ЕВРОПА И СВОБОДАТА
На 3 март 2010 г. в Магна Аула на Софийски Университет “Свети Климент Охридски” бе изнесена лекция на тема “Европа и свободата” от председателя на Европейския Парламент проф. Йежи Бузек.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева представи Йежи Бузек, който е виден европейски политик, бивш премиер на Полша и университетски преподавател.
“Свободата е основата на ценностната ни система, но нашата свобода може да бъде в ущърб на друг”.
Свещената дума СВОБОДА кънтеше като камбанен звън в Магна Аула на Софийски Университет “Свети Климент Охридски”.
“Свободата на словото и зачитане достойнството на другите са от изключително важно значение. Когато се борехме за свободата си, ние се борехме за достойнството на другите. Когато създавахме “Солидарност” през 1980 г., нашият девиз беше:”Няма свобода без солидарност”. Не може да има свобода без лична отговорност. Профсъюзът “Солидарност” беше обществено движение против комунизма. Какво значи свободата за бедните? Някои бедни не предпочитат да са толкова свободни, но за сметка на това да са сити”.
“Изключително важно значение за България има присъединяването и към зоната Шенген.
Конкурентноспособността на пазара е свързана с повече работни места посредством повече иновации. В момента тече 7-ма Рамкова програма (2007-2013). 54 милиарда евро бяха предвидени по 6-та Рамкова програма, по която Йежи Бузек е бил докладчик.
Европейският съюз трябва да използва пълноценно регионалния си потенциал. Необходими са структурни фондове, защото те имат голямо значение, както и парите за конкурентноспособност.
Председателят на Европейския Парламент обоснова необходимост от създаване на Европейска Енергийна Общност, която ще гарантира сигурността на европейските граждани.
Една от основните характеристики на гражданското общество е неговата субсидиарност.
Чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира основните права на вероизповедания, на сдружаването. Това вече е императивна правна норма в Договора от Лисабон.
Йежи Бузек изтъкна, че никога не бива да се губи усет за свободата. Необходимо е да се грижим за Украйна, Молдова, Беларус. Борбата за свобода и човешки права е свързана с най-важната институция - Парламентът, както на национално, така и на европейско ниво, защото е пряко избран. Сътрудничеството между националния и евопейския Парламент е от изключително важно значение и именно това е Посланието на Йежи Бузек от Брюксел.
Тема № 1 за Европейския съюз е не въпросът за храните, а за енергията. Икономиката е глобална и затова не могат да се прекъснат контактите на Европа със света. Не е възможно да се прекрати производството на генно модифицирани организми, защото това е единствената възможност да се достави храна за всяка една държава. Проблемът за глада е решаващ. Председателят на Европейския Парламент каза, че той лично е против създаване и използване на ГМО, но няма друг начин, с който да се спасят гладуващите в Африка и Южна Америка.
Успехът на самолетите “Еърбъс" н-р се дължи на съвместните усилия на всички прогресивни сили от Европа”.
Европейският съюз е една свръх глобална политическа, икономическа, социална и културна география, свързана иманентно с всяка една държава от земното кълбо. Договорът от Лисабон прокламира за първи път възможността на държава –членка да напусне съюза, но дали оставайки извън обсега на действие на ЕС, същата тази държава ще успее сама да функционира и да се справя с предизвикателствата, които ще и поднесе историята?
Размишлявайки върху лекцията на Йежи Бузек се питах каква ценност е всъщност свободата, Санчо? Какво е естеството на свободата и коя е най-свободната държава на Планетата? Струва ми се, че човечеството все още не е изнамерило най-точната формула на свободата, защото не е познало истината, която прави хората свободни.
“Свобода, равенство, братство” бе девизът на Великата Френска Буржоазна Революция. Каква е квинтесенцията на свободата, Санчо? Каква е нейната душа и сърце и дали изобщо човешките същества могат някога да се почувстват свободни? Дали свободата е невъзможна гравитация или вълшебна реалност?
Европа ни даде мощната си финансова и духовна подкрепа днес, след като не успя да ни я даде в края на ХІV век, когато България загиваше, покорена от агарянците. Европа няма представа какво означава за България да изгуби 7 века историческа еволюция на обществените отношения и да тъне в робство и невежество в една цяла епоха. Европа има велика култура и наука. Европа създаваше Университети, а по българските земи цареше мрак и светотатство с българската народност.
