Защо визуалното представяне на информацията е толкова важно в процеса на промиване на мозъци? В тази част на „Основни хигиенни правила” ще се спрем на този въпрос. Също така ще разгледаме още една причина производителите да предпочитат стереотипа, в който мъжете взимат решенията.

От момента, в който от сбор плацикащи се в първичната супа аминокиселини сме се превърнали в живи същества, сме разчитали на зрението си. То е основен източник на информация за околния свят. Зрението ни помага да намираме храна и да избягваме опасностите. Неизменно сме свикнали да приемаме видяното за истина. Все още са популярни поговорки като английската „да видиш значи да повярваш”, „око да види, ръка да пипне” и подобни. Думата „виждам” е синоним на „разбирам”. „Ще видим” означава, че решение ще бъде взето в по-късен момент.

В наши дни и децата са наясно с възможностите на компютърната графика. Анимацията е позната отдавна. Едва ли има и тригодишно дете, което да повярва, че Ам-Гъл е истинско същество. Работата обаче е в това, че сме използвали зрението си в продължение на милиони години, докато киното е изобретено преди малко повече от век. Първата действаща телевизионна система е била демонстрирана през 1928. 100 години са много малък период за да се откажем от навиците си, трупани в продължение на няколко хиляди века. За нас все още видяното е неизменно съществуващо.

Друг интересен момент е, че визуалната информация не се обработва на съзнателно ниво. Преди да протестирате срещу това твърдение, качете се в колата си и направете едно кръгче по Цариградското. Какво правите когато се престроявате? Хвърляте поглед в огледалото за по-малко от секунда, след което взимате решение дали да се престроите или не. Ако ви попитат за цвета и марката на колата в съседната лента ще отговорите, но след като се замислите. Това означава, че информацията е в мозъка ви, но не е допусната в съзнанието. Следователно визуалната информация, която не се обработва изрично, си остава в подсъзнанието. За сравнение, за да обработим нещо прочетено, трябва то да мине през съзнанието и критичния му анализ. Четенето не е вродена а придобита способност, за разлика от гледането.

В първата част споменахме, че никой всъщност не внимава в рекламите. Но информацията все пак е там, в главата ни. Когато съзнанието ни се опита да вземе решение, тази неосъзната информация си казва думата. Ето защо визуалната реклама е най-ефективна. Тя разчита на подсъзнателни команди, асоциации и невро-лингвистично програмиране чрез архитипове. Всеки друг вид – писмен или звуков – трябва да премине през логиката и морала на съзнанието ни.

От гледна точка на еволюцията мъжът е отговорен за закрилата и осигуряването на семейството, а жената – за уреждането на вътресемейните проблеми. Мъжът е бил ловец и воин – все дейности, изискващи визуална информация. Жената се е грижела за разпределението на храната и отглеждането на поколението, което изисква размисъл. Това е причината мъжете да реагират по-добре на визуален стимул (снимка на гола жена), докато жените – на каналите, изискващи анализ (нежни думи или любовен роман). Това е още една от причините на производителите да им изгажда стереотипът на мъжът-портфейл. Мъжете са по-податливи на визуални внушения, следователно една реклама е по-вероятно да подейства на тях. Нормално е производителите да искат мъжът да взима решенията. Обърнете също така внимание на факта, че рекламите, имащи мъжете за цел, са с по-малко думи, но пълни с красноречиви образи. Тези за жени са с повече думи, за да се насочи анализът, към който жената е склонна в правилната посока. В омразната ми реклама за омекотителя, думите целят да отклонят мисленето на жената от въпроса „защо, аджеба, аз ще простирам, а той ще се излежава на тревата?”

