Историците твърдят,че Васил Левски е казал или написал някъде:”Времето е в нас и ние сме във времето”.За втората част съм напълно съгласен,за първата не съвсем,просто ме кара да мисля,пък на мен това не е от най-любимите ми занимания.
 Айнщайн по късно в теорията за относителността,също е казал нещо за времето,но по това време мен ме е нямало на този свят и немският не го владея много добре.
 Много години след него,някои твърдяха че “Времето е тяхно”,оказа се че не е точно така.Други пък настояват”Бъди в крак с времето”-Е как да бъда с нещо в крак като още  не е доказано че времето има крака.
 Трети твърдят,че “Времето е пари”.познавам много хора,които имат предостатъчно време и недостатъчно пари и по малко от другите които имат пари,ала нямат време.
Нито едните могат да продадат времето си,нито пък другите да го купят по някакъв начин.
  Не си спомням но някъде бях чел хипотеза,че времето е константа,а ние се променяме спрямо него като се движим в различни пространства и измерения.Нещо подобно като да седиш в неподвижен влак и да гледаш движещ се през прозореца,в теб се поражда чувство,че и ти се движиш.Само,че уточняват че не можеш да попаднеш два пъти в едно и също пространство и измерение.Понякога си мисля,че ако има възможност да се върнем някакъв начин назад,за да поправим някаква грешка,то оттам нататък така ще се развият нещата че пак ще допуснем същата грешка.
Ако се облека като ученик и по някакъв начин успея да събера съучениците си и отидем в класната си стая,едва ли ще изглеждам по млад в очите на днешните ученици.
Виж леко смахнат може би,но това е относително,ако попитаме последните нищо чудно да се окаже че те са нормални,а не ние.За тях казват,че били деца на бога, етогава ние на кого сме-на майката земя ли?
Ето,че пак стигнахме до Айнщайн:
Един затворник казва на друг:
-Сега разбрах теорията на относителността.Ето ти седиш,а аз стоя но и двамата лежим.
 А М.Енде в книгата си  “Момо”разказва,че има  едни малки сиви човечета,които крадат времето ни.

Ние много пъти в живота си изпадаме в недоумения, в ситуации, които са в противовес на всичките ни очаквания. Животът ни сервира такива изненади, за които никога не сме се и надявали. Животът ни поставя много пъти на колене, нанася ни удари, изпадаме много пъти в шок.

На всеки човек му се е случвало да изпадне в шок, да изпадне в сривове, да изпадне в страдание и дори нежелание да живее. Тогава му просветва и започва да се замисля за смисъла на живота си, защо се е стигнало до това положение, какво е сгрешил. В този момент човек се пробужда. Това е най-благодатния момент, който за жалост хората не ценят и го смятат за нещо лошо. В този момент човек иска да ръководи живота си. Изправя се сам срещу себе си. И започва да търси изход от положението в което се намира и в което винаги се е намирал, но си е затварял очите за това...

В този миг започва да търси нещо, което да му подскаже какво да направи, накъде да тръгне. Но изборът е заличен! А изборът е или да заспиш отново, или да продължиш да се будиш. И тъй като е заличен, то на пробудения света предлага само различни възможности за приспиване. Но в общи линии се предлага медитация, хипноза и наркотици в различен вид, като начин да бъдат приспани отново.

А какво е медитацията? Много хора бъркат размишлението с медитацията. Много хора практикуват размишление и твърдят, че медитират. Според общоприетото, чрез нея се откъсваш, изпадаш в тишина и спокойствие. Чрез нея се постига отсъствие. А човек който отсъства, може ли да знае какво става с него и около него, може ли да бъде отговорен за живота си. Делата, които си въобразява че са негови, действително не са. Те са програмирани да се случват в негово отсъствие. И тъй като самото пробуждане е вече присъствие, то се налага да ръководи собствените си действия. Но от друга страна отсъствието и бездействието е доста примамливо. Не правиш нищо, не си отговорен за нищо. Но все пак ти решаваш и би трябвало да знаеш че имаш избор.