Въпреки, че години наред френските крале са се заклевали над Рейнското Евангелие, написано на старобългарски език, авторитетът на България не е достатъчен. Европа не иска да знае, че България е била трета политическа сила в края на ХІV в., и че нейните владетели никога не са се правили нито на германци, нито на французи, нито на англичани. Великият цар Симеон (893-927) гордо казваше, че царството му е богато и неговият трон е златен. В началота на ХХІ в. по думите на министър-председателя Бойко Борисов, България трябва да пита, забележете, Европа за една част от държавните си дела. Колко тъжно звучат тези реалности. България се отказва от планове да кандидатства за участие в механизма ERM 2, т., .к. бюджетният дефицит за 2009 г. е значително по- голям от очаквания. Бюджетният дефицит на страната ни ще надхвърли лимита на ЕС от 3 % от Брутния Вътрешен Продукт.
В Аулата на Софийския Университет “Свети Климент Охридски” Йежи Бузек каза, че ще бъде добре България да влезе в Еврозоната. Но кога, се питаме ние?
“И това ще стане и това ще стане,
някога, но не сега”.........
Сега и днес се осланяме на Българското Правителство, да ни измъкне от агонията на икономическата криза. Нека не забравяме, че на 15 юли 2009 г. в с. Мировци долетя бяла лястовица, която е символ на благополучие и мир.
ГМО не можаха да получат карт-бланш в България и аз се питам каква изобщо е необходимостта от съществуването в правния мир на Закон за ГМО? Българската общественост отхвърли доста гневно идеята за отглеждането и разпространението на генно модифицирани тъпизми. Не мога да разбера, как е възможно председателят на Европейския Парламент Йежи Бузек да бъде убеден, че благодарение на ГМО ще бъде овладян зловещия глад в определени региони на човечеството. Научно е установено, че употребата на ГМО води до увеличаване синтеза на нов протеин в човешкия организъм. През месец март 2010 г. от Брюксел доста зловещо прозвуча словосъчетанието “нови храни”. Не искам и за миг да си помисля колко пагубно ще се промени генофонда на човечеството. Остава да дотърчи и клонираната овца Доли и какафонията ще е тотална. Има ли свобода щом има ГМО?
България и Свободата. Трактат за Свободата. Времето и Свободата. Европа и Свободата. Свободна ли е Европа, когато 1/6 от жителите и са бедни? Свободна ли е България, когато бедността в нея е 21%?
“Свобода или смърт” беше надписът на знамето на четата на Филип Тотю от 1876 г.
“Свободни да се назовем” – пееха Габровските въстаници по време на Априлското въстание.
Нима националният герой на Италия Джузепе Гарибалди (1807-1882) не говореше за свобода? Нашата свобода. Чуждата свобода. Нечия свобода е накърнена някъде и от някого.
“Испанската нация, която желае да установи справедливост, свобода и сигурност...” – четем в Преамбюла на Испанската конституция от 29 декември 1978 г.
Magna Harta Libertatum от 15 юни 1215 г. казваше:
“НА ВСИЧКИ СВОБОДНИ МЪЖЕ В НАШЕТО КРАЛСТВО, от Нас и от Нашите наследници завинаги, Ние даваме всички гарантирани свободи, записани по-долу, които да бъдат притежавани и държани от тях и наследниците им, от Нас и Нашите наследници, завинаги.”
Да мислим за свободата и за регалиите и. Абсолютна свобода има само на Небето, където е абсолютното добро, абсолютната Светая Светих и абсолютната истина.
Идеята за Свободата преминава като тънка нишка през историята на цивилизацията и така ще бъде и занапред. Свободни ли са хората, окупирани от грозното невежество с тяхната слаба съвест? Може ли да има свобода на духа при капитализма, Санчо? За каква свобода, демокрация и гражданско общество може да се говори в България, когато такива липсват?
Теомира – Десислава Петкова
София – България
19 април 2010 г.
+++++++++++++++++++++++++!!!
Аз изобщо не се съмнявам в теб, а ти да не би да си се съмнявала? 
Този урок го минах вече - работихме с карта и глобус, но в удобен момент ще покажа и твоя материал на учениците.
- пчеличка! Страхотна работа!
Comments