна на лица, представители на църквата - тяхната вяра няма да ги спаси от изискването на Бог за правда спрямо техните престъпления. Защото Бог е не само любов, но и изискващ справедливост.
Заповедите "Не убивай", "Не лъжесвидетелствай","Не кради", "Не прелюбодействай" ( и останалите 6, разбира се) са все още актуални! И по тези заповеди Бог ще съди душите!

След като разгледахме Божиите заповеди и причините, поради които Бог ги е създал (т.е. последиците от неспазването им), нека да видим как можем да противостоим на греха.
Първо да си припомним Божиите заповеди от Изход 20:1:
  
В днешно време е трудно да се придържаме към всяка една заповед. Но има един лесен начин. Чети за да разбереш как!
Лесно е да спазваме "Не убивай" и "Не кради", защото тези заповеди все пак водят до наказателни последствия пред закона. Стига се до затвор и до лошо име в обществото.
Но не е така с останалите 8 заповеди. Започвам отдолу нагоре.
Последната заповед е да не пожелаваме нищо чуждо. Защото това пожелаване е завист. Но ние сме заобиколени с информация кой какво има, къде ходи по почивки, как се облича и как живее - социалните мрежи, медии и обществени разговори това е основната тема.
Едно лесно действие ще помогне - благодарност към Бог в молитва и молба да запазиш сърцето си от завист. Защото когато гледаме другите какво имат, си мислим, че ние нищо нямаме. Но не е така. Имаме толкова много благословии и дарове в живота си, дори когато не мислим така.
Е, нека да те предизвикам - ако утре ще останеш само с нещата за които днес си благодарил в молитва, кои биха били те? Затова и не гледай към другите и притежанията им - защото човешкото око е алчно.
В Йоаново 2:16 се казва "пожеланието на очите" - защото всичко което виждаме, го искаме.
Но само Бог знае дали е добро за нас и дали имаме наистина необходимост от него. Затова чрез благодарност и молитва можем да противодействаме на завистта. А противодействаме ли на завистта, ще избегнем капана на желанията, които дават мотиви за убийства и кражба. Дори и прелюбодеянието се крие тука, защото както любовта може да е от пръв поглед, така и желанието за интимни отношения може да е от пръв поглед.
Прелюбодеянието... Какво е то всъщност? Според Библията прелюбодеянието е нарушаване на брачния обет чрез интимни отношения, с друг човек, различен от законния съпруг/съпруга. Или по съвременно - изневяра.
То обаче е не само външно действие, а и вътрешно отношение на сърцето. Т.е. дори и да не сме прибегнали физически към изневяра, само мисълта за това е равна на истинска изневяра.
Така е, между впрочем и за всяка от десетте заповеди - щом сме го помислили, значи вече се е случило.
За изневяра, Библията определя и още едно действие - когато сме се отказали от вярата си, в случая Християнството и сме отишли на тъмната страна.
Т.е. започнали сме да се интересуваме от астрология, вярваме на глупостите за силата на елементите (вода, въздух, огън, земя) и така нататък... Противоотровата е молитва и общение с истински християни. Изповед и разговор как можеш да преминеш през това желание, без да те засегне е начина да противостоиш на изкушението.
Защото изкушение е всяко желание за погазване на Божиите заповеди. 
И идваме към петата заповед относно уважението към родителите. Родителите са хората, които знаят повече от нас. Те са хората, които са създали място за нас, техните деца, преди да дойдем на бял свят, правейки светът по-удобен и по-топъл за нас - светът на семейството. И са направили необходимото да ни има на бял свят.
Майка ни е носила 9 месеца в корема си, понесла всички здравословни неудобства и накрая ни е родила с мъки.
Тя е била тази, която е стояла до нашата люлка и не е спала по цели нощи за да спим спокойно ние. Баща ни е осигурил не само ДНК, но и материални ресурси за да растем здрави и сити.
Разбира се, за съжаление, има и другият тип родители - родители, които не правят сякаш нищо особено, включително и елементарни грижи за съществуването на детето си.
Защото не всеки родител е израснал в дом с топли грижи и с пример какво е родителството. Все пак родителите са също просто хора. Дали ще имат присъда, това е работа на Бог.
Нашата работа е да сме им благодарни, че съществуваме! Защото самият акт, че сме живи, означава, че родителите не са избрали да направят убийство - аборт.
И така, относно уважението към тях - колкото и да са лоши, добре е да благодарим на Бог, че са ни дали живот. Трябва да си припомняме, че те са просто хора.
Изход 21:17 казва: "Който кълне баща си или майка си, непременно да бъде умъртвен.“
Предполагам, че ще попиташ - а родителите? Те имат ли задължения към децата си?
Те не трябва ли да отговарят за делата си? Разбира се, ще отговарят. Безразличието на родител към дете е постъпка за която се отговаря пред Бог - Апостол Павел казва в 1 Тимотей 5:8: „Ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.“
И така, протиотровата на всеки грях, който всъщност представлява погазване на Божиите заповеди, е лесна - молитва, вяра, разговор с истински вярващи. 
Във втора част ще разгледам как можем да се предпазим да не съгрешаваме според останалите заповеди.
Ще се радвам да оставиш коментар, ако искаш да коментираш или споделиш по темата.