Ако се замислите, тенденцията да се привикват хората към приемане на визуална информация става тревожеща. По всяка що-годе интересна книга се прави филм, по Интернет сайтовете за видеоклипове никнат като гъби, дори вече много хора предпочитат да гледат клип на любимата си песен, вместо да си пуснат само музиката (която всъщност е причината да се казва „песен” а не „филм”) и да се насладят на усещанията, които тя предизвиква. Ако щете вярвайте, но това е част от огромната промишлена мивка за мозъци, която самите хора поддържат с нежеланието си да мислят и предпочитанията си към сдъвканата и изплюта в главите им информация. На всичко отгоре, този им мързел се насърчава чрез представянето на поредното мултимедийно „постижение” като нещо страхотно и полезно. Доказва ни се, че мултимедията (разбирай видео) спомага за възприемането на информацията. Да, но на коя информация? На истинската, или на тази, която е изгодна на създателя на видеото? Видеото се възприема по-лесно, защото зрението ни е доведено до съвършенство от милионите години еволюция, а хората не могат или не искат да мислят. По този начин те отварят съзнанията си за готова информация и отвикват да правят собствени преценки.

Разколебаването на хората във верността на собствената им преценка ще бъде темата на четвъртата част от поредицата.

Първата част на тази поредица завърши с риалити шоутата. В тази втора част ще се спрем на създаването на идентификация с телевизора като цяло. Тази идентификация цели да се направят зрителите по-податливи на рекламните съобщения. Колкото по-пълно идентифициране със себе си постигне една телевизионна компания, толкова по-ефективни са рекламите по нея, съответно – по-скъпи.

Да вземем Биг Брадър като най-брутален пример. Наблюдавате как няколко души си живеят ежедневния живот, с всичките му разправии, чесане по задника след събуждане, безразборен секс и прочее. Дотолкова се вживявате, че приемате дребните конфликти в Къщата като част от собственото си ежедневие. За съжаление (или за радост на продуцентите), човешкото съзнание е инертно. Щом почнат рекламите, вие оставате в състояние, в което не различавате телевизията от реалността. Възприемате рекламните послания като част от фалшивата реалност, в която шоуто ви е потопило. Когато ви кажат, че „Ленор” омекотява най-добре, или че „Шуменско” е най-добрата бира, вие го приемате като неоспорим факт.

Подобно е положението с т.нар. „сапунени опери”, които се излъчват по времето, когато домакинята от стереотипа на щастливото семейство (вижте първата част) си е у дома и готви или чисти. Питали ли сте се защо им викат „сапунки”? Ще ви разкажа. Идеята за тези сериали е дошла от производители на почистващи препарати, по-специално „Проктер и Гембъл”. Чували ли сте разговор между жени на средна възраст (именно тези, които вече са достатъчно улегнали, че да се интересуват от рекламираните по време на сапунките продукти), спорещи за развитието на сюжета? „Алисия е бременна!” „Не е бременна бе!” „Абе бременна е ти казвам! Нали прележа с оня... кажгоде...” „Алехандро?” „Да, същия!” Тези жени се идентифицират със случващото се на екрана. Приемат телевизионните приключения като реалност.

Общото между Биг Брадър и сапунките е, че продължават неразумно дълго. Така се дава време на зрителите напълно да се идентифицират с героите. В началото на сериала или поредния Биг Брадъров сезон героите са все още нови и непознати. Максималният ефект се постига когато сериалът вече ни е омръзнал, но продължаваме да го гледаме по липса на нещо по-интересно.

В следващата част ще се спрем на основните причини да се предпочита визуалната стимулация. Ще разгледаме и защо мъжете са по-податливи на визуални послания, и как това се отразява на рекламните подходи.

Какви ли не експерименти се проведоха с училищната ни система. То не бяха матури, то не беше тестово изпитване, униформи се размахваха, чат-пат се прокрадваше идеята учениците да оценяват учителите. Както е тръгнало, май скоро ще заразяват умишлено учениците със СПИН, че да пробват лекарства върху тях. Или първо ще им инжектират ваксина, а после ще се опитат да ги заразят. Все тая. При толкова експерименти човек би решил, че образованието ни трябва да е на световно ниво. В крайна сметка явно ние сме водещи в изследването на нови образователни методи.

Разсмях ли ви? Радвам се. Това е целта на живота ми – да всявам радост и веселие сред хората. Ако общувате с лица в училищна възраст, ще знаете доколко са успешни експериментите. Установил съм, че речникът на съвременните ученици от 8-ми до 11-ти клас се състои от не повече от 150 думи, повечето от които неподходящи за употреба в нормален разговор. Дали са ги научили в училище – не знам. По Интернет форумите можете винаги да познаете кога авторът е възпитаник на съвременната образователна система. Щом видите нещо със седем грешки в едно изречение, без никаква пунктуация, или дванадесет изречения слети в едно (това сигурно е под влиянието на Джак Керуак... явно творбите му са изключително популярни сред съвременните ученици), значи го е писал един от бъдещите водачи на страната. Освен това се забелязва използването на готови фрази, от които се сглабя съответната мисъл. Естествено, ефектът силно наподобява панелните комплекси. Не можеш да строиш различни сгради с еднакви панели.

