Казват, че сънищата са отражение на това, което човек преживява и по-точно до колко е в синхрон с общата вибрация на Вселената. Склонен съм да повярвам, защото всеки си има собствена емоционална система за напътствие и ако се чувства „добре“ от това което мисли, значи е на прав път и „ще му бъде дадено“. А моите сънища тази нощ в по-голямата си част бяха с много хубаво чувство. Все добри символи. Е, не че ме подминаха и усещания за „котела“, но и това си е в реда на нещата.

Снощи ходихме на постановка на „Ревизор“ на Гогол. На финала докато аплодирахме, един от героите каза: „Ако се смеете, на себе си се смеете...“ И май че е прав. За тия 150 години от както е написана тази пиеса, ние хората, не сме се променили особено. И явно и сега всеки от нас е готов да даде на собствения си „ревизор“ някоя рубла „на заем“, само и само да се почувства по-добре. Защото съвестта е гадно нещо. Но докато мисля за тази пиеса друго идва в главата ми. Как една тъпа непроверена идея може да задейства цели групи от хора, които да мислят, говорят и действат, сякаш не са те, а после да обвинят с ярост оня, другия, който се е възползвал от ситуацията, понякога дори и без да подозира за собствения ни „ревизор“. „Там където са двама или трима в мое име, там съм и аз...“ Само че това важи за всяка една идея на която даваме енергия незивисимо с какъв знак я определяме. А какво да мисли, всеки от нас си определя сам.

Преглеждам си бизнес дневника. Събития, събития... Толкова колкото през миналта година са случваха за повече от месец. Вече работим, а не си създвааме работа. И имам усещането, че сме в най-трудната част, когато работата изисква повече енергия и средства, а и двете са на изчерпване след зимния сън. С други думи думи усещането е, че бизнесът здраво изпъва жили. До скъсване.

А в същото време ме занимават с глупости. За това, че тая история със СРС-тата е тъпа и ченгесарска, усетих по две обстоятелства. Едното е, че един окръжен началник от Хасково в съботната панорама „извади от обувките“ Р.Петк. Така както на времето Р.Овч. откровено си призна за политическото инженерство със създаването на една друга партия. А другото е, че на Европа изобщо не й пука за нарушените ни свободи. В края на осемдесетте години на миналия век също ползвахме СРС-та. Няма как да работиш срещу наркотрафик ако не ползваш агентура, проследяване и подслушване. Само че имаше една малка разлика - тогава данните от тези мероприятия бяха с гриф „секретно от особена важност“. С други думи не можеха да бъдат годни доказателствени средства. Спомням си далечната 1992. С радост родни родолюбци бяха унищожили целия агентурен апарат, а голяма част бяха и продали. Та на една среща през тази година във ФБР питахме американците за тяхното електронно наблюдение. Оказа се нещо интересно. На обществени места могат да проследяват, подслушват и наблюдават всеки без каквото и да било разрешение. За останалите случаи се иска разрешение от съдия. И ако наблюдението не даде резултат, наблюдаваният трябва да бъде уведомен. На въпроса ми колко пъти ФБР е било осъдено за неправилно наблюдение, отговорът беше впечатляващ: нито един. Дали пък тия са толкова безпогрешни?

Разказвам ви всичко това, защото е важно да си мислим, че ние сме част от цялата Вселена, но в никакъв случай не сме в нейния център. Има хора, които реагират на всяко събитие с въпроса: „Как може това да помогне на мен и свързаните с мене хора?“. Те не пропускат нищо. Преди да са го сдъвкали и класирали. Има и други които... Отговорът можете да дадете сами. Единият от тях е „Очакват някой да мисли вместо тях“.

Аз откровено вярвам в две неща: Едното е триадата „БЪДИ-ПРАВИ-ИМАЙ“. Другото е, че там където е мисълта на човека, там са и неговите реалности. 

За това пожелавам на всички: През тази седмица посейте семената, които идват от сърцето и пожънете тези плодове, които носят радост!