И да разгледаме заедно последните пет заповеди от Божиите заповеди.
Те са в Изход 20:1, Стария Завет.
"6.Не убивай.
7.Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9.Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
10. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито какво да е нещо на ближния ти."
Това са петте заповеди, които са насочени към поведението на човек в обществото.
Най-вероятно знаеш какви вреди носи извършването на тези действия. 
Ужасно е човек да убие друг човек. Кръвта е свята за Бог и Той изисква справедливост за всяко убийство. Още в началото на Библията след убийството на Авел от Каин: Битие 4:10 - "Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мен от земята". Ако прочетеш главата, ще откриеш, че Сам, Бог не уби Каин, а го наказа подобаващо. Виждаме, че пролятата невинна кръв не остава скрита, земята „свидетелства“ за извършеното зло, а Бог изисква сметка за отнетия живот!
Седмата заповед, за която има шега, че евреите като я чули, казали на Моисей да я задраска - и от там се пише цифрата седмица с чертичка. 
Не е истина, от колко нещастия може да спаси спазването на тази заповед. Но е много трудна. В днешното общество, точно еротичната любов сякаш е на пиедестал качена. Съмняваш ли се? Виж "Ергена - любов в рая" за справка. И ако има младеж, който все още не е правил секс, то той се оприличава сякаш на дявол от който трябва да се бяга. 
Безразборният секс носи много проблеми - човек забравя да следи за своята безопасност и става жертва на:
- физически проблеми - болести, нежелано родителство, здравословни усложнения като безплодие, инфекции;
- психологически последици - трудност с изграждане на дълбока привързаност, поява на тревожност и депресивност;
-социални последици - конфликти, ревност, социални усложнения, стигматизация, загуба на доверие в интимните взаимотношения...
Консумацията на човек, която днес се простира и върху интимните отношения, отдалечава от смисъла на интимността като дълбока връзка, а не просто физически акт. И така хората се принизяват до просто поредната кърпичка, която да употребим и да изхвърлим от живота си... А стойността на човек, било мъж или жена е много висока, която се губи с неспазването на седмата заповед.
Осмата заповед е също важна, ако искаме да сме с добър имидж в обществото. За Бог също е важна. Глава 22 на Изход показва Неговото изискване за отнасяне към крадец - справедливо възмездие и възстановяване на откраднатото. Много стихове има в Библията, които осъждат кражбата, но ще се спра само на още един: Ефесяни 4:28 „Който е крал, да не краде вече, а по-скоро да се труди… за да има какво да дава на нуждаещия се.“ Това е Божият идеал: крадецът, който се покайва да се преобрази в човек, който дава, а не отнема.
Деветата заповед не е по-малко важна. Лъжите, клеветите, манипулациите са омразни на Бог. Той сам, истинен и справедлив, не понася това. Знаеш приказката за лъжливото овчарче, нали? 
И накрая, последната заповед, заповед, която по мое мнение събира всички предходни заповеди в себе си. Защото завистта е корена на всяка злина. Все по-упорито се гледа какво има в чуждата паница, вместо как да подобрим своя си живот. И докато завиждаме, ние страдаме за това, което има съседа, а ние нямаме. И понякога тази завист дава лоши идеи. Като злоупотреба с тялото ни, като клевети, като кражби, неуважение към родители, неспазване на почивния ден, идолопоклонничество към идоли, които обещават просперитет и дори убийства... Яков 3:14 казва: "където има завист и егоизъм, там има неразбирателства и всякакви зли дела.“
Противоотровата е благодарност - Фокусирането върху това, което имаме, и развиване на благодарност за Божиите благословения в нашия живот, както и радостта за успехите на другите помагат да устоим на завистта. 
Ако искаш да разбереш как да противостоиш на греховете и да запазиш заповедите, то това ще е следващата тема, за която ще пиша :)