Преди малко в сайта на проекта публикувах клип, в който със снимков материал са представени по-важните акценти от първата ни работна визита в Рига. Вероятно малко неща бихте могли да разберете, защото е необходимо да се разказва, много да се разказва, за което обаче се изисква страшно много време. Съответно информацията за визитата ще бъде поднасяна тематично и по-подробно за всяко от местата, на които сме били.
А тук, в този пост, можете да видите как Роси Димова е представила своите впечатления от училището домакин.
Comments10
Не знам спокойствието на тези деца дали се дължи на религията. Може и така да е. Ние също бяхме изумени от поведението на децата в Литва. Бяхме в Шауляй / литовски град, близо до границата с Латвия и на практика значително по-близо до Рига, отколкото до Вилнюс/. Колегите там обясниха разликата в поведението на нашите и техните ученици с различния темперамент. Говореха за северняшки и южняшки темперамент. Успокояваха ни, че колкото по на юг са родени децата, толкова са по-буйни:).
Интересно и вълнуващо изживяване, Поли!
Хареса ми обстановката в класните стаи - раздвижена, успокояваща, творческа. Децата си комуникират през цялото време и явно това не създава напрежение в часа. Но явно това поведение се възпитава, а не е само демонстрация за пред гостите.
Да, и аз изгледах с огромен интерес пуснатите материали! Прекрасно поднесени и подредени! Знаете ли колеги, кръстоствайки поглед почти по диагонал: ЮАР - Латвия, виждам едни и същи неща - спокойни отношения, нетрадиционни класни стаи \в смисъл подредени по-практично от нашите\ Базата много по-добра ! И то, не визирам компютри и техника, а съвсем различни дидактични материали.
Заглеждайки се в лицата на участниците в учебния процес, не виждам напрежение, не виждам притеснение. "Усещам" отношение, възпитаност, което тук между училищните стени рядко усещам.
Дали България, наистина е най-тъжното място на света?!
А, иначе казано видяното просто е прекрасно! Аз видях матовия загар и маслинени очи на юга, а Поли и Роси Димова представиха млечния небосвод в детските очи на севера! Интересна дъга над света! Не мислите ли?!
Честно казано, още първото изказване на Чопър ме постресна с точността и обективността си. Явно на детските лица е изписано всичко и ние като психолого-педагози умеем да го "прочетем".
Да, категорично потвърждавам, че децата там са спокойни, лежерни и добронамерени. Няма тичащи, блъскащи се, удрящи се и викащи деца никъде. Възпитани са да поздравяват всеки възрастен, влязъл в училището. И го поздравяват с усмивка.
Всички ние знаем, че нашите деца изобщо не отговарят на това описание, защото те са неспокойни, напрегнати и лесно отключващи агресия у себе си. И това тяхно поведение като че ли не е нарочно и злоумишлено. Според мен, то е резултат на генетични промени (унаследени от обществените катаклизми, преживени от родители и прародители) и вече превърнало се в непроменима, трайна черта от детската природа.
Страшен е изводът за онова, което се случва с нашите деца и все още не мога да се успокоя и да свикна с мисълта, че ние, българите, сме хванали грешния път по отношение на отглеждането и възпитаването им.
Защо стигнахме дотук? Причините са много и не бих могла да ги обхвана. В най-общи линии това се дължи на нашите утвърдени възгледи и представи за морални и етични ценности, т. нар. "български манталитет", и, разбира се, на тежкото икономическото състояние на страната ни.
Само че това не са извинения, когато говорим за отглеждане, възпитаване и образоване на деца, нали? Чопър ще потвърди, че Латвия е по-назад от България в икономическото си развитие. Не че аз по някакъв начин успях да видя белезите на такова икономическо изоставане, точно обратното - не забелязах по нищо икономическата криза да е засегнала града, благоустройството му, улиците, сградите. Нито видях характерната за нас, българите, изнервеност, сприхавост и нетърпимост, с която се сблъскваме тук на всяка крачка.
Там възрастните, както и децата, живеят спокойно, в мир и хармония. В уроците си учителите изключително много акцентират върху възпитателния и развиващ момент и лично аз бях във възторг от колегиалните отношения помежду им. Вижда се, че работят в екип с нужното взаимно уважение и зачитане труда на колегата. Училищната база във всички училища и в една детската градина, която също посетихме, беше обновена основно, а не козметично.
Държавата субсидира сериозно извънкласните дейности, защото е приоритет за нея да осмисли по добър и полезен начин времето на децата. Вместо да се шляят безсмислено по улиците, те развиват сръчности, умения, способности и таланти. В едно от училищата директорката спомена, че парите, които се отпускат за извънкласни дейности, са повече, отколкото могат да се изхарчат.
Мога да споделям още много, но в момента съм вдигнала температура и ми едно отпаднало. Ще отложа разказа си за по-нататък.
Поли, в кои класове са тези часове? Материалът, който изучават, не е лек, но е поднесен много занимателно и достъпно.