Това мое стихотворение съм използвала при откриване на художествено-изразни средства в поезията. То е съзвучно с настроението ми в настоящия момент.

 Сбогуване с лятото

 Обу си лятото по-дълги панталони,

 че есента му дъхна с лекия си хлад.

 Немирницата жълта пак ще го прогони

 и не остана време за погледи назад.

 

 В сако постави то почивките ни скромни,

 в дълбокия му джоб скри песни и игри.

 Раздаде ни и книжки, и така припомни ни,

 че идва златна есен, звънчето ще звъни.

 

 Приготви си чадъра, но не го разтвори. 

 Скри в него дар небесен - слънчеви лъчи.

 Когато се промъкне и есента пребори, 

 то топличко и светло ще ни подари.

 

 Недей тъгува, лято, за птичите ти нощи!

 В тетрадките ще пишем за чудните ти дни,

 а твоите милувки с нас ще бъдат още,

 щом в кожата ни тъмна се оглеждаш ти.