Престъпнице! Разпъна ме на кръст!

Със ледени пирони прикова ме!

И изведнъж... погали с кървав пръст

все още незавехналите рани!

Изтръпнах цял. От болка? От вина?

От някакво желание за щастие?

Една отколе сбъркана глава

с илюзиите свои се прощаваше...

Разперил белите криле, вися -

в хербарий изсушена пеперуда.

Желая всичко да е вечен сън,

от който, щом поискам, да се будя.

Престъпнице! Съдът ти е готов,

готова е суровата присъда.

Сега те обвинявам във любов,

на ешафода - двамата ще бъдем!