Светът е заличил избора и първото, което ти представя е да медитираш, да се хипнотизираш и наркотизираш. Можеш да използваш всичко за тези цели, защото чрез повторението на каквото и да е можеш да изпаднеш в хипноза, тоест в липса. И тогава в твое отсъствие влизат в тебе разни, не знам как да ги нарека, и ти оправят проблемите, които са те довели до шок и до събуждане.

Но най-добри и забелязващи се примери за защитници на света от този род са учителите и гурутата. От тях има много добри майстори, най-вече в Индия, но вече са плъзнали и по целия свят. Та там тези тренират като верни слуги на света хиляди години. Проповядва се навсякъде, че не трябва да се мисли, а да се действа, че трябва да се остави човек на течението, че бог ще действа или действа вместо теб.

За нередностите в света се грижат нейните защитници – програмирани да правят това. Тъй като в случая света те отчита като заплаха, изпращат защитниците да се справят с теб, да елиминират заплахата. Едните те засипват с доводи и аргументи, че не си прав. Другите са от типа носители на вируси. Казват ти нещо безсмислено и ти го приемаш в комплект с това което не се вижда - вируса, и ти става зле, затъмнява ти се съзнанието, блокира ти мисленето. Това се случва навсякъде и всекидневно. Трети те засипват с много информация, и целта на това е да се претовариш и да блокираш.

При всички случаи целта е да бъдеш отстранен от себе си, дори и за кратко време. Но и краткото време стига за добра интервенция. Видях вече прекалено много хора, които бяха променяни вътрешно дори до неузнаваемост. Някои промени бяха равносилни на следния пример – Днес е вманиачен любител на плуването, който от утре без видима причина започва да се ужасява от водата.

Ако не се излъжеш сам и да се насочиш към заспиване, следва втората стъпка. Започват да се събират хора около теб. Тук вариантите са различни. Тъй като ти е просветнало и ти си въобразяваш че си постигнал нещо велико, започваш да разказваш на хората за това което си видял. Иначе за какво ще се събират хора около теб. Тъй като нямаш още яснота за това накъде се движиш, тъй като си в пълна мъгла, си все още лесна плячка за света и защитниците му. Но ако продължиш да се замисляш, започваш да разбираш, че това, което си видял или постигнал, се случва на всички и няма какво да им дадеш. После разбираш, че те ти крадат времето и ти започваш да се занимаваш с чужди работи. А ти си имаш свои...

Тогава започваш да си цениш времето, защото от този момент вижаш, че то не е неограничено. Във връзка с това започваш да игнорираш тези хора-паразити. Тогава следва третата стъпка...

След като преминеш през тези изпитания, света ясно вижда, че ти си непоправим и непоколебим и те поставя в изолация. Хората около теб се оттеглят, никой не те търси, нищо не ти се случва. Оставаш сам. Идеята е да се отчаяш и да започнеш да търсиш и да се молиш за внимание и обратно приобщяване към света. Това е много важен момент. Постигнал си известно равенство със света. Цялата история до тук е като една игра на шах, но с програмирана машина, която има предел на възможностите. А ти никога не забравяй, че си човек и си с неограничени възможности. Не се притеснявай от загубите. Важното е да извличаш поуките от тях и да не ги повтаряш. Сега е момента да настъпиш, да атакуваш. И помни, че не е необходимо да нараняваш и да убеждаваш.

Вече чакането е приключило. Ако няма ситуации, сам трябва да ги търсиш. Ако никой не те търси, ще трябва да търсиш ти. Обяви на света, че си тук! Сега вече ще трябва да решаваш и да действаш сам. Бъди твърд и непоколебим. Търси истината и не прави компромис с никого и с нищо, и най-вече със себе си. Ти вече започваш да виждаш все по-ясно и все по надалеко, защото става светло около теб. И това е не защото бог или някой друг осветява пътя ти, а защото ти самият си светлината. И премахвайки всичко, което те затъмнява, ставаш все по-светъл.