Какви са идеалите на съвременните ученици? С две думи – секс и насилие. За предпочитане в комбинация. Сексът е издигнат от рекламите в ежедневна необходимост, нещо по средата между миенето на зъбите и ходенето по голяма нужда. Не става въпрос за някакво привличане, пък било то и чисто първично. Става въпрос за това, че ако не правиш секс не си човек. Но сексът е на трето място. Приятното прекарване се измерва първо по количеството погълнат алкохол, второ – по това дали е станал бой. Идолите са Преслава (защото са й големи циците) и Азис (това дори не смея да си помисля защо). Вече не се цени това да си различен и оригинален, напротив! Колкото по-близо си до матричния образ, натрапван от телевизията, толкова по-вървежен си.

Правило ми  е впечатление, че всеки от гореспоменатата възрастова група може наизуст да каже всяка реплика от последното шоу на Слави. И намират нещата, на които челюстта на един нормален човек би увиснала, за изключително духовити и смешни. Нищо чудно, като се има предвид, че гологлавия „шоумен” няма една смешка, в която да не е намесено еб... така де, любовни взаимоотношения. За четене на книги не може да става и въпрос. Четенето е скучно, а и за какво да четем, като след някоя-друга година ще излезе на филм? Пък и във филма сигурно ще видим Хали Бери гола.

Изобщо – пълна липса на въображение, водеща до застрашителен конформизъм. А това е опасно, много опасно. Замисляли ли сте се колко лесно е да се ръководи полузомбирана тълпа, вярваща на всичко по телевизията и лишена от въображение? Много по-лесно от това да ръководиш мислещи хора с въображение и интелест. Хора имащи собствено мнение по въпроса, а не просто следващи стадото.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че образователната ни система е жертва на някаква конспирация. Тя просто е забравена. Учителите са безпомощни срещу неспирния поток от промиваща мозъка информация, която струи отвсякъде. Пък и повечето не си дават много зор, защото е трудно да си мотивиран, когато чистачка в БТК взима повече от теб с всичките ти дипломи.

Няма да повдигам темата за националното самосъзнание, защото явно е прекалено опасна. Но децата се обезличават като хора, пък какво остава като българи. Моралните им ценности са сведени до цената на телефона им. Всичко ги тласка към това да се слеят със стадото, да не бъдат различни. Да влязат в калъпа, който се управлява лесно, чиито идеали са прости и предсказуеми. Поощрява се подражанието, а не личностното развитие. Побиват ме тръпки като помисля, че тези хора ще ме управляват когато остарея.

Не мисля, че за това е виновна опустошената ни образователна система. Виновни сме ние, които позволяваме това да се случи. Един учител не може да се грижи за възпитанието на над 200 деца, нито пък има авторитета за това. Какъв авторитет може да има един учител, който не смее да пише двойка на тъпоумното хлапе с богати мама и тате? А родителите сами подхранват този стремеж към конформизъм и сливане с тълпата. За тях е по-лесно да купят скъп телефон на детето си, отколкото да се занимават да му придадат някаква система от ценности, които не се купуват с пари. Особено ако те самите ги нямат (ценностите, не парите).

Къде е коренът на всичко това? Честно казано, не зная. Навярно в родителите, хора на моите години, които изведнъж откриха, че всичко, което са ги учили е било грешно. Добротата, съчувствието, разбирането към околните – всичко се оказа грешно само защото бе преподавано заедно с любовта към Съветския съюз. А както писах в един мой коментар тук, ние никога не сме отсявали доброто от лошото. Лепваме етикет и рушим из основи.

Но все пак е страшно когато поставяш парите и материалните придобивки на първо място, а на грижата за хората около теб гледаш като на нежелана, достойна за презрение слабост.