Когато в здрач денят догаря
и уморени са от песни птиците,
очаквам парещите твои стъпки
под ударите бързи на сърцето си.

Зоват ме и простенват чувства,
възкръснали с милувката на дните.
Очите ти запалват същността ми.
И отново искам да си моя...

Стаена в люлката на спомена,
накарал въглените пак да лумнат,
повярвала в силата на думите,
молитвено копнееш да си влюбена...