И твоята светлина ще освети околните и ще запали светлината в тях.  Теория на робството и свободата

Заниманията ми с този текст, изследванията и описването на всичко на сайта го правя за себе си и другите, които ми помагат в това, както и за тези, които се интересуват от нашите открития. Не търся одобрението на никого, както и не ангажирам никого да се занимава с това или да се уповава на това, което съм написал. Много от нещата се различават от общоприетите разбирания, и който го притеснява това, не е длъжен да чете написаното нататък.
Описването на историята във вида, който е достигнал до нас, има предел във времето назад. Връщането още по-назад във времето се гради само на предположения и нищо сигурно, няма никакви ясни и достоверни източници.

Какво са правили хората тогава, за какво са мислили, как са мислили, как са общували, за какво са си говорили и дали са общували чрез говор? Има доста празни полета в историята и те обхващат големи периоди от време. Дори и историята, която е описана или предавана устно, може да бъде поставена под съмнение. Описването на дадено събитие е повлияно малко или много от субективния фактор. Обикновено при описването на каквото и да е, истината се изкривява и изопачава, когато описващият е заел някаква позиция. Обективно може да се предаде нещо само от неутрална или безпристрастна гледна точка. А това е много трудно, да не кажем и невъзможно. Съществува теорията, че различните народи са говорили на един език. Или езиците са били приблизително еднакви, както диалектите в един език.

Когато преди няколко години попаднах на един стар текст, нямах и представа че ще се изправя пред тези въпроси. Тогава поради ред стечения на обстоятелствата се срещнах окончателно с този текст. Тогава търсех да си купя някоя нова книга за йога, и така попаднах на първи том на "Йога - наука за душата" на Ошо. Това е първия от десетте тома, съдържащи коментарите на Ошо върху един древен текст, известен като "Йога сутрите на Патанджали". Бях много въодушевен от прочетеното и в последствие си купих и следващите три тома. Всъщност в България са издавани само първите четири тома. Но бяха достатъчни за да проявя интерес и да започна изследвания върху този текст. За съществуването на йога сутрите знам още от времето, когато се занимавах сериозно с практикуването на йога преди 30 години. Интересът ми се усили и от това, че обърнах внимание на различните интерпретации и преводи на този текст.

Ако не е имало видоизменение на езиците, то надали ще има разлики в различните преводи. Има доста преводи и интерпретации на този текст, и първите ми стъпки бяха да започна да ги сравнявам. Смислово те имаха известни различия, но основно си приличаха. Първото нещо, което ме доведе до съмнение относно верноста на преводите и интерпретациите беше смисловото разминаване между тях и основната цел, до която трябва да се достигне с помоща на текста - абсолютната свобода. Основната идея на преводите е че, чрез следването на определени правила човек може да постигне абсолютна свобода или поне някаква свобода. Но опита и наблюденията ми противостояха на тази идея.

След като се запознах с коментарите на Ошо, реших да видя какви други преводи на текста има. Намерих пет превода на руски език, и ги използвах за да извадя един обобщен превод на текста на български. Тези, както и всички останали преводи които намерих, нямат някакви съществени различия помежду си. И ако преводите са правилни, то в повечето точки на този текст пише глупости. Или другата вероятност е преводите да са тотално сгрешени, на която теория заложих аз. Стана ми интересно да намеря този текст написан на санскрит. Тогава все още си мислех, че всичко което е написано с деванагари шрифт е на санскрит.  Намерих го написан на хинди. Научих се да чета деванагари шрифт и започнах да го разчитам. Вземах за това няколко различни речника санскрит-английски и започнах да вадя значенията. Английския ми даваше много значения на думите, което беше добре за целта ми. Многото значения на думите, преведени от санскрит на английски, ми даваха още повече значения когато ги преведох на български.

В по-нататъшните ми търсения взех в предвид няколко неща. Първото е, че няма еднакви неща. От това следва, че с една дума се означава реално само едно нещо. Второто е, че езиците и наименованията са се променяли през годините и вековете, и следователно се е изменило и значението им. Следователно за да се разбере нещо, писано преди векове, трябва да се проследи видоизменението на думите в обратен ред. По друг начин казано - всяко нещо е надстроено върху друго нещо, което от своя страна е довело до усложняването на нещата и живота. Третото е, че е възможно езикът на който са се изразявали преди хилядолетия да е бил един. От това следва, че ако е така, то трябва да се включат в търсенето повече езици, и то такива, които си приличат с търсения език - санскрита. Сведенията за самият санскрит са доста противоречиви, както и дървото на езиците, което са сътворили учените. Едно от важните неща е, че не се знае как е възникнал този език и писменноста му. Просто се е появил от някъде. По това се различава от иероглифите например. За тях е описана цялата история на възникването им. От възловото писмо, преминало в клиновидно и оформило се в иероглифи.

Според различни сведения от онова време, един от последните хора, които са знаели този език е Сидхарта Гаутама или тъй наречения Буда. Вероятно по неговото време, преди 2500 години се прекъсва използването на санскрит. Казвам ви това като пояснение, за да не се надявате, че можете да намерите учебник по този санскрит или пък, че хората които живеят в Индия знаят или използват този език. Там се говорят много диалекти на хинди. Въпреки това хинди съдържа елементи от санскрита и символи от деванагари шрифт, които могат да бъдат от полза при търсенето. Когато започна да търся нещо, аз се опитвам да стигна до източника. Точно така направих и с този текст. Допусках че може да има разминавания в написаното там и в това, дето съм чел до този момент. Започнах да търся всякаква информация за текста - за историята му, за автора му, коментари върху него, оригинала и преписи. За автора му пише, че е Патанджали, който е живял някъде в периода от 4 век преди новата ера до 3 век от новата. Това е доста голяма неточност в определянето на времето, което породи в мен съмнения. Някои го асоцират с един граматик на име Патанджали, живял по него време, но със сигурност не е той автора. Другаде можете да прочетете, че Патанджали е внук на създателя на вселената и други подобни легенди. Истината е, че не се знае кой е авторът на този текст. Нито се знае къде се намира оригиналът на текста.

Успях да намеря в интернет един препис, правен преди неизвестно колко време и от кого. Не е известно също от кого е качен в интернет и как е сниман този препис. Намира се в Англия, в една фондация, попаднал там по някаква случайност. Фондацията е медицинска и просто е събирала колекция от древни текстове, без нито да ги превеждат, нито да изследват. А колекцията им е доста внушителна - около 60 000 текста. Всъщност излезе че няма оригинал и никой от хиляди години до сега, не е заявявал, че го е виждал. В Индия има хиляди преписи от средновековието насам, но открих един, който е общоизвестен и даже се смята за оригинал.  Отчитам една от грешките си, че първоначално се базирах на тях, както и на всички останали преводи. Всъщност първия грешен превод и коментари са направени от Вяса, който е и първият коментатор на сутрите. Всички следващи преводи са базирани на неговите грешки и не представляват нищо по-различно. Без значение е разликата на някои думи в различните преводи, тъй като основния замисъл е сгрешен. След направена проверка установих, че Вяса е разполагал именно със същият текст, като този на жълтите листи. Един от важните белези на този текст е липсата на дадесета точка от трети раздел, която е пропуснал и Вяса.

Това е първата част от поредица статии за Размишления върху "Теория на робството и свободата". Переодично ще публикувам следващите части. Втора част вече е публикувана в сайта.                                                                     Теория на робството и